Решение по дело №1043/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от А.А.Г., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Й.А. - ***, срещу Решение № 524 от 04.04.2023 г. по АНД № 20223110202920/2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0819-003260 от 24.08.2021 г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

С жалбата се поддържа, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът не споделя изводите на въззивния съд, като настоява, че притежаваният от него автомобил е имал сключен застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/121001353053/13.05.2021 г., със срок на действие до 13.05.2022 г., с платена първа вноска, покриваща периода от 13.05.2021 г. до 13.08.2021 г., т.е. с валидност към датата на нарушението – 08.08.2021 г. Сочи се, че не е налице надлежно посочена дата на извършване на нарушението, доколкото отговорността на касатора е ангажирана в хипотезата на чл. 638, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ), което нарушение се осъществява с бездействие и за определеността му във времето е необходимо да се установи към кой момент е възникнало задължението – след придобиване на собствеността или при изтичане срока на предходна застраховка. Според касатора като дата на нарушението е следвало да се посочи датата, на която е възникнало задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и касаторът е изпаднал в забава – от 16.06.2021 г. (доколкото на 15.06.2021 г. е прекратена застраховката), а не датата, на която касаторът е управлявал МПС. На следващо място се сочи ,че не са събрани доказателства поради каква причина в застрахователния договор не е посочен регистрационния номер на автомобила, а и не е доказан субективният елемент на нарушението – наказаното лице не е било уведомявано, че е прекратен валидния договор. Излагат се и доводи за неправилност на извода на районния съд, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като поддържа, че административното наказание е прекомерно тежко и несъобразено с чл. 27 ЗАНН, предвид което е несправедливо. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени НП, като се претендира и присъждане на направените разноски и за двете инстанции.

Ответникът в касационното производство – Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с писмени бележки поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Изложени са съображения за правилност на изводите на районния съд за законосъобразно проведено административнонаказателното производство, както и правилност на преценката, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, респ. неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на ВРС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се отправя искане в условията на евентуалност за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на касатора в минималния предвиден размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на съдебния акт на въззивната инстанция като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които са установени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от А.А.Г. срещу НП № № 21-0819-003260 от 24.08.2021 г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на Г. е наложено наказание “глоба” в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

За да потвърди НП, районният съд приема следното:

При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са издадени от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, словесното описание съответства на цифровото описание на нарушението. Съдът не е споделил аргументите на защитата за липса на дата на нарушението, доколкото в НП като дата на нарушението е посочана датата, на която МПС е било управлявано, а и въпросът дали това е датата на извършване на нарушението не се отнася до приложението на процесуалния, а до прилож.ението на материалния закон.

Направен е извод, че правилно е приложен материалния закон, доколкото е осъществен състава на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ - към дата 08.08.2021 г. превозното средство е било собственост на Г., било е регистрирано и договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста е бил прекратен по силата на предвидените в него клаузи. Съдът посочва, че в случая става въпрос за продължено нарушение, за което е характерно непрекъснато осъществяване в даден период от време.

За несъстоятелно е прието твърдението на защитата за субективна несъставомерност на деянието. Позовавайки се на изричния отговор на застрахователното дружество и застрахователния договор, въззивният съд сочи, че деецът е знаел, че договорът се прекратява, ако не уведоми застрахователя за регистрационния номер на автомобила, т.к. е запознат с обстоятелството, че ако в едномесечен срок не уведоми застрахователя за българския регистрационен номер, то договорът се прекратява „считано от следващия ден от изтичането на този срок“.

Районният съд излага и съображения за липсата на условия за квалифициране на случая като маловажен, като посочва, че единствената разлика с обикновените случаи от този род е, че застрахователния договор не е бил платен поради неплащане, а поради непосочване на данни за българския регистрационен номер, което обаче не води до извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните такива нарушения.

Наложеното административно наказание е прието, че е законосъобразно определено като вид и във фиксирания в закона размер, поради което се явява справедливо.

Потвърждавайки НП, районният съд е осъдил Г. *** направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението на районния съд е правилно като постановено при липса на касационните основания по чл. 348 НПК, респ. не са налице основания за отмяната му.

Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Г. деяние. Правилен е и изводът за неприложимост на чл. 28 ЗАНН и за липсата на основания за извод за несправедливост на наказанието.

Касационната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Несъстоятелно е твърдението на касатора за неправилност на извод на районния съд по отношение липсата на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно от събраните от районния съд доказателства, включително от представените от наказаното лице, се установява, че липсата на действащ договор за процесната застраховка. Сключеният договор за задължителната застраховка на 13.05.2021 г. е прекратен на 15.06.2021 г., като изрично този факт е заявен и от застрахователното дружество. Безспорно се установява и основанието за прекратяването на въпросния договор, а именно: автоматично е прекратен договора на 15.06.2021 г. – 1 месец след сключването му, поради непредставяне от Г. на данни пред застрахователя за регистрационния номер на автомобила. За последиците – прекратяване на полицата, при непредставяне на данни за номера на застраховането МПС до 1 месец от началото на валидността на полицата, Г. следва да се счита за надлежно уведомен, доколкото това обстоятелство е изрично вписано в текста на полицата за застраховката „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното, изводът на районния съд за съставомерност на деянието от субективна страна.

В съответствие със закона е и изводът, че именно на 08.08.2021 г. е осъществен състава на нарушението по чл. 638, ал. 1 КЗ. Според посочената административнонаказателна разпоредба неизпълнението от собственика или от всяко друго лице, различно от собственика, на задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е обявено от закона за административно нарушение. Без значение е дали неизпълнението на това задължение е установено при управление или не на МПС. Законодателят в този случай не се интересува дали собственикът на автомобила е установен да го управлява или в момента не го ползва и автомобилът е в покой. И в двете хипотези собственикът носи отговорност по чл. 638, ал. 1 КЗ за неизпълнение на задължението по чл. 483. ал. 1. т. 1 КЗ, като деянието се изразява в бездействие. Тоест бездействието е налице от момента, в който, въпреки възникналото задължение за сключване на застраховката, собственикът не е сторил това и продължава до момента, в който той не изпълни задължението си. При това положение нарушението по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1 от КЗ е съставомерно във всеки един момент от периода на бездействие. В настоящия случай правилно е посочил, че именно на 08.08.2021 г., в 09:33 часа, е осъществено нарушението, тъй като към тази дата е било установено бездействие от страна на собственика на процесното МПС по задължението му за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Правилно ВРС приема, че в конкретния казус липсват предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, каквото е изискването според легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението е формално по своя характер, като целта на санкционирането му е да не се допуска управлението на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност“. Сочените от касатора доводи за приложимост на института „маловажен случай“ са от значение за определяне размера на наказанието, в случая обаче размерът на административното наказание е фиксиран от законодателя и не подлежи на ревизиране от съда. С оглед последното, както и по преценка на съда, следва да се приеме и че наказанието глоба в размер на 250 лева не се явява несправедливо и прекомерно тежко. Възражението на касатора за несъобразяване на НП с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН е неоснователно. И в този аспект касационната инстанция споделя мотивите на ВРС по отношение законосъобразността на наложеното наказание като вид и размер.

Сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ има за цел да покрива отговорността на физически/юридически лица за произшествие, което уврежда други хора и/или тяхното имущество – телесни увреждания, смърт или материални щети. В случая, за процесния автомобил, като е нямало сключен договор „Гражданска отговорност“ и това сочи на липсата на гаранции (несигурност и невъзможност) при ПТП да бъдат потърсени, съответно обезпечени причинените на здравето или нематериални щети на пострадалото лице. Договорът за „Гражданска отговорност“ е бил прекратен на 15.06.2021 г. и сключен нов на 08.08.2021 г. (след установяване на административното нарушение), което означава, че автомобилът е бил без валиден договор близо два месеца, през който период е бил в движение и при настъпило ПТП на пострадалите лица е нямало да могат да бъдат покрити щетите. Тоест за един не кратък период е липсвала изискуемата задължителна застраховка.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

С оглед изхода на спора, следва на основание чл. 68д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524 от 04.04.2023 г. по АНД № 20223110202920/2022 г. на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА А.А.Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: