РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208924 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата редакция към датата на образуване на
производството/.
Образувано е по жалба на „Е. м. З.“ АД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н „М.“, бул. „Ц. ш.“ №..., Б. М. Б. Ц. срещу Наказателно постановление (НП) № С-59-
ДНСК-85/08.06.2022г., издадено от арх. Д. А. П. на длъжност зам. началник на Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК) гр. София, с което на дружеството- жалбоподател
на основание чл. 237, ал.1, т. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
В подадената жалба срещу издаденото наказателно постановление е посочено на първо
място, че дружеството- жалбоподател няма как да бъде определено като възложител, а също
така, че инкриминираният строеж не е незаконен такъв, тъй като издадената заповед за
премахването му е обжалвана. Отделно от това е посочено, че АНО при издаване на
наказателното постановление не е изследвал обстоятелството дали е била налице предишна
ел. мрежа, на която е извършен ремонт или е създадена изцяло нова такава. Посочено е че
местоположението на ел. съоръжението е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 67, ал.
1 от ЗУТ. На следващо място, се излагат и твърдения, че поставените ел. стълбове са
осигурявали електрозахранването на клиенти на дружеството- жалбоподател. Излагат се
1
съображения, че липсват данни за упълномощаването на зам. началника на ДНСК да издава
наказателни постановления. Представителят на дружеството- жалбоподател счита, че
настоящия случай е маловажен такъв. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна- зам. началник на ДНСК се явява, не се представлява и не взема
отношение по подадената жалба.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.10.2021г. служители на ДНСК – свидетелката Т. Г. на длъжност „главен инспектор“ в
РДНСК София и лицето инж. П. Т. на длъжност „началник отдел ВЕ в РДНСК София“
извършили проверка на място в с. К., ул. „П.“ № ... В хода на проверката било установено,
че пред ограден с телена мрежа имот с идентификатор 41010.4479.2060, на ул. „П.“ с ул.
„Н.“ и в ъгъла на имот с идентификатор 41010.4479.2059 по ул. „Н.“ са изградени два броя
стълба НН, като към момента на проверката нямало изградена кабелна мрежа между двата
стълба. Отделно от това, било установено, че в имот с идентификатор 41010.4479.2060
имало стълб свързан към електропреносната мрежа. За констатираното били направени 3 бр.
фото снимки. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол от 04.10.2021г.
На 18.10.2021г. отново била извършена проверка от служителите на РДНСК на същото
място. В хода на проверката било установено, че между двата стълба, които били
констатирани при предходната проверка имало изтеглена между тях и до съществуващ
мачтов трафопост кабелна мрежа НН, както и че на единия от стълбовете било монтирано
електроразпределително табло. Към момента на проверката електроразпределителното табло
било премахнато от стълба в имот с идентификатор 41010.4479.2060, като стълба не е бил
премахнат. Отново за извършената проверка били направени необходимия брой фотоснимки
и бил съставен констативен протокол от 18.10.2021г.
Служителите на РДНСК извършили проверка и установили, че дружеството- жалбоподател
не разполага с необходимите книжа даващи му право да извърши строежа.
Във връзка с констатираното от служителите на РДНСК същите съставили Констативен акт
№С21-2889 от 20.10.2021г., който бил основание за започване на административно
производство за спиране на строителството. В съставения акт било посочено, че
извършените от дружеството- жалбоподател действия представляват изместване на кабелна
мрежа НН от съществуващия в имот с идентификатор 41010.4479.2060 стълб чрез
изграждане на нови стълбове и нова въздушна мрежа, което представлявало строеж трета
категория. Съставения констативен акт бил съставен в отсъствие на представител на
дружеството- жалбоподател, но в присъствието на двама свидетели, удостоверяващи това
обстоятелство с подписите си. Към съставения констативен акт била приложена и скица на
мястото. Констативният акт бил изпратен до дружеството- жалбоподател с писмо с изх.
№С21-2889-01-394 от 26.10.2021г.
Въз основа на съставения констативен акт била издадена и Заповед № ДК-02-С-
2
8/11.11.2021г. на началника на РДНСК съгласно която следвало да бъде премахнат
незаконния строеж.
Във връзка с констатираното до дружеството жалбоподател била изпратена покана да се яви
в сградата на РДНСК за съставяне и връчване на АУАН.
На 22.12.2021г. в сградата на РДНСК се явил представител на дружеството- жалбоподател и
в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели бил съставен АУАН №С-59 от
22.12.2021г. Същият бил връчен на представителя на дружеството- жалбоподател срещу
подпис.
Срещу така съставения АУАН в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било
подадено писмено възражение.
АНО счел подаденото възражение за неоснователно такова и на база на съставения акт
издал процесното наказателно постановление (НП) № С-59-ДНСК-85/08.06.2022г., издадено
от арх. Д. А. П. на длъжност зам. началник на Дирекция за национален строителен контрол /
ДНСК/ гр. София, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 237, ал.1, т. 1 от
Закон за устройство на територията (ЗУТ) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Същото било връчено на представител на дружеството- жалбоподател на 17.06.2022г. срещу
подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелката Т. Г.,
Заповед №Рд-13-055/08.02.2022г. на началник на ДНСК, констативен протокол от
04.10.2021г. ведно с 3 бр. фотоснимки, констативен протокол от 18.10.2021г. ведно с 3 бр.
фотоснимки, Заповед № ДК-02-С-8/11.11.2021г. на началника на РДНСК София, писмо с
изх. №С21-2889-01-394 от 26.10.2021г., Констативен акт №С21-2889 от 20.10.2021г. ведно с
приложена към него скица, покана до дружеството жалбоподател за явяване във връзка със
съставяне на АУАН, пълномощно от дружеството- жалбоподател.
Съдът на първо място, се довери изцяло на гласните доказателствени средства, а именно
показанията на разпитаната пред настоящия съдебен състав свидетелка Т. Г.. Свидетелката е
лицето, което е осъществявало проверки на място в обекта и е констатирала наличието на
посочените в наказателното постановление два стълба и премахването на кабелната мрежа и
електроразпределителното табло. Показанията на свидетелката се подкрепят от всички
събрани по делото писмени доказателства. В тази връзка и предвид, че показанията ѝ се
явяват логични и достоверни, съдът ги взе предвид при изграждане на вътрешното си
убеждение.
Настоящата съдебна инстанция се довери и на приложените по делото общо 6 броя
фотоснимки от мястото на нарушението, а също така намира, че за правилното изясняване
на фактическите обстоятелства по делото служат и останалите събрани по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в
този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от
ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно т. 4 от Заповед №
РД-13-055/08.02.2022 г. на Началника на ДНСК. В този смисъл съдът намира направеното
възражение за некомпетентност на АНО за неоснователно такова.
Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, предвиждаща, че „актовете за установяване на нарушения по този закон (ЗУТ)
се съставят от служители на Дирекцията за национален строителен контрол“.
В настоящото административно-наказателно производство е бил спазен срокът по чл. 34, ал.
1 ЗАНН за образуването му със съставянето на АУАН. Чл. 239, ал. 2 ЗУТ предвижда, че този
едногодишен срок по ЗАНН започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване
или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква
разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация – от деня на
извършване на нарушението. В тази връзка съдът намира, че сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление са били спазени.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по смисъла на
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Констатираното административно нарушение е описано
точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние да
възприеме фактическите и правните рамки на нарушението и адекватно да организира
защитата си, което е и сторил. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени
точно и в двата акта. Налице е съответствие между обстоятелствените части на акта и на
НП, както и редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН на пълномощник на
дружеството – жалбоподател, като НП също е редовно връчено. В тази връзка съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че „Е. м. З.” АД е нарушило
разпоредбите на чл.148, ал.1 ЗУТ, с което е осъществило фактическия състав на чл. 237,
ал.1, т.1 от ЗУТ, за което е и санкционирано - за извършване на строеж, а именно
„Изместване на кабелна мрежа НН с изграждане на два броя стълбове и изграждане на нова
въздушна мрежа“ находяща се пред имот с идентификатор 41010.4479.2060, на ъгъла на ул.
„П.“ с ул. „Н.“ и в ъгъла на имот с идентификатор 41010.447.2059 по ул. „Н.“, с. К., район Н.
4
И.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В НП е прието, че
строежът е незаконен, защото е извършен в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ. Нормата
на чл.148, ал.1 ЗУТ гласи, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон.
Съдът намира, че в хода на административното производство са събрани всички относими и
необходими доказателства. На заинтересованото лице е предоставена възможност да
упражни правото си на защита в пълен обем, като своевременно му е връчен констативния
акт, обективиращ резултатите от проверката на строежа, заповедта за премахване на
строежа, актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Настоящият съдебен състав не се съгласява с твърдението
на жалбоподателя, че АНО не е отговорил на направените от него възражения, доколкото
видно от наказателното постановление е него е посочено, че същите се приемат за
неоснователни, поради непредставяне на доказателства, подкрепящи твърденията.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и че извършената дейност не представлява
строеж по смисъла на закона, а единствено текущ ремонт, доколкото по делото не бяха
представени доказателства подкрепящи това твърдение на жалбоподателя и в този смисъл
същото се явява голословно такова. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
представителя на дружеството жалбоподател, че извършената дейност представлява
единствено подмяна на ел. стълбове. Съдът намира, че видно от всички приложени по
делото доказателства при първата извършена проверка на място (04.10.2021г.) са били
установени два броя стълба, като между тях е нямало изградена кабелна мрежа, а също така
1 бр. стълб НН, свързан към електропреносната мрежа. При извършената последваща
проверка на дата 18.10.2021г. е било констатирано, че електоразпределителното табло било
премахнато от стълба, като стълбът не бил премахнат. В тази връзка съдът намира, че това
обстоятелство показва, че е налице промяна на трасето на електропреносната мрежа. За да е
налице изключението посочено в разпоредбата на чл. 151, ал.1, т. 2 от ЗУТ („Не се изисква
разрешение за строеж при текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата
инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите
характеристики) , каквото твърдение е направил жалбоподателя, то следва да не е
променено трасето, което обстоятелство в случая не е налице. Предвид изложеното съдът
намира и това възражение на жалбоподателя за неоснователно такова.
Във връзка с гореизложеното, настоящата съдебна инстанция приема за безспорно
установено, че обектът - предмет на административното производство има характера на
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ от ІІІ категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. т. 3,
б. „б“ от ЗУТ и чл.6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатуратата на
видовете строежи.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, приема за безспорно установено, че
въпросният строеж представлява незаконен такъв и че е изпълнен без строителни книжа.
5
Това обстоятелство, че строежът е изпълнен без каквито и да било строителни книжа не се
оспорва и от дружеството - жалбоподател.
Съдът намира за безспорно доказано и авторството на деянието. Предвид разпоредбата на л.
161, ал. 1 от ЗУТ „възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон“.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото изградените нови два стоманобетонови
стълба са част от електропреносната мрежа на населеното място и като взе предвид, че на
„Е. м. З.“ АД е признато право да извършва дейностите в чуждия имот по силата на Закона
за енергетиката, т. е. лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специалната
правна норма, то същото се явява годен субект на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че обстоятелството, че дори мястото на съоръженията да може да се определи
като такова в съответствие с изискванията на закона, то това не изключва неговата
характеристика на „незаконен строеж“ и в този смисъл не следва да се съгласява с доводите
изложени от жалбоподателя. Това, че съоръженията се проектират и изграждат в общински
и държавни поземлени имоти не означава, че за същите не би следвало да са налични
необходимите по закон книжа.
Предвид всички гореизложено, съдът намира за безспорно доказано от обективна страна
извършеното от дружеството жалбоподател нарушение.
Във връзка със субективната страна на нарушението, съдът счита, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна.
След като правилно е квалифицирал нарушението, административнонаказващият орган
правилно е приложил санкционната част от нормата на чл. 237, ал.1, от ЗУТ, и
съобразявайки чл. 27 от ЗАНН, е наложил административно наказание „имуществена
санкция“ в минималния законов размер от 5 000 /пет хиляди/ лева.
Доводите за маловажност на случая и за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28
от ЗАНН не се споделят от настоящия съдебен състав. При преценката за приложимостта на
чл. 28 от ЗАНН следва да се съобрази високата обществена значимост на отношенията,
регулирани от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съдът намира,
че извършеното нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от
нарушение от същия вид. Предвид изложеното и доколкото конкретното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, съдът прие, че не следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон
и спазване на процесуалните правила по смисъла на ЗАНН и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
6
При този изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение,, инкорпорирано в подадената въззивна жалба от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № С-59-ДНСК-85/08.06.2022г., издадено от
арх. Д. А. П. на длъжност зам. началник на Дирекция за национален строителен контрол /
ДНСК/ гр. София, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 237, ал.1, т. 1 от
Закон за устройство на територията (ЗУТ) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7