Определение по дело №212/2020 на Административен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

град Ловеч, 26.05.2020 година

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева

като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм. дело № 212/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№1519/08.05.2020 г. подадена от „Алба Корде“ ООД ЕИК204049071, със седалище и адрес на управление гр. Луковит, обл.Ловеч, ул. Христо Ботев № 41, управител К. Б., чрез адв. Ю. М., против действия на органи по приходите обективирани в Протокол № 010101540545-3/27.04.2020 г.  на органи по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 75/28.04.2020 г. на Директор ТД на НАП – Велико Търново.

В жалбата се твърди, че действията са нищожни, тъй като липсва постановление на публичен изпълнител за налагане апредварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземания за данъци, които биха възникнали.

Жалбоподателят счита, че липсват предпоставките по  чл. 121а от ДОПК за обезпечаване на бъдещи задължения, които все още не съществуват, а мотивите на органите не са свързани с нарушения на правни норми.

Твърди се, че не са налице и предпоставките по чл. 40 от ДОПК  и по чл. 121а, ал.1 от ДОПК за обезпечаване на доказателствата. Мотивите на органа според оспорващия са бланкетни и просто възпроизвеждат нормата на чл. 121а,ал.2 от ДОПК, без да са посочени факти конкретни факти.

Оспорва се и начинът на определяне пазарната стойност на иззетите стоки, въз основа на която е определен размерът на обезпечението.

Иска се отмяна на оспорените действия и присъждане на направените в производството разноски. Жалбоподателят прави искане за постановяване от съда на разпореждане за връщане на сумата от 22 570,21 лв., представляваща внесено обезпечение.

Ответните по делото органи по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК от адресата на оспорените действия, за когото е налице правен интерес от обжалването.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване са действия, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101540545-3/27.04.2020 г., издаден от органи по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

Производството, в което е издаден протоколът, е образувано на 26.04.2020 г. в 00, 40 ч в пункт за фискален контрол ГКПП – Кулата, където е извършена проверка на МПС, превозващо стоки с получател "Алба Корде" ООД – гр. Луковит.

От събраните при проверката документи е установено, че превозваната стока е 20668,69 кг месо от домашни птици. Поставено е техническо средство за контрол /Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален рист №010101540545-1/26.04.2020 г./.

На 27.04.2020 г. в 09,20 ч, в гр. Варна, ул. "Гурко" № 12 е отстранено техническото средство за контрол, при което е установено, че то не е с нарушена цялост /Протокол за отстраняване на техническо средство за контрол №010101540545-2/27.04.2020 г./.

След отстраняване на техническото средство за  контрол, в 10,20 ч. е извършена проверка на мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск, действията по която са обективирани в обжалвания Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101540545-3/27.04.2020 г.

При проверката е установено съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката, като количеството на месата от домашни птици е 20 668,69 кг.

В част І. от Протокола от анализа на установените данни при проверка в базите данни на НАП /справка в ПП „Система за управление на приходите“/ за назначените по трудово правоотношение лица и за средномесечния оборот на лицето за последните 24 месеца, органите по приходите са направили извод, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което следва да бъде предоставено обезпечение, с което да се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със стоката.

На това основание е посочено, че са предприети действия на основание чл. 121а, ал.3 във вр. с чл. 121а, ал.2 от ДОПК по предварително обезпечаване при фискален контрол, като е определено обезпечение в размер на 22570,21 лв. Посочено е, че пазарните цени на стоката, използвани за определяне размера на обезпечението, са изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЗУ на НАП по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, по данни от стоковите борси, без включен ДДС и за кг на едро.

Във част ІІ. от Протокола за обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК са иззети 20668,69 кг месо от домашни птици и придружаващите стоката документи /оригинални на ЧМР и търговски документ ведно със спецификация/, като е наложена и забрана за разпореждане със стоката по чл. 121, ал. 3, предл. второ от ДОПК до представяне на обезпечение в пари или банкова гаранция при определени условия. Съставен е приемо-предавателен протокол.

От Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101540545-8/27.04.2020 г. е видно, че стоката е освободена след представяне на обезпечение в размер на 22570,21 лв./.

Действията по процесния протокол са обжалвани пред Директора на ТД на НАП, който с Решение № 75/28.04.2020 година е отхвърлил жалбата. Цитирал е мотивите в обжалвания протокол, като е посочил, че органите по приходите действат в условията на оперативна самостоятелност дали да поискат от публичния изпълнител предварителни обезпечителни мерки, но могат да предприемат действия по обезпечаване на доказателства съгласно  чл. 121а, ал. 3 от ДОПК. Изложил е общи съображения, че протоколът е издаден при спазване на утвърдените правила и процедури, след проверка в базите данни на НАП и анализ на информация от ПП СУП, справка по данни от ПП „ФК, от регистър „Фискални устройства“  и др.

Директорът на ТД на НАП е приел, че обжалваният протокол е издаден от компетентни органи по приходите, отнася се до стоки с висок фискален риск, при издаването му са спазени процесуалните изисквания. Изложил е мотиви относно начина на определяне на пазарната цена на стоките, който е описан в обжалвания протокол, като е цитирал разпоредбите на §1, т.8 от ДР на ДОПК, и е посочил бланкетно, че методът е предпочетен „тъй като се концентрира изключително върху цената на търгувания продукт /стока“.

Накрая е изложил извод, че е обоснован изводът на органите по приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци от получателя би било невъзможно или значително затруднено, поради което предприетите действия по обезпечаване на доказателства са извършени в съответствие със закона, и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В административната преписка няма никакви данни, че жалбоподателят е некоректен осигурител и данъкоплатец.

При така установеното от фактическа страна и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от кодекса, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на обжалване са действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101540545-3/27.04.2020 г., издаден от органи по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

Съдът констатира, че естеството на обжалваните действия не отговаря на посочените в протокола правни основания, тъй като с него по същество се налагат обезпечителни мерки /обезпечаване на вземания за данъци, които биха възникнали/, а не се обезпечават доказателства по чл. 40 от ДОПК.

Смисълът на обезпечаването на доказателствени средства е да бъдат събрани предварително такива доказателства, за които има опасност да изчезнат, да се изгубят или тяхното събиране да се затрудни или да стане невъзможно на по-късен етап, когато тези доказателствени средства трябва да бъдат обсъдени и ценени, за да обосноват извод за настъпване на определени юридически факти. След приключване на разглеждането на въпроса, за който тези юридически факти са от значение, обезпечаването на доказателства е лишено от смисъл.

Съгласно  чл. 121а, ал. 1 и 2 от ДОПК органите по приходите, извършващи фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, могат да поискат от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки в определени случаи. Случаите, предвидени в ал.1 са обективни факти от действителността, докато случаят по ал.2 изисква органът по приходите да е установил, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на дължимите данъци, тоест да е направил преценка на други обективни факти от действителността, обосноваващи този извод.

Материално компетентен да налага предварителни обезпечителни мерки е публичният изпълнител, а видно от протокола, нито един от двамата извършили проверката и предприели предварително обезпечаване, не е на длъжност публичен изпълнител, няма и данни за направено искане до публичния изпълнител.

Макар законодателят да е предвидил в отклонение от общата норма на чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства да бъдат изземвани не само документите за стоката, но и самата стока, смисъл от такова обезпечаване на доказателства има само с оглед провеждане на проверка за съответствие. В случая в хода на същото производство, открито на 26.04.2020 г. в 00,40 ч. са издадени документи от органите на НАП, с което е установено съответствие на количеството и вида на стоката с представените документи.

Обезпечаването на доказателствата, посочено в част ІІ. от Протокола, в случая се явява способ получателят де факто да учреди обезпечение на вземания за данъци, които биха възникнали, без такова да е допуснато по надлежния ред и от компетентния орган – публичен изпълнител.

Основание обжалваните действия да се считат за налагащи предварителни обезпечителни мерки, а не обезпечаващи доказателства, е и самия текст на Протокола, в който изрично е посочено „ налице е необходимост от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци“, и „предвид установеното, на основание чл. 121а, ал.3 във връзка с чл. 121а, ал. от ДОПК (установяване, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни) предприехме предварително обезпечаване при фискален контрол: 1. Определихме обезпечение в размер на 22570,21 лв.“.

Съдът намира, че предмет на действията отразени в процесния Протокол е не обезпечаване на доказателства, а обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на дължимите данъци.

По отношение на обезпечителните мерки обаче,  чл. 121а, ал. 5 от ДОПК разпорежда, че същите се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител, поради което органите по приходите нямат правомощия самостоятелно да налагат такива обезпечителни мерки, дори и в рамките на фискалния контрол. Съответно се налага изводът, че наложените обезпечителни мерки са нищожни поради некомпетентност на наложилите ги органи по приходите.

Преценката за наличие на обстоятелства по  чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, каквито се твърдят от проверяващите, е такава, която също се извършва от публичния изпълнител при спазване на изискванията за предварително обезпечаване на вземания, тъй като, видно от данните по делото по приложените с административната преписка доказателства,  към момента на проверката няма посочени установени вземания в размер, съответстващ на размера на наложеното обезпечение. Останалите констатации, а именно: размер на капитала на дружеството, брой заети лица по трудов договор /10 бр. от месец март 2020 г./, брой регистрирани фискални устройства, данни по дневниците за покупки и продажби, данни по ГДД за 2019 г., и липса на данъчно-осигурителни задължения, нямат никаква връзка с извода, че събирането на бъдещи вземания ще бъде невъзможно или значително затруднено. По своят същност, те не представляват и констатации, а фактически твърдения на органите по приходите, които не се опират на никакви доказателства.

Нещо повече, всички тези констатации не касаят неправомерни или противоправни действия на дружеството. На съда не е известно нормативно уредено задължение на търговците да имат задължителна минимална печалба по ГДД, или задължителен  минимален брой заети по трудов договор лица, или задължителен минимален брой регистрирани фискални устройства и търговски обекти за търговия на едро, или недвижими имоти. Ето защо изводът, че събирането на бъдещи вземания ще бъде невъзможно или значително затруднено, е произволен и необоснован.

Освен това от съдържанието на Протокола и Решението не става ясно изобщо какви са тези бъдещи данъчни задължения, които ще бъдат дължими, на кое законово основание, кога ще настъпи техния падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Вярно е, че няма изрично нормативно изискване за това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или  чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни данни за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед зачитането на основните правни принципи в административния процес, регламентирани в Глава първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това.

За пълнота съдът посочва, че тези действия, които по същество са обезпечителни мерки, не само са извън материалната компетентност на органите по приходите, но са и наложени в противоречие с целта на закона. Налагането на обезпечителни мерки при фискален контрол е предвидено от законодателя с цел предотвратяване на изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация, които са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за размера на данъчните задължения във връзка с доставката. Такива факти и обстоятелства биха могли да бъдат вида, количеството, качеството и характеристиките на действително получената стока с оглед сравняването им с посоченото в документите за стоката или идентификация на страните по доставката (изпращач, получател). В случая безспорно е установено съответствие между стоката по документи и получената стока, известни са изпращачът и крайният получател. За да има смисъл от обезпечаването на доказателствата, от анализа им би следвало да може да се установи определен факт от интерес за органите по приходите. Кой би могъл да е този факт не се посочва, което говори, че целта на т. нар. действия по обезпечаване на доказателства е различна от предвидената от законодателя, а именно, с тях се цели да се постигне внасяне на обезпечение от страна на получателя, без да са наложени предварителни обезпечителни мерки при спазване на реда на  чл. 121а, ал. 1 или 2 от ДОПК.

Претенцията на жалбоподателя за връщане на гаранцията, предоставена като обезпечение, не може да бъде разгледана в настоящото производство. Предмет на спора по делото са действията по органите по приходите по обезпечаване на доказателствата, а връщането на предоставеното обезпечение, при отмяна на действията по налагането му, е пряка последица от изпълнението на съдебния акт. Връщането на недължимо обезпечение следва да се извърши от приходната администрация служебно, при влизане в сила на акт за отмяна на действията по налагането му. В този смисъл връщането на обезпечението е действие по изпълнение на съдебния акт, като защита от такива действия, респ. бездействия е по друг процесуален ред. Следва да се посочи, че внесената гаранция подлежи на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК, в срока, посочен в ал. 5 на същия член, който срок ще започне да тече за органите по приходите считано от получаване на влезлият в сила акт на съда.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваните действия на орган по приходите в Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101540545-3/27.04.2020 г., са извършени извън обхвата на материалната компетентност на органите по приходите, поради което следва да бъдат прогласени за нищожни.

При този изход на производството следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, в размер на 580 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Ловешки административен съд, шести административен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на извършени спрямо „Алба Корде“ ООД ЕИК204049071, със седалище и адрес на управление гр. Луковит, обл.Ловеч, ул. Христо Ботев № 41, управител К. Б., действия за обезпечаване на доказателства на органи по приходите в Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол № 010101540545_3/27.04.2020 г., потвърдени с Решение № 75/28.04.2020 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Велико Търново.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Алба Корде“ ООД ЕИК204049071, със седалище и адрес на управление гр. Луковит, обл.Ловеч, ул. Христо Ботев № 41, управител К. Б., ЕИК *********, сумата 630 лв. /шестстотин и тридесет лв./, представляващи сторени деловодни разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                        Административен съдия: