Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и пети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 13111 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-З.“,
чрез пълномощника му –
адв. С.С., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение №
20200434 от 16.09.2020 г. постановено по гр.д. № 209/2016 г. по описа на СРС, 68
състав, с което са отхвърлени предявените от ЗАД „ОЗК-З.“ срещу
ЗК „Б.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, за осъждане на ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автомобил „Темпо Травелер”, с per. *******да заплати сумата от 205,92 лв., представляваща неплатената
част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск
"Каско на МПС" по щета № 0020-165-0005-2015 за имуществените вреди на
автомобил "Ауди 4", с per. № *******, причинени при реализираното на 12.01.2015г. в
гр. София пътно- транспортно произшествие по вина на застрахования при
ответното дружество водач на „Темпо Травелер”, с per. № *******
В
жалбата са наведи оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост
на изводите на СРС. Изтъква, че
от събраните по делото доказателства е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
застраховка ГО между ответното дружество и виновния водач, тъй като ответното
дружество не е оспорило наличието на такава, като дори извънсъдебно, по
постигнато Споразумение е за уреждане на насрещни задължения, е признало същото
до сумата от 771,96 лв. Сочи, че наличието на валидно правоотношение по
застраховка ГО между виновния водач и ответното дружество се установява и от
извлечението от електронния регистър Гаранционния фонд, като полицата била
описана и в съставения Протокол за ПТП от 12.01.2015 г. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
– ответник ЗК „Б.И.“ АД, не е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради
което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Съдът,
като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
основателна по следните съображения:
Необоснован
е правният извод, до който районният съд е достигнал, че в конкретния случай
ищецът не е установил по делото наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ГО между ответното застрахователно дружество и
водача, управлявал л.а. „Темпо
Травелер” с рег. № ******* В тази връзка следва да се отбележи, че този правнорелевантен
е установен в процеса на доказване в настоящото исково производство чрез
допустими доказателствени средства –
чрез извънсъдебното признание на
ответника, който не е оспорил това обстоятелство при предявяване на
регресната претенция, а е погасил по процесното регресно правоотношение
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 771,96 лв. по силата на Споразумение за уреждане на насрещни задължения от 01.09.2015 г., представено на лист 26-28 по делото
на СРС.
Нещо
повече, застрахователят по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” не поддържа, че тази сума е била
заплатена при начална липса на правно основание (при липса на годен
юридически факт по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД). В тази връзка
следва да се има предвид, че извънсъдебното признание на факти е едно от
най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които
преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до
изясняване на правния спор, предмет на делото - арг. чл. 175 ГПК. И тъй като
застрахователят по договора за застраховка „Гражданска
отговорност” не е оспорил при извънсъдебното предявяване
на процесното регресно право обстоятелството, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО между него и водача,
управлявал л.а. „Темпо
Травелер” с рег. № *******, а доброволно
е извършил изпълнение по регресното правоотношение, въззивният съд приема, че
по своето правно естество заплащането на сумата от 771,96 лв. представлява извънсъдебно признание
за възникване на всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на
спорното материално право, поради съдът приема че този е възникнал в
обективната действителност, както се твърди и в исковата молба.
Всъщност,
това обстоятелство е отразено и в Информационния център на Гаранционния фонд,видно от
представената Справка от база данни на Информационния център на Гаранционния фонд,
а съгласно разпоредбата на чл. 295,
ал. 7 КЗ данните в Информационния център имат официално оповестително действие
и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи
удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването
на договорите за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”,
в който смисъл е и Решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г. на
ВКС ТК, ІІ т. о., с което е прието, че „съгласно чл.
295, ал. 7 КЗ /нова, обн. в ДВ бр.54/2006 г./, според което данните в Информационния център имат официално
оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на
тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Наличието
на застраховка ГО
между него и водача, управлявал л.а. „Темпо Травелер” с рег. *******е
отразена и в представения по делото Протокол за ПТП от 12.01.2015 г., който в
тази си част има характера на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила.
В
този смисъл, правният спор пред въззивната инстанция и по отношение на който
следва да се концентрира решаващата дейност на СГС се съсредоточава върху
обстоятелството дали със заплащането на сумата от 771,96 лв. изцяло е изпълнено породеното
регресно задължение, респ. резмера на настъпилите имуществени от процесното
застрахователно събитие. В този аспект на мисли следва да се отбележи, че от
заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорено
от страните, което заключение настоящия състав намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че щетите по застрахования
при ищеца по застраховка Каско л.а. "Ауди 4", с per. № *******, видно от представената застрахователна
полица № 0020165201400015 от 16.01.2014 г., причинени при реализираното на 12.01.2015г. в гр.
София ПТП, т.е. в срока на действие на застрахователния договор
възлизат на 962,88 лв., а обичайния разход за ликвидация на щета е в размер на
15,00 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за обема на причинените
на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3
от КЗ /отм./ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото обезщетение следва да се
преценя на база средни пазарни към датата на ПТП-то. Имайки предвид, че ответникът
е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата от 771,96 лв., което обстоятелство не е спорно
между страните, както и че ищецът е заплатил на сервиза отремонтирал
застрахования автомобил застрахователно обезщетение в размер на 962,88 лв., и с
оглед обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност е ограничена от една страна от заплатено от
застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, а от
друга страна, от това за което деленквентът /виновния водач/ отговаря по реда
на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. за вредата по средни пазарни цени, то предявеният от
ищеца иск е основателен и доказан за пълния предявен размер от 205,92 лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.
С
оглед изхода на делото по предявения иск в полза на ищеца като законна
последица следва да се присъди и претендираната законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 05.01.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Тъй
като настоящият състав на съда достига до различни правни изводи, обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо това се постанови ново, с
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 205,92 лв.
С
оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззивника следва да бъде
присъдена сумата от 385,00 лв., представляваща реално направени разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция,
както и сумата от 570,00 лв., представляваща разноски пред първоинстанционния
съд за заплатена ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 20200434 от 16.09.2020 г. постановено по гр.д. № 209/2016
г. на СРС, 68 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Б.И.АД, ЕИК: *******, гр.София 1407, бул."*******да заплати на ЗАД „ОЗК- З.”, ЕИК: *******,гр.София,ж.к.. "Възраждане",
ул. „*******съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г.И П.”, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 205,92 лв., представляваща неплатената част от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета №
0020-165-0005-2015 за имуществените вреди на автомобил "Ауди 4", с per.
№ *******, причинени виновно от водача
на застрахования при него по риска "Гражданска отговорност" автомобил „Темпо Травелер”, с per. № *******, при реализираното на 12.01.2015г. в
гр. София ПТП, а на основание чл.
78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК и сумата от 570,00
лв. – разноски по делото пред СРС, сумата от 385,00 лв.- разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: