№ 606
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502627 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 1079/23 г. по описа на СГС. С
решение по делото 3727/21.06.24 г. съдът е уважил частично исковете с правно
основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД, предявени от И. Е. А. срещу Столична община за
присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди – страдания
поради счупването на лявата раменна кост и разходи във връзка с лечението след
спъване в неравност на софийски тротоар и поемане на удара с пострадалата ръка.
Ищцата е претендирала обезщетение от 30 000 лв. – част от 40 000 лв. за възмездяване
н неимуществените й вреди, ведно със законната лихва от 28.11. 22 г. и 6945 лв. –
обезщетение за имуществени вреди 3727/21.06.24 г., ведно със законните лихви от
28.11.22 г. Съдът, като не е зачел възражението на ответника за предизвикване на
падането от неправилно нивелирани шахти на електроразпределително дружество
респ. Виваком ЕАД и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
която не е внимавала при движение по тротоара, е присъдил в полза на ищцата сумата
от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил за разликата до
претендираните 36 000 лв. За забава е присъдил законната лихва върху присъденото
обезщетение от 28.11.22 г. За възмездяване на разходите за лечение съдът е уважил иск
в размер на 6 600.05 лв., ведно със законната лихва от 30.01.23 г.( когато исковата
молба е предявена) и е отхвърлил претенцията за разликата до 6 945 лв. На основание
чл. 248 ГПК с определение от 23.08.24 г. на основание чл. 38 ЗА в полза на повереника
1
на ищцата адв. М. Н.-Т. е присъден хонорар в размер на 4 185.51 лв.
Като трети лица, помагачи на страната на ответника са привлечени
Електроразпределителни мрежи ЗАПАД ЕАД и Виваком България ЕАД.
Недоволен от решението е ответникът. Той твърди, че ищцата не е доказала при
пълно и главно доказван механизма на спъването, като между нейните твърдения и
свидетелските показания на очевидец има несъответствия, като е недоказано и
конкретното място на спъването (ищцата визира голям отсек от улицата – пред №№
41,43 и 45). Приета по делото техническа експертиза не е установила денивелация на
терена до шахти на третите лица-помагачи. Ищцата е съпричинила вредоносния
резултат, като се е движела небрежно. В условията на евентуалност претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди е завишена. Остатъчните ограничения на
движението на лакътната става с 12 % се дължат на металната остеосинтеза и след
свалянето й ще се преодолеят. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове, ведно с разноски в полза на въззивника за двете инстанции.
Всяко от третите лица помагачи изразява становище за липса на предпоставки да
се ангажира неговата отговорност и утвърждава завишеност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата оспорва жалбата и утвърждава, че постановеното решение е правилно.
В производството пред САС не са събирани нови доказателктва. При служебна
проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена срещу валидно и
допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността му с оглед
доводите за неправилност, наведени с въззивната жалба и според допустимите
доказателства, събрани от СГС (не са такива приложените от ищцата и вещото лице по
техническата експертиза снимки).
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания обхват на
проверката САС прави следните изводи:
В осз от 12.03.24 г. (л. 97) като очевидец е разпитан свидетелят И. В.. Той
заявява, че имал среща до мястото на злополуката и станал неин неволен свидетел.
След падането на жената й помогнал да стане и я придружил до дома й до идването на
съна й. За воденото дело бил помолен от сина на свидетелката да се яви и да
свидетелства. Според св. В. ищцата пропаднала в неравност пред шахти. Тротоарните
плочки били разместени и се образувала дупка. Била пострадала дясната ръка на
ищцата. Свидетелят неволно я хванал за нея и ищцата изпищяла от болка. Тя живеела
на 200 м. от мястото на злополуката. Към момента на събитието било тъмно, а мястото
не било осветено. Свидетелят носел покупки на жената в средноголям плик.
При анализ на показанията няма основание същите да не бъдат зачетени като
годни да обосноват изводите на съда. Към момента на злополуката мястото е било
неосветено, с разместени плочки, позволяващи да се образува денивелация спрямо
2
правилно монтирани шахти, обслужващи нуждите на дейността на привлечените като
помагачи дружества. Лошата осветеност и неподдържания тротоар са в пряка
причинна връзка с падането на ищцата, довело до счупване на горния ляв крайник.
В същото заседание е разпитан като свидетел сина на ищцата О.. Той откарал
майка си до болница Пирогов, където предписали извършването на операция.
Пострадалата решила да откаже такава, защото имала други здравословни проблеми.
На 07.12. 22 г. в болница Софиямед било направено наместване на счупените кости с
метална фиксация. До инцидента майката на свидетеля била активна – разхождала
куче, ходела в планината, където карала и ски. Сама си пазарувала и поддържала
домакинството. След падането получила стрес. Спряла да придружава съпруга си в
курорта Пампорово, бояла се да не падне отново. Синът й поел пазаруването. През
време на възстановителния период свидетелят се преместил в жилището на майка си,
за да я подпомага. С втора операция били махнати пироните и отново ищцата
изпитвала болки. Свидетелят водел майка си на рехабилитация.
Според приетата по делото медицинска експертиза, извършена от ортопед-
травматолог Д., най-силни са били болките през първия половин месец, с умерен
интензитет е имало болки за 2 месеца и до 4 м. болките са отзвучали. С втора
операция не е напълно отстранен инпланта в ръката на ищцата, чийто обем е намален
с 12 %. Вещото лице допуска, че след отстраняване напълно на инплантите
подвижността на ръката ще бъде в пълен обем. Раздвижването е било свързано с
поемане на редови битови дейности и с наранената ръка.
Приета е техническа експертиза, осъществена от в.л. инж. С. С.. Той е установил
наличие на три карака на електрошахти и 2 на телефонни. Всички шахти били с
изправни караци, правилно нивелирани, съобразени с проект на Общината. Към
момента на огледа не се забелязвали неравности.
При така установената фактическа обстановка САС прави следните изводи:
Свидетелят В. е разпитан близо 2 г. след случая. Пострадалата е била непозната
за него, поради което същият не е ангажирал емоционалната си памет. Видял е, че
жена полита, чул е вик и е помогнал. Грешката относно увредената ръка е допустима с
оглед описаната времева и емоционална дистанция. Синът на ищцата не
възпроизвежда време, през което майка му се е нуждаела от по-активни грижи, но
става ясно, че той доброволно поел силовата част по поддръжката на домакинството
(станал бил и кулинар) и с оглед нормални синовни отношения неглижирането на
фактора време също е нормално. Относно продължителността и интензивността на
страданията следва да се кредитира заключението на лекаря – експерт. Няма твърдения
в обратна посока – за някаква свръхмерна болка или настъпили усложнения и САС
приема, че възстановяването при ищцата е следвало обичайния ход за такива
увреждания. При определяне на обезщетението следва да се вземат предвид
3
страданията и неудобствата, свързани с обездвижването на ръката и психичната
рефлексия на случката, довела до загуба на увереността на ищцата извън защитената
среда на дома. Отчита се наличието на козметичен дефект от оперативния белег и
това, че за ищцата ще се наложи трета операция за пълното премахване на
инплантите. Според д-р Д. принципно се отстранява всичко, което фиксира, но
операторът е преценил, че с оглед конкретното състояние следва да се остави частично
остеосинтетичен материал. При новата операция ищцата отново ще изпитва болки и
ще е под характерните за оперативните интервенции рискове (вещото лице
утвърждава, че след операцията ищцата е била на антикоагулантна терапия). При така
установените вреди СГС е определил правилно по размер обезщетение.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата. Поддръжката, вменена на ответника на тротоарните
пространства като част от пътната мрежа, собственост на ответника (чл. 11 ЗОС)
следва да е такава, че да обезпечи безпрепятственото придвижване и на малки деца, и
на хора в неравностойно положение вкл. трудноподвижни или незрящи. Поради това
доводът, че ищцата не е била достатъчно внимателна при придвижването си, не може
да бъде основание за съпричиняване от нея на вредоносния резултат.
С оглед на горното настоящият състав приема, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да се потвърди изцяло,
като на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първоинстанционния
съд.
На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. М. Н.-Т. следва да се присъди хонорар в
размер на 4 185.51 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение 3727/21.06.24 г., постановено
по гр.д. 1079/23 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 Столична община да заплатина адв. М. Н.-Т.
хонорар за участие във въззивното производство, в размер на 4 185.51 (четири хиляди,
сто, осемдесет и пет, 0.51 ) лв.
Процесът е протекъл при участие на трети лица, помагачи на въззиваемия -
Електроразпределителни мрежи ЗАПАД ЕАД и Виваком България ЕА
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5