Решение по дело №3213/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 179
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Велизар Славчев Русинов
Дело: 20197180703213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 179

 

гр. Пловдив , 17.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив; IX състав в публично заседание на осемнадесети декември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 Председател; Велизар Русинов

При секретар Таня Костадинова, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №3213 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК .

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Пловдив  с ЕИК ********* със седалище против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 284 от 17.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 301432 от 5.07.2006 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на1108.44 лева и лихва за забава в размер на311.88 лева.Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, налице е разминаване във времевия обхват на задълженията в мотивната и диспозитивната част, неправилно са изчислени главницата и лихвите, неправилно са посочени правните основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен. Претендира разноски.    

                   Ответникът не изразява становище по  жалбата .

                   Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на жалбата.                                                                     Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:от представените по делото писмени доказателства се установява, че с разрешително № 301432/5.07.2006г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив, за правото на водовземане от подземни води, чрез един брой тръбен кладенец разположен на територията на имот № 000128 в местността "31 Хаджираева чешма" в землището на село Добри Дол, община Първомай, област Пловдив с цел на водовземането -„питейно-битово водоснабдяване" на с. Добри Дол, община Първомай, област Пловдив Разрешено годишно водно количество - до 18922.00 куб.м. Краен срок на действие - 05.07.2031г..Съгласно раздел „Такса за водоползване" на разрешително № 301432/05.07.2006г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, на титуляра на разрешителното е вменено задължението да заплаща такса за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект.3. Предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б", във вр. с чл. 194, ал. 6 от дала за водите, за правото на използване на водите се заплащат такси, съгласно^зжрите и сроковете, определени по ред и начин за изчисляване и заплащане в Тарифите на Министерския съвет, а именно:дължимата такса по разрешително № 301432/5.07.2006г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014г. до 31.12.2017г., е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество, и съобразно чл. 1, т. 1, б „б", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект.Дължимата такса по разрешително № 301432/05.07.2006г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014г. до 31.12.2017г., е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество, и съобразно чл. 1, т. 1, б „б", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г., изм. ДВ бр.3/10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г., отменена, но действаща и относима към разглежданите периоди до 2016г. включително и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „б", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г„ обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017 г. за периода на 2017г. 4. При извършена проверка по документи на 02.04.2018г., обективирана в Констативен протокол № ПВЗ-030/02.04.2018г., и извършена проверка по документи на 25.08.2017г. обективирана в Констативен протокол № ПВ1-227/25.08.2017г. , Констативен протокол № ПВ1-226/25.08.2017г. и Констативен протокол № ПВ1-225/25.08.2017г във връзка с изпълнение на условията по разрешителното и определяне на дължима такса за правото на водовземане от подземни води, чрез един брой тръбен кладенец разположен на територията на имот № 000128 в местността "31 Хаджираева чешма" в землището на село Добри Дол, община Първомай, област Пловдив с цел на водовземането - „питейно-битово водоснабдяване" на с. Добри Дол, община Първомай, област Пловдив, по разрешително № 301432/05.07.2006г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, е констатирано, че : За периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. е в размер на 240.00 лв. 12 000.00  куб.м. х 0,02 лв./куб.м. = 240.00лв. ( двеста и четиридесет лева),  към която следва да се прибави и дължимата лихва за периода на забава. За периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. е в размер на 240.00лв.12 000.00 куб.м. х 0,02лв./куб.м. = 240.00лв. ( двеста и четиридесет лева ), към която следва да се прибави и дължимата лихва за периода на забава. За периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. е в размер на 250.00лв .12 500.00 куб.м. х 0,02 лв./куб.м. = 250.00лв. (двеста и петдесет лева), към която следва дасе прибави и дължимата лихва за периода на забава.За периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. е в размер на 378.44лв.18 922.00 куб.м. х 0,02 лв./куб.м. = 378.44лв. (триста седемдесет и осем лева и четиридесет
и четири стотинки), към която следва да се прибави и дължимата лихва за периода на забава.Общо дължимите и незаплатени към момента такси за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г., по разрешително № 301432/05.07.2006г„ издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив, с цел наводовземането „Питейно-битово водоснабдяване" на обекти: с. Добри Дол, община Първомай, област Пловдив, е в размер на:главница: 1108.44 лв. (хиляда сто и осем лева и четиридесет и четири стотинки), кьм която следва да се прибави и дължимата лихва за периода на забава.Не е заплатена дължимата такса за правото на водовземане от подземни води за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г., която е общо в размер Главница: 1108.44 лв. (хиляда сто и осем лева и четиридесет и четири стотинки) и дължимата лихва за периода на забава.С писмо с изх. № ПО-02-799/30,08.2019г., изпратено на основание чл. 1956, ал. 2, т. 3 от Закона за водите, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив като титуляр на разрешително № 301432/05.07.2006г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, с което е поканено доброволно да заплати дължимата сума за периода 01.01.2014г. - 31.12.2017г.9 възлизаща на Главница: 1108.44 лв. (хиляда сто и осем лева и четиридесет и четири стотинки) и дължимата лихва за периода на забава.„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, е уведомено, че при неспазване на седемдневния срок за доброволно изпълнение, ще се предприемат действия за принудително събиране заедно с лихви и разноски от НАП по реда на ДОПК. Писмото е получено от дружеството на дата 30.08.2019г., което е удостоверено в деня на входирането му в деловодството на Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, където е заведено с техен вх.№ 24-00-6022/30.08.2019г., видно от печата поставен на екземпляра.Изпратено е уведомление с изх. № ПО- 02-799(1) от 11.09.2019г., с което на осн. чл. 26 от АПК „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, е уведомено, че започва процедура по принудително събиране на незаплатените доброволно в срок задължение за такси за периода 01.01.2014г. - 31.12.2017 г., с което му е указана възможността да се яви в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" да се запознае със събраните доказателства в административното производство по установяването на публичното задължение. Също е указано на осн. чл. 34 от АПК, за да се гарантират правата му като заинтересована страна в инициираното административно производство от Административния орган, че е осигурена възможността да се запознае с административната преписка и всички документи към нея, като при желание може да се снабдят с препис от доказателствата по преписката, като и да изразят становище по събраните доказателста, да правят писмени искания и възражение- в случай, че са заплатили задължението си или част от него да представят доказателство за това.Уведомлението е връчено на дружеството на 12.09.2019г., което е удостоверели^ деня на входирането му в деловодството на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, гр.Пловдив, където е заведено с техен вх. № 24-00-6407 от 12.09.2019г., видно от печата поставен на екземпляра.Към датата на издаване на настоящия акт за установяване на публично държавно вземане „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, не се е възползвало от дадените му на основание чл. 34 от АПК права, не е направило възражение срещу определената от Административния орган такса и не е внасяло други суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2014г. - 31.12.2017г.,Към датата на издаване на настоящия акт за установяване на публично държавно вземане „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, дължи такса в размер на размер :главница: 1108.44 лв. (хиляда сто и осем лева и четиридесет и четири стотинки), към която следва да се начисли и дължимата лихва за забава.Към датата на издаване на настоящия акт за установяване на публично държавно вземане „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, не е внасяло суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017г., по разрешително № 301432/05.07.2006г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/. Въз основа на горното и посочените документи е констатирано, че: По разрешително № 301432/05.07.2006г., издадено от Директора на БД ИБР, на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, бул. „Шести Септември №250, представлявано от С.Н., има парични задължения за разрешеното право да водовзема от подземни води, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2017г., които са както следва: Разпределени по периоди, таксите са:За периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. е в размер на 240.00 лв.12 000.00 куб.м. х 0,02 лв./куб.м. = 240.00лв. (двеста и четиридесет лева), и лихва за забава от 01.04.2015г. до 17.09.2019г. в размер на 108.78 лв. ( сто и осем лева и седемдесет и осем стотинки).За периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. е в размер на 240.00лв.12 000.00 куб.м. х 0,02лв./куб.м. — 240.00лв. ( двеста и четиридесет лева), и лихва за забава от 01.04.2016г. до 17.09.2019г. в размер на 84.35 лв. ( осемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки).За периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. е в размер на 250.00лв.12 500.00 куб.м. х 0,02 лв./куб.м. = 250.00лв. (двеста и петдесет лева), и лихва за забава от 01.04.2017г. до 17.09.2019г в размер на 62.51 лв. ( шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки).За периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. е в размер на 378.44лв.18 922.00 куб.м. х 0,02 лв./куб.м. = 378.44лв. (триста седемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки), и лихва за забава от 01.04.2018г. до 17.09.2019 г. в размер на 5$$$пв. ( петдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки).Общо дължимите и незаплатени към момента такси за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2014г. до 31 12.2017г., по разрешително № 301432/5.07.2006г., издадено от Директора на БД.При така установените факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Не се споделя възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила , които да са основание за незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производството по издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице  да направи искания, бележки и възражения, всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на процедурата.Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2011 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.Не се споделя също възражението за нарушение на формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени както времевия период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и размера на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника, според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения, самото разрешително също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма. Размерът на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в приложенията към констативните протоколи  и въз основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества, са изчислени задълженията по години. В този смисъл е без правно значение съществуват ли на място при шахтовите кладенци водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните задължения, се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни. Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи, въз основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.Неоснователни са възраженията по отношение на определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ, които за процесния период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г., и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата тарифа) единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194, ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за целия период от 2014 г. до 2017 г. е 0,02 лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.На следващо място следва да бъде посочено, че и по отменената, и по действащата тарифа единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0,02 лв./куб.м, поради което дори да е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е правилно определен. Случаят обаче не е такъв, защото правното основание е правилно посочено.Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по чл.194б, ал.1 ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване по години, като размерът им е идентичен с установения от административния орган. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.Съгласно чл.194б, ал.3 ЗВ е извършена проверка на предоставената информация и таксите са начислени и отразени в констативните протоколи  за процесното разрешително, съответно посочените суми следва да се заплатят в полза на БДИБР. Няма данни по административната преписка от страна на дружеството да е направено възражение по така определеното задължение за такса за 2017 г. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти и доколкото това не беше сторено, съдът намира, че посоченото от административния орган количество използвана вода, е правилно установено.В оспорения акт са посочени периодите по години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на задължението – 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., общият размер на главницата – 1108.44 лева, общият размер на лихвите – 311.88лева. Неоснователни са възраженията във връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт.На следващо място, що се отнася до размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради което неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено в жалбата в тази насока. С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните норми, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.                                                                                       Воден от горното на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, IХ състав,

Р       Е        Ш        И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив  с ЕИК ********* против Акт за установяване на публично държавно вземане № 284 от17.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД по  Разрешително № 301432 от 5.07.2006 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на главницата – 1108.44 лева, общият размер на лихвите – 311.88лева.Препес от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                               Председател: