РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Попово, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20223520100241 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 99, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, гр. С., представлявано от Ю.Б.Ц., действащ чрез адв. В.Г. от
САК, твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 941/2021 г. по описа на
ПпРС. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която било
постъпило възражение от длъжника.
Заявява, че в законния срок и на основание чл. 415 от ГПК предявява настоящия иск
за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение с
изключение на иска за лихва за забава в размер на 18.83 лв., за което вземане заявява
изрично, че не представлява интерес за кредитора и се отказва от посочената претенция.
Ищцовото дружество твърди, че придобило вземането в размер на 77.98 лв. на
10.03.2020 г. съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г. Г.“
ЕАД, ЕИК ****, което дружество от своя страна придобило вземането от „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК
*** на 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически
и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Ищцовото дружество встъпило в правата си на кредитор още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и придобило права върху цедираните вземания, ведно е всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и е изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Твърди, че между „Б.т.к.“ ЕАД и Е. М. Ф. на 05.10.2018 г. бил сключен договор за
1
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ***, с което била уговорена за ползване
интернет услуга за № ***, при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE, с
месечна абонаментна такса 15.80 лв. Срокът на споразумението бил 24 месеца – до
05.10.2020 г.
Въз основа на този договор били издадени фактури, описани конкретно и подробно в
ИМ, както следва: № ***/16.02.2019г., № ***/15.03.2019 г., № ****/15.04.2019 г., №
***/15.05.2019 г., № ****/15.06.2019 г., за периода 16.01.2019 г. – 14.06.2019 г.
Твърди, че абонатът не заплатил услугите, фактурирани за пет последователни
отчетни месеца 02/2019 г., 03/2019 г., 04/2019 г., 05/2019 г. и 06/2019 г. на обща стойност
77.98 лв., които са предмет и на настоящия иск.
Неплащането в срок на фактурите за ползваните мобилни услуги обусловило правото
на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
Предвид изложеното, искането е съдът да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 77.98 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга по валидно
действал договор с клиентски номер ***, сключен между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД, за които
са издадени фактури № ***/16.02.2019 г., № ***/15.03.2019 г., № ****/15.04.2019 г., №
***/15.05.2019 г., № ****/15.06.2019 г., за периода от 16.01.2019 г. до 14.06.2019 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 941/2021г. по описа на ПпРС.
Претендират се и разноски, както по заповедното, така и по исковото производство.
В съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител, но с писмена молба-
становище, подадена чрез пълномощник, поддържа изцяло предявения иск и моли, в случай,
че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено
решение срещу ответника. Претендира разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН ПИСМЕН
ОТГОВОР от ответника Е. М. Ф. от с. Г., общ.П., обл.Т. не е изразено становище по
предявения иск, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания,
не са оспорени представените от ищцовата страна писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител,
не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не изразява становище по
предявения иск.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото, на ответника му е връчен препис от исковата молба
и доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок за отговор, указани са му
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, но въпреки това същият не се яви в съдебно заседание, не изпрати надлежно
упълномощен представител и не посочи уважителна причина за това. От своя страна,
ищецът чрез пълномощника си се възползва от законната възможност по чл. 238, ал. 1 от
ГПК и поиска съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От правна страна съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество. Предявеният
иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Решението на съда се основава на наличието на
предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се съобрази със
2
задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК ВКС, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищцовата
страна, както направените разноски в заповедното производство в общ размер 205.00 лв. (в
т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение), така
и сторените в настоящото производство разноски – в общ размер 205.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. –
за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „У.Е.“ ЕООД, ЕИК **** (с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
****, представлявано от М. А. У., и Е. М. Ф., ЕГН **********, от с. Г., общ.П., обл.Т. ул.
***, ЧЕ Е. М. Ф. ДЪЛЖИ НА „У.Е.“ ЕООД СУМАТА 77.98 лв. (седемдесет и седем лева и
98 ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по фактури №
***/16.02.2019 г., № ***/15.03.2019 г., № ****/15.04.2019 г., № ***/15.05.2019 г. и №
****/15.06.2019 г., издадени по договор с клиентски номер *** от 05.10.2018 г., сключен
между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД,вземането по който е прехвърлено с договор за цесия в
полза на „У.Е.“ ЕООД, за което вземане е издадена заповед № 360/25.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 941/2021 г. по описа
на Поповския районен съд.
ОСЪЖДА Е. М. Ф., ЕГН **********, от с. Г., общ.П., обл.Т. ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „У.Е.“ ЕООД, ЕИК **** (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ****, представлявано от М. А. У., СУМАТА 205.00 лв.
(двеста и пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 941/2021 г. по
описа на Районен съд – Попово, както и СУМАТА 205.00 лв. (двеста и пет лева 00 ст.) –
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 241/2022 г. по описа на Районен съд
– Попово.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3