Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря петър петров
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. в.гр.д. N 799 по описа за 2020
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение № 260053 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 204/2020 г.
Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР -
Плевен да заплати на В.Д.Х. следните парични суми:
- на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 вр. чл. 187 от ЗМВР сумата 1 753,12 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен
към дневен за периода от 16.01.2017 г.
до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на подаване на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане;
- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата
от 430 лв. за направени по делото
разноски.
Със
същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен да заплати
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 70,12 лв..
Недоволна от така постановеното решение е останала ОД
на МВР - Плевен, представлявана от директора В.В., която чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт П.Ф. го
обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи
за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че искът за периода от 01.01.2020 г. до 16.01.2020 г. е
недопустимо предявен и производството по същия е следвало да се прекрати от
ПлРС, тъй като към този момент първото тримесечие на 2020 г. не е приключило,
поради което не е могло да се направи обоснован извод за дължимостта на сумата
и се иска от въззивният съд да прекрати производството по този иск. Поддържа се,
че в останалата част на решението РС неправилно е приложил материалния закон,
като е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е
приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като не
е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. Според
въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители,
вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2
на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези
допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи,
а техния размер с негова заповед. Според въззивника за процесния период, за
който се претендира заплащане на допълнителни суми като допълнително
възнаграждение за положен нощен труд е действала Наредба № 8121з –
773/29.07.2016 г., в която също изрично са уредени допълнителните
възнаграждения в МВР. Според въззивника поради спецификата на работата на
полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон
- ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото
законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е
налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143, като във
въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд
от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, както и относно предпоставките, при които е приложима разпоредбата
на чл. 9 от НСОРЗ. Алтернативно, в случай, че въззивният приеме, че цитираните
разпоредби от общото трудово законодателство са приложими се позовава на чл. 9г
от Наредбата за работното време и отпуските в редакцията му /НРВПО/ от ДВ бр.
41/2017 г. и моли съда да отхвърли иска за положен извънреден труд за за
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. съгласно заключението на СИЕ, за
който период изрично е предвидено, че извънредния труд се отчита без превръщане
на нощните часове в дневни, като се цитира актуална съдебна практика на окръжни съдилища. В заключение въззивникът счита, че не са налице
законовите предпоставки за уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПлРС и
вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира направените в двете инстанции съдебни
разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия В.Д.Х..
В проведеното по делото
о.с.з. въззивника не се представлява.
Въззиваемият
не се явява и не се представлява по делото и не изразява становище по жалбата.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е
частично основателна.
Плевенският районен съд е
сезиран от В.Д.Х. с иск против ОД на МВР -
Плевен за сумата от 1 753,12 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното
ѝ заплащане.
Искът намира правното си основание в
разпоредбата на чл.178
ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
За да уважи изцяло предявения
иск ПРС е приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата
със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по
служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична
регламентация в специалната уредба, ПРС е приел, че положения от въззиваемия в
рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че
нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПлРС е
приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.
Въззивният съд обсъди
доводите във въззивнага жалба за частична недопустимост на иска за конкретно
посочен период, респ. за недопустимост на обжалваното решение в тази му част и
приема възраженията за неоснователни. Безспорно към датата на подаване на ИМ не
е настъпила изискуемост на вземане за допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, но това обстоятелство има значение за основателността на иска,
а не за неговата допустимост. Наред с това с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.
3 от ГПК съдът е длъжен да съобрази настъпилите в хода на производството факти
и обстоятелства от значение за спора, поради което правилно ПлРС е приел искът
за допустим и е постановил съдебен акт по основателността му.
Не се
спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г.
въззиваемият В.Х. е заемал длъжността “мл. експерт“ в ОД на МВР Плевен по служебно
правоотношение, както и че същият е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно
изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.
Установява се от заключението
на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и като обективно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата
длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00
часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице
установява в заключението си, че за процесния период въззиваемият е положил общо 1 698 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника
възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 940,814 часа труд, като разликата от 242,814 часа не е заплащана на въззиваемия и при при средна ставка
за извънреден труд в размер на 7,22 лв.,
определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и
50 % увеличение е на стойност 1753,12
лв.. Вещото лице установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 24 часа нощен труд през първото и 176 часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 200 часа нощен труд приравнени с
коефициент 1,143 се равняват общо на 228,60
часа труд. Вещото лице установява, че за двете тримесечия приравния труд от
общо 28,60 часа не е заплатен на въззиваемия
и при ставка от 7,22 лв. е на
стойност общо 206,49 лв..
Изложените от ПлРС изводи относно наличието на законово основание за за
преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с прилагане на
коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в частта за
периодите от 16.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.08.2018 г. до 16.01.2020
г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на значителната
част от посочените по-горе периоди ПлРС е приел, че при липса на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя възражението на
въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в които липсват
разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона подзаконови
нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на отработените нощни часове
в дневни. При съобразяване на разпоредбите на чл. 176,
чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2,
чл. 179 ал. 2 и
чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или
24-часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през
процесния период са действали следните наредби
по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за организацията и разпределянето на
работното време в МВР, а именно: за
периода от 16.01.2017 г. до 10.01.2020 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., а от 10.01.2020
г. до 16.01.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 3 на първата от които държавните
служители в МВР е възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа
до 06,00 часа. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
е предвидено, че отработеното време между 22,00
ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно
разпоредбите на чл.
9 и чл.
12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР, издадена на основание чл. 179 ал.
2 от ЗМВР, в сила от 18.08.2018 г. и действала до 04.10.2019 г. на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта, като за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до
6,00 ч. се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне
в съответните финансови звена на протокол-приложение
№ 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за държържавния служител, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с
наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В този смисъл НСОРЗ като Наредба от общото трудово
законодателство намира приложение, след като в др. специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по - продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.
187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на
специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от
Кодекса
на труда и НСОРЗ.
Основателно е направеното от въззивника
възражение, че ПлРС не е съобразил разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, в редакцията ДВ бр.41/2017 г. за част от
процесния период. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала
разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда
на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове
в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл. 9г от НРВПО е изменена / ДВ, бр.
58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане
на нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца за
процесния период с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е да признае за извънреден труд часовете, получени
след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ, което е още един довод за неоснователност на
възражението на въззивника за неприложимост на НСОРЗ. Налага се извода,
че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд, като при
сумирано изчисляване на работното време отработените часове се определят в края
на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Правилото на чл. 9г от НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане: 01.01.2018 г.- 31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018
г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове
нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./,
в която липсва ограничението „без превръщане на нощните часове в дневни“.
През целия процесен период е действала
разпоредбата на чл.
18 ал. 3 от НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се
извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се
разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за процесния
период, въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018г. за останалата част от
процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за наличие на положен
извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. не следва да се преизчислява
нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като с оглед заключението на
вещото лице описано по - горе общо определената за тези два периода сума в
размер на 206,49 лв. следва да се се
извади от общо определената сума от 1 753,12
лв. и разликата от 1 546,63 лв.
да се присъди на въззиваемия като извънреден труд.
Искът с правно основание
чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР се явява частично
основателен и доказан за сумата от 1 546,63
лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху
сумата от 1 513,59 лв., считано от
датата на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното й заплащане и законната лихва
върху сумата от 33,04 лв., считано
от 01.04.2020 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до предявения
размер от 1 753,12 лв. и претендираната
законна лихва искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда.
Относно разноските:
В първата инстанция ищецът е
направил разноски общо в размер на 430
лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Ответникът
е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., определено по правилата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., приложима по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Фактическата и правна сложност на спора според въззивния съд не налага
определяне на възнаграждение в размер по - висок от минимално предвидения в
Наредбата. Неоснователна е възражението на въззивника за наличие на основание
за намаляване на размера на заплатеното адвокатското възнаграждение от ищеца по
реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Към датата на постановяване на решението от
първоинстанционния съд съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по дела с
материален интерес от 1000 лв. до 5000 лв. е в размер на 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв., поради което правилно адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца не е намалено по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК от
първоинстанционният съд. С оглед частичното уважаване на иска и след
компенсация на насрещните вземания за разноски между страните, въззивният съд
приема, че ответникът, въззивник в настоящото производство дължи на ищеца,
въззиваем в настоящото производство разноски за първата инстанция в размер на 367,35 лв..
Във въззивната инстанция по
съображенията направени по - горе въззивният съд приема, че въззивникът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и разноски за държавна такса в
размер на 35,06 лв.. По делото липсват доказателства за
направени разноски от страна на въззиваемия, поради което въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивника съобразно уважената част от въззивната
жалба сумата от 16,21 лв. за
направени пред въззивната инстанция деловодни разноски.
С
оглед уважената част от исковете на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК въззивникът,
в качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати ДТ върху
уважената част от иска в размер на 61,87
лв..
По изложените съображения,
въззивният съд приема, че решението на ПлРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за главницата е уважен
за сумата 1 546,63 лв., до който
размер следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху сумата от 1 513,59 лв., считано от датата на ИМ -
16.01.2020 г. до окончателното й заплащане и законната лихва върху сумата от 33,04 лв., считано от 01.04.2020 г. до
окончателното й заплащане, в частта, в която в полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 367,35 лв.,
както и в частта, в която по сметка на съда е присъдена ДТ в размер на 61,87 лв.. Решението на ПРС следва да се отмени на основание чл. 271 от ГПК в
останалата му част.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш
и:
ОТМЕНЯВА на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решение на Плевенския Районен съд № 260053 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 204/2020 г. по описа на
съда В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на В.Д.Х. разликата над сумата от 1 546,63 лв. до сумата 1 753,12 лв. в размер на
206,49 лв., представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ - 16.01.2020
г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл. 86 от ЗЗД ОД на МВР -
Плевен е осъдена да заплати
на В.Д.Х. законната лихва върху сумата от 33,04
лв. за периода от 16.01.2020 г. до 01.04.2020 г.;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78 от ГПК ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на В.Д.Х. деловодни разноски за
разликата над сумата от 367,35 лв. до сумата от 430 лв.;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл.78 ал. 6 от ГПК ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати по сметка ПлРС държавна такса върху цената на уважения
иск за разликата над сумата от 61,87
лв. до 70,12
лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Х. против
ОД на МВР - Плевен иск с правно
основание 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за разликата над сумата от 1 546,63 лв. до сумата 1 753,12 лв. в размер на
206,49 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ – 16.01.2020
г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.Д.Х. против ОД на МВР - Плевен с правно основание 86 от ЗЗД за присъждане на законната
лихва върху сумата от 33,04 лв. за
периода от 16.01.2020 г. до 01.04.2020 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.
271 ал. 1 от гпк решението на Плевенския Районен
съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която:
ОД на МВР -
Плевен е осъдена да заплати
на В.Д.Х.:
- на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1
от ЗМВР сумата от 1 546,63 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периода от 16.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. и от 01.07.2018 г. до 16.01.2020 г., ведно със законна лихва
върху сумата от 1 513,59 лв.,
считано от датата на ИМ - 16.01.2020 г. до окончателното й заплащане и
законната лихва върху сумата от 33,04
лв., считано от 01.04.2020 г. до окончателното й заплащане
- на основание чл. 78 от ГПК сумата от 367,35 лв. за
деловодни разноски пред ПлРС и
ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на основание чл.78 ал. 6 от ГПК
по сметка ПлРС държавна такса в размер на 61,87
лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК В.Д.Х., ЕГН ********** с адрес по месторабота: гр. Плевен, ***да
заплати
на ОД на МВР гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, *** сумата
от 16,21 лв. за
направени пред въззивната инстанция деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: