Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер …… Година
2012, 02.07
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд…………….…..………граждански състав …………………………
На петнадесети
май......................………............…Година две хиляди и дванадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар ………….Жана Кметска..........…...…........................……………..………………
Прокурор
………………………………………….………..………..…………………………...
като разгледа
докладваното от ………...…………….Р. Калиманова………………….…
гражданско дело
номер ………1564……… по описа за ……2011…… година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции на Х.И.Н. *** чрез
процесуалния и пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.”Пиротска”№26,
партер, офис №2 против Застрахователна компания "Български имоти" със
седалище град София и адрес на управление район „Триадица”, ж.к.***,
представлявано от двама изпълнителни директори само
заедно или прокуристът само заедно с един от изпълнителните директори Р. И. Я.,
К. М., К. Р. за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от която 10267 лева, изразяващи
се във вече направени разходи за медицински услуги, лечение, медикаменти и
други, свързани с получените направления, всички причинени в резултат на
претърпяно пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.09.2010 година и
причинено от Е.П.Г. от град Бургас и сумата от 9733 лева представляваща бъдещи
вреди по лечението на ищцата за периода до 01.06.2014 година, докогато на
същата е определена 100% неработоспособност с решение на ТЕЛК от 20.06.2011
година, както и сумата от 200000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произходящи от посоченото по-горе непозволено увреждане,
ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от датата на
увреждането - 19.09.2010 година до тяхното окончателно изплащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищцата
твърди в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на 19.09.2010 година при пътно-транспортно произшествие по
пътя Поморие - Бургас, на влизане в град Бургас е била увредена като пътник в
автомобил, управляван от Е. П. Г., който поради движение с несъобразена скорост
и отвличане на вниманието е изгубил контрол над автомобила, катастрофирал е
самостоятелно в крайпътната мантинела и е напускал пътното платно. В резултат
на същото две от спътничките на ищцата са загинали на място, а тя е била настанена
в болница, където е претърпяла множество тежки оперативни интервенции, докато
бъде стабилизирана. Поставена и е била основна диагноза „травма на нерви и
гръбначен мозък на ниво гръден кош". С решение на ТЕЛК №1480 от 20.06.2011
година на ищцата е била призната 100% инвалидност, без възможност за
самообслужване, с отпускане на чужда помощ за срок от 3 години, тъй като тя е
неподвижна от кръста надолу, не може сама да се обслужва и за всяко действие и
е необходима помощ от близките и.
Образуваното
срещу виновния за произшествието водач Г. е приключило със споразумение с
прокуратурата, одобрено от състав на Бурагския окръжен съд по нохд №964/2011
година.
Ищцата
е подала уведомление вх.№012 от 23.02.2011 година до застрахователя, с което е
отправила искане предварително да и бъдат отпуснати средства, необходими за
продължаване на нейното лечение, тъй като само за терапията в дома и
провежданите рехабилитационно- възстановителни масажи от рехабилитатор,
семейството и е заплащало по 20 лева на сеанс, провеждан в началото ежедневно,
впоследствие през ден, а сега два пъти в седмицата.
Застрахователното
дружество е поискало влязъл в сила съдебен акт срещу застрахования при него
водач - деликвент и сложило своето произнасяне по отправената претенция в
зависимост от това. След приключване на наказателното производство на същото
надлежно са били предоставени необходимите документи. Те са били получени от
него на 03.08.2011 година. Ищцата е очаквала произнасяне в предвидения
15-дневен срок с оглед така необходимите и парични средства за продължаване на
лечението и. Вместо това, на 23.08.2011 година ответникът е поискал
допълнително решението на ТЕЛК. Същото му е било изпратено по факс на следващия
ден с молба за бързо произнасяне. След четири дни от ищцата е било поискано
представянето на още документи, при това в оригинал. Била е уведомена, че
нейния случай е бил разгледан от комисия и и е била предложена спогодба във
връзка с която е следвало тя да посети застрахователя за уговаряне на нейните
параметри.
В
хода на последващите осъществени контакти ищцата е установила, че и се предлага
обезщетение в размер на 60000 лева за неимуществени вреди, а претенцията и за
имуществени засега не се уважава, тъй като не е доказано даването на твърдяните
като платени за раздвижването и терапията в дома и средства.
Според
ищцата, подобна сума е крайно недостатъчна както с оглед претърпените от нея
вреди, болки и страдания, така и поради това, че съгласно предложената и
спогодба в това обезщетение се включват и всички вреди, които могат да настъпят
при бъдещо влошаване на здравословното и състояние. Всичко това обоснова и
правния и интерес от предявяване на настоящите осъдителни претенции срещу
застрахователя на прекия причинител, виновен за увреждането и за осъждането на
застрахователя да и заплати претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди в посочените от нея в исковата и молба размери.
Ответното
дружество, на което съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока, указан в закона е депозирал по делото писмен отговор, с който
е изразил становище по така предявените против него искови претенции, както и е
направил доказателствени искания. Със същия е въведено на първо място твърдение
за наличието в случая на съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата Х.И.Н., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан.
Същото следва да се счете установено както поради характера и степента на
получените травматични увреждания, така и от събраните доказателства. Според
него, тези вреди не биха настъпили, или поне не биха настъпили в тази степен,
ако пострадалата е била с поставен обезопасителен колан. Това нейно поведение е
в разрез с изискването на чл.137а от ЗДП. Допълва в тази връзка, че лекият
автомобил, в който е била пострадалата ищца е снабден с обезопасителни колани,
поставени фабрично от производителя на задната седалка, където същата се е
возила. Извън горното, същата е била наясно, че се качва в превозно средство,
управлявано от млад и неопитен водач, предвид възрастта на водача - 21 години
към датата на пътнотранспортното произшествие, което е неоспорим житейски факт,
широко известен за всички.
При
съобразяване на всичко това, според ответника, със своите съзнателни действия,
избирайки да се качи при млад и неопитен шофьор и да не постави обезопасителен
колан, ищцата в значителна степен е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, като само с извършването на едно действие, изцяло нейно задължение, а
именно поставяне на обезопасителния колан е могла да предотврати изцяло или
частично настъпването на тежките последици за здравето си.
Сочи
се от ответната страна, че не би могло да се установи какво е здравословното
състояние на ищцата в момента, тъй като представените медицински документи се
отнасят за период, когато същото все още не е било стабилизирано. Представените
епикризи, съдебно-медицинска експертиза и други отчитат травматичните
увреждания към момента на произшествието, но предвид факта, че ищцата е в млада
възраст и предвид естествените оздравителни процеси, които протичат в тялото не
е изключено към момента при нея да се наблюдава известно възстановяване.
Оспорени
са от ответната страна представените от ищцовата фактури с №№********** от
30.09.2010 година /липса на описание за какви точно лекарствени средства се
отнася, респ. невъзможност да се
установи причинно-следствена връзка с ПТП; приложения фискален бон към
фактурата е за сума, различна от посочената във фактурата/, ********** от
08.10.2010 година за 122.95 лева /присъстват стоки от битов характер като
детски стоки и храни - бебешки пюрета, козметика и други, минерална вода,
клечки за уши и други, които не са в причинно-следствена връзка с ПТП/, №
66036274 от 04.10.2010 година за 57.99
лева /липса на мокър печат и подпис на получател, също така подпис на издател
на фактурата/, ********** от 28.10.2010 година за 64.99 лева /липса на мокър
печат и подпис на получател, също така подпис на издател на фактурата/,
№********** от 21.04.2011 година за 41.62 лева /липса на мокър печат и подпис
на получател/, такава на стойност 129.70 лева /липса на описание за какво точно
се отнася и невъзможност да се установи
причинно-следствена връзка с ПТП/, ********** от 31.12.2010 година за
сумата от 334,08 лева, като към нея са прикачени два фискални бона за 0.90 лева
и 9.93 лева /липса на посочване за какво се отнася и невъзможност да се
установи връзка с ПТП, липсва също така и мокър печат/, ********** от
31.10.2010 година за 399 лева /прикрепения към нея фискален бон не се отнася за
нея, защото е на стойност 1.20 лева; освен това в нея не са описани точно за
какви лекарствени средства се отнася, респективно не е доказана връзка с ПТП/,
№********** от 29.11.2010 година на стойност 201.56 лева, но приложените касови
бонове са за други суми /4.42 лева и 46.57 лева/ и не се отнасят към тази нея
/липса на яснота какви медикаменти касае, липса на пряка връзка с ПТП; липсва
мокър печат/, такава от 31.01.2011 година на стойност 406.63 лева - касовите
бонове не се отнасят до тази фактура, тъй като са стойност 5.60 лева и 16.05
лева /липсва яснота за какви медикаменти се касае, липсва пряка и
непосредствена връзка с ПТП; липсва мокър печат/, такава от 25.02.2011 година
за 56.60 лева /същата касае покупки от битов характер -тоалетна хартия, дамски
превръзки, МС гел, салфетки, които нямат каквато и да било връзка с ПТП;
фискалния бон не съответства на тази фактура/, ********** от 28.02.2011 година
на стойност 595.69 лева /липса на фискален бон, съответстващ на фактурата;
липса на мокър печат/, ********** от 08.03.2011 година /липса на фискален бон,
съответстващ на фактурата, както и на яснота какви медикаменти касае, липсва
пряка връзка с ПТП/, ********** от 01.04.2011 година /липса на фискален бон,
съответстващ на фактурата; не е уточнен вида на лекарствените средства, не може
да се установи пряка връзка с ПТП/, ********** от 31.03.2011 година /липса на
фискален бон, съответстващ на фактурата; не е уточнен вида на лекарствените
средства, не може да се установи връзка с ПТП/, ********** от 17.05.2011 година
за 98.39 лева /липса на мокър печат и подпис на получател/, ********** от
17.05.2011 година /липсва подпис на получател и мокър печат/, ********** от
30.06.2011 година /липса на фискален бон, съответстващ на фактурата; не е
уточнен вида на лекарствените средства, не може да се установи връзка с ПТП;
липсва печат/, ********** от 31.05.2011 година /липса на фискален бон,
съответстващ на фактурата, не е уточнен вида на лекарствените средства, не може
да се установи връзка с ПТП; липсва печат/.
Оспорени
са от него, освен това, представеното преводно нареждане от 23.09.2011 година
за сумата 6840 лева, като е въведено твърдението, че сума в такъв размер не е
била платена. Изтъква се в тази връзка, че факта на попълването на такова
преводно нареждане не е равнозначно на действително извършен превод на тази
сума. Дружеството „Сънсет Ризорт Мениджмънт"ООД, видно от извършените за
него вписвания в търговския регистър, има съвсем различен предмет на сделки и
по-специално управление на недвижими имоти и няма общо с лекарствените средства
и медикаменти, за които е представено платежното нареждане. Освен това, дори и
да се приеме, че е налице плащане на посочената сума, то същото не е
осъществено от ищцата, а от посоченото по-горе дружество, т.е. на практика се
претендира от ищцата възстановяване на
разход, който не е бил направен от нея. Оспорени са също така и всички касови
бележки, които не са към фактура, на обща стойност 182.41 лева, като в тази
насока се посочва, че по много от фискалните бонове има правени очевидни
поправки на ръка, като ясно си личи дописването на суми ръчно с химикал върху
фискалните бонове. Оспорени са на последно място касовите бележки, издадени от
ЕТ„Тема - Иван Червенков", тъй като в същите фигурират покупки от битов
характер, които имат връзка по-скоро с обичайния живот на семейството, но не и
с пътно-транспортното произшествие, от което се сочи да са настъпили вреди,
чиято обезвреда се търси по делото.
На
последно място ответната по делото страна е оспорила предявения иск за
неимуществени вреди по размер, като в процеса е въвела твърдението, че същия е
прекомерен и некореспондиращ нито на принципите, залегнали в чл.52 от ЗЗД, нито
на съдебната практика по сходни случаи.
По
отношение на претендираната от него лихва върху търсените размери главница е
изразено следното становище, а именно:
Ответната
по делото страна счита, че следва да се приложи Кодекса за застраховането,
който съдържа конкретна норма, уреждаща дължимостта на лихви за забава от
страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" и
момента, от който такава се дължи и по-специално се позовава на чл.223,
съгласно който застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице; застрахователят отговаря за лихвите за забава,
присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по
чл.224 ал.1 от Кодекса за застраховането. Също сочи
доказателства в подкрепа на направените оспорвания и въведените възражения.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от събраните по делото доказателства,
че със споразумение от 19.07.2011 година, постановено по нохд №964/11 година по
описа на Бургаския окръжен съд лицето Е. П.Г. от град Бургас е признат за
виновен в това, че на 19.09.2010 година в град Бургас, на път I-9, в отсечката
кв. Сарафово - град Бургас, на около
Така постановения, обсъден по-горе и
влязъл в сила съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл.413 ал.3 от НПК
във връзка с чл.300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието по въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. При
съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил марка „Рено Лагуна” с рег.№ А 9266 КА. Установява се също така, че
процесният автомобил, с който водачът Г. е причинил вреди на ищцата по делото е
застрахован с договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника по делото ЗК “Български имоти” -
застрахователна полица № 04/510 0043592 от 04.07.2010 година /лист 5 от
делото/.
При
това положение и на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането, ищецът
може да претендира обезщетение пряко от застрахователя, което обстоятелство и
това, че гражданската отговорност на водача Габровски към трети лица е покрита
от сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност” не се оспорва от
същия по делото. Последният чрез
процесуалния си представител, както бе посочено по-горе, е въвел от една страна
довода за прекомерност на претендираното обезщетение за вреди, а от друга
страна и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което
съпричиняване се изразява в неспазване от нейна страна на правилата по чл. 137а
ЗДП, а именно в това, че не е поставила предпазен колан.
При съобразяване на изложеното по-горе,
включително и изразените от страните чрез пълномощниците им становища, съдът
намира, че в настоящото производство е безспорно, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесените и средни и
тежки телесни повреди, които са в пряка причинна връзка с противоправното
деяние на водача Габровски. Последното се установява по категоричен начин от
допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която в
депозираното по делото заключение и в съдебно заседание е посочило, че травмата
е настъпила през месец септември 2010
година. Вещото лице е установило наличие на синдром на тотално нарушение в
проходимостта на гръбначния мозък, т.е. прекъсване в зоната на 11 и 12 гръден
прешлен. Касае се за тежка анатомична лезия с ликворна киста на мястото на
контузията, на мястото на липсващата субстанция
на гръбначния мозък. Вещото лице пояснява, че това място е
най-подвижната зона в гръбнопоясния сегмент. Дефектът е бил получен в резултат
на тежката анатомична контузия или лезия. Вследствие на тази контузия, когато
тези тъкани дегенерират, се получава увреждане на гръбначния мозък. В конкретния
случай увреждането е изключително тежко, тъй като там липсва тъкан. Според
констатацията на вещото лице, налице е увреждане на ищцата, като липсва
възможност за окончателното й възстановяване. От прегледа на 29.03.2012 година експертът
е установил наличие на синдром на тотално нарушение в проводимостта на гръбначния
мозък с топично ниво Д11-12 сегмент. Оформя се синдром на Конус-Епиконус със смесена вяла и
централна пареза и трайни тазово-резервоарни, сетивни, двигателни и трофични
нарушения. Според решение на ТЕЛК №1480 от 20.06.2011 година, трудоспособността
на ищцата е увредена на 100%, като и е необходима чужда помощ. Срокът на
чуждата помощ е до 01.06.2014 година.
При това положение и за определяне
на размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди преди всичко следва да се отговори допринесла ли е тя за
настъпването на вредоносния резултат, което обстоятелство да бъде взето
съответно предвид от съда в тази насока. Така наведеното по делото твърдение от
ответника-търговско дружество, съдът намира, че е доказано. По делото във
връзка със същото е допусната и извършена автотехническа експертиза, вещото
лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че от материалите по
делото и направените изчисления се установява следния механизъм на
произшествието, а именно: управляваният от Е. Г. лек автомобил „Рено Лагуна”, с
рег. № А 9266 КА се е движел от град
Поморие към град Бургас. На предната седалка до него била Р. Д., зад нея Х.Н.,
по средата била К. В. и зад водача И.Т. Около 23.10 часа той се намирал на
около
От
така казаното се налага извода, че наведеното по делото твърдение от първия
ответник-търговско дружество е доказано. Както бе посочено по-горе, вещите лица
по обсъдените по-горе съдебномедицинска и автотехническа експертизи, след
проверка на цялата налична документация, при съобразяване на получените от
ищцата увреждания и в рамките на своята неоспорена компетентност са заявили
категорично, че слагането на предпазен колан от нейна страна по време на самото
произшествие би предотвратило получените от нея увреждания или поне би
способствало за това същите да не са в такава степен и по-специално не би
довело до увреждания в такава тежка степен на гръбначния стълб. При
съобразяване на горното и след като ищцата не е поставила предпазен колан, в
нарушение на изискванията на чл.137а от Закона за движение по пътищата, с
поведението си тя е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, което
съпричиняване съдът при съобразяване на възприетата фактическа обстановка
оценява на 30%. При това следващото и се обезщетение следва да бъде намалено с
отчетената степен на съпричиняване. Това нейно поведение е релевантно за
последиците, за които се търси обезщетение и следователно последните се намират
в пряка и непосредствена причинна връзка с тях. Затова както нарушението на
правилата за движение от страна на прекия причинител - водача на
моторното-превозно средство, така и нарушаването на същите правила от страна на
ищцата, описани по-горе като съвкупност от причини, разгледани в контекста на
липсата на някоя от тях, т.е. с оглед на преценката им като необходими условия,
както и с оглед на тази за значението им като степенуване за настъпването на
резултата, разкриват наличието на посочената релевантна причинна връзка по
смисъла на чл.51 ал.1 изр.1-во ЗЗД, което следва да намери отражение при
обезщетяване на вредите.
Последните,
и в частност неимуществената
вреда се изразява в търпенето на болки и страдания от страна на съответното
лице. Нейното справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД,
означава да се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните
преживявания и тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари
в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са
настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за
тях сега, при постановяване на съдебното решение. В конкретния случай следва да
се вземе предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищцата
са продължили през целия период на нейното възстановяване, който би могъл да се
квалифицира като продължителен, включително и при съобразяване на
обстоятелството, че именно във връзка със здравословното и състояние, тя е с
установена от ТЕЛК 100% нетрудоспособност, като й е необходима и чужда помощ.
Обстоятелството, че в гръбначния мозък липсва тъкан, като мястото е заето от
киста, запълнена с гръбначно-мозъчна течност е мотивирало вещото лице по
съдебномедицинската експертиза да заключи, че същата няма шансове да се възстанови
окончателно. Получените от нея в резултат на
произшествието травми от една страна са многобройни. От друга страна за тяхното
овладяване и съответно отстраняване ищцата е претърпяла множество интервенции,
включително е осъществена и оперативна намеса, като всичко това безспорно е
твърде болезнено и неприятно, свързано с изключително негативни преживявания и
страдания от нейна страна. От показанията на ангажираните от ищцата свидетели,
които съдът цени при съобразяване на чл.172 от ГПК е безспорно, че след
катастрофата на същата е била извършена операция. Поставени са и импланти, без
които не е можело да се заздрави гръбнакът и. След операционният период при
ищцата е продължил доста дълго, като е било изключително тежко за самата нея да
се възстанови след катастрофата - емоционално и физически. Както след
операцията, така и към настоящия момент в дома на Х. идва рехабилитатор, който
да помага за нейното раздвижване. За Х. се е грижела майка й, тъй като тя е била
сама с нея. Вследствие на стоенето в инвалидна количка, Х. е получила и
декубитални рани по седалището; няма и чувствителност от кръста надолу, което в
един случай е довело до изгаряне на краката и с бутилка топла вода. След
инцидента Х. се е затворила се е в себе си, като дълго време не е искала да
общува с никого. Мисълта, че е инвалид на тази възраст - 25 години, я съсипва
психически. Майка й посочва, че на всяко 19-то число от месеца става мълчалива,
плаче, избухва, сърди се и има моменти, в които не може да се овладее.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се
вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства
от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, който
легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 130000
лева. Неимуществените вреди нямат
стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност
са болките и страданията от загубата на близки хора или на други неоценими
блага, каквото е човешкото здраве. Основанието на исковете на ищцата е
доказано, но размерът им надхвърля границите, очертани от релативния критерий
на чл.52 от ЗЗД - по справедливост. Този критерий не е абстрактен и държи
сметка за характера на увреждането. Легалният термин „по справедливост” до
голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди. Ето защо, при тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните
ценности равенството в обществото намира най-чист израз /така и в решение №187
от 12.05.2009 година на ВКС на РБ по н.д.№ 124/2009 година, НК, II н.о./.
Съобразно горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди е в посочения по-горе размер на 130000 лева, която
сума следва да бъде намалена с отчетената от съда степен на съпричиняване и
поради това на ищцата следва да бъде присъдена 91000 лева, до който размер
предявената от нея претенция като основателна следва да бъде уважена, а в останалата
част до общо претендирания размер от 200000 лева отхвърлена.
С оглед отправеното искане върху присъдената сума
следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането - 19.09.2010 година. Необходимо е в тази връзка да се посочи, че отговорността на застрахователя
в хипотезата на чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането при застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална на деликтната отговорност.
Затова и удовлетворяването на правото на пострадалия по този ред има мултиплициращ
ефект - погасява се както прякото право на третото лице към застрахователя,
така и това право, което то има на основание осъществения деликт към
застрахования. Следователно, застрахователят отговаря по риска "Гражданска
отговорност" за абсолютно всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Това означава, че той отговаря както за претърпените болки и
страдания, така и за причинените в резултат на настъпилия от застрахования
деликт, имуществени вреди. Това е така, защото при тази застраховка платимите
от застрахователя суми имат обезщетителен характер, а това означава, че са
предназначени да бъдат поправени вредите, настъпили в резултат на осъщественото
пътнотранспортно произшествие. Същият дължи само в рамките на договорената с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" сума, стойността на
цялото деликтно обезщетение, което застрахованият трябва да заплати на ищеца и
единствено в този смисъл застрахователното обезщетение не би могло да надхвърли
максималната сума, установена в застрахователния договор. В тази връзка съдът
намира, че не може да бъде споделено направеното от пълномощника на ответното
дружество, че задължение за лихви възниква за него едва от датата на исковата
молба, респективно от датата на съобщението по чл.224 ал.1 от Кодекса на
застраховането, именно по изложените в тази насока по-горе съображения -
вземането произтича от непозволено увреждане, дори и отговорността на ответното
дружество да се ангажира на друго основание.
По отношение на предявената претенция за заплащане
на имуществени вреди, съдът съобрази следното:
За установяване на наведените в тази насока в
исковата молба фактически твърдения ищцата е депозирала по делото епикризи, фактури
за извършени разходи за медицински услуги и лекарства, фискални бонове за
покупка на медикаменти. При съобразяване на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установена в настоящото производство
необходимостта ищцата, с оглед на тежките увреждания, които е получила в
резултат на произшествието, да бъде подложена на операция чрез поставяне на
импланти, да приема медикаменти, а също и периодично да извършва медицински изследвания и прегледи, както и да бъде
посещавана от рехабилитатор, за да се проследи хода и степента на
възстановяването. Както бе посочено по-горе, при него впоследствие са се
развили и усложнения, освен че самият оздравителен процес все още не е
приключил напълно. Целта на приеманите медикаменти е била да се овладеят
симптомите и последствията от травмите и да се подпомогне организма да се
справи със същите. Установено е по несъмнен начин, че след съпоставка на
сегашното състояние на ищцата с това след пътнотранспортното произшествие може
да се заключи, че същата е приемала лекарства, била е подложена на
рехабилитационни процедури, за да може състоянието и да е такова, каквото е в
момента. При съобразяване на така изложеното, се налага извода, че и тази
претенция е доказана по основание. Тъй като, обаче същата не е доказана по
конкретен размер, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.162 от ГПК. Това
е така, тъй като една част от посочените по-горе и представени по делото
доказателства не съдържат конкретна информация за закупената стока и за платеца
на същата. При отчитане на безспорно
установената необходимост от закупуване на лекарства от страна на ищцата през
периода на лечението й, абсолютно необходими за отстраняване на последствията
от травмите по цялото тяло, нуждата от изследвания, наличната измежду кориците
на делото информация за закупените лекарствени средства, както и след преценка
на конкретните обстоятелства и всички останали от значение в тази насока
фактори, съдът определя размера на обезщетението по своя преценка общо на 12000
лева, до който претенцията следва да бъде уважена, а останалата част до общо
претендирания размер от 20000 лева отхвърлена. Следва да се посочи, че от така
определената сума 10000 лева е размера на обезщетението за имуществени вреди за
платени до момента разходи по лечението на ищцата, а останалите 2000 лева е
стойността на бъдещите вреди. При определянето на тази сума съдът взе предвид
определения към настоящия момент краен срок на определената 100%
неработоспособност на ищцата - 01.06.2014 година, т.е. период от още две
години; обстоятелството, че до този момент за лекарства и консумативи са
заплатени около 3400 лева, в които се включват обаче и такива, които са били
необходими в началния етап от лечението на ищцата; липсата на наведени доводи
за необходимост в рамките на този срок от нови хирургически интервенции и
поставяне на нови импланти, чиято стойност е значителна. Необходимо е в тази
насока да се изтъкне, че няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди,
стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът - установим. Законът в чл.51
ал.1 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Изразът "всички вреди" дава
обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези,
които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че
са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати
ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или
непременно ще се осъществят, доколкото чл.45 от ЗЗД изисква да се поправят
вредите, които виновно са причинени другиму. Настъпването на вредите, съответно
- неизбежността от настъпването им, се доказва от увредения /така и в решение №
155 от 22.02.2010 година на ВКС на РБ по гражд. дело №3836/2008 година, III г.
о., решение № 499 от 30.06.2010 година на ВКС на РБ по гражд. дело №647/2009 година,
IV г. о./. В конкретния случай съдът намира, че такова доказване до посочения
по-горе размер, определен също при условията на чл.162 от ГПК е проведено от
ищцовата страна, което именно го мотивира да уважи тази претенция до посочения
по-горе общ размер от 12000 лева, а за разликата до общо претендирания такъв от
20000 лева да отхвърли като неоснователна. На последно място трябва да се
посочи, че присъждането по горния начин на сумите в полза на ищцата не
представлява отклонение от поисканото от нея, тъй като с цитираната по-горе
разпоредба на чл.51 ал.1 от ЗЗД това е възложено от закона на съда /така и в
Постановление №4 от 30.10.1975 година, Пленум на ВС, т.11/.
По
отношение на направеното от ответника възражение, че ищцата не може да търси възстановяване на разходи, които не е
направила /относно платената от „Сънсет Ризорт Мениджмънт”ООД сума от 6840 лева,
както и сумите по фактурите, приложени в оригинал по делото, по които няма
данни за платеца на закупената стока/, респективно не е претърпяла вреди в
своята имуществена сфера, съдът намира следното:
За да се заплати застрахователното
обезщетение за имуществени вреди следва да се докаже, че са направени разходи от
ищцата за лечението и, но не и същата да доказва как са придобити тези парични
средства. Никъде в Кодекса на застраховането не е предвидено, че за да се
заплатят имуществени вреди от застрахователя на пострадалия последният следва
да доказва произхода им - дали са по банков кредит, дали са заеми от роднини,
работодател, близки, приятели, продажба на недвижим имот или са дарения. Следва
да се посочи, че в случая претендираните вреди са неблагоприятни - имуществена
последица от правонарушението на застрахования деликвент, който той, респективно
неговият застраховател следва да поправи. В този смисъл и направените от трети
лица плащания в полза на пострадалия от деликта не освобождава от задължение
причинителя на вредата, респективно неговия застраховател да поправи вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.82 от ЗЗД. Няма правна разпоредба, която да освобождава деликвента от заплащане на
обезщетение на увредения в случай, че в полза на увреденото лице е била заплатена определена
сума пари относно неговото лечение. В конкретния случай вредите се изразяват в
плащане на суми за лечение на пострадалата при пътнотранспортно произшествие Х.Н.
и това плащане е в пряка причинна връзка, като последица от увреждането именно
от пътнотранспортно произшествие, чието репариране дължи деликвента, респективно
неговия застраховател. В случая е без значение произхода на паричните средства.
Върху уважения размер следва да бъде
присъдена и законната лихва, но от датата на депозиране на исковата молба до
нейното окончателно изплащане. Това е така, тъй като по горните доводи по
делото няма данни за конкретните моменти, в които ищцата е направила свързаните
с лечението и разходи. Лихва върху тях безспорно се следва, но не от датата на
увреждането, както е поискано с исковата молба, а от момента, когато именно
са направени от страна ищцата разходи в тези размери.
С оглед изрично отправеното в тази насока с
исковата молба искане и в съответствие с чл.78 ал.1 от ГПК и въз основа на приложен
списък на разноските по чл.80 от ГПК, на ищцата следва да бъде присъдена и сумата
от 6860 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковите претенции. В тази сума се включват внесения
депозит за извършване на експертиза /150 лева/, внесени такси за снабдяване с
копия /2.30 лева/ и адвокатско възнаграждение /14500 лева/, плащането на което
е отложено съгласно изричното позоваване на процесуалния пълномощник на ищцата на
нормата на чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с чл.7 ал.2 т.4 и §2 от НМРАВ. На
ответното дружество, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 3069.28 лева, представляваща направени от него разноски, съобразно
отхвърлената част от претенциите и в която се включва възложения в негова
тежест депозит за извършване на експертизи, внесени такси за снабдяване с копия
и заплатено адвокатско възнаграждение. Този ответник следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 4120 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважените размери на предявените и разгледани
претенции, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.226 ал.1 от
Кодекса за застраховането, чл.45 и чл.86 от ЗЗД,ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Български
имоти" със седалище град София и адрес на управление район „Триадица”,
ж.к.***, представлявано от двама изпълнителни
директори само заедно или прокуристът само заедно с един от изпълнителните
директори Р. И. Я., К. М., К. Р. да заплати на
Х.И.Н.
*** чрез процесуалния и пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.”Пиротска”№26,
партер, офис №2 сумата от 91000 лева /деветдесет и
една хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени и в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 19.09.2010 година и причинено от Евгени Пламенов Габровски от град Бургас,
ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
увреждането - 19.09.2010 година до нейното окончателно изплащане, като за
разликата над уважения размер до претендирания такъв от 200000 /двеста хиляди лева/
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
"Български имоти" със седалище град София и адрес на управление район
„Триадица”, ж.к.***, представлявано от двама
изпълнителни директори само заедно или прокуристът само заедно с един от
изпълнителните директори Р. И. Я., К. М., К. Р. да заплати на Х.И.Н. *** чрез процесуалния и пълномощник със съдебен
адрес град Бургас, ул.”Пиротска”№26, партер, офис №2 сумата от 12000 /дванадесет хиляди лева/ лв., от която сумата от 10000
/десет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и
изразяващи се в направени разходи за медицински услуги, лечение, медикаменти и
други, свързани с получените направления, всички причинени в резултат на
претърпяно пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.09.2010 година и
причинено от Е. П. Г. от град Бургас и сумата от 2000 /две хиляди лева/ лв., представляваща
бъдещи вреди по лечението на ищцата за периода до 01.06.2014 година, докогато
на същата е определена 100% неработоспособност с решение на ТЕЛК от 20.06.2011
година, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
депозиране на исковата молба - 01.09.2011 година до нейното окончателно
изплащане, като за разликата над уважения размер до общо претендирания такъв от
20000 /двадесет хиляди лева/ лв., за присъждане на законната лихва върху отхвърлената
главница, както и за присъждането на законната лихва върху претендираната
главница от 20000 лева от датата на увреждането ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
"Български имоти" със седалище град София и адрес на управление район
„Триадица”, ж.к.***, представлявано от двама
изпълнителни директори само заедно или прокуристът само заедно с един от
изпълнителните директори Р. И. Я., К. М., К. Р. да заплати на Х.И.Н. *** чрез процесуалния и пълномощник със съдебен
адрес град Бургас, ул.”Пиротска”№26, партер, офис №2 сумата от 6860 /шест хиляди осемстотин и шестдесет лева/ лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, а по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 4120 лева /четири хиляди сто и двадесет лева/ лв., представляваща
дължима държавна такса върху уважените размери на предявените и разгледани
претенции, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Х.И.Н. *** чрез процесуалния и
пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. ”Пиротска”№26, партер, офис №2
да заплати на Застрахователна компания "Български имоти" със седалище
град София и адрес на управление район „Триадица”, ж.к.***, представлявано от двама изпълнителни директори само заедно или прокуристът
само заедно с един от изпълнителните директори Р. И. Я., К. М., К. Р. сумата от 3069.28 лева /три хиляди шестдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: