Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 263 05.07.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На десети юни Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 558 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от В.Ю.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Динабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, чрез адв. Теодор Хиков, със служебен адрес: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да бъде осъдено да заплати сумата от 85 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди като застраховател на причинителя на ПТП на 10.01.2019 г. - М.Р.Б.с ЕГН ********** като водач на МПС с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, собственост на А. А. Н., ведно със законната лихва върху сумата от изтичане на срока по чл.497 ал.1, т.1 от КЗ до заплащането ѝ, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 10.01.2019 г. около 01:50 часа на път ІІ – 73, Ришки проход при км 64+180 е настъпило ПТП между МПС с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, собственост на А. А. Н. и управлявано от М.Б. и МПС с ДК № СВ 65 30 КС, марка „БМВ“, модел “730Д Х Драйв“, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД с ЕИК *********, управлявано от Р. А. Мс ЕГН **********, вследствие на което В.Х. като пътник на предната дясна седалка в л.а. „БМВ“ е претърпял телесни увреждания: - контузия на гръден кош и – счупване на дясна тазобедрена става. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/2019г. на РУП – Сунгурларе от 12.01.2019 г. и е образувано досъдебно производство № 4/2019 г. по описа на РУП – Сунгурларе, област Бургас. Наказателното производство все още не е приключило към момента на подаване на исковата молба. Вината за ПТП е на водача М.Б.. В резултат на настъпилото ПТП, на ищеца са причинени телесни увреждания, довели до трайно затруднение на движенията на крайника за период по-дълъг от 30 дни, в случая минимум около 120 дни. Непосредствено след настъпване на процесното произшествие, ищецът е бил настанен за болнично лечение за периода 10.01.2019-14.01.2019г., като на 15.02.2019 г. поради продължаващите болки е бил извършен нов преглед и установено от д-р Янаки Янакиев от МБАЛ Шумен АД, счупване на тазобедрената става. Ищецът приема изключително тежко последиците от настъпилото произшествие, което оказва негативен ефект не само върху физическото му състояние, а така също и върху психиката му – изпитва стрес, шок и ужас, страда от безсъние и кошмари. Налице са и остатъчни последици за Х. – трайно обездвижване, чувство за непълноценност и бреме за близките и роднините.
Отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/30/1180003562662, валидна от 25.12.2018 г. до 25.12.2019 г. на лек автомобил с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“. Ищецът се позовава на чл. 432, във връзка с чл. 498 ал. 3 от КЗ и твърди, че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД.
В постъпилия писмен отговор, ответникът оспорва исковата претенция изцяло както по основание, така и по размер, с изключение наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Застрахователят счита, че обезщетението, което се претендира е прекомерно, следователно несправедливо и се цели не реално репариране на вредата, а обогатяване от възникналото ПТП. На второ място, пълномощникът на ответното Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД твърди, че представените в исковата молба доказателства не доказват, че застрахованият водач М.Б. е виновен за настъпилото ПТП. Обосновава се с това, че досъдебното производство не е приключило и назначените в това производство автотехническа и съдебномедицинска експертизи са без доказателствена тежест в настоящото производство. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, причинените на ищеца телесни увреждания, психически страдания и причинно-следствената връзка с деянието. От друга страна се твърди, че настъпването на ПТП се дължи изцяло на бездействието на трето лице - Областно пътно управление – Бургас, което на посочената дата не е опесъчило участъка от Ришкия проход, не е осигурило изчистването му от снега и др. Оспорва констативния протокол за ПТП, като излага становище, че служителят на МВР само е възпроизвел заявеното пред него от участниците в произшествието и въобще не е анализирал обективните находки на мястото на произшествието относно това, спазвали ли са всички участници императивните правила на ЗДвП. Заявява, че при евентуално доказване на виновното поведение от страна на застрахования водач и наличие на причинно-следствена връзка между деяние и резултат, е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Х., поради това, че не е поставил обезопасителен колан.
Дружеството оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че е силно завишен и отбелязва, че вредата се определя към момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетението не е съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2019 г. Претендира се присъждане на разноските по делото. В случай на постановяване на осъдително решение, ответникът моли да се отчете съпричиняването от страна на ищеца на вредоносния резултат и да се осъди да заплати адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По отношение на претенцията за законна лихва от изтичане на 15 – дневния срок по чл.497 ал.1, т.1 от КЗ, същата се оспорва с твърдението, че такава е дължима от по-късен момент на основание чл. 106 ал. 3, във връзка с чл. 496 и чл. 497 от КЗ, като евентуално лихва върху присъденото обезщетение се дължи от 03.09.2019г., когато е изтекъл тримесечният срок, в който ищецът не е предоставил изискани допълнителни документи пред застрахователя.
Ищецът в депозираната допълнителна искова молба, поддържа изцяло изложените твърдения. Счита, че вината на водача и наличието на причинно-следствена връзка се установяват от представените доказателства.
Ответникът не подаде отговор на допълнителната искова молба.
Конституираното с определение № 748/ 21.07.2020г. като трето лице – помагач на страната на ответника Областно пътно управление – Бургас с адрес: ***, не представи писмено становище и доказателства, не направи доказателствени искания.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.
В съдебно заседание ответното Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и медицинска експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.
Пълномощник на Областно пътно управление – Бургас не се яви в съдебно заседание, не направи искания по попълване на делото с доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета под № 0801-000868/ 2019-03 от 31.05.2019г. при застрахователя (л.86-90 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД и участвалото в ПТП, МПС с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, по повод ЗЗГО полица BG/30/1180003562662, със срок на покритието 25.12.2018 г. до 24.12.2019 г. (непредставена).
Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/2019г. на ОД на МВР-Бургас (л.11-13) и съставения протокол за оглед на местопроизшествие (л.51-59), участници са били МПС с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, собственост на А. А. Н., управлявано от М.Б. и МПС с ДК № СВ 65 30 КС, марка „БМВ“, модел “730Д Х Драйв“, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД с ЕИК *********, управлявано от Р. А. Мс ЕГН **********, както и А. Б., А. Н., В. А., М. О.– пътници в първия посочен автомобил и В.Х. като пътник на предна седалка във втория автомобил. Последният е вписан като пострадало лице под № 4. Автомобилите са получили деформации в предните си части. Пострадалият В.Х. е бил откаран със случаен превоз и настанен в болница в МБАЛ Шумен. Получените травми и наранявания са отразени подробно в съставената медицинска документация (л.14-41). Образуваното досъдебно производство № 4/2019г. по описа на РУ - Сунгурларе, пр.вх.№ 37/2019 г. по описа на РП - Карнобат е прекратено с постановление на прокурор при РП-Карнобат от 01.10.2019г. (л.188) на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.9 от НПК – по желание на пострадалия А. Б. съобразно чл.343 ал.2, т.1 от НК. От мотивите към акта става ясно, че водачът Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК. Приложени са договор за обществена поръчка с възложител АПИ и изпълнител Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“ от 2015г., както и месечен отчет за зимно поддържане за м.януари 2019г. и GPS координати на машините, извършили опесъчаване на конкретната дата (л.149-184).
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.223-231), автомобилът е технически изправен. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, което се е случило в тъмната част на денонощието при заснежен участък от пътя – с полуразтопена снежна покривка, което я е направило хлъзгава, с понижен коефициент на сцепление. Л.а. „Мерцедес“ е навлязъл в насрещното движение и се е ударил челно с л.а. „БМВ“, който само е успял да намали скоростта, която в момента на удара е била сборно под 50 км/ч. при съотношение около 40 км/ч. за л.а.“Мерцедес“ и 10 км/ч. за л.а. „БМВ“. В отговора на последната задача, вещото лице е посочило непочистения и неопесъчен път като обективна предпоставка за възникналото ПТП. В съдебно заседание вещото лице заяви, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, тъй като е сработил монтирания в него пиропатрон.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.288-292), вещото лице д-р М.М. е изброил получените от ищеца травми и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установяването на фрактурата на дясна тазобедрена става е станало съобразно практиката, да се прави контролна графия след седем дни именно с цел да не се допусне пропуск на такава значима травма. Периодът за възстановяване по отношение на фрактурата е поне 6 месеца, през което време е бил нетрудоспособен.
Според показанията на свидетелката С. С.– баба на ищеца, тогава била в П. и точно на рождения ѝ ден – 10.01.2019г., родителите на В. ѝ се обадили и ѝ казали, че е претърпял катастрофа и е зле. След 15 дни се прибрала и го посетила, като цялата му страна отляво била в синьо, тазът му също и го мазали с мехлем, имал ужасни болки. След изписването от болницата не можел да ходи, имал болки в кръста и краката, понякога повръщал. Променил се , станал като пенсионер – не излизал, затворил се, не общувал, гледал в една точка, вече не излизал с приятелката си. Не искал да се храни, ядял само попарки. Не е ходел на работа, а при баща си, който има строителна фирма. И днес взима билки и лекарства – главно болкоуспокояващи.
Участникът в инцидента М.Б. заяви, че през януари 2019г. след излизане от Ришкия проход след с.Прилеп, в тъмното бусът, който управлявал, излязъл от платното за движение и навлизайки в насрещното, блъснал челно движещото си „БМВ“. Времето било лошо, имало натрупал сняг, било хлъзгаво и в един момент колата станала неуправляема. Пътната настилка била необработена, не била опесъчена, горният ѝ слой бил заснежен, а отдолу било киша, лед. След ПТП започнали да преминават честичко машини за снегообработване. В „БМВ“-то имало двама пътници, като свидетелят не обърнал внимание, дали са с поставени колани.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 10.01.2019 г., около 02:20 часа на път ІІ – 73, Ришки проход при км 64+180 е станало ПТП между МПС с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, собственост на А. А. Н. и управлявано от М.Б. и МПС с ДК № СВ 65 30 КС, марка „БМВ“, модел “730Д Х Драйв“, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД с ЕИК *********, управлявано от Р. А. Мс ЕГН **********. Водачът на л.а. „Мерцедес“ е навлязъл в насрещното платно, след като не е успял да завие надясно и въпреки че се е движел със скорост под 50 км/ч. Това се е случило при неблагоприятни пъти условия: в тъмната част на денонощието; при заснежен участък от пътя – с полуразтопена снежна покривка, което я е направило хлъзгава, с понижен коефициент на сцепление. Вследствие на удара, В.Х. като пътник на предната дясна седалка в л.а. „БМВ“ е претърпял телесни увреждания: 1. Контузия на гръден кош и 2. Счупване на дясна тазобедрена става, както и кръвонасядания и охлузвания по тялото. Тези травми са довели до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на десния крак за срок не по-малък от 6 месеца при установения по делото ход на оздравителния процес.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетелите Б. и С., както и от приложената справка от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал – Варна (л.118-119). Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на в.л. В.Г. – л.224-226, на което съдът се позовава изцяло. Причините са субективни – недостатъчна концентрация и несъобразяване на скоростта с пътните условия от страна на водача на лекия автомобил и обективни – неопесъчаване е неподдържане на участъка от пътното платно съобразно сключения договор от АПИ.
Съдебно-медицинските експертизи относно състоянието на В.Х. сочат безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 10.01.2019 г. когато пострадалият е пътувал на предната дясна седалка на л.а.м. „БМВ“. Получените увреждания са предизвикали болки и страдания, като възстановяването продължава повече от 6 месеца, през който период значително е влошено качеството на живот – в.лице д-р М. е прегледал лично пострадалия и същият все още е накуцвал. Уврежданията отговарят да са причинени от притискането в предната дясна част и деформирането на автомобила и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.290).
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищецът В.Х. е претърпял страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има М.Б.. Последният чрез своите действия, противоправно е причинил на ищеца средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № Н 84 99 ВС, марка „Мерцедес“, модел “Вито 11 ЦДИ“, управляван от М.Б..
Съгласно чл.
52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи
характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че
иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява
основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер.
Явно е, че след увреждането и претърпените хирургически намеси, В.Х. не би могъл
да живее както преди това. От показанията на разпитания свидетел С. се установи,
че пострадалият е бил принуден да търси помощ от близките си – предимно майка и
брат, за редица действия, вкл.къпане, придвижване и др. Обездвижването и
продължилото няколко месеца лечение, принудителната рехабилитация са довели до значителни
болки и страдания за ищеца. Претърпените болки и страдания от В.Х. вследствие
на преживяното, невъзможността да води живот както преди, съдът преценява че
отговарят на сумата от 45 000 лв. Или искът по чл. 432 ал. 1 от
По делото ищецът претендира лихва за забава, „считано от изтичане на срока по чл.497 ал.1, т.1 от КЗ до заплащането ѝ“. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 15.09.2019 год. – 15 дни след датата, на която ищецът В.Х. е представил всички изискани от застрахователя документи, след като на 30.08.2019г. самият застраховател е постановил отказ да плати (л.89).
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, предвид освобождаването й от заплащането на каквито и да са държавни такси и разноски с нарочно определение на съда. На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищцата, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.253), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Адвокатът е регистриран по ЗДДС (л.255). Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат/ адвокатско дружество за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт, Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв.Николай Димитров общо сумата от 1880 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за сумата от 45 000 лв. Към сумата от 1880 лв. следва да бъде добавена и сумата от 376 лв. във връзка с §.2а от цит.наредба относно включването на ДДС или общото дължимо адвокатско възнаграждение е 2256 лв.
В тежест на ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, следва да се присъди и държавна такса върху присъдената сума от 45 000 лв. – 1800 лв. дължими по сметка на съда, както и сумата от 420 лв. – разноски по делото за изплатени възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, В.Х. следва да заплати в полза на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Разноските са в размер на общо 405 лв. за възнаграждение на вещи лица, съдебни удостоверения и разноски за свидетел. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не бяха приложени, както и списък по чл.80 от ГПК. Или следва да бъде присъдена сумата от 214.65 лв.
Направеното от процесуалния представител на ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо, доколкото нормата на чл.78 ал.5 от ГПК го позволява, но предвид липсата на доказателства за изплатено такова, не би могло да бъде разгледано.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Динабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, чрез адв. Теодор Хиков, със служебен адрес: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати в полза на В.Ю.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 10.01.2019 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – М.Р.Б.с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 15.09.2019 г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 85 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Динабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, чрез адв. Теодор Хиков, със служебен адрес: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 заплати в полза на адв. Николай Николаев Димитров от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 2256 (две хиляди двеста петдесет и шест) лв. дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Ю.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров от АК-София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 да заплати в полза на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Динабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, чрез адв. Теодор Хиков, със служебен адрес: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 214.65 (двеста и четиринадесет лв. шестдесет и пет ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Динабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев, чрез адв. Теодор Хиков, със служебен адрес: гр. София 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и 420 (четиристотин и двадесет) лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответната страна, Областно пътно управление – Бургас с адрес: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: