РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Първомай, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20245340200053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-000006/29.01.2024 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на В. А.
С. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочено е, че описанието на
нарушението в наказателното постановление било неясно. Също така се твърди, че
нарушението не било извършено виновно, тъй като нито дружеството-собственик,
нито жалбоподателят знаели за дерегистрирането на автомобила. В тази насока
липсвали доказателства собственикът да е уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията на управляваното от него МПС. По тези съображения моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
От 09.06.2021 г. лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***,
собственост на „Лизинг Финанс“ ЕАД, бил ползван на основание договор за лизинг от
„Булиън“ АД. След изтичане срока на лизинговия договор лизингополучателят
„Булиън“ АД придобил от лизингодателя „Лизинг Финанс“ ЕАД на 03.08.2023 г.
собствеността върху горепосоченото МПС посредством договор за покупко-продажба.
Поради неизпълнение на задължението на новия собственик „Булиън“ АД в
двумесечен срок от този момент да представи МПС и необходимите документи за
пререгистрация в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР съобразно изискванията чл. 3 и
чл. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на основание чл.
143, ал. 15 ЗДвП на 05.10.2023 г. регистрацията на процесния автомобил била
служебно прекратена, като това било вписано в автоматизираната информационна
система на МВР.
Същевременно жалбоподателят В. А. С. работел по трудово правоотношение
при работодателя „Булиън“ АД от 09.03.2021 г. първоначално на длъжност „работник
кланица“, а от 01.03.2022 г. – на длъжност „началник склад“. Със заповед на
изпълнителния директор на дружеството от 26.05.2022 г. на жалбоподателя било
възложено да извозва работници от птицекланицата в гр. Първомай до местоживеенето
им в селата Зетьово, Градина, Крушево и обратно с пътнически бус „Фолксваген
Крафтер“ с рег. № ***.
В изпълнение на служебните си задължения на 19.10.2023 г. жалбоподателят В.
А. С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № *** в с. Градина, общ.
Първомай, по ул. „Христо Ботев“, като около 14:42 ч. до № 7 той бил спрян за
полицейска проверка от служителя на РУ – Първомай – свидетеля З. З.. В хода на
същата водачът В. А. С. представил на свидетеля З. изискуемите документи, като след
извършена справка чрез служебния таблет и по-подробна такава с ОДЧ на районното
управление било установено, че лекият автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***
е с прекратена регистрация поради неизпълнение на задължението на собственика да
пререгистрира превозното средство в законоустановения срок. Пред свидетеля З.
жалбоподателят съобщил, че не знае, че автомобилът е служебно дерегистриран.
Във връзка с установеното при проверката жалбоподателят бил съпроводен до
РУ – Първомай, където свидетелят И. В. – към този момент заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“, съставил срещу него АУАН, Серия GA, № 1081473 за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя,
който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят
депозирал възражения, че не е извършил нарушение, а управляваното от него МПС
било регистрирано на следващия ден, т. е. на 20.10.2023 г.
Поради съмнение за извършване на престъпление материалите, касаещи
поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от Районна прокуратура
Пловдив за становище по образуване на досъдебно производство. По този повод
случаят бил заведен по пр. пр. № 12545/2023 г. по описа на същата прокуратура и с
постановление от 12.01.2024 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува
наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1 НПК, тъй като
приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на началника на
РУ Първомай за преценка на основанията за евентуално реализиране на
2
административнонаказателната отговорност.
Така на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено процесното наказателно
постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетелите И. В., З. З. и К.И. Свидетелят З. е
възприел, че именно жалбоподателят С. е управлявал моторното превозно средство,
след като регистрацията му е била служебно прекратена. Съдът кредитира показанията
на полицейските служители В. и З., тъй като същите се явяват обективни и съответни
на останалите доказателства. Поради това и доколкото в случая не се констатираха
каквито и да е основания показанията на тези свидетели да бъдат подлагани под
съмнение, то същите се възприемат от съда. Съдът изгради фактическите си изводи и
въз основа на показанията на водения от жалбоподателя свидетел К.И. заемащ
длъжността „Ръководител производство“ в „Булиън“ АД, който е дал сведения за
възложените на жалбоподателя функции в дружеството-работодател, както и за
обстоятелствата относно придобиването на собствеността върху процесния автомобил
от лизингодателя. Свидетелят И. е обяснил, че самият той не знаел, че след като
собствеността бъде прехвърлена, трябва автомобилът да бъде регистриран в Отдел
„Пътна полиция“, както и че автомобилът е бил служебно дерегистриран. Категоричен
е, че не е уведомявал жалбоподателя, че собствеността върху автомобила е
прехвърлена на „Булиън“ АД. След извършен анализ на тези показания съдът намира,
че същите са непротиворечиви, добросъвестно дадени, логични и последователни,
поради което и им се довери при изграждане на фактическата обстановка по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В случая съдът намира, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на
административнонаказващия орган (АНО) следва от представената оправомощителна
заповед.
Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание
чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува
наказателно производство, то не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на
акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не биха
оказали влияние върху наказателното постановление.
В разглежданата хипотеза наказателното постановление е издадено в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Нарушителят е имал възможността да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация. Посочена е нарушената
3
норма, както и санкционната норма.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми
предпоставки, които следва да са налице, за да бъдат допуснати моторни превозни
средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно – да са
регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за
приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен
срок от придобиването му. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на автомобил
при неизпълнение на задължението за регистрация от страна на новия собственик. В
хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Следователно при
управление на МПС в този случай се приема, че същото не е регистрирано по
надлежния ред. Анализът на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП налага извод, че
регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на
двумесечния срок за регистрация и като резултат от неизпълнението на законовото
задължение на новия собственик да регистрира закупения от него автомобил. Законът
не предвижда издаването на заповед за прилагане на принудителна административна
мярка или индивидуален административен акт и тяхното връчване, за да бъде
завършена процедурата по дерегистрацията. Тя настъпва автоматично по силата на
закона след изтичане на определения срок, а не по волята на административен орган,
поради което и не е необходимо контролните органи да информират за прекратяването
на регистрацията новия приобретател, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Доколкото и промяната на собствеността, и изтичането на срока са обективни
предпоставки, а непредоставянето на автомобила зависи от собственика, т. е. нито една
от тях не зависи от действията или волята на административния орган и не са
поставени в зависимост от започване или завършване на конкретна процедура с
участието на задълженото лице, то съдът намира, че нарочно уведомяване за
служебното дерегистриране на МПС по отношение на лицето, което не е изпълнило
задължението си за пререгистрация, не се дължи. В този смисъл както ЗДвП, така и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР не предвиждат изискване за уведомяване на
собственика на превозното средство за служебното прекратяване на регистрацията в
конкретната хипотеза. Следващата се санкционна норма за нарушението по чл. 140, ал.
1 ЗДвП се съдържа в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, която предвижда,
че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В случая по делото е безспорно установено, че жалбоподателят В. А. С. е
управлявал горепосочения лек автомобил, поради което е имал качеството водач на
МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – на ул.
„Христо Ботев“ в с. Градина, общ. Първомай, и към датата на проверката – 19.10.2023
г., е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация. Но
административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, които да обосноват
субективната страна на деянието, а именно – наличието на знание от дееца за
4
обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. В тази
насока следва да се съобрази разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която
препраща чл. 11 ЗАНН, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се
характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на
деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да
предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат
се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за
внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и
техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част, възприети в
прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат, следва във всеки отделен случай да се
изследват конкретните обстоятелства. От граматическото тълкуване на сочената като
нарушена в НП норма – чл. 140, ал. 1 ЗДвП, следва, че за да е виновно деянието, трябва
деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния
ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в
този случай би бил налице умисъл; или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил
длъжен да формира знание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който
случай нарушението би било извършено непредпазливо.
При установяване дали деянието е извършено виновно съдът съобрази, че
процесното МПС – лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, към 19.10.2023
г. вече е било собственост на работодателя на жалбоподателя „Булиън“ АД. От
26.05.2022 г. жалбоподателят е управлявал гореописаното МПС в изпълнение на
трудовата си функция да извозва работниците на птицекланицата от и до
местоживеенето им, като съобразно предоставеното му от работодателя свидетелство
за регистрация на МПС е знаел, че собственик на МПС е лизингодателят „Лизинг
Финанс“ ЕАД, а „Булиън“ АД използва същото на основание сключен договор за
лизинг. От показанията свидетеля К.И.се изясни, че той като отговорник по транспорта
в дружеството не е съобщил на жалбоподателя, че на 03.08.2023 г. собствеността върху
превозното средство е прехвърлена на „Булиън“ АД. Същевременно в НП е
отбелязано, а и се установява от доказателствата по делото, че регистрационните
табели на процесното МПС не са били свалени към момента на деянието от
контролните органи, като са били налични на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Налице са били и всички изискуеми документи на автомобила. В тази
насока свидетелят З. З. е посочил, че представените от жалбоподателя документи били
редовни, като едва след извършената от него справка чрез служебния таблет се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация. Следователно, като се има
предвид, че жалбоподателят е знаел, че управлява ползван от работодателя му
автомобил на основание сключен договор за лизинг, което обстоятелство е надлежно
отразено в свидетелството за регистрация на МПС, у него е било налице добросъвестно
убеждение, че управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред. В случая
5
липсва различие между вписания ползвател на МПС в свидетелството за регистрация и
лицето, което му е предоставило автомобила, за да възникне задължение за
жалбоподателя да установи на какво се дължи това несъответствие. Поради това съдът
приема, че жалбоподателят не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно,
че управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да узнае, че
процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация на 05.10.2023 г., тъй
като не е знаел нито за прехвърлянето на собствеността, нито за прекратяването на
регистрацията. От това следва, че обстоятелството, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, не може да му се вмени във вина,
особено като се има предвид реда на извършване на този вид служебна дерегистрация
– чрез впИ.е в информационните масиви на КАТ. Не е налице и публично достъпен
регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация, като
на водача, който не е собственик, не може да се вменява задължение преди всяко
управление да проверява в масивите на КАТ дали случайно регистрацията не е
прекратена служебно, още повече, че както е ноторно известно – лица, които не са
собственици на МПС, нямат достъп до данните за тях в КАТ. Поради това съдът
приема, че незнанието на това фактическо обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Съвсем различно би било положението, ако наказаният субект беше
собственик на автомобила. Доколкото служебната дерегистрация винаги настъпва след
реализирането на определени юридически факти, свързани със собствеността на
автомобила, то при знание на тези факти, той може и е длъжен да знае, че по силата на
закона ще е настъпило служебно прекратяване на регистрацията на МПС. В този
смисъл за собственика би била налице непредпазливост като форма на вина. Когато
обаче водачът не е собственик, е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената
регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което
управлява един автомобил, да знае кога е придобит от собственика му и дали в
двумесечния срок от придобиването му последният го е регистрирал на свое име.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички
елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. Поради това съдът приема, че
жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да има знание за факта, че управляваното
от него МПС е с прекратена регистрация. Тъй като жалбоподателят В. А. С. не е
действал виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост,
извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение.
По изложените по-горе съображения и доколкото деянието е несъставомерно
от субективна страна, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Тъй като жалбоподателят изрично е заявил, че не претендира разноски, такива
не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0325-000006/29.01.2024 г. на
Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на В. А. С., ЕГН:
**********, адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
6
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
7