Решение по дело №12526/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 21.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Поля Георгиева, разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 12526 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 406466 от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 88731/2017 г. на СРС, 128 състав, е признато за установено, че А.Р.А. дължи на  “Т.– С.” ЕАД сумата от 988,85 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г. за абонатен № 061652, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 149,54 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 31.08.2014 г. - 22.08.2017 г., както и че В.А.А. дължи на  “Т.– С.” ЕАД сумата от 329,62 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г. за абонатен № 061652, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 49,84 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 31.08.2014 г. - 22.08.2017 г. Предявените от “Т.– С.” ЕАД искове са отхвърлени като погасени по давност по отношение на А.Р.А. за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1490,92 лева и за периода 01.05.2013 г. - 30.06.2014 г., за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 299,01 лева и за периода 15.08.2014 г. - 30.08.2014 г., а по отношение на В.А.А. – за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 496,97 лева и за периода 01.05.2013 г. - 30.06.2014 г., за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 99,67 лева и за периода 15.08.2014 г. - 30.08.2014 г. Отхвърлени са и исковете на “Т.– С.” ЕАД за признаване за установено, че А.Р.А. и В.А.А. дължат съответно 3/4 и 1/4 от следните суми: главница за дялово разпределение за имот с абонатен № 061652 в размер на 46,81 лева за периода м.05.2013 г. - м.04.2016 г. и 10,73 лева законна лихва за забава за периода 15.08.2014 г. - 22.08.2017 г.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът “Т.– С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частите, в които са отхвърлени исковете по отношение на А.Р.А. за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1490,92 лева и за периода 01.05.2013 г. - 30.06.2014 г., за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 299,01 лева и за периода 15.08.2014 г. - 30.08.2014 г., а по отношение на В.А.А. – за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 496,97 лева и за периода 01.05.2013 г. - 30.06.2014 г., за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 99,67 лева и за периода 15.08.2014 г. - 30.08.2014 г. Решението в тези части се счита за неправилно. Сочи се, че сумите не са погасени по давност, тъй като задълженията за обща фактура от 07.2015 г. са станали изискуеми на 15.09.2015 г., от който момент следва да тече давностният срок. Излага се, че дяловото разпределение е възложено на фирма за дялово разпределение с договор.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците А.Р.А. и В.А.А., която се счита за неоснователна. Излагат се съображения, че задълженията за плащане на топлинна енергия са ежемесечни и правилно е прието, че задълженията за главници за периода 01.05.2013 г. – 31.08.2014 г. и за лихви за периода 15.08.2014 г. – 30.08.2014 г. са погасени по давност. Излагат, че в представените общи фактури е посочен друг апартамент, а не процесният.

Решение № 406466 от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 88731/2017 г. на СРС, 128 състав, в частите, в които е признато за установено, че А.Р.А. дължи на  “Т.– С.” ЕАД сумата от 988,85 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г. за абонатен № 061652, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 149,54 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 31.08.2014 г. - 22.08.2017 г., както и че В.А.А. дължи на  “Т.– С.” ЕАД сумата от 329,62 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г. за абонатен № 061652, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 49,84 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 31.08.2014 г. - 22.08.2017 г., както и в частите, в които са отхвърлени исковете на “Т.– С.” ЕАД за признаване за установено, че А.Р.А. и В.А.А. дължат съответно 3/4 и 1/4 от следните суми: главница за дялово разпределение за имот с абонатен № 061652 в размер на 46,81 лева за периода м.05.2013 г. - м.04.2016 г. и 10,73 лева законна лихва за забава за периода 15.08.2014 г. - 22.08.2017 г., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни норми.

Единственото спорно обстоятелство, предмет на въззивно обжалване, е дали вземанията за периода 01.05.2013 г. - 30.08.2014 г. за главница и тези за периода 31.08.2014 г. - 22.08.2017 г. за законна лихва за забава, са погасени по давност.

В първоинстанционното производство е направено възражение за погасяване по давност на вземанията за главница за периода 01.05.2013 г. – 31.08.2014 г., както и вземанията за лихва за забава за периода 15.08.2014 г. – 30.08.2014 г. В правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., приложими за част от процесния период (01.05.2013 г. – 12.03.2014 г.), доставената топлинна енергия се остойностявана от дружеството всеки месец, като сумите стават дължими от купувача в 30-дневен след изтичане на периода за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., приложими за част от процесния период (12.03.2014 г. – 31.08.2014 г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. От изложеното следва извод, че изискуемостта на всяко едно от месечните задължения настъпва поотделно след изтичане на предвидения срок. По делото не са събрани доказателства, че давността е спирана или прекъсвана, съгласно изрично изброените хипотези на чл. 115 - 116 ЗЗД. С оглед процесния период и при приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД съдът счита, че правилно районният съд е преценил, че за процесните вземания за периода 01.05.2013 г. - 30.06.2014 г. е изтекла кратката тригодишна погасителна давност, съобразно предвиденото в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Същото се отнася и за акцесорните вземания за лихви за периода 15.08.2014 г. - 30.08.2014 г., които също следва да се считат погасени по давност. Изготвената по делото ССчЕ е посочила, че за периода 01.05.2013 г. – 31.08.2014 г. размерът на задължението за главница е 709,08 лева, а на лихвата за забава – 198,61 лева. Районният съд правилно е посочил, че вземанията следва да се считат за погасени по давност за периода преди 07.2014 г., който е с падеж на плащане 31.08.2014 г. Съобразявайки изчисленията на ССчЕ съдът е стигнал до извода, че погасените по давност вземания за периода 05.2013 г. – 06.2014 г. са общо в размер на 669,42 лева. Същото се отнася и за акцесорните погасени по давност вземания за лихва за забава за периода 15.08.2014 г. – 30.08.2014 г. в общ размер на 199,38 лева. Съобразно квотите на всеки от ответниците погасените по давност вземания за всеки от тях са следните: за А.Р.А. (3/4) 502,07 за главница и 149,47 лева за лихва за забава, за В.А.А. (1/4) 167,35 лева за главница и 49,83 лева за лихва за забава.

По отношение на довода в отговора на въззивната жалба, че в представените общи фактури е посочен друг апартамент, а не процесният, следва да се посочи, че измерванията в общите фактури са осъществени за обект с аб. № 61652, който е процесният апартамент.

При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство, право на разноски имат ответниците, които са сторили такива в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, платено в брой според представения договор за правна защита и съдействие. С оглед цената на исковете същото е в минимален размер и следва да бъде присъдено в цялост, като се остави без уважение направеното от въззивника възражение за неговата прекомерност.

С оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 406466 от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 88731/2017 г. на СРС, 128 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на А.Р.А., ЕГН ********** и В.А.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300 лева – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

                    2.