№ 460
гр. Перник, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241720200980 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. С. С. ЕГН: **********, поС.ен адрес: гр. К., ж.к. ***,
чрез адв. П. Н., против НП № BG02012024/5800/P8-7/23.05.2024 г. на и.д. директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва
се, че не е установено авторството на нарушението, тъй като по същото време водачът не е
управлявал процесното МПС, а е бил в командировка извън страната. Приложено е и
извлечение от дигиталната карта на С., пътен лист и заповед за командировка.
В съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В писмена молба по делото,
чрез адв. Н. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
Ответникът – И.д. директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрк. А. оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.01.2024г. в 11:06 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина пристигнало пътно
превозно средство с peг. № ********, вид: влекач, марка и модел: ВОЛВО ФХ с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от С..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на
1
21.12.2023г., в 11:33 часа, че ППС с регистрационен № ********, попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП).
Цитираното превозно средство е засечено на 21.12.2023г„ 11:33 часа, на Перник (кв.
Църква) по път А-3, км 21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона
за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-3, км 21+932, за който се събира такса за
изминато разС.ие - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на
Министерски съвет от 21.09.2022г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разС.ие - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
0DCD3632E5DF1BF6E063031F160AC786, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20321) - част от
системата.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН №
BG02012024/5800/P8-7/02.01.2024г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите С. и С.,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
АУАН И НП не отговарят на изисквания към съдържанието визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Съдът приема, че описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно
и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната
теза.
Цитираната норма в АУАН и НП е санкционна и не съдържа правило за поведението,
което следва да се спазва от съответния субект. Доколкото в разпоредбата чл.179, ал. 3а от
ЗДвП е предвидена санкция за водача на съответното ППС, то правилото за поведение,
2
чието неспазване би обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа в
разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната вменява на водача на ППС от категорията
по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от
трето лице. Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в
АУАН, нито в НП.
Като не е посочил пълната правна квалификация на вмененото административно
нарушение, АНО не е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да
разбере какво точно е административното обвинение.
По отношение на приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, гласи, че водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
По делото се установява, че С. няма качеството на водач към момента на извършване
на нарушението, тъй като видно от приложените доказателства по делото - извлечение от
дигиталната карта, пътен лист и заповед за командировка, същият не се е намирал на
територията на Република България. Само този факт сам по себе си е достатъчен за отмяна
на процесното НП.
На следващо място, жалбоподателят не е адресат на задължението за заплащане на
пътна тол такса и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно
отговорно лице за неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС.
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разС.ие, както следва - такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от ЗП/ и такса за изминато разС.ие - тол такса за пътни превозни средства по
чл.10б, ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разС.ие между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разС.ие по определен маршрут, като същата важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му.
В наредбата по чл.10, ал.7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси. От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
3
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод,
че субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса - тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв. Именно за него е възникнало задължението за заплащане на
съответната такса за движение на собственото му ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и който в действителност
Съгласно чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, когато нарушения по чл.179, ал.3 - 3б са
установени в отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че пътното
превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Изрично е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена
санкция в съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал.1 и ал.2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако
в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че щом
контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение, установено в
отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то е
следвало да приложат относимите разпоредби /чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП/ и да съставят
АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика на ППС-то - юридическо лице. И
единствено в хипотезата, при която собственикът възрази срещу издадения акт /АУАН или
ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от СУМПС, наказващият орган следва да състави
АУАН срещу водача, посочен от собственика. Едва тогава може да се приеме, че
наказващият орган е изследвал релевантните за случая обстоятелства и е събрал
доказателства касателно авторството на деянието.
С оглед изхода на спора, съдът не дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, доколкото по делото не е направено искане от жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG02012024/5800/P8-7/23.05.2024 г. на и.д. директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4