РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Силистра, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420101669 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ С. Х. Ф., с ЕГН **********, от с.К., общ.Д., ул.“Ч.а“№..., представляван от
адв. Д.С., моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него болки и страдания, както и обезщетение за пропуснати
ползи в размер на 1705 лв., изразяващи се в средства за допълнително стимулиране в размер
на 600 лв., средства за зимни и летни обувки в размер на 305 лв. и ежемесечни ваучери за
храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които суми би получил по трудовото си
правоотношение, ако същото не е било прекратено.
Претендира законна лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.11.2021 г. до окончателното им плащане, както и направените по делото
разноски.
Твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ТП ДЛС „К.“, при когото
изпълнявал длъжността „горски стражар“, а ответникът бил директор на същото ловно
стопанство. С негова Заповед № 299 от 18.09.2020 г. на ищеца било наложено наказание
„дисциплинарно нарушение“, което той оспорил по съдебен ред и което е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила решение № 14 от 24.03.2021 г. по гр.д. № 456 по описа на
РС – Д. за 2020 г.
Неоснователното му обвиняване в извършването на сериозни дисциплинарни
нарушения накърнило доброто му име сред неговите съседи, познати и колеги, които
започнали да избягват контактите си с него и да демонстрират, че го считат за човек без
морал и ценности, като дори след отмяната на уволнението у него останали негативните
последици от преживяното и огорчението от отчуждаването и недоверието на неговите
1
колеги и приятели. Твърди, че ответникът в качеството си на директор на ТП ДЛС „К.“ е
предприел уволнението въпреки знанието, че работникът не е извършил вмененото му
дисциплинарно нарушение, поради което счита, че той носи отговорност за поведението си
спрямо него и му дължи обезщетение за претърпените вреди.
ОТВЕТНИКЪТ Т. ИВ. Т., с ЕГН **********, от с.Калипетрово, ул.“Орфей“№32,
представляван от адв. А.Б., изразява становище, че предявените искове са неоснователни.
В исковата молба не са изложени твърдения, че страните са общували помежду си в
друго качество освен като директор и подчинен и че помежду им са съществували други
правоотношения, извън служебните. От обстоятелствата, посочени в исковата молба,
липсват такива, обосноваващи личната отговорност на ответника, а произнасянето на ДРС
относно незаконността на уволнението по смисъла на КТ не го приравнява на деликт по
ЗЗД.
Като директор на ТП ДЛС К., той е разполагал с правото да налага дисциплинарни
наказания на работниците и служителите, поради което издаването на заповедта за
уволнение не би могла да се третира като противоправно деяние. Излага доводи, че
деянието на ищеца съставлява дисициплинарно нарушение, тъй като същият не е изпълнили
вменените му от закона задължения и това е послужило като основание за издаване на
уволнителната зоповед.
Счита, че липсва причинно – следствена връзка между неговото поведение и вредите
(ако такива се установят), и е на мнение, че той не следва да отговаря за имуществените
вреди на ищеца, тъй като претендираната сума от 1705 лв. е следвало да му бъде изплатена
от работодателя – юридическо лице, а не от самия ответник.
Претендира направените по делото разноски.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявени са искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическата и правна обстановка по делото е следната:
Ищецът Сечкин Х.Ф. е изпълнявал длъжността „горски надзирател МКЕ“ при ТП
ДЛС“К.“-Д..
На 18.09.2020г. ответникът Т.Т., в качеството си на Директор на ТП на Държавно
ловно стопанство „К.“- Д., е издал Заповед № 299/18.09.2020г., с която на основание чл.330,
ал.6 от КТ, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, правоотношението със С.Ф. е
прекратено като той е уволнен дисциплинарно. Дисциплинарното нарушение, послужило
като основание за налагане на наказанието, е нарушение на Закона за горите при
съставянето на 4 броя актове за установяване на административно нарушение, съставени от
служителя при извършена проверка на 04.05. 2020г. и 05.04.2020г. /приложени по делото на
л.43 до 46/.
Уволнението е обжалвано от служителя и с Решение № 14/24.03.2021г. постановено
2
по гр.д.№ 456/202г. е признато за незаконно от съда и С.Ф. е възстановен на работа.
Решението е влязло в сила, поради което незаконността на уволнението е безспорно
установен факт.
Работодателят ТП ДЛС“К.“ е понесъл отговорността си за незаконното уволнение,
тъй като с цитираното решение на ищеца е присъдено обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ.
С.Ф., обаче, счита, че издавайки обсъжданата заповед, ответникът лично му е причинил
вредите, описани подробно в исковата молба, поради което му дължи претендираното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
За да е основателна претенцията, ищецът следва да докаже следните предпоставки:
издаване на незаконна заповед за уволнение, знание, че липсват основания за уволнение у
работодателя, недобросъвестно използване на служебно положение и преследване на лични
или други неслужебни цели. /В този смисъл е и съдебната практика: т. 1 от ТП № 4/1975 на
ВС, решение № 1123 от 06.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 5129/2007 г., V г.о., Решение №
322/01.03.2017г. на ВКС по к.гр.д.№ 4134/2016г. /.
В конкретния случай безспорно е налице първия елемент от фактическия състав, а
именно заповед за уволнение, която е призната за незаконна и отменена. Следва да се
установи и наличието на останалите предпоставки, поради което, предмет на изследване и в
настоящото решение следва да бъдат обстоятелствата довели до издаването на заповедта,
взаимоотношенията на страните, както и наличието или не на допуснати нарушения. Това се
налага, за да се извърши преценка, знаел ли е ответникът, че липсват основания за налагане
на дисциплинарно наказание и злоупотребил ли е със служебното си положение.
Не се оспорва от страните, че констатациите от извършената проверка на 04.05.2020г
и 05.05.2020г. С.Ф. е обективирал в издадените от него актове №№2571,2572,2561,2573.
Установено е, че посочените в актовете лица съхраняват в двора си дърва за огрев,
немаркирани с контролна горска марка.Това деяние съставлява административно нарушение
по смисъла на чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/.
Съгласно чл. 273, ал.1 от същия закон, вещите, послужили за извършване на
нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата
независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо
или против волята на собственика им.
С оглед изпълнение на тази разпоредба в бланката на административния акт за
установяване на нарушението, като реквизит е включена е графа “вид и количество на
задържаните материали и вещи, предмет или средство за извършване на нарушението“. Във
всички коментирани актове ищецът е записал: „няма задържани“.
Обяснението на служителя е, че така му е било разпоредено от Т.Т..
Събраните по делото доказателства не установяват този факт.
Свидетелят И. /л.56/:“… На мен ми казаха, че така са им разпоредили- да не
предприемат действия. Аз не зная точно кой им е разпоредил, но казаха, че техните
3
ръководители са им казали да преустановят. Техният директор, който отговаря за
предприятието…Аз чух, че ръководителите им са им разпоредили.“
Показанията са противоречиви. От една страна се вмъква „техният директор“ , но се
уточнява на два пъти „техните ръководители“, без да се конкретизира кои са тези
ръководители. Освен това, по-късно същият свидетел заявява, че е разговарял лично с Т.Т. и
същият му е заявил, че “работата ще си я приключат техните служители“. От което следва,
извода,според заявеното от свидетеля, че лично директорът не е разпореждал да се
преустанови работата по случая.
Въпреки това, според свидетеля, служителите не са приключили работата и си
тръгнали.
Не се потвърди заявеното от ищеца, че именно Т.Т. е разпоредил да не се
предприемат действия, съответно да не се изземва дървесината / не става ясно какви точно
разпореждания е дал/. Това ясно проличава при съпоставка с показанията на свидетеля М.
/присъствал на обсъжданите проверки и пряк очевидец/ и коментирания по-горе свидетел.
Според свидетеля М., депутатът А. А. се е обадил на С.Ф. го заплашил. На въпроса
какво отношение има това лице към работотата на служителите и извършваната проверка,
свидетелят поясни, че той- А.Адамов- „е основният фактор, който ръководи нещата в
Горското и в Общината. Той коли, той беси…и реално просто се обади и отправи заплахи.“
С.Ф. уведомил Директора за тези разговори и заплахите и той му е казал да не правят нищо,
да изпълнят, това, което е казал депутатът.
За неправомерна намеса на А.А. и отправени нареждания в работата на служителите
в ДЛС „К.“ свидетелства и Н. Х..
Това поставя под съмнение тезата, че неизпълнението на служебните задължения, а
такова определено е налице, от страна на С.Ф. се дължи на неправомерната заповед на
неговия ръководител- Т.Т., а не на заплахите, отправени от А.А.,който „коли и беси в
Горското“.
Факт е, че при направената проверка е открита дървесина, която е подлежала на
отнемане в полза на държавата. В тези случаи правомощията и задълженията на
служителите, констатирали нарушението са ясно разписани в разпоредбата на чл.10,ал.1 и
ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, а именно:
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) Задържаните и/или иззетите вещи,
предмет и/или средство на нарушение, както и документите се предават за съхранение с
разписка за отговорно пазене.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2015 г.) В случаите, когато съхранението и/или
изземването на задържани вещи, предмет и/или средство на нарушения, е невъзможно или е
свързано със значителни разходи, същите могат да се оставят за отговорно пазене на
4
нарушителя с разписка за отговорно пазене.
Това не е направено от ищеца с оправданието, че му е било наредено от
работодателя да не предприема действия и, че същият не му е оказал съдействие за
извозването на дървесината. Твърдения, които взаимно се изключват. Очевидно, ако му е
било наредено, да не предприема никакви действия и той е приел това нареждане, то това
включва и непредприемане на действия по извозването, поради което не би следвало да
оправдава неизпълнение на задълженията си с бездействието на ответника.
Тълкуването на цитираната по-горе разпоредба не изисква такова съдействие от
страна на директора на предприятието. В идеалния случай би било възможно извозването
веднага на дървесината. Поради това е предвидена и възможността по ал.2 от чл.10- вещите
да се оставят за отговорно пазене.
Няма твърдения и доказателства, че ищецът е направил това. Това поведение
противоречи на основната му теза, че работодателят му е наредил да не предприема
действия. В този случай, неизвозването е последица на изпълнението на тази неправомерна
заповед, а не поради неизпълнение на задължения от страна на ръководителя на
предприятието.
С.Ф. дори оспорва наличието на това свое задължение, позовава се на общите
разпоредби на ЗАНН и прехвърля отговорността за бездействието си на ответника.
Налага се извода, че ищецът не е изпълнил вменените му от закона задължения по
изземването на дървесината, не съставил правилно акта за констатиране на нарушението,
тъй като не е попълнил че е налице дървесина, която подлежи на изземване и нейното
количество.
Без правно значение е дали е постъпил така поради нареждането на Т.Т. или на
А.А.или поради незнание на правните разпоредби.
Налице е дисциплинарно нарушение, за което Т.Т. като ръководител на
предприятието е следвало да предприеме мерки и това е намерило израз в издадената
уволнителна заповед. Вярно е ,че същата е обявена за незаконна, но причината за това е
пропускането на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Поради това, не
може да се приеме, че Т.Т. е знаел, че липсват основания за издаване на заповедта и въпреки
това я е издал, че е използвал недобросъвестно служебното си положение.
Правилността на действията му като ръководител и спазване на законовите
разпоредби на КТ и на наказващ орган не е предмет на настоящото дело. Изложеното по-
горе не означава, че той не е допускал такива нарушения, а че тези неправомерни действия
/ако такива са били налице/ не са съставомерни относно отговорността му по чл.45 от ЗЗД.
Без конкретни доказателства, вероятна е дори хипотезата, че съзнавайки усложнената
ситуация, в която той и служителите му са се озовали, умишлено не е издал заповедта в
предвидените в закона срокове, като така изпълнява формално задълженията си на
работодател и едновременно с това създава предпоставки за връщане на служителя на
работа.
5
Хипотези и варианти много, но целта на производство не е да се изследва дейността
и да се прави ревизия на предприятието, като ответникът бъде подведен под отговорност за
действията си въобще. Отговорността му в случая е за конкретни действия и то такива,
които попадат в хипотезата на чл.45 от ЗЗД и са увредили ищеца.
Не се установи, че действията на ответника спрямо служителя са били продиктувани
от негови лични и други неслужебни цели, че неправомерно е използвал работодателските
си функции, за да унижи и накаже служителя.
Дори самият ищеца не прави такива изявления или поне не е категоричен, а счита, че
отговорността следва пряко от издаването на незаконната заповед.
Свидетелите А. и К. описват ответника като неконфликтна личност. „С всички се
отнасяше добре“ /св.К.- л.61/. Не се доказа че е злоупотребявал със служебното си
положение, за да навреди на ищеца.
Събраха се и свидетелски показания, че ответникът е назначил ищеца в друг район,
че е отнел служебния му автомобил, но тези свидетели пресъздават ситуацията през
призмата на засегнатия С.Ф. и неговото субективно тълкуване на ситуацията. Касае се за
обстоятелства, тълкуването им и предположения, които ищецът е споделил с тях.
Не се доказа, че целта на предприетите действия е била да се препятства служителя
да извършва работата си, а не се основават на други нужди и проблеми свързани с
управлението на предприятието.
А и се установи, че не е било необходимо работодателят да прибягва до такива
методи, тъй като служителят безропотно изпълнява заповедите му, дори и тези, които
съзнава, че са незаконосъобразни.
По тези съображения съдът счита, че не се доказа виновно противоправно действие
на Т.Т. спрямо С.Ф., съответно не се дължат претендираните обезщетения.
Поради неоснователността на предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът дължи на ответника разноските по делото, в размер на 1000 лева- за заплатено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, с правно чл.45 от ЗЗД,
предявени от С. Х. Ф., с ЕГН **********, против Т. ИВ. Т., с ЕГН
**********, за заплащане на следните суми:
5000(пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразно издадената
Заповед № 299/18.09.2020г., с която на основание чл.330, ал.6 от КТ, във
6
връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, правоотношението със С.Ф. е прекратено
като той е уволнен дисциплинарно.
1705 (хиляда седемстотин и пет) лева- обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в средства за допълнително стимулиране в размер на
600 лв., средства за зимни и летни обувки в размер на 305 лв. и ежемесечни
ваучери за храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които суми би
получил по трудовото си правоотношение, ако същото не е било прекратено.
ОСЪЖДА С. Х. Ф., с ЕГН **********, да заплати на Т. ИВ. Т., с ЕГН
**********, сумата от 1000 (хиляда) лева- разноски по гр.д.№ 1669/2021г. по
описа на Районен съд-Сс.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва през Окръжен съд-Сс, с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7