Решение по дело №1332/2019 на Районен съд - Ловеч

 

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

                                        гр. Ловеч, 18.11.2019 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.......Петя Маринова.................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1332 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР.

 

              Постъпила е искова молба от П.И.А. ***, чрез пълномощник адв. В.В. от АК-Плевен, срещу ОД МВР – Ловеч, за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Ищецът твърди в исковата си молба, че в процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е работил на длъжност „командир на отделение“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ РУ-Ловеч при ОД МВР-Ловеч. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.

Посочва, че на основание чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Счита, че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът твърди, че за процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е положил нощни дежурства, както следва:

За 2016 г.

м. 07. - 40 ч.; м. 08. - 24 ч.; м. 09. - 56 ч.; м. 10. - 72 ч.; м. 11. - 56 ч.; м. 12. – 56 ч. - Общо - 304 ч.

За 2017 г.

м. 01. – м. 03 – 128 часа; м. 04 – м. 06. – 128 часа; м. 07 – м. 09. – 160 часа; м. 10. – м. 12. – 160 часа - Общо – 576 часа.

За 2018 г.

м. 01. – м. 03. – 144 часа; м. 04. – м. 06. – 168 часа; м. 07. – м. 09. – 160 часа; м. 10. – м. 12. – 136 часа - Общо – 608 часа.

За 2019 г.

м. 01. – м. 03. – 104 часа; м. 04. – м. 06. – 120 часа; м. 07. – 24 часа – Общо - 248 ч., или общо за периода 1736 ч. нощен труд.

Въпреки че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, ищецът счита, че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е положил общо 1736 часа нощен труд, който счита, че следва да се преизчисли в съответствие с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 248 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Посочва, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.13 лв. или за 248 часа труд му се дължи сумата от 2016.24 лв.

Въз основа на изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника ОД МВР-Ловеч да му заплати, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2016.24 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016 г. - 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

              В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден от ответника, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Радослав Радков, с който оспорва предявения иск по изложени съображения. Не оспорва, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, като счита, че неговите служебни правоотношения, съгласно чл. 142 ал. 2 от ЗМВР, се уреждат единствено със ЗМВР. В тази връзка излага подробни съображения, че за полицейските органи са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ, а оттам и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, с оглед на което счита, че няма основание да се присъди претендираното възнаграждение за положен извънреден труд, получено по смисъла на нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, в която е предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, както и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

  В съдебно заседание, ищецът не се явява, а се представлява от адвокат В., който поддържа исковата молба и направи изменение в размера на предявения иск, чрез намаляването му, като същият се счита предявен за сумата 1711.88 лева, съобразно заключението на вещото лице. По същество, моли да бъде уважен предявения иск в изменения му размер, като в полза на доверителя му се присъдят направените разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити съображения за основателност на претенцията.

Ответникът ОД на МВР – Ловеч се представлява от гл. юрисконсулт Радков, който поддържа съображенията си в отговора за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки. Счита, че коефициентът по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ е неприложим, с оглед установената продължителност на дневното работно време на ищеца от 8 часа и на нощното му работно време също от 8 часа, при което коефициентът за изчисление ще е равен на 1 /единица/ и няма да има промяна в положените часове нощен труд, съответно няма да се дължи увеличаване на трудовото възнаграждение на служителя. Позовава се и на дадени указания в Писмо № 94-4103/22.07.2014 г. на Министерството на труда и социалната политика.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно е, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжност „командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Ловеч при ОД МВР-Ловеч. 

Не се спори също, че предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време, като е полагал труд и през нощта /22.00 – 06.00 часа/.

Безспорно е още, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена с друга Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, а именно по 0,25 лв. на час.

От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че през процесния период – от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „старши полицай“ и „командир на отделение“ при 12 часови работни смени, от 8,00 ч. сутринта до 20,00 ч. вечерта и от 20,00 ч. вечерта до 8,00 ч. сутринта на следващия ден. За процесния период, общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период, са 1736 часа, а приравнените нощни часове в дневни са изчислени от вещото лице на 1984 часа, на база чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време с коефициент 1,143 - равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разликата между положените и приравнени нощни часове е 248 часа. Вещото лице е констатирало, че през процесния период не е правено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Положените часове нощен труд са начислени и изплатени от работодателя по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час, като за процесния период на ищеца е изплатена общо сумата 434.00 лева /съгласно справка към заключението/. Вещото лице е посочило, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е 1711.88 лева. Положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен през процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и съответно не е заплатен от ответника. В съдебно заседание вещото лице поясни, че за работното място на ищеца е установена продължителност на дневното работно време от 8 часа и на нощното работно време от 8 часа, при което коефициентът ще е равен на 1 /8:8=1/ и при изчисление с този коефициент между положения нощен и дневен труд няма да има разлика в броя на часовете, съответно няма да се дължи доплащане.

При така установената  фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, за заплащане на възнаграждение за извънреден труд.

Легално определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.

Безспорно е по делото, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „командир на отделение“ и има качеството на държавен служител.

Правната уредба на отношенията се съдържа в ЗМВР и подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и такова за извънреден труд – чл. 178 ал. 1, т. 3. Съгласно чл. 187 ал. 9 от ЗМВР - „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 3 ал. 3/. В чл. 31 ал. 2 от същата наредба изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

В процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в тези наредби са идентични с цитирания по-горе текст на чл. 3 ал. 3 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Последната е била отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което до този момент за част от процесния период на 2016 г. е била действаща първата наредба с № 8121з-407/11.08.2014 г.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9 ал. 2 от същата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При тези съображения съдът счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна, с оглед действалата за част от периода норма на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., регламентираща преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9 ал. 2 от нея.

Неоснователен е доводът в писмените бележки на ответника, че коефициентът по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ е неприложим, с оглед дадените указания в Писмо № 94-4103/22.07.2014 г. на Министерството на труда и социалната политика, в което е посочено, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако се възприеме този извод, то следва, че служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно положение, защото за него няма да има „приравняване“, в който смисъл не може да се тълкува стеснително целта на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата, а от друга страна, липсата на посоченото приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ.

Относно размера на исковата претенция, съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което същият възлиза на 1711.88 лева. Съдът обаче отчита и факта, установен от вещото лице, че за процесния период на ищеца са заплатени положените часове нощен труд по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час общо в размер на сумата 434.00 лева. С оглед на това и в съответствие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, съдът счита, че на ищеца следва да се присъди разликата между изплатения нощен труд /434.00 лв./ и изчислената сума за извънреден труд след преобразуване на нощните часове в дневни при коефициент 1.143 /1711.88 лв./, или сума в размер на 1277.88 лева.  

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до размер на сумата 1277.88 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /15.07.2019 г./ до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 1711.88 лева /след допуснатото изменение/, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. С представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, което е заплатено на упълномощения адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 223.94 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

              В писмения отговор на ответника е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева. На основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК, при съобразяване отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 25.35 лева - юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно отхвърлената част от иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност/.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Ловешкия районен съд държавна такса /4 % върху размера на уважения иск, но не по-малко от 50.00 лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, или в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 51.12 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск. На същото основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 74.65 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска. 

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявана от Старши комисар Милен Маринов - директор, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, да заплати на П.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1277.88 лв. /хиляда двеста седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 248 часа за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /15.07.2019 г./ до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 1711.88 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, с горните данни, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на П.И.А., с горните данни, сумата 223.94 лв. /двеста двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА П.И.А., с горните данни, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, с горните данни, сумата 25.35 лв. /двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, с горните данни, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 51.12 лв. /петдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, както и сумата 74.65 лв. /седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.

   Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: