РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Кюстендил, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20241520200659 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Подадена е жалба от „****“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.К.**** против наказателно постановление №92-02-
21/23.05.2024г., издадено от Главен секретар на Агенция по вписвания, с което
на основание чл.118, ал.1 т.2 ЗМИП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, твърди
се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани основно със сроковете за
издаване на АУАН и НП.
Ответникът по жалбата е изразил становище за неоснователност на
подадената пред съда жалба..
След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на
производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, като разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
1
На 12.04.2024г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН, за това че не е
заявил за вписване обстоятелствата по чл.63, ал.4 ЗМИП, а именно
действителен собственик на дружеството до 31.05.2024г. в ТР и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
На 23.05.2024г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в
което е възпроизведена същата фактическа обстанвока и правна
квалификация на нарушението-по 63, ал.6 ЗМИП и на основание чл.118, ал.1
т.2 от ЗМИП е наложено административно наказание „имуществена санкция“.
При проверка от външва страна за съда се налага извод, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя
и обуславящи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това
основание.
Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП - учредените на територията на Република
България юридически лица и други правни образувания, с изключение на
едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 на
действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като
съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато
като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани
юридически лица или други правни образувания, задължението по
предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от
ДР не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични
собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на
собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на
територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или
други правни образувания не са учредени на територията на Република
България.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП – лицата, за които се прилага
изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63,
2
заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по
ал. 1 – 31.01.2019 г.
Този срок за дружеството изтекъл на 31.05.2019 г.
Самата фактическа обстановка не се оспорва от дружеството –
жалбоподателя, като основните възражения касаят правната страна на спора.
Доколкото се касае за неизпълнение на вменено със закон задължение за
подаване на заявление за вписване на действителните собственици на
дружеството, което е следвало да бъде извършено в определен срок, с
изтичането му, дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение.
Нарушението е извършено на 01.06.2019 г., доколкото се касае за
бездействие, като с бездействието си дружеството е осъществило състава на
нарушение на чл. 63, ал. 6, ЗМИП, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Санкционната разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП предвижда
налагане на имуществена санкция на виновните лица в интервала от 1 000 лв.
до 10 000 лв. В случая е наложена санкция от 1000, 00 лева, което е в
предвидения от закона минимум.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в ЗАНН, като са
спазени и сроковете по чл. 34, ал. 2 ЗАНН за издаване на АУАН и НП –
съответно шест месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от пет
години от извършване на нарушението за АУАН и шест месеца от издаване на
АУАН – за НП.
Въпреки това, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради
изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно
преследване. Аргументите на съда за това са следните:
По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН - по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго, се прилагат разпоредбите на НК. За съдебната фаза на
административнонаказателното производство, изрична уредба в ЗАНН няма,
като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се
прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност в НК.
За давността съдът е длъжен да следи служебно, като съобразно
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се
3
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за
всички други наказания с изключение на тези, дадени в предходните точки на
същата алинея. В чл. 81, ал. 3 от НК е предвидена абсолютна давност, с
изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността
се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този
член от НК). Тъй като наложеното наказание е глоба, то съгласно
предвиденото в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давността по отношение на този вид
наказание е три години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на
нарушителя, е четири години и шест месеца, която безспорно е изтекла на
31.11.2023 година, считано от 31.05.2019 г, когато е извършено нарушението.
С оглед на всичко изложено дотук, съдът счита, че НП следва да бъде
отменено поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК.
В жалбата, сезирала съда, се претендира присъждане на деловодни
разноски, като по делото липсват доказателства за реално направени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по това искане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление №92-02-21/23.05.2024г., издадено от
Главен секретар на Агенция по вписвания, с което на основание чл.118, ал.1
т.2 ЗМИП на „****“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр.К. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000 лв.
Прекратява административно наказателното производство, по което е
издадено наказателно постановление №92-02-21/23.05.2024г. от Главен
секретар на Агенция по вписвания.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд гр.Кюстендил.
4
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5