№ 13005
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110110496 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
П. Р. Г. срещу "ЗАД Армеец" АД, с която са предявени за разглеждане
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ
за сумата от 1 250 лева /част от вземане в общ размер на 18 622.19лева/,
представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“, сключен между ищеца, в качеството му на
„застраховащ,“ и ответника, в качеството му на „застраховател“, обективиран
в застрахователна полица № 0307Х0049646, за причинени имуществени вреди
на л. а. „БМВ“, модел „320ДХ Драйв“, с рег. № ***, вследствие на настъпило
на 29.08.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба /26.02.2024 г./ до окончателното плащане, както и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 409 КЗ за сумата от 83.75 лева –
мораторно обезщетение върху претендираната частична главница от дата на
ПТП /29.08.2023 г./ до деня, предхождащ подаването на исковата молба
/25.02.2024 г./
С протоколно определение от 12.06.2025 г. /л. 253 от делото/, съдът е
допуснал, на основание чл. 214 ГПК, изменение в размера на предявените
искове, като претенцията по чл. 405 КЗ е увеличена от сумата 1250 лева на
сумата от 18030.19 лева – пълен размер на предявеното вземане, а
претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата е
увеличена от сумата 83.75 лева на сумата от 853.64 лева.
Ищецът твърди, че по силата на договор за финансов лизинг №
137697/09.12.2019 г., сключен между него и „Уникредит лизинг“ ЕАД /трето за
спора лице/ е лизингополучател на лек автомобил „БМВ“, модел „320ДХ
Драйв“, с рег. № ***.
Твърди, че за автомобила бил сключен застрахователен договор
1
„Каско“ с ответника "ЗАД Армеец" АД, обективиран в застрахователна полица
№ 0307Х0049646, с период на застрахователното покритие от 12.12.2022 г. до
11.12.2023 г
Сочи, че в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществена застраховка „Каско“ – на 29.08.2023 г., около 21:50 часа, при
извършването на ляв завой от бул. „Тодор Каблешков“ в посока към бул.
„България“, настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени имуществени вреди на застрахования л. а. „БМВ“, модел „320ДХ
Драйв“, с рег. № ***, подробно описани в уточнителна искова молба вх. №
44808/10.02.2025 г. /л. 197/
За инцидента бил съставен Протокол за ПТП с № 1871650/29.09.2023 г.
по описа на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, както и АУАН на водача на
автомобила /син на застраховащия по договора за „Каско“/.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие, на
30.08.2023 г., заявил претенция си за заплащане на обезщетение пред
застрахователя. Последният образувал щета № 10723030100977, в рамките на
която установил уврежданията.
Сочи, че с писмо от 23.10.2023 г. ответникът отказал да изплати на
ищеца застрахователно обезщетение по отправената претенция, с твърдение за
наличие на „груба небрежност“, проявена от водача на застрахованото МПС.
Намира, че постановеният от застрахователя отказ е
незаконосъобразен, като не попадащ в нито една от хипотезите на чл. 408 от
КЗ. С оглед на това сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по
сключения с ответника договор за имуществена застраховка „Каско“ и за
заплащане на мораторно обезщетение върху неплатеното обезщетение за
периода на забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗАД Армеец" АД подава
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца с твърдение, че
последният не е титуляр на вземането за застрахователно обезщетение.
Навежда възражения, че твърдяното събитие не представлява покрит
застрахователен риск, тъй като попада в приложното поле на изключенията
от застрахователното покритие, предвидени в Общите условия към
договора, поради обстоятелството, че при управлението на процесния
застрахован автомобил водачът му /син на застраховащия/ е проявил „груба
небрежност и/или умисъл“.
Сочи, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП като не е контролирал непрекъсното управляваното от него превозно
средство и не е съобразил поведението си с конкретните пътни и атмосферни
условия, като е управлявал автомобила със скорост от 64 км/час, надвишаваща
критичната за преодоляване на завоя. Допълва, че при извършено разчитане на
електронните модули на процесния автомобил е установено, че събитието е
настъпило след управление на автомобила със скорост от 64 км/час, като е
2
упражняван максимален натиск върху педала на газта в процеса на
преодоляване на завоя, което поведение твърди да е изключен застрахователен
риск и по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на КЗ. Сочи, че направените
възражения се основават на интегрирано устройство за запис на данни от
инциденти.
Твърди, че събитието не представлява покрит застрахователен риск и
доколкото водачът е нарушил и разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй
като е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, извън
тяхното предназначение за хора и товари, а именно за участие на
застрахованото МПС в незаконно организирани състезания, игри и каскади.
В условията на евентуалност ответникът въвежда възражение, че
ищецът не е изпълнил свои задължения по застрахователния договор,
значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно: не е ползвал МПС с
грижата на добър стопанин; не е предприел обичайни и разумни
предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди; не е
спазил правилата за движение по ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, с
оглед на което за застрахователя се е породило право да откаже да изплати
застрахователно обезщетение.
В условията на евентуалност, въз основа на изброените по-горе
нарушения на договорните задължения, навежда и възражение за намаляване
на размера на застрахователното обезщетение в размер на поне 90% от
размера на претендираната главница.
Оспорва предявения иск по размер и с твърдение за наличие на тотална
щета.
Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава.
Оспорва претенцията за разноски.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото Договор за финансов лизинг
на пътно превозно средство № 137697 /л.10/ от 09.12.2019 г., сключен между
„Уникредит Лизинг“ ЕАД и П. Р. Г., че лизингодателят се е задължил да
придобие собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя П.
Г. лизингов обект – нов лек автомобил „БМВ“, модел „320ДХ Драйв“, с рег. №
***. Съгласно чл. 18. 1. от договора за целия срок на договора в задължение на
лизингополучателя е да застрахова лизинговия обект в полза на лизингодателя
за видовете застраховки, съгласно раздел 1, а именно – Гражданска
отговорност и Каско. Според клаузата на чл. 18. 4 от договора, при
настъпването на частични вреди обезщетението се изплаща на
лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в
натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния
изпълнител.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
3
писмени документи, че между ищеца П. Г. /в качеството му на „застраховащ“
лизингополучател/ и ответника „ЗАД Армеец“ АД /като „застраховател/ е
сключен договор за застраховка Каско на МПС, обективиран в
Застрахователна полица № 0307Х0049646. Видно от постигнатите
договорки, застрахователят е поел да носи риска от увреждане на л.а. „БМВ“,
модел „320ДХ Драйв“, с рег. № *** с договорено застрахователно покритие
„Пълно Каско“ и с период на застрахователното покритие от 12.12.2022 г. до
11.12.2023 г.
И двете страни по спора са представили приложимите към сключената
застраховка "Каско" Общи условия, с дата на последно изменение 01.10.2021
г. Съгласно отразеното в т. 7.2 от ОУ, застрахователят осигурява
застрахователно покритие за пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, възникнали в резултат на ПТП. Съгласно раздел IV
„Изключения“, т. 10.11. от ОУ, застрахователят не осигурява застрахователно
покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени или с груба небрежност
действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица. Терминът
"грубата небрежност" е дефиниран в т.3.14 от ОУ чрез примерно, с
неизчерпателно изброяване на различни по вид действия и бездействия.
Съгласно т.10.29 ОУ застрахователят не осигурява застрахователно покритие
и за щети, настъпили в резултат на използване на застрахованото МПС за
участие в състезание или тренировки за тях, изпитания, експерименти,
скоростно шофиране, игри, включително нерегламентирани състезания /драг,
стрийт рейсинг, дрифт и други/.
Установява се от представения по делото протокол за ПТП №
1871650/29.08.2023 г., съставен при посещения на място от "младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, както и от заключението на приетата САТЕ,
че процесното ПТП е осъществено при следния механизъм: На 29.08.2023 г., в
21:50 часа, процесното МПС с рег. № ***, управлявано от Р. Павлов Г., се
движи по бул. „Тодор Каблешков“ от ул. „Костенски водопад“ към
„Околовръстен път“ и на кръстовището с бул. „България“, поради движение с
несъобразена скорост с релефа на пътя /завой наляво/ самокатастрофира в
бордюр в дясно на платното за движение. Нарисувана е скица на ПТП с
указания за посоката на движение на автомобила и контактната точка на
сблъска, посочени са видимите щети по автомобила.
Установява се от приобщената по делото административно-наказателна
преписка, че въз основа на горния Протокол за ПТП е съставен АУАН на
водача на автомобила за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. След подаване на
възражение срещу акта, прието за неоснователно, е съставено и Наказателно
постановление № 23-4332-021941/25.09.2023 г. /без данни за неговото
обжалване/, с което на водача на процесното МПС е наложена глоба за
виновно неизпълнение на задълженията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, свързани с
избор на скорост на движение в съответствие с конкретните пътни условия и
релефа на пътя /завой наляво/.
Установява се от представената към административно-наказателната
преписка Декларация на водач, попълнена от Р. Г. в деня на процесния
4
инцидент /29.08.2023 г./, че при отговор на въпроси №№ 5 и 11, е посочено, че
ПТП е настъпило поради поднасяне на автомобила вследствие на рязка
маневра.
За изясняване на механизма на ПТП в първоинстанционното
производство са събрани, освен гореописаните писмени доказателства, и
гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на автомобила.
Изготвена е и съдебно техническа експертиза.
В показанията си свидетелят Р. Павлов Г. – син на ищеца, които съдът
преценява при условията на чл. 172 ПГК, сочи, че процесното ПТП се е
случило вечерта в края на месец август. Движил се по бул. „Т.Каблешков“, в
дясната от двете ленти за ляв завой към бул. „България“, в посока
„Околовръстен път“. Сочи, че бил трета на кола на светофара. След подаване
на зелен сигнал на светофарната уредба подал газ с умерен натиск на педала и
навлязъл в кръстовището, за да извърши маневрата наляво. Малко преди края
на завоя /при 80 % завършена маневра/ забелязал в свое ляво друг автомобил,
който го засичал и го изблъсквал от пътя. С цел да избегне удар с другата
кола, отклонил управлявания от него автомобил надясно, поради което
самокатастрофирал в бордюра вдясно на платното за движение. В резултат на
удара управляваният от него автомобил не можел да се движи на собствен ход,
поради което се обадил на органите на КАТ, застрахователя и извикал Пътна
помощ.
Така депозираните показания, при съобразяване със
заинтересоваността на свидетеля от изхода на спора, не се кредитират от съда
в частта им, относно необходимостта от предприемане на „спасителна
маневра“, заради наличието на друг автомобил. В тази им част показанията не
се подкрепят от нито едно друго събрано доказателство, нещо повече – влизат
в противоречие с изявленията на самия свидетел дадени в представената по
делото Декларация /л. 135/, депозирана пред органите на МВР непосредствено
след ПТП, съгласно която инцидентът е настъпил, заради поднасяне на
автомобила в резултат на рязка маневра.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, както и
от изготвената допълнителна САТЕ и дадените от вещото лице разяснения в
проведеното изслушване по реда на чл. 200 ГПК, че процесният автомобил е
снабден с интегрирана система ISTA, предназначена за диагностика на
автомобили от марките БМВ, Мини, Ролс Ройс и Ланд Ровер, които са с
двигатели BMW. Система има идентификация по рама на конкретен
автомобил. След разчитане номера на рамата системата позволява да се
сервизират и проверят определени модули и системи, извежда налични
грешки, ако такива съществуват, отчита планирано обслужване, дава
информация относно техническото съС.ие на конкретния автомобил. В
конкретния случай, безспорно се установява, че към момента на удара са
отчетени грешки с посочени кодове, съобразно които, скоростта на двигателя
на автомобила е била 4544/min при максимални обороти около 6000,
оказаният натиск върху педала на газта е бил под ъгъл 99,59%, а скоростта на
автомобила по време на удара е била 64 км/ч.
5
В рамките на проведеното изслушване в последното по делото открито
съдебно заседание, вещото лице с категоричност заявява, че от гледна точка на
местоположението на автомобила преди инициирането на маневрата за ляв
завой /съобразявайки протокола за ПТП/, размерите на пътното платно в
посочения пътен участък, параболата на завоя и характеристиките на
управлявания автомобил, който има система 4х4, скоростта от 64 км.ч. не е
критична, като завоят е бил преодолим от техническа гледна точка. Сочи, че
ПТП се дължи на субективните действия на водача и неговата неопитност /на
19 г. към датата на ПТП/, който е можел да намали, или спре.
По отношение на нанесените върху автомобила вреди и сторените
разходи за техни ремонт:
Не е спорно между страните, че водачът на увреденото МПС е подал
пред застрахователя Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС
от 30.08.2023 г., във връзка с което при ответното дружество е образувана
щета № 10723030100977 г.
В рамките на така образуваната застрахователна преписка
застрахователят е констатирал наличието на увреждания върху автомобила
съгласно приложен по делото опис от 01.09.2023 /л. 47/ и е издал възлагателно
писмо от същата дата /л. 91/. В последното е посочено, че писмото се издава за
пълна диагностика на ел. компоненти на МПС в присъствие на представител
на застрахователя, като е указано, че ремонт на автомобила следва да се
извърши след съгласуване.
Не е спорно по делото и се установява от писмо изх. № 7267/23.10.2023
г. /л. 49/, че застрахователното дружество е постановило отказ за
възстановяване на констатираните увреждания по автомобила, позовавайките
се на проявена от водача груба небрежност /л. т.10.11 от ОУ/.
Не е спорно по делото и се установява от представените
разходооправдателни документи /л. 58-65/, че ищецът по спора
/лизингополучател/ е заплатил със собствени средства сумите, необходими за
репатриране на автомобила /общо 346 лева по сметка на „Асистънс Корект
Патронски“ ЕООД/, както и разходите, необходими за извършване ремонт на
автомобила в официален сервиз на марката /на какъвто има право и според
застрахователния договор/: 17 232 лева по сметка на „М Кар София“ ЕООД,
съгласно издадена сметка-оригинал № **********/24.11.2023 г. и 1083.17
лева по сметка на „М Кар София“ ЕООД, съгласно издадена сметка-оригинал
№ **********/18.12.2023 г. Общо – 18661.17 лева.
От приетата по делото допълнителна САТЕ /л. 256/, неоспорена от
страните и кредитирана изцяло от съда, се установява, че хронологично
първоначалният оглед на МПС БМВ Х3, рег. № *** е извършен на адрес ул.
Бистришко шосе, от служители на ответното дружество на 31.08.2023 г. В
описа е вписана забележка: „ДО. След разглобяване.“ По делото е представено
пренасяне на описа през компютърно копие от дата 01.09.2023 г. В него е
направено отбелязване: „Допълнителен оглед: Да. На лист 94 по делото е
представен опис-заключение от оглед на 08.09.2023 г. на адрес М Кар София.
След постъпване в сервиза на автомобила е извършен ремонт, като в
6
представената фактура № ********** от 24.11.2023 г. на обща стойност от
14192,27 лв., а с вкл. ДДС - 17030,72 лв. В тази фактура са взети предвид и е
сторниран процент износимост на гумата. След анализ на вида на
констатираните увреждания, вещото лице достига до извод, че всички описани
в документа вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
След получаване на автомобила и изминаване на пробег от 119 км
собственикът е констатирал шум отпред в дясно и трудно въртене на волана,
поради което автомобилът повторно е приет в гаранционния сервиз. За този
ремонт е представена фактура № ********** от 18.12.2023 г. От нея вещото
лице сочи, че не следва да се признаят разходите за ляв и десен тампон на
двигателя, доколкото същите не са в следствие с процесното ПТП. Сочи, че
останалите увреждания и труд са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Общият размер признат по фактурата е 544,34 лв., а с вкл. ДДС - 653.21 лв.
Посочено е, че заключение от двете фактури общият размер на вредите
по МПС БМВ Х3, рег. № ***, с вкл. ДДС възлиза на 17683,39 лв.
Предвид констатираните увреждания по МПС БМВ Х3, рег. № ***,
вещото лице е дало заключение, че автомобилът не е можел да се придвижи на
собствен ход. Разяснява, че след настъпилото ПТП автомобилът е бил
репатриран с пътна помощ, за което е издадена фактура №
**********/02.09.2023 г. на стойност от 82,80 лв. с вкл. ДДС. Автомобилът е
бил превозен от мястото на настъпилото ПТП до частен адрес, където е
извършен и първоначалният оглед. След съгласуване със застрахователя на
същата дата автомобилът е репатриран от частния адрес към официалния
сервиз за марката, като е издадена фактура № **********/02.09.2023 г. на
стойност от 264,00 лв. с вкл. ДДС. Сочи, че общата стойност на двете фактури
за ползвана услуга по репатриране на автомобила възлиза на 346,80 лв.
Останалите събрани по делото доказателства /в това число
ангажираните от страните гласни доказателствени средства/ не способстват за
изясняване на спорните по делото обстоятелства, поради което не следва да
бъдат обсъждани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с главен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр.
чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1
КЗ:
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от
осъществяването на фактически състав, включващ елементите: : 1/ валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ видът и
размерът на настъпилите частични вреди; 4/ наличието на пряка причинна
7
връзка между събитието и вредите; 5/ надлежното изпълнение на
задълженията си по сключения застрахователен договор.
При наведени от страна на застрахователя възражения за изключен
застрахователен риск и неизпълнение на договорно задължение от страна
на застрахования, в негова тежест е да установи с допустимите за целта
доказателствени средства твърдените факти и обстоятелства, обуславящи този
извод.
Спорен на първо място е въпросът относно матералноправната
легитимация на ищеца по предявения иск за застрахователно обезщетение.
За неговия отговор, съдът съобрази следното:
С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава
срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен
риск, при реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за
причинените на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на
вредата към деня на събитието, а съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ,
при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от 15 дни.
Съгласно т. 18. 4. от ОУ към представения по делото договор за
финансов лизинг, лизингополучател по който е ищецът в настоящото
производство, същият разполага с материалноправната легитимация да
претендира плащане на застрахователно обезщетение, произтичащо от
визираната полица, доколкото се касае до изложени твърдения за настъпила
частична вреда върху застрахованото имуществото.
В този смисъл е и чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, според който при договор за
финансов лизинг при частични щети лизингополучателят има правата на
застрахован. Трябва да се отбележи, че тези права не зависят от
обстоятелството, дали лизингополучателят е придобил или не правото на
собственост върху лизинговия обект след изтичане срока на уговореното
ползване.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът се явява
материалноправно легитимиран да претендира плащане от застрахователя по
имуществената застраховка „Каско на МПС“.
На следващо място, между страните отсъства спор по отношение на
обтоятелството, че на 29.08.2023 г. застрахованият лек автомобил е участвал в
ПТП /като е самокатастрофирал в бордюр след извършване на маневра за ляв
завой/, който риск принципно е обхванат от застрахователна закрила /т. 7.2 от
ОУ/.
Спорен между страните обаче е въпросът дали настъпилото събитие
съставлява изключен риск, поради приложимост на т. 10.11 от Общите
условия /управление на МПС при проявление на умисъл или груба
небрежност/, евентуално – т. 10.29 от същите /използване на МПС за
нерегламентирани състезания/.
За отговор на поставения въпрос съдът взе предвид следното:
8
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо
се лице застрахователно обезщетение.
Разпоредбата на чл. 408 КЗ предвижда, че застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
С оглед наличието на договорна свобода, приема се в практика, че
страните по договора могат да договорят и изключения от
застрахователното покритие, в които случаи застрахователят не носи риска
от настъпването на застрахователното събитие. В този случай следва да бъде
спазена разпоредбата на чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ, съгласно което, че
застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и
изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие.
В случая, застрахователят се позовава на т. 10.11 от общите условия,
съгласно която клауза умишлените или при груба небрежност действия на
водача на лекия автомобил, довели до настъпването на щетите, обосновават
изключване отговорността на застрахователя.
Гражданското право познава две форми на вина - умисъл и небрежност,
но за разлика от наказателното право, българският граждански закон, при
общия модел за поведение на длъжника, не разграничава пряк и евентуален
умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване
на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у
длъжника, че неговото поведение е противоправно и се дефинира съобразно
субективното му отношение към последиците от това поведение.
Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на
противоправните последици и субективно се желае, цели, тяхното настъпване,
докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна
на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на
задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение
от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или
по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за
ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба
предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се
изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба
небрежност.
В случая събраните по делото доказателства еднозначно установавят
това, че щетите по застрахованото превозно средство са резултат от настъпило
9
пътнотранспортно произшествие, при което автомобилът е
самокатастрофирал в бордюр след извършена маневра за ляв завой на бул.
„България“ в посока „Околовръстен път“ с несъобразена скорост на движение
от 64 км/ч. По делото не са събрани никакви доказателства в подкрепа на
тезата, че поведението на водача на застрахованото МПС е предприето
умишлено – със съзнание, че нарушаването на установените правила за
движение по отношение на избраната скорост на движение неизбежно ще
доведе до конкретните вредни последици – но да ги е целял или да
примирявал с тях (евентуален умисъл). Извод за противното не би могло да
бъде направен само от обстоятелството до каква степен е бил натиснат
педалът на газта към момента на сблъсъка, доколкото преценката за наличието
на умисъл /с неговите интелектуален и волеви момент/ следва да е базирана на
съвкупен анализ на конкретни действията на водача насочени към постигнатия
резултат, каквито в случая отсъстват. С оглед на това, причиняването на
процесното ПТП не може да се приеме да е умишлено.
По отношение на небрежността и формите й нормативната уредба не
съдържа дефиниращи разпоредби, но съдебна практика, изразена в решение
№ 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и други, приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи
добрият стопанин /грижовен към работите си човек/ при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост.
Поначало неспазването на правилата за безопасност на движението е
нарушение, което, в зависимост от вида на нарушените правила, е възможно
да обоснове груба небрежност /решения по гр. д. № 387/2010 г., гр. д. №
4075/2013 г., гр. д. № 951/2011 г., гр. д. № 2798/2014 г., гр. д. № 4417/2015 г.,
гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Не всяко нарушение на правилата
за движение по пътищата обаче съставлява "груба небрежност", а е
необходимо констатацията за проява на груба небрежност да следва от
преценката на цялостния доказателствен материал по делото. /определение №
124 от 6.3.2017 по търг. дело № 1914/2014 г. на I Т. О. /.
В разглеждания случай, безспорно е по делото, че водачът на
процесното МПС е извършил маневрата за ляв завой със скорост от 64 км/ч -
скорост, за която по делото не са събрани данни да е над допустимата
максимална такава за движение по бул. „България“, където именно е настъпил
ударът.
Установява се по делото от дадените от вещото лице разяснения в
проведеното последното открито съдебно заседание, че при съобразяване с
дължината и широчината на пътното платно в процесния участък,
местоположението на автомобила преди инцииране на маневрата, параболата
10
на завоя и характеристиките на превозното средство, разполагащо със система
4х4, скоростта от 64 км/ч не е критична /в какъвто смисъл е възражението на
ответника/ и завоят е напълно преодолим, като процесното МПС не е било
неуправляемо.
Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка пътният инцидент е
настъпил не поради обективни, а по субективни причини – заради
проявлението на забавени рефлекси на водача на автомобила /на 19 г. към
датата на ПТП/, дължащи се на неговата неопитност.
Тоест, независимо, че е навлязъл в завоя с несъобразена с пътните
условия скорост, само по себе си горното обстоятелство не е станало причина
за настъпване на ПТП, доколкото маневрата е била безопасно изпълнима с
посочената скорост при установените по делото добри метеорологични
условия /ясно и сухо време, макар и в тъмната част на денонощието/, липса
на неравности на пътната настилка, добра видимост, липса на засилен
трафик /с оглед часа на ПТП/.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че по делото не се
установява, че при конкретните пътни условия и обстановка и най-небрежният
водач би избрал по-ниска скорост на движение.
С оглед на това, съдът намира, че настъпилият пътен инцидент, е
осъществен при проявление на обикновена небрежност /доколкото липсата
на опитност не дава основание на водачите да не съобразяват избраната от тях
скорост на движение с релефа на пътя/, но не и при твърдяната от ответника
груба небрежност.
Въз основа на горните мотиви, съдът намира за недоказано по делото
възражението на застрахователя, че щетите са настъпили в резултат на
изключен застрахователен риск /в това число и този по т. 10.29 от ОУ,
доколкото възражението за него е бланкетно заявено и по делото не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че
автомобилът е използван за неразрешения улични състезания/, поради което и
направеният отказ за изплащане на застрахователно обезщетение се явява
незаконосъобразен.
По направеното от ответника възражение по чл. 408, ал. 1, т. 3 и т.
4, вр. чл. 395, ал. 4 КЗ съдът намира следното:
В правилото на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
В чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ е предвидено, че отказ може да бъде
постановен и в други случаи, предвидени със закон, примери за които са
разпоредбите на чл. 363, 364, 365 КЗ, 403, ал. 4 КЗ, както и в хипотезата на чл.
395, ал. 4 КЗ – в случай, че застрахованият е нарушил задължението си да
11
вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки.
В конкретния случай, застрахователят е обосновал релевираните си
възражения за право на отказ, респективно – на намаляване на дължимото
застрахователно обезщетение, с твърдения, че ищецът не е ползвал МПС с
грижата на добър стопанин; не е предприел обичайни и разумни
предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди; не е
спазил правилата за движение по ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, с
оглед на което за застрахователя се е породило право да откаже да изплати
застрахователно обезщетение, евентуално - да намали размера на
застрахователното обезщетение.
Съдът намира така направените възражения за неоснователни.
В чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ изрично е посочено, че неизпълнението
трябва да е от страна на застрахования, който съгласно § 1, т. 1 от ДРЗК е
лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на
застрахователна защита по застрахователен договор. Именно това лице
поначало е страна по застрахователния договор и е обвързано от неговите
клаузи. Поради това няма да е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ в
случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да могат да се
преценявани като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени
от трети лица /извън хипотезата на застрахован - юридическо лице, в който
случай изпълнението се цени с оглед извършените действия от
оправомощените водачи на автомобила – физически лица/. Доколкото с тези
си действия или бездействия тези трети лица са причинили настъпването на
застрахователното събитие, след евентуалното плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят би разполагал с регресен иск по отношение на
тях. /В този смисъл изцяло Решение № 50 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 1464/2023 г., IV г. о., ГК./
С оглед на това, доколкото по делото е безспорно, че не ищецът /имащ
качеството на „застрахован“ по смисъла на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ/ е извършил
твърдените от застрахователя нарушения, направените възражения се явяват
неоснователни.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори разгледани по същество и
ценени от гледна точка на действията на водача на МПС, същите отново биха
се явили неоснователио.
Уеднаквената съдебна практика, изразена в решение № 79/29.06.2012 г.
по т. д. № 802/2011 г., ІІ т. о. ВКС, решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 840/2012 г., I Т. О., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ Т.
О. на ВКС, решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.
о. и други, приема, че при изрично установените в КЗ (отм.); хипотези, при
които застрахователят придобива право да откаже да плати изискуемото се
обезщетение след настъпване на застрахователното събитие дават основание
да се приеме, че за правото на последния да се освободи от задължението си
12
по застрахователния договора, е релевантно не само обективното наличие на
неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от закона задължение, но
и при значителност на същото, с оглед интереса на застрахователя. Тази
преценка, направена отнапред от законодателя сочи, че се касае за такова по
вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска,
върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е.
без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да
осъществява дейността си. Доказателствената тежест за установяването на
това обстоятелство е за застрахователя.
В този смисъл е и решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в което е обобщено, че за да възникне право за
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова
естество, че да се намира в пряка причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с
възможността те да бъдат доказани. Създадена по повод приложението на чл.
211, т. 2 КЗ (отм.), сега чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, която разпоредба е с аналогично
съдържание, уеднаквена практика е приложима и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради
потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното
събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да
препятства доказването им, е предвидено в договора или общите условия като
основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително
под формата на изключен риск, както в настоящия случай. Аналогично на
хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези
случаи правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно
обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между
поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им.
В конкретния случай, предвид изложените по-горе мотиви за липса на
пряка причинна връзка между управлението на МПС с установената скорост и
настъпването на произшествието, както и недоказаността на останалите,
бланкетно заявени доводи за неспазени договорни задължения, съдът намира
направените възражения от застрахователя за неоснователни.
Предвид изложеното, доколкото за застрахователя не е съществувало
право да откаже /респективно – да намали/ дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ за
доказан по своето основание.
Относно размера на дължимото обезщетение:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
13
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението
следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят
в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по
гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация,
считано от годината на производство на автомобила този автомобил
обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни
части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване
на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено,
ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в
официалния сервиз на марката.
В конкретния случай, безспорно е по делото, че към датата на ПТП
процесният автомобил е бил в експлоатация 3 г. и 8 месеца, както и че
съгласно сключения застрахователен договор подлежи на ремонт в
официален сервиз на марката – където именно е бил ремонтиран.
От заключението на вещото лице по изготвената допълнителна САТЕ,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността, необходима за репатриране на автомобила и за възстановяване
вредите по него, които се намира в причинна връзка с процесното ПТП,
възлиза общо на сумата от 18030.19 лева /т.е. съвпада с цената на предявения
иск след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК/.
С оглед на това, предявения иск се явява доказан и по размер и следва
да бъде уважен.
По претенцията за законна лихва.
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата съдът намира следното:
14
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на
частично предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
се дължи само върху предявената част с исковата молба.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и
от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за
присъждане на законната лихва върху увеличената част / в този смисъл
Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК/.
С оглед на това, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до плащане на сумата следва да се присъди върху първоначално заявените
1250 лв., а върху увеличената част от 16780.19 лв. /разликата до пълно
заявения размер от 18030.19 лева/, законна лихва следва да се присъди от
12.06.2025 г. до плащането на тази част, доколкото тази сума е въведена като
предмет на делото едва с допуснатото изменение на иска с протоколно
определение от 12.06.2025 г.
По иска с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 /препращащ към разпоредбата на чл. 108, ал. 1-3 и 5/, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 108 КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 -
10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 КЗ, като: 1/ определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или 2/ мотивирано откаже
плащането.
Съгласно, ал. 2, когато не са представени всички доказателства по чл.
106 по застраховките по ал. 1 /каквато застраховка е и процесната/,
застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не по-
късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.
В конкретния случай, доколкото се установява по делото, че към датата
на заявяване на претенцията не са били нали всички необходими
доказателства за нейното разглеждане /с оглед необходимостта от извършване
на последващи огледи за установява на щетите/, съдът намира, че приложим е
6-месечният срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2 КЗ.
Установява се по делото, че застрахователят се е произнесъл в неговите
рамките, като на 23.10.2023 г. е постановил изричен отказ за обезщетяване на
нанесените вреди /л. 49/.
От този момент /а не от датата на ПТП, както е предявен процесният
иск/ застрахователят е изпаднал в забава в изплащането на дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът по чл. 409 КЗ, вр. чл. 86
ЗЗД се явява основателен за периода 23.10.2023 г. до 25.02.2024 г. /денят,
15
предхождащ подаването на исковата молба/, както и за сумата от 846.74 лева,
изчислена по реда на чл. 162 ГПК от съда с помощта на онлайн калкулатор.
За горницата над този размер до пълния размер на увеличената по реда
на чл. 214 ГПК претенция от 853.64 лева, както и за периода от 29.08.2023 г. до
22.10.2023 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, правно
на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски в производството по
представен списък по чл. 80 ГПК /л. 266/ в размер на 771.20 лева – държавна
такса, 700 лева – депозити за САТЕ, 50 лева – депозит за призоваване на
свидетел. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 1520.64 лева.
Претендирано е и присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС в
полза на адвокатското дружество, сключило договор с ищеца за безплатна
правна защита производството /л. 267/, което възнаграждение съдът, като взе
предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, реално
извършената от адвоката процесуална дейност, продължителността на
производството, цената на предявените искове, както и размера съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. /чиито разпоредби,
макар незадължителни, съдът приема за ориентир в средните стойности на
цените на адвокатските услуги/ определя на сумата от 2428 лева с ДДС.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на адвокатското дружество
следва да бъде присъдена сумата от 2425.54 лева с ДДС.
Ответникът е доказал извършването на разноски в производството по
представен на л. 269 в размер на 700 лева – депозити за САТЕ, като е
претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 300 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 1 лев.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********, да заплати на П. Р. Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 405, вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ , сумата от
18030.19 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен между ищеца, в
качеството му на „застраховащ,“ и ответника, в качеството му на
„застраховател“, обективиран в застрахователна полица № 0307Х0049646, за
причинени имуществени вреди на л. а. „БМВ“, модел „320ДХ Драйв“, с рег. №
***, вследствие на настъпило на 29.08.2023 г. застрахователно събитие – ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата от 1250 лева от датата на исковата
16
молба /26.02.2024 г./ до окончателното плащане, и законната лихва върху
сумата от 16780.19 лева от датата на увеличението на частичния иск
/12.06.2025 г./ до окончателното изплащане на тази част от вземането, както и,
на основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 846.74 лева – мораторно
обезщетение върху главница за застрахователно обезщетение, дължимо за
периода от 23.10.2023 г. до 25.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Р. Г., ЕГН
**********, срещу "ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за горницата над уважения размер от
846.74 лева до пълния размер на претенцията от 853.64 лева и за периода от
28.09.2023 г. до 22.10.2023 г.
ОСЪЖДА "ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********, да заплати на П. Р. Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1520.64 лева –
разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА "ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********, да заплати на
Адвокатско дружество „Г. и Марков“, БУЛСТАТ *********, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2425.54 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана правна защита на ищеца в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. Р. Г., ЕГН ********** да заплати на "ЗАД Армеец" АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 лев – разноски в
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17