Р Е Ш Е Н И Е
№ 3610, 19.10.2017
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 20.09.2017 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15770 по описа съда за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът едноличен търговец Л.П.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС Л.С.”
ЕИК *********, със седалище в гр. .........и адрес на управление – ул.
............. № ..., със съдебен адрес ***, представляван от пълномощника му
адвокат Н.Р., твърди, че на 01.06.2015 г. сключил с „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД
Договор за наем на техника, по който му предоставил за временно и възмездно ползване камион-водоноска
марка „Ман”, ДК № ........заедно с подсигурен шофьор за
извършване на дейности на обекти обслужвани от наемателя - автомагистрала ........,
автомагистрала ........и автомагистрала ........, за отработените часове, по
който са издадени : за месец септември 2015 г. - фактура № 1544/15.10.2015 г.
на стойност с включен ДДС 14832 лв.; за месец ноември 2016 г. – фактура №
1613/11.12.2015 г. на стойност 4299,84 лв. с включен ДДС и за месец декември
2015 г. - фактура № 1633/25.01.2016 г. на стойност 5328,06 лв. с включен ДДС.
На 30.12.2015 г. в опит за доброволно уреждане на отношенията между било
сключено тристранно споразумение между ищеца, ответника и третото лице ...............АД,
в което изрично било прието, че ответникът има към ищеца задължения по фактури
№ 1537/24.09.2015 г., която не е предмет на спора, фактура № 1544/15.10.2015 г.
и фактура № 1613/11.12.2015 г. в общ размер на 19815,24 лева, а от своя страна
ищецът дължи на ответника след извършена цесия сумата от 2168,75 лева, както и
че след извършено прихващане между тези вземания се е погасило задължението на
ответника към ищеца по фактура № 1537/24.09.2015 г. и остава незаплатен остатък
от задълженията на ответника към ищеца в общ размер на 17746.49 лв., в това
число 13446,65 лв. – незаплатен остатък от възнаграждението по фактура №
1544/15.10.2015 г. и 5328,06 лв. – възнаграждение по фактура № 1633/25.01.2016
г. За тези вземания ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13185 по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. с. за 2016 г., срещу която в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява
настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи горните суми ведно със законната лихва
Продължение на решение по
гр. д. № 15770/16 г. на РСПд – стр. 2/8
върху всяка главница от 04.10.2014 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление –
бул. „Цар Борис ІІІ Обединител” № 37, представляван от ....... П.Б.Б., не оспорва
сключването на договора за наем, но твърди, че : през процесния
период не е ползвана техниката - предмет на договора; съставените от ищеца
ежедневни отчети за месеците септември, ноември и декември 2015 г. не отговарят
на изискванията за отчетност, а лицата, които са ги подписали, не са служители
на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД; дружеството не е изпаднало в забава, тъй като процесните фактури не са му предоставени своевременно; процесната техника не е изработила записаните в ежедневните
отчети часове; тристранното споразумение не съставлява признание и приемане на
договорните дейности – предмета на договора; в случай, че се установи дължимостта на вземанията по процесните
фактури, то ответникът заявява, че упражнява право на задържане на дължимата
договорна цена до изправяне на нередностите по отчетните документи; съгласно
чл. 4 от договора страните са се съгласили, че в наемната цена се включва и
горивото на отдаваната под наем техника, но, когато то се осигурява от
наемателя, наемната цена се коригира, като се намалява със стойността на това
гориво на база на двустранен протокол, като при съставянето на фактурите за
месец септември и месец декември 2015 г. са приспаднати по-малки количества от
реално предоставеното от ответника гориво както следва : за месец септември 2015
г. цената по фактурата е намалена само със стойността на 250 литра гориво от общо
810 литра заредено гориво, като останалото количество от 560 литра на стойност
с включен ДДС 1075.20 лв. не е приспаднато от фактура № 1544/15.10.2015 г., а
за месец декември 2015 г. ищецът е приспаднал само 255 литра гориво от общо
осигурени от ответника 565 литра заредено гориво, поради което от сумата по
фактура № 1633/25.01.2016 г. следва да се приспадне и стойността на 310 литра
гориво възлизащи на 554,28 лева с включен ДДС, с оглед на което ответникът
предявява възражения за прихващане на вземанията му по чл. 4 от договора за
приспадане на стойността на предоставеното от него гориво за месеците септември
и декември 2015 г. със суми съответно от 1075.20 лв. и от 554.28 лв. срещу
задълженията му за плащане на незаплатения остатък от възнаграждението за месец
септември в размер на 13446.65 лв. и на възнаграждението за месец декември 2015
г. в размер на 5328.06 лв.
Правна квалификация на
предявените с възраженията за прихващане права - чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Продължение на решение по
гр. д. № 15770/16 г. на РСПд – стр. 3/8
Видно от служебно изисканото
ч. гр. д. № 13185 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр. с. за 2016 г. на
05.10.2016 г. е издадена Заповед № 7454 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Пътища Пловдив Груп” ЕООД да заплати на кредитора едноличен търговец Л.С.
с фирма „Лювантранс Л.С.” сумата от 23074.55 лв. –
неплатени задължения по договор за наем на техника, сключен на 01.06.2015 г.,
за което са издадени фактури №№ : 1544/15.10.2015 г. за сумата от 13446.65 лв.;
1613/11.12.2015 г. за сумата от 4299.84 лв. и 1633/25.01.2016 г. за сумата от
5328.06 лв., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение,
поради което кредиторът е предявил настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
Ответникът не оспорва, че на
01.06.2015 г. е сключил с ищеца договор, наименуван Договор за наем на
техника от 01.06.2015 г., по който едноличен търговец Л.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС
– Л.С.”, в качеството му на наемодател, е поел задължение да предостави на
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД, в качеството наемател, за временно ползване
водоноска, марка „MAN”, рег. № ......, ведно с квалифициран оператор
за извършване на дейности на обекти, обслужвани от наемателя /Автомагистрала ......,
Автомагистрала ......и Автомагистрала ......../ срещу заплащане на наемна цена
както следва - 350 лв. без включен ДДС за 8-часов работен ден на Автомагистрала
......; 280 лв. без включен ДДС за 8-часов работен ден на Автомагистрала ......и 260 лв. без включен ДДС за 8-часов работен
ден на Автомагистрала ........, като налице е спор относно дължимостта
на претендираните възнаграждения с оглед на
твърденията на ответника, че през месеците септември, ноември и декември 2015
г. не е ползвана техниката – предмет на договора, съответно, че извършената
работа не е в сочения обем от ищеца и последният е начислил възнагражденията за
месеците септември и декември 2015 г. в разрез с постигнатите договореност в
чл. 4 от договора, според които, когато необходимото дизелово гориво се
осигурява от наемателя, то наемната цена се коригира, като се намалява на база
на двустранен протокол за осигуреното за нуждите на наетата техника гориво за
съответния отчетен период.
Освен на договора за наем на
техника, ищецът основава претенциите си и на : три фактури, във всяка от които като доставчик е посочен едноличен търговец Л.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС
– Л.С.”, а като получател „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД, както и са описани услуги
по вид, количество, единична цена, стойност и сума за плащане както следва : във
фактура № 1544/15.10.2015 г. - наем
водоноска АМ .............., количество 1, ед. цена 12360 лв., стойност 12360
лв., сума за плащане с ДДС 14832 лв.; във фактура № 1613/11.12.2015 г. –
наем водоноска обект : АМ ......+.......+.....,......, количество 1, ед. цена
3583.20, стойност 3583.20, сума за плащане с включен ДДС 4299.84 лв. и във
фактура № 1633/25.01.2016 г. – наем водоноска обект : АМ ......+АМ.......+.....,
,
Продължение на решение по
гр. д. № 15770/16 г. на РСПд – стр. 4/8
.......,
количество 1, ед. цена 4440.05 лв., стойност 4440.05 лв., сума за плащане с
включен ДДС 5328,06 лв.; Споразумение за
уреждане на финансови отношения от 30.12.2015 г., в което като страни са
посочени ЕТ „Лювантранс – Л.С.”, ............. АД и
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД, в първата част на което, наименувана „Фактическа
част”, страните са приели, че : ЕТ „Лювантранс – Л.С.”
има задължения към третото лице ...............АД в общ размер на 2186.75 лв; „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” има задължения към ЕТ „Лювантранс – Л.С.” в размер на 19915.24 лв., които
произтичат от фактури №№ 1537/24.09.2015 г. на стойност 783.40 лв.,
1544/15.10.2015 г. на стойност 14832 лв. и 1613/11.12.2015 г. на стойност
4299.84 лв. и ...............АД има задължение към „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД в
размер на 1677213.72 лв., произтичащо от фактура № **********/11.08.2015 г.,
като във втората му част, наречена „СПОРАЗУМИТЕЛНА ЧАСТ”, са се споразумели за
следното : ...............АД прехвърля не „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД вместо
плащане на дължимото своето вземане от ЕТ „Лювантранс
– Л.С.” в размер на 2168.75 лв., което преминава в патримониума
на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД ведно с принадлежностите му в деня на подписване
на споразумението, за извършването на която цесия длъжникът е уведомен; ЕТ „Лювантранс – Л.С.” и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД изявяват
взаимна воля да прихванат двете си насрещни ликвидни и изискуеми вземания срещу
задълженията си до размера на по-малкото от тях, като след стореното прихващане
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД остава да дължи на ЕТ „Лювантранс
– Л.С.” 17746.49 лв.
По делото бе разпитан като свидетел и ........ на
отдадената под наем техника през периода месец септември – месец декември 2015
г. – Л.С.Л., според показанията на който : автомобил с ДК № ......стоял на 20-тия
километър на АМ ........, където „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД имало цистерна с
гориво, от която зареждали автомобила; за зареденото количество гориво
представител на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД попълвал съответната документация,
която свидетелят подписвал, а последният отделно водел сметка за работата на
водоноската, за което съставял ежедневни отчети в 3 екземпляра, които се
подписвали от техника на съответния обект, у когото оставал един екземпляр от
отчета; тъй като се бързало да се открие магистралата, понякога се работело по
11 – 12 часа; през месец ноември 2015 г. се работело разпокъсано и на АМ ........
и на АМ ........ и на други обекти - в с. ......, в гр. ........ и др., като
диспечерът на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД давал указания всеки ден на кой обект
ще се работи; тъй като през месец октомври 2015 г. водоноската се повредила, то
същата била заменена с друга водоноска с рег. № ....,
с която продължило изпълнение на задачите на обектите през месеците ноември и
декември 2015 г., като зареждането й с гориво и отчитането на извършената с нея
работа ставало по същия начин.
Продължение на решение по
гр. д. № 15770/16 г. на РСПд – стр. 5/8
Като доказателства по делото са приети и представените
от ответника в хода на производството заверени преписи на шест справки за
актуално състояние на действащи трудови договори към дати : 01.09.2015 г.,
29.09.2015 г., 30.10.2015 г., 01.11.2015 г., 13.11.2015 г., 16.11.2015
г.30.11.2015 г. и 01.12.2015 г., от които в унисон с твърденията му се
установява, че през периода 01.09.2015 г. – 01.12.2015 г. в „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ
ГРУП” ЕООД не е имало заети лица по трудови договори.
Според неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза Й.П.
: трите фактури са осчетоводени от ищеца, включени са в дневниците за продажби
по ДДС и в справки-декларации по ДДС за съответните
данъчни периоди; фактурите са осчетоводени от ответника със следните счетоводни
операции – 401-54/доставчици – Лювантранс Л.С. ЕТ/на сметка 602/1/наем на машини и автомобили/, включени в
дневниците за покупки по ДДС, ответникът е ползвал данъчен кредит по тях и в
счетоводството му е осчетоводено задължение по тях в размер на 23074.55 лв.,
която сума съвпада със стойността,
осчетоводена като вземане по сметка 411/кленти/ от ответника в счетоводството
на ищеца; за предоставеното от „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД гориво за месец
декември 2015 г. дружеството е издало фактура № **********/30.12.2015 г. на
стойност 598.37 лв., която е включена в Споразумение за уреждане на финансови
отношения от 30.12.2015 г.; наемната цена за месец септември 2015 г. е в размер
на 14832 лв.; наемната цена за месец ноември 2015 г. е в размер на 4299.84 лв.
и наемната цена за месец декември 2015 г. е в размер на 5328.06 лв.
Събраните по делото и коментирани до тук доказателства
си кореспондират и взаимно допълват.
И трите фактури отговарят на изискванията за
съдържание, визирани съответно в чл. 7, ал. 1 от действащия до 31.12.2015 г.
Закон за счетоводството /обр. ДВ, бр. 98 от 16.11.2011
г., отм. ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г./ и в чл. 6, ал.
1 от Закон за счетоводството /обн. ДВ, бр. 95 от
08.12.2015 г./
Изхождайки от предмета на споразумението от 30.12.2015
г., а именно – уреждане на отношения между страните и третото лице ...............АД,
настоящият състав приема, че то има характеристиките на спогодба по смисъла на
чл. 365 и сл. ЗЗД, която освен декларативно, има
прехвърлително и погасително действие. Със сключването му съгласно чл. 20а, ал.
1 ЗЗД страните са били обвързани от същото, то е породило целените с него и
разпоредени от чл. 365 ЗЗД правни последици – третото лице ...............АД е прехвърлило свои вземания от едноличен
търговец Л.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС – Л.С.”
в общ размер на 2168.75 на
„ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД, като за извършеното прехвърляне ищецът е уведомен в
деня на подписване на споразумението, поради което това е и моментът, в който
цесията е произвела действие спрямо него; „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД е
направило извънсъдебно признание на задълженията си към едноличен
търговец Л.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС – Л.С.”
по
Продължение на решение по
гр. д. № 15770/16 г. на РСПд – стр. 6/8
фактури №№ 1537/24.09.2015 г. на стойност 783.40
лв., 1544/15.10.202015 г. на стойност 14832 лв. и 1613/11.12.2015 г. на
стойност 4299.84 лв. или в общ размер на 19915.24 лв.; едноличен търговец Л.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС – Л.С.” и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД като
носители на две насрещни парични вземания са направили компенсационни
изявления, поради което в деня на сключване на споразумението съгласно чл. 104,
ал. 2 ГПК вземането на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД срещу едноличен
търговец Л.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС – Л.С.”
в размер на 2168.75 лв. се е погасило изцяло, както и са се погасили вземанията
на едноличен търговец Л.С. с фирма
„ЛЮВАНТРАНС – Л.С.” срещу „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД до размера на сумата от
17746.49 лв.
Въз основа на показанията на свидетеля в разрез с
твърденията на ответника се установява, че : през месеците септември, ноември и
декември 2015 г. отдадената под наем водоноска с рег.
№ ......, а впоследствие след дефектирането й и
замяната и с друга с рег. № ......., е работила на
различни обекти на ответното дружество, определяни ежедневно от негов
представител; всички първични документи, послужили като основание и взети
предвид при съставянето на процесните три фактури –
ежедневни отчети и протоколи за заредено количество гориво, са били подписвани
от представители на двете страни, като в случая е без значение обстоятелството
дали представителите на ответника са били заети или не по граждански или
трудови правоотношения, тъй като вземанията по фактури №№ 1544/15.10.2015 г. и 1613/11.12.2015 г. са
признати от ответника в подписаното на 30.12.2015 г. тристранно
споразумение, както и посочените две фактури, а също и фактура № 1633/25.01.2016
г. са осчетоводени от него, включени са в дневниците за покупки и в справки-декларации за съответните данъчни периоди и той е
ползвал данъчен кредит по тях.
А съобразно установената задължителна практика по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК : фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорна правоотношение по договор за продажба
между страните доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност,
начин плащане, наименованията на страните и време и място на издаване; само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
В обобщение на горното съдът намира възраженията и оспорванията на ответника за неоснователни и направени само
и единствено с цел забавяне на дължимите плащания, като поради обстоятелството,
че до датата на приключване на съдебното дирене той не ангажира доказателствени
средства относно погасяването на процесните вземания,
то исковете за установяването им като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени така, както са предявени.
Продължение на решение по
гр. д. № 15770/16 г. на РСПд – стр. 7/8
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2021.49 лв. разноски по
производството, в това число 461.49 лв. довнесена държавна такса, 90 лв.
депозитни разноски и 1470 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Основателно е направеното в хода на производството по
ч. гр. д. № 13185/16 г. възражение от ответника за прекомерност на заплатеното
от заявителя адвокатско възнаграждение от 1470 лв. с включен ДДС, тъй като
попълването на едно бланково заявление, по което делото е образувано, не
съставлява нито фактическа, нито правна сложност, с оглед на което възнаграждението
следва да бъде редуцирано да минималния дължим съгласно чл. 7, ал. 7 във връзка
с ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер от 876.12 лв., върху който следва да се начисли и ДДС в размер на 20 %,
тъй като процесуалният представител на заявителя – адвокат Н.Р., е регистриран
по ДДС според представеното с исковата молба заверено копие на Удостоверение за
регистрация от 15.10.2015 г. /лист 13 от делото/, при което положение на
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д.
№ 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски по
заповедното производство в размер на 1512.83 лв., в това число 461.49 лв.
държавна такса и 1051.34 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и
адрес на управление – бул. „Цар Борис ІІІ Обединител” № 37, представлявано от .......
П.Б.Б., дължи на едноличен търговец Л.П.С. с фирма „ЛЮВАНТРАНС Л.С.” ЕИК
*********, със седалище в гр. .........и адрес на управление – ул.
............. № ..., със съдебен адрес ***, сумата от 23074.55 лв.,
представляваща сбор от възнаграждения по сключен помежду им на 01.06.2015 г.
Договор за наем на техника, за което са издадени : фактура № 1544/15.10.2015 г.
на стойност с включен ДДС 14832 лв., по която след извършено прихващане е
останал незаплатен остатък в размер на 13446.65 лв.; фактура № 1613/11.12.2015
г. на стойност 4299,84 лв. с включен ДДС и фактура № 1633/25.01.2016 г. на
стойност 5328,06 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от 04.10.2016 г.
до окончателното й изплащане, за които вземания едноличен търговец Л.П.С. с
фирма „ЛЮВАНТРАНС Л.С.” се е снабдил със Заповед № 7454/05.10.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13185 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХХ гр. с. за 2016 г.
Продължение на решение по
гр. д. № 15770/16 г. на РСПд – стр. 8/8
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
„Цар Борис ІІІ Обединител” № 37, представлявано от ....... П.Б.Б., да заплати на едноличен търговец Л.П.С. с фирма
„ЛЮВАНТРАНС Л.С.” ЕИК *********, със седалище в гр. .........и адрес на
управление – ул. ............. № ..., със съдебен адрес *** : сумата от 2021.49
лв. разноски по производството по гр. д. № 15770 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2016 г.; сумата от 1512.83 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 13185 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.
с. за 2016 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ