Решение по дело №228/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 97

 

гр.Варна,  24.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в закрито заседание на двадесет и втори юли, двехиляди и двадесета година в състав:         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Д.Джамбазова ч.гр.дело № 228/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на В.Г.Т. от гр.Варна против решение № 401/11.03.2020 г. по в.гр.д.№ 622/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено извършеното на 13.02.2020 г. разпределение на суми по изп.дело № 236/2019 г. на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717. Оплакванията са за незаконосъобразност, с молба за изменение на разпределението.

Община Варна не е изразила становище по частната жалба.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

Предмет на обжалване пред Окръжен съд – Варна е извършеното на 13.02.2020 г. разпределение на суми по изп.д.№ 236/2019 година на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717.

От доказателствата по делото се установява, че изпълнителното производство е започнало по искане на Община – Варна, въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на публични задължения по реда на чл.107 от ДОПК за сумата от 910.46 лева – главница за несвоевременно заплатен данък върху превозни средства за периода 2011 г. - 28.11.2016 г. и сумата от 258.88 лева законна лихва върху главното вземане.

С обжалвания протокол за разпределение от 13.02.2020 година ЧСИ е разпределил постъпилата сума от 1692.79 лева по описания в него начин.

При постановяване на обжалваното решение, съдът е обсъдил и приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, съобразявайки извода си с разпоредбата на чл.4,ал.2 от ЗМДТ, съобразно която невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Тъй като принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК и от съдебни изпълнители по реда на ГПК, в тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.

Безспорно е по делото, че главното вземане е в размер на 910.46 лв., а лихвите до 28.11.2016 г. са в размер на 258.88 лв.

Спорът е относно начисляването на сумата от 296.15 лева – лихва за периода от 29.11.2016 година до 13.02.2020 година, когато е погасено задължението. Приложеният акт за установяване на публични задължения по чл.107 ДОПК визира главница и протеклите лихви до 28.11.2016 година, но лихви продължават да текат и след тази дата, до окончателното изплащане на сумите и тъй като следват главното вземане, няма пречка за събирането им в това производство. Не е необходимо издаване на нов Акт за установяване на задължение, тъй като законната лихва се изчислява от ЧСИ, към датата на погасяване на вземането. С неплащането на задължението в регламентирания в закона срок, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Фактът, че длъжникът не е заплащал дължимия данък върху превозните средства от 2011 г. не е обстоятелство, от което д а черпи права.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                                       Р       Е       Ш      И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 401/11.03.2020 г. по в.гр.д.№ 622/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.