Мотиви към НОХД № 254/2017 г.
по описа на РС Червен бряг
Повдигнато е
обвинение против М.В.Н., с ЕГН ********** *** за престъпления по чл.343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр. Червен бряг прокурор Светла
Христова поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда и по двете
престъпления, като по първото наказанието е лишаване от свобода към минимума предвиден
в закона, а именно – 3 месеца, които да бъдат изтърпяни ефективно, а по
отношение на второто обвинение, по него да се наложи наказание глоба в размер
на 800 лв.
В хода на съдебната фаза на наказателния процес подсъдимият участва
лично и с упълномощен защитник – адвокат Ц.А..
Подсъдимият признава вината си по отношение на второто престъпление и се
счита невинен по първото обвинение.
Защитникът пледира съдът да оправдае подсъдимия по първото обвинение,
като излага подробни доводи за несъставомерност на деянието и не оспорва
предложението на прокурора по отношение на второто обвинение, за което
подзащитният му признава вината си.
Съдът като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.В.Н. е роден на *** г. в гр. **88, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
На 03.05.2017 г. за времето от 08:00 до 20:00 ч. свидетелите Л.Ц.В. –
младши автоконтрольор и Р.Л.И. – младши полицейски инспектор били по график на
работа на територията на гр. Червен бряг. Към 13:00 ч., движейки се по ул.
„Екзарх Йосиф“ възприели срещу тях да се движи мотопед, водачът на който бил без
предпазна каска. Свидетелят В. подал светлинен и звуков сигнал и водачът спрял
пред сграда № 6 на ул. „Екзарх Йосиф“. При последвалата проверка водачът не
представил никакви документи – нито документ за самоличност, нито СУМПС, както
и документи на мотопеда. Съобщил трите си имена. Чрез оперативния дежурен
свидетелите извършили справка в базата данни за лицето и установили, че това е М.В.Н.,
както и че същият никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС за
нито една категория. Били установени марката и модела на управлявания от
подсъдимия мотопед, а именно: „****“, с номер на рама 0002808, както и че МПС-то било
без поставена рег.табела и не бил регистриран по надлежния ред. За
констатираните нарушения свидетелят Л.В. съставил на подсъдимия АУАН бл. номер серия Д № 037027
от 03.05.2017 г. Актът бил предявен на подсъдимия М.Н., който го подписал без
възражения и получил препис от същия. В хода на проверката по административно-наказателната
преписка било установено, че срещу подсъдимия има издадено Наказателно
постановление №16-0374-000805/31.10.2016 г., с което подсъдимият бил наказан за
същото деяние – управление на моторно превозно средство без да притежава
свидетелство за управление на МПС, влязло в сила в сила от 07.12.2016 г. Като
доказателство по делото в хода на досъдебното
производство е приложена справка за нарушител от сектор КАТ ОДП – Плевен от
която е видно, че на подсъдимия Н. не е издавано свидетелство за управление на
МПС. Същата, както и НП №16-0374-000805/31.10.2016
г. в хода на съдебното следствие са приети
като доказателства по настоящото дело по реда на чл.283 от НПК. Категорично
е установено от цитираната по-горе справка за нарушител и от самопризнанието на
подсъдимия, че същият не притежава СУМПС. Видно от приложения оригинал на НП №16-0374-000805 /31.10.2016 г. е, че същото е
било връчено на бабата на подсъдимия, а именно св. ****, която заявява, че не е предала и уведомила за това внука си, още
повече, че същия към момента на издаване на НП-то, внукът й е бил непълнолетен,
не е могъл да носи адвиминстративно-наказателна отговорност и представляващи са
били родителите му.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.Ц.В., Р.Л.И.
и E.П.,самопризнанието
на подсъдимия, направено в хода на съдебното следствие, както и от цитираните
по-горе доказателства. Показанията на свидетелите са последователни, не си
противоречат, взаимно се допълват помежду си и кореспондират и с писмените
доказателства по делото цитирани по-горе, поради което съдът ги кредитира.
От обективна страна на посочената в обвинителния акт дата подсъдимият е
управлявал
МПС – мотопед „***“, с номер на рама
0002808 без регистрационна табела – престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Второто вменено му престъпление, а именно, че е управлявал същото МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото с цитираното по-горе
НП, а именно: че на 16.09.2016 г. в гр. Червен бряг управлявал МПС като
неправоспособен водач, т.е. в рамките на едногодишния срок по смисъла на
чл.343в, ал.2 от НК, остана недоказано. Въз основа така установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Посочената разпоредба обявява за наказуемо управляването на МПС без съответно
свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние. За
да е осъществено това престъпление
следва на първо място да е налице влязло в сила наказателно постановление, с
което на подсъдимия да е наложено наказание за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление.
Правната
доктрина и съдебната практика безспорно приемат, че субект на престъпленията по
чл. 343в, ал.1 и ал.2 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице,
което управлява МПС. За да е налице съставомерност по чл. 343в,
ал.2 от НК е необходимо да се установи, че деецът е поначало
неправоспособен защото никога не му е издавано свидетелство за правоуправление
/СУМПС/ или защото то му е отнето на някакво основание. Ако въпреки своята
несправоспособност управлява МПС, той върши нарушение на чл.177 т.1 или т.2 от
ЗДП, за което носи административно-наказателна отговорност. Когато след
наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без
съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок на това
административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в ал.2
от ЗДП. Очевидна е волята на законодателя да обяви за престъпление
управлението на МПС от неправоспособния водач не след първото, а едва при
второто му нарушение /обвързано и със срок/, приемайки, че едва тогава деянието
става общественоопасно.
Не се спори по
делото, че към инкриминираната дата – 03.05.2017
г. - подсъдимия Н. е неправоспособен, защото не притежава СУМПС. Съгласно
твърдяната от обвинението фактология, възприета като безспорно установена от
въззивния съд, подсъдимия не е бил наказан с НП №16-0374-000805/31.10.2016 г., влязло в сила в сила от 07.12.2016 г.
за управление на МПС без да притежава СУМПС. Фактът на управление на МПС без
съответно свидетелство обаче не е достатъчен да обоснове обективна
съставомерност на деянието по чл. 343в ал.2
от НК.
Прокурорът,
изготвил обвинителния акт не е преценил в съдържателен план инкриминираното НП
№ №16-0374-000805/31.10.2016 г.
и неговото значение за съставомерността на деянието, в което е обвинен подсъдимия.
Видно е, че към онзи момент подсъдимия е бил непълнолетен и отделно от това,
негов представляващ са родителите му.
НП-то е връчено на лице извън този кръг, като липсват каквито и да е данни
узнаването за същото да е достигало до подсъдимия, в тази насока е и ТР № ! от
17.06.2016 г. Вината в наказателния процес следва да се доказва, а не да се
презюмира. Субективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК следваше да се докаже по безспорен начин, но такива доказателства не бяха
представени. Предвид на горепосоченото Съдът призна за невиновен подсъдимия по така повдигнатото му обвинение
и го оправда.
По отношение на
второто повдигнато обвинение. От субективна
страна подсъдимия е извършил престъпното деяние със съзнание за общественоопасния
му характер и неговите последици при
пряк умисъл като форма на вината:
видно от процесуалното му поведение в двете фази на производството. Причина за извършването му е нежеланието на подсъдимия да спазва законовите разпоредби в страната.
При така
установена фактическа обстановка съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение. При определяне вида и размера на наказанието съдът прие
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно:
искрено разкаяние и съзнание за вина, критичност към извършеното, изключително
добро процесуално поведение в двете фази на процеса, съдействие за разкриване
на обективната истина по делото.
При
индивидуализацията на наказанието отчитайки, че за същото е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин
до хиляда лева и уважи направеното от Прокуратурата предложение, то да
е глоба в размер към средния определен от законодателя, а именно – Глоба в
размер на 800 лв.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: