Определение по дело №65/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 183
Дата: 25 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20221500500065
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
гр. Кюстендил, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500065 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, Р-Н
Триадица, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, чрез адв. Виолета Герова, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22, срещу
определение № 99 от 27.01.2022 г. по ч.гр.д. № 32/2021 г. по описа на
Кюстендилския районен съд.
С обжалваното определение заповедният съд, сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, е приел наличие на хипотезата на чл.411, ал.2, т.1
ГПК /на заявителя са дадени указания, които той не е отстранил в срок/, при
което с обжалваното определение е отказал да издаде заповед за изпълнение
на парично задължение и е прекратил производството по делото.
С жалбата се оспорва правилността на акта на заповедния съд.
Акцентира се, че доколкото дружеството – заявител, за което не се отрича, че
е приложима хипотезата на чл.50, ал.5 ГПК вр. чл.38, ал.2 ГПК, е
упълномощило процесуален представител – адвокат, то чрез последния, като
изрично посочен съдебен адресат, следва да се приемат книжа по делото. За
приложима в случая се приема разпоредбата на чл.51 ГПК /съгласно §28, т.1
1
от ПЗР на ГПК същата влиза в сила на 30.06.2022 г./ и доколкото
уточнителната молба на дружеството –заявител е входирана на 27.01.2022 г.,
то отхвърлителните мотиви на съда приема за противоречащи на
фактическата обстановка и изложеното от заявителя.
По същество се цели отмяна на обжалваното определение и
постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Настоящият състав, след преценка на изложените в частната жалба
доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
РС - Кюстендил е бил сезиран от заявителя „ЮБЦ“ ЕООД със заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист против длъжника В. ГР. В. за сума в общ размер на 98.95
лева.
РС - Кюстендил с разпореждане №138/12.01.2022 г. е оставил
заявлението без движение и е дал указания на заявителя да отстрани
констатиран пропуск като посочи електронен адрес за връчване на книжа, с
оглед осъществяване на предвидения за връчване в разпоредбата на чл.38,
ал.2 ГПК процесуален ред.
С уточнителна молба, входирана в КнРС на 27.01.2022 г., дружеството –
заявител е посочило, че доколкото дружеството е упълномощило адвокат, то
чрез последния следва да му бъдат връчвани книжата по делото. Посочено е,
че връчването на адвокат чрез единния портал за електронно правосъдие,
както и задължението за регистрация в него, влизат в сила след влизането в
сила на §216 и §229, т.4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона
за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр.62 от 2016
г.), както и че в този 12 – месечен срок на адвокатите, които не са
регистрирани в единния портал за електронно правосъдие, връчването се
осъществява по досегашния ред. Цитирана е разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК
(Изм. – ДВ, бр.110 от 2020 г., в сила от 30.06.2022г.) предвиждаща, че
връчването на адвокат се извършва чрез единния портал за електронно
правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба. Поискано е
съобщенията по делото да бъдат връчвани на съдебния адрес, посочен в
заявлението.
Последвало е постановяване на обжалваното определение с довода, че
2
обстоятелството, че заявителят, попадащ в субектният състав на разпоредбата
на чл.50, ал.5 ГПК, се представлява от пълномощник – адвокат, не може да
дерогира императива на сочената разпоредба досежно начина на
осъществяването на връчване на съобщения и книжа на визираните в нея
категория субекти.
Въззивният съд приема следното:
За да прекрати делото за издаване на заповед за изпълнение, районният
съд е счел, че е налице нередовност на заявлението, която не е била
отстранена в дадения за това срок и заявителят не е изпълнил задължението
си по чл. 38 от ГПК за посочване на електронен адрес за осъществяване на
връчване на съобщения и книжа по делото.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
ГПК, а според чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК в заявлението следва да е посочен
електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК. Доколкото
заявителят е дружество, занимаващо се с събиране на вземания, то
приложение спрямо него намира нормата на чл. 50, ал. 5 ГПК, която
предвижда връчването на кредитни и финансови институци, включително
тези, извършващи събиране на вземания (каквото е дружеството заявител) да
се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от тях електронен
адрес чрез ЕПЕП или квалифицирана услуга за електронна препоръчана
поща, съгласно Регламент 910/2014 г.
Според въззивния съд, въпреки наличието на чл. 38, ал. 2 ГПК,
законодателят не е разработил или усъвършенствал механизмите на
новоприетия ред за връчване на книжа чрез ЕПЕП. Съгласно препоръка на
ВСС, публикувана на сайта му от 08.07.2021 г.
(http://www.vss.justice.bg/page/view/107135), се указва, че „за времето до
надграждането на Електронния портал за електронно правосъдие и системата
за електронно призоваване, ВСС препоръчва на посочените в разпоредбата на
чл. 50, ал. 5 от ГПК и чл. 52, ал. 2 от ГПК правни субекти с цел прилагане на
измененията в ГПК (ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) да посочат
на съдилищата в оптимално кратък срок, свой електронен адрес по чл. 38, ал.
2 от ГПК, чрез които трябва да се извършва предписаното от закона
задължително връчване на адресирани до тях съобщения и съдебни книжа,
3
или да се регистрират и ползват услугите на системата за сигурно електронно
връчване на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).“.
Съгласно § 21, т. 2. от Закон за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021
г.) "Електронен адрес за връчване" е персонализирано пространство в
единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават
електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата,
квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, както и адрес на
електронна поща.
В този смисъл правилни са били указанията на заповедния съд за
посочване на електронен адрес за връчване на книжа.
Постъпилата впоследствие уточнителна молба, чрез която
дружеството – заявител изрично е посочило, че доколкото има упълномощен
процесуален представител – адвокат, желае връчването на съобщения да става
чрез него като съдебен адресат, не дерогира изискването за посочване на
електронен адрес за връчване, доколкото нормата за посочване на електронен
адрес касае самата редовност на заявлението(респ.на исковата молба) като
задължителен реквизит. Освен това, разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК е
специална по отношение общите правила за връчване по чл. 38, ал. 1 от ГПК.
Безспорно е, че заявителят не е изпълнил това задължение. Макар за
заявителя да не съществува задължение да се регистрира в ДАЕУ и нейното
използване, такава възможност е указана, за да бъде спазено задължението му
по закон, съгласно цитираните по-горе разпоредби. Преценката дали тази
система функционално отговаря на нуждите на ГПК е направена от
правораздавателните органи и ВСС, при даване на препоръки, указващи
начин, по който да бъде спазено действащото законодателство, задължително
както за страните, така и за съда. Указанията на ВСС действително нямат
задължителен за страните по делата характер, но такъв има законът, за
изпълнение на който и за улеснение на страните за спазването му, са дадени
тези препоръки.

Въз основа на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 99 от 27.01.2022 г. по ч.гр.д. №
32/2021 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5