Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Никопол, 09.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на
първи септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Десислава
Бунева и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията
Тихолов гр.д.№287 по описа на съда за 2020г., и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.28, ал.1 от ЗЗДетето във връзка с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето
С исковата си молба АСП, ДИРЕКЦИЯ
„СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” гр.Никопол, представлявана от Мая Пенкова - директор
моли съда да постанови решение, с което на основание чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1,
т.2 от ЗЗакД
да настани децата В.Ж.Ж., ЕГН********** и Н.Ж.Ж., ЕГН********** в семейството на
техните баба и дядо по бащина линия – Р.И. и А.А. до навършване на пълнолетие от децата или до завършване на средно
образование, но не повече от двадесет годишна възраст.
Биологичната майка на
децата Р.А.Й., ЕГН********** е напуснала пределите на страна и е с неизвестен
адрес в чужбина.
Контролиращата страна РП – Никопол е била редовно
призована, но не е изпратила представител, който да вземе становище по молбата.
В.Ж. и Н.Ж. са редовно призовани
чрез назначения особен представител, явяват се и са изслушани в съдебно
заседание.
Назначеният особен представител е взел становище, че е в
интерес на децата да бъде пренастанени с решението на съда в същото семейство
на техните баба и дядо по бащина линия, в което преди това са били настнанени с
друго решение на НРС.
За ДСП-НИКОПОЛ не се е явил представител, но в качеството
на свидетел е бил разпитан социалният работник Лариса О.Козова.
Явил се е дядото на децата А.А., който е бил разпитан в
качеството на свидетел по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за
установено следното:
Децата Н. и В. Житови са родени от брака на Р. и Жито Житови.
Семейството живяло в гр.София на квартира, като бащата Жито Ж. се занимавал със
строителство. Впоследствие родителите Р. и Жито работили в чужбина. По време на
отсъствието на родителите за децата Н. и В. се грижили свидетелите Р.И. и А.А.
– баба и дядо по бащина линия. При завръщане на бащата Жито Ж. от чужбина, на
същия било установено бъбречно заболяване и той претърпял бъбречна операция, но
на 24.07.2016г. починал.
След смъртта на Жито Ж., Р.Ж. напуснала семейството и децата си,
напуснала пределите на страната и се установила след създаване на ново семейство
в Австрия.
От момента на напускане на семейството от майката за двете деца се
грижат техните дядо и баба по бащина линия, които им осигуряват средства за
издръжка, облекло, обучение и медицинско обслужване.
По отношение на децата по реда на чл.26 от ЗЗД е била предприета мярка
и същите са били пренастанени в семейството на Р.И. и А.А., с административни
заповеди на Директора на ДСП-Никопол №ЗД/Д-ЕН-Н-032/27.07.2020г. и
№ЗД/Д-ЕН-Н-033/27.07.2020г. след изтичане на срока, за който са били настанени
в тяхното семейство с решение на НРС №128/05.09.2018г. по гр.д.№530/2018г. на
НРС.
С изтичане на срока на решението на НРС, И. и А. са подали заявление до
Директора на ДСП-Никопол, с които са изявили желание да продължат да полагат
грижи за двете деца.
Относно биологичната майка Р.Й. няма постъпил отговор от ДСП-Плевен,
тъй като същата не се е завръщала на територията на страната.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна.
Следва да се посочи, че по несъмнен начин в хода на
съдебното дирене се установи, че биологичната майка не може да осигури
подходяща семейна и социална среда за отглеждане и развитие на децата с оглед
тяхната възраст и потребности, което рефлектира неминуемо върху тях и се
изразява в нарастващо разочарование на очакванията им и формиране на техния
мироглед.
Според настоящия съдебен състав е налице съвкупност от
фактори, които указват отрицателно влияние на качеството на грижата за малолетната
Надежда в семейството на майката.
На първо място поведение на биологичната майка е трайно и
е продиктувано от нейната незаинтересованост от децата.
В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на децата изисква непрекъснати, непосредствени
материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище
и пр. Възпитателната функция на лицата, които в случая са се грижили за децата до настаняването им по административен ред в семейството
на техните баба и дядо е
извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и във връзка с полагането на грижи се извършва първоначалното оформяне на
човешката личност. Под влияние на семейната среда, децата могат да получат начало на правилен
мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни
разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а неговото отражение върху децата,
изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото
им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за
здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е
предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на полагащите грижите лица. Целта е да се даде защита срещу
всяка опасност, а не срещу виновно поведение, т.е. субективното отношение на полагащите грижите към засягането на правата на
децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от
Конвенцията за правата на детето, приета
от ОС на ООН на 20.11.1989г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в
сила от 3.07.1991г. родителите
носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на
децата. Висшите интереси на децата са
тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено
временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на
неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има
право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.
Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД В.Ж.Ж., ЕГН**********
*** в
семейството на нейните баба и дядо по бащина линия – Р.Я.И., ЕГН********** и А.Д.А., ЕГН**********,***,
считано от 27.07.2020г. до навършване на пълнолетие от нея.
НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД Н.Ж.Ж., ЕГН**********
*** в
семейството на неговите баба и дядо по бащина линия – Р.Я.И., ЕГН********** и А.Д.А., ЕГН**********,***,
считано от 27.07.2020г. до навършване на пълнолетие от него.
Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото
подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или
протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: