№ 1
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 115/26.09.2022г., постановено по гр.д.№ 121/2022г. по описа на Маданския
районен съд е осъдено „Профи Кредит Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С. да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Р., ул.
„Х.А.“ № 1А, вх. В, ет.2 ап.35, община Р., област С. сумата от 621,41лева, представляваща
недължимо платена лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № **** от 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 300 лева - депозит за изготвяне на съдебно
счетоводна експертиза. Осъдено е „Профи Кредит Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
представлявано от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С. да заплати на адв. М. М. О.,БУЛСТАТ ****, АК
С., съдебен адрес: гр. Р., бул.„Б.“ № 9 на основание чл.38,ал.12 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2131/12.10.2022г. от „Профи
Кредит Б.” ЕООД гр.София, с ЕИК *********, чрез пълномощника му юрисконсулт К.М. в
частта му, с която е осъден да заплати на ищеца сумата от 224,45 лева, (част от общо присъдената
сума в размер на 621.41лева), представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № **** от 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането. Поддържат оплаквания за
1
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Излагат се доводи, че за да
уважи предавения иск до размера на сумата от 621.41 лева, представляваща недължимо платена
сума за възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги по договора за кредит,
първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключеният между страните договор за кредит
не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед на което на основание чл.22 от
ЗПК същият е недействителен, поради което на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност по кредита. Неправилно районният съд е приел, че процесният договор за
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и че с уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги се заобикаляло разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че процесният договор за кредит отговаря на всички законови императивни изисквания
и не съдържа неравноправни клаузи, противоречащи на закона или на добрите нрави. Същият е
сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, като е в писмена форма, на хартиен носител, в
раздел “VI.Параметри” е посочена чистата стойност на кредита - 1200 лева, срока за погасяване на
кредита - 18 месеца, размера на вноската по кредита - 89.66 лв., размер на ГПР - 48.88 %, размерът
на годишния лихвен процент - 41,00%, както и размерът на лихвения процент на ден - 0.11%.
Посочен е също така и размерът на общата дължима сума по кредита - 1613.79 лева,
представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Съгласно чл.
11,т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин. Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите
има за цел да защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за
максималната цена, която те биха заплатили за услугата, през периода на погасяване на кредита.
Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя, примерно изброени в чл. 19, ал. 1
от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Възнаграждението за кредитодателя
(възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен ресурс е само един от
компонентите на ГПР, а останалите, са онези предвидими и оправдани разходи за кредитодателя за
предоставяне на услугата. В чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит, подписани от ищеца, ясно е посочено как е изчислен ГПР, като
са взети предвид общите положения по Приложение 1, както и изброените допълнителни
допускания съгласно ЗПК, поради което необоснован е извода на районен съд, че в конкретния
случай не е ясно как е формиран ГПР. Безспорно е също така, че възнаграждението за
предоставени услуги не е включено в размера на ГПР, тъй като видно от приложения Погасителен
план, в същия се съдържа информация за размера на всяка вноска, както за договорна лихва, така
също и отделно е посочен и дължимия размер на всяка вноска за предоставените допълнителни
услуги. Погасителният план е неразделна част от договора за кредит, подписан е от ищеца като
същият е декларирал, че му е предаден екземпляр от погасителния план и е запознат със
съдържанието му, поради което е информиран за това колко ще заплати за услугата през срока на
действие на договора и възможността да извърши преценка на цената, която е за главница и
възнаградителна лихва (1613.79 лева ) и за закупена допълнителна услуга (2693.79 лева). Отделно,
като приложение 1 към стандартния европейски формуляр, ищецът е получил и допълнителна
преддоговорна информация, съдържаща информация, касаеща допълнителни услуги, в случай че
желае да се възползва от тях, като в този документ е посочена и стойността им. По този начин
кредиторът е предоставил изчерпателна информация на потребителя преди сключването на
2
договора за кредит. В случая, безспорно е спазена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като ясно е
посочен ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми, посочени и в предоставения
погасителен план, поради което неправилни са изводите на районния съд, че потребителят е бил
поставен в невъзможност да разбере реалното значение на цифровите величини за ГПР и ГЛП,
както и че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,тъй като не отговаря
на част от императивните норми на ЗПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение
в обжалваната част и бъде отхвърлена претенцията на ищеца за възстановяване на недължимо
платени суми за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит.Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата С. З. Б. чрез пълномощника й адв. М. О., в който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи, че изводът на районния съд за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит е правилен, тъй като договорът е сключен в нарушение на
чл.19,ал.4 от ЗПК и действителния размер на ГПК надвишава петкратния размер на законната
лихва. В договора за кредит от 04.08.2021 година е посочено, че ГПР е 48,88 %, тоест при
отпусната заемна сума в размер на 1200,00 лева кредитополучателят дължи връщане на 1613,79
лева. Подлежащата на връщане сума по договора обаче не е 1613,79 лева, а е посочено че е 2693,79
лева като „общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги". При това
положение, ГПР не е 48,88%, както е записано в договора, а е 226,21%, както е установено с
неоспореното заключение на вещото лице по ССЕ, което е повече от четирикратния размер на
допустимия ГПР съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Сочи се още, че е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от 1080,00 лв. за пакета от допълнителни услуги
съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в
годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Включените в т. нар. „Пакет от
допълнителни услуги" по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от
ЗПК. С пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя възлиза на 226,21% ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. От съдържанието на допълнителния пакет услуги е видно, че
по съществото си те не представляват реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по
размер дори надвишава стойността на предоставената в заем сума. По отношение на услугата
"приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит" е налице изначална липса на
яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран
допълнителен пакет. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да
предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително
възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги" възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата
на падежа всъщност се полагат на кредитополучателя по силата на закона, поради което
поисканото заплащане за тях е неоправдано. Посочените допълнителни услуги всъщност изобщо
не са „допълнителни". Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са
3
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение, а в случая описани в процесното
споразумение допълнителни услуги имат характер на действия свързани с управлението на
кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.Съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените корми са и
тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК . След като договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, то
съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Извършените от ответника плащания по кредита следва да се
отнесат към погасяване само на действително усвоената сума. С исковата молба ищцовото
дружество признава, а това се установява и от приетата СИЕ, че ответникът е платил за погасяване
на задълженията си общо 1821,41 лева. Правилно районният съд е приел, че с тази сума е погасена
изцяло главницата в размер на 1200,00 лева, като разликата между двете суми в размер на 621,41
лева подлежи на връщане от ответника на ищеца. Като е приел, че искът е основателен и доказан, и
го е уважил изцяло,районният съд е постановил правилен съдебен акт, който моли да бъде
потвърден. Всички оплаквания във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Моли на
основание чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на процесуалния представител на въззиваемата да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят „Профи Кредит Б.” ЕООД, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата С. З. Б., чрез пълномощника си адв.М. О. в представено писмено
становище оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
обжалваната част.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията
в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен от С. З. Б. срещу „Профи Кредит Б.” ЕООД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 621.41 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **** от
04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Ищцата е поддържала твърдения, че е сключила с ответното
дружество Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********, по силата на
който дружеството й е предоставило заем в размер на 1200,00 лева, за срок от 18 месеца с
месечна вноска от 89,66 лева, с ГПР- 48,88%; с ГЛП- 41,00% и лихвен процент на ден-0,11% и с
общо дължима сума по кредита- 1613,79лева. Поддържала е твърдения, че е „потребител“ по
смисъла на ЗПК, както и че не са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът е
недействителен. Ищцата твърди, че посочения в договора ГПР е недействителен и противоречи на
чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като макар, че в договора е записано, че кредитополучателят дължи
4
връщане на 1613,79 лева, действителната сума, която следва да бъде върната е 2693,79 лева, в
която е включена и сумата за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 360 лева и „Флекси“ в
размер на 720 лева, като размерът на вноската по допълнителните услуги е 60 лева месечно или
общият размер на вноската става 149,66 лева. При това положение, ГПР не е в посочения в
договора размер от 48,88%, а е поне в пъти повече, което представлява нарушение на чл. 11, т. 9
и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото
уговореното възнаграждение от 1080,00 лв. за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит
добавък към възнаградителната лихва и като такъв следва да бъде включен в ГПР, защото по
своята същност представлява действия по усвояването и управлението на кредита и не съставлява
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. След като с пакета от допълнителни
услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на което ГПР възлизал на над 200,00 %, то
на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита
от 1200 лева и след като е заплатил 1830 лева, остатъкът от 630 лева са платени при начална
липса на основание.
Ответникът „Профи кредит Б.“ ЕООД оспорва като неоснователно твърдението на
ищцата, че с предоставените допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ се заобикаля разпоредбата на
чл. 19. ал. 4 от ЗПК, като се позовава се на т.15. от ОУ към договора за потребителски кредит,
съгласно която изборът за закупуване на допълнителни услуги е предоставен изцяло на клиента,
закупуваното им не е задължително условие за сключване на договора. След като страните са
постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ по искане на ищеца, неоснователно е твърдението в исковата молба,че е налице
заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК,тъй като разходите за допълнителни услуги биха попаднали в
ГПР, само ако са задължителни при сключването на договора, каквато хипотеза не е налице в
случая. С оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме, че размерът на ГПР е
по-висок от допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите,
с които се надвишава посочения размер, а не недействителност на целия договор за кредит. Сочи,
че неоснователни са и твърденията в исковата молба, че предоставените допълнителни услуги не
са такива по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а по своята същност са действия по усвояването и управлението
на кредита. Твърди, че с договора за предоставяне на услуга изпълнителят е поел задължение да
извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия
обикновено са фактически, а не правни. Дори да се приеме, че възнаграждението за
предоставената допълнителна услуга „Флекси“ не се дължи от ищеца, тъй като последният не се е
възползвал от включените в тази услуга възможности, то възнаграждението за предоставената
услуга „Фаст“ безспорно е дължимо от ищеца, тъй като последният се е възползвал изцяло от тази
услуга. Твърди още, че разглеждането на искането за кредит е било дейност, за която е забранено
събирането на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Неоснователни са и твърденията на ищеца, че не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК. Оспорва и размера на предявената от ищеца
сума като недължимо платена на ответното дружество,като сочи, че извършените плащания по
договор за кредит са в размер на 1821,50 лева.
По делото не е спорно и това е видно от представения Договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт № ****/04.08.2021г., сключен между страните по делото, че „Профи
Кредит Б.“ ЕООД, в качеството си на кредитор е предоставила на С. З. Б., в качеството й на клиент
(кредитополучател) сумата от 1200 лева, за срок от 18 месеца, с размер на месечната вноска от
89,66 лева, ГПР 48,88%, ГЛП 41% и лихвен процент на ден 0,11%, с общо дължима сума по
5
кредита от 1613,79 лева. Съгласно т. V и т. VI от договора за кредит, същият е сключен при
предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“, предоставяща право на едностранна промяна
на погасителния план на потребителския кредит, при възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст“в размер на 360 лева, и за допълнителната услуга „Флекси“ в размер
на 720 лева.Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 60 лева, която сума е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита или общо дължимата месечна вноска е
149,66 лева, а общата дължима сума по договора с допълнителните услуги е 2693,79 лева.
Съгласно чл.15 от приложените съм договора за потребителски кредит Общи условия клиентите и
солидарните длъжници може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една
или повече допълнителни услуги към ДПК, като всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна
незадължителна услуга „Фаст“, получавал приоритетно разглеждане и становище към искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга
„Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски
кредит, а всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“
получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1 от ОУ /отлагане на части или накуп допустимия
брой погасителни вноски/ чл. 15.2.2 /намаляване на части или накуп допустимия брой погасителни
вноски/ и чл. 15.2.3 /промяна на датата на падеж/.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ
се установява, че ищцата С. З. Б. е заплатила в полза на „Профи Кредит Б.“ ЕООД по процесния
договор за кредит сумата от 1821,41 лева. С внесената сума са погасени задълженията за главница
в размер на 1200 лева, за договорна лихва за периода от 04.08.2021 г. до 17.02.2022 г. в размер на
224,45 лева и за договорени допълнителни услуги 394,29 лева, от които 131,43 лева за услугата
„Фаст“ и 262,86 лева за услугата „Флекси“. ГПР по договора, като се вземат предвид всички
подлежащи на връщане суми, т.е. с възнаграждението за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, изчислен с формулата по Приложение № 1 от ЗПК възлизал на 226,21 %.
По делото не е спорно, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в полза на ищцата като физическо
лице й е предоставена „финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Същевременно,
тъй вземането на кредитора е основано на задължение по договор за потребителски кредит,
длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери
дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за
потребителя, при действието на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета,
разпоредбите на която с §13а,т.9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство-ЗЗП. В
редица свои решения/Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г. на Іт.о; Решение №
232/05.01.2017г. по т.д.№ 2416/2015г. на ІІт.о. и др./ ВКС съобразявайки задължителната практика
на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски
договори.
Не е спорно, че процесният договор е за потребителски кредит и за него са приложими
разпоредбите на ЗПК, които в чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1,
6
чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
недействителност. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера
на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно дадената дефиниция в чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно чл.19,ал.4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б., т.е повече от 50%. В конкретния случай в договора за
потребителски кредит е посочено, че ГПР е 48,88 %, а ГЛП 41,00 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, което поставя потребителя в неизвестност каква точно сума ще дължи по кредита
и в какъв размер е оскъпяването му. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Такива допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК са услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, като например издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение и др.
В случая съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит е 360 лева, а възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“,
предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит е 720 лева. Макар
на посочените клаузи за допълнителни услуги да е придаден вид, че уреждат възнаграждения до
допълнителни и уж незадължителни услуги, всъщност регламентират заплащането от потребителя
на много по-висока от посочената в договора възнаградителна лихва и представляват добавък към
нея, каквото основателно възражение се поддържа в отговора на въззивната жалба и съответно
водят до много по-високо ГПР, в противоречие с разпоредбите на чл.11,ал.1,т. 9 и 10, както и
19,ал.4 от ЗПК. Доколкото възнагражденията за посочените допълнителни услуги по своята
същност представляват възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално
се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват
7
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля значително
законовото ограничение. Съгласно приетата по делото ССчЕ при включването на дължимите суми
по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ ГПР възлиза на 226,21%, който размер надхвърля
над четири и половина пъти законовото ограничение на чл.19,ал.4 от ЗПК. Със сумите за
допълнителни услуги реално се увеличава печалбата на кредитора, без да са налице доказателства
доколко допълнителната услугата „Фаст“ води до по-бързо разглеждане на искането и ако не е
избрана тази услуга в какъв срок се разглежда искането за отпускане на кредит. Услугата
„Флекси“ изобщо не е използвана от ищцата, за което е налице и признание в жалбата.
Посочените допълнителни услуги не водят до някаква икономическа полза за ответника, която да
е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за
една възможност, а не за реално предоставени услуги. Възнаграждението, което следва да се
заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер на 1080 (360 +720) лева, която сума
представлява 90 % от взетия кредит от 1200 лева, а това води до извода, че уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги е прекомерно и е в противоречие с принципите на
справедливост. Не може да се приеме, че без да е задължително за кредитополучателя само за да
ползва приоритет от 1 час по услугата „Фаст“ или да отговори на множество комплицирани
условия, за да получи евентуално промяна в погасителния план, ако такава изобщо се наложи
някога по услугата „Флекси“, кредитополучателят би се съгласил да заплати още 90% от взетия
кредит за възможността да ползва тези допълнителни услуги. На практика се заплаща сума в
размер близка до размера на кредита, но без насрещно задължение на кредитодателя.
Въззивният съд счита, че клаузата, с която е договорен годишен лихвен процент от 41%
противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. Съдебната практика приема, че
максималният размер на договорната лихва е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Възнаградителната лихва съставлява цената за предоставеното ползване на заетата
сума и тази цена следва да е справедлива. В случая е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена. Нарушен е принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения като заплащането на възнаградителна лихва не е съизмерено
със стойността на отпуснатия заем, а също така и със срока за връщане на заетата сума.За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг и пр. Прието е, че е противно на добрите нрави да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна
лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави е да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В този смисъл е и съдебната
практика-Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV
г. о., Решение № 938 от 4.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1067/2018 г. и др. След като
уговорения размер на годишния лихвен процент е 41%, който надвишава трикратния размер на
законната лихва, то противоречи на добрите нрави и клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че неправилно районният съд е приел, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, поради
8
което е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него изрично е посочен размерът на
ГПР, на ГЛП и на месечните погасителни вноски. Макар фиктивно в договора да е спазено
изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК и посочения ГПР да е 48,88%, съответстващ законовото
ограничение, действителния ГПР е 226,21%,т.е. над четири и половина пъти над законовото
ограничение, което представлява драстично нарушение на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 във вр. с
чл.19,ал.4 от ЗПК и води до недействителност на договора. Нарушено е и изискването на
чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като договорения ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва
и противоречи на добрите нрави.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно районният съд е приел, че потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв е размерът на задължението му по кредита и какъв е
размера на задължението за допълнителните услуги. Дори в договора изрично да е посочен
размерът на допълнителните услуги и да е посочен размерът на погасителните вноски с включени
допълнителни услуги (149,66 лева) и крайната сума, която потребителят следва да заплати по
договора с включените допълнителни услуги (2693,79 лева) при кредит от 1200 лева, посочените в
договора ГПР и ГЛП не отговарят на действителните и въвеждат по този начин в заблуждение
потребителя.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разпоредбите, уреждащи заплащането
на цената на допълнителните услуги се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1,
т.3 от ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисква одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати
предварително за възможност, която е изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се
въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за нещо, което има по силата на
самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им
да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на
същите, тъй като срещу тази престация от страна на потребителя няма адекватно насрещно
задължение за кредитодателя. Предвид изложеното клаузите, с които е уговорено заплащане на
възнаграждение за допълнителния пакет услуги се явяват нищожни.
След като посочения в договора за потребителски кредит ГПР в размер на 48,88% не
отговаря на действителния ГПК от 226,21%, то е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 ЗПК във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК, което води до недействителност на договора по
смисъла на чл. 22 от ЗПК. След като договорът е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи,
която чиста стойност в случая възлиза на 1200 лева. От заключението на вещото лице по приетата
ССчЕ се установява, че ищцата е внесла общо сумата от 1821,41 лева за погасяване на
задълженията й по процесния договор за потребителски кредит, поради след като дължимата от
нея сума е 1200 лева, разликата от 621,41 лева се явява недължимо платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане. С оглед недействителността на договора за потребителски
кредит, както и с оглед нищожността на клаузата за възнаградителна лихва потребителят не дължи
такава в размер на 224,55 лева, в която част се обжалва първоинстанционното решение.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, че
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер и
го е уважил, поради което решението като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя
9
да заплати на адв.М. М. О. на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 115/26.09.2022г., постановено по гр.д.№
121/2022г. по описа на Маданския районен съд.
ОСЪЖДА „Профи Кредит Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С. да заплати на адв. М. М. О.,БУЛСТАТ ****, АК С., съдебен адрес:
гр. Р., бул.„Б.“ № 9 на основание чл.38,ал.12 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10