О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.02.2024
г.
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.н.д.
№ 157 по описа на съда за 2024 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл.213а, ал.6, т.1,
пр.второ вр. чл.231 от АПК и чл.80, ал.10 от ПАС.
Образувано
е по жалба от В.Д. ***, чрез процесуалния му представител, против определение №
51/23.01.2024 г., постановено по АНД № 571/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе, в частта, с която е отказано присъждането на пълния претендиран размер от
500 лева на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение като е
присъдена сумата от 400 лева.
С обжалваното определение, на основание
чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, решение 859/18.12.2023
г., постановено по АНД № 571/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, е
допълнено в частта за разноските като Областната дирекция на МВР – Русе е
осъдена да заплати на жалбоподателя В.Д.Д. сумата от 400 лева – разноски.
Районният съд е допуснал очевидна
фактическа грешка в своя акт, изразяваща се в липсата на произнасяне в неговия диспозитив
по остатъка от претендираната сума за разноските, за която е приел, че не
следва да бъде присъждана в полза на Д..
В съдебната практика и доктрината е
безспорно положението, че съдебният акт е непълен тогава, когато съдът не се е
произнесъл по цялото искане на страната като липсата на произнасяне следва да е
налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. От друга страна,
очевидна фактическа грешка е има тогава, когато съдът е формирал воля в
мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена.
В разглеждания случай в мотивите на
определение № 51/23.01.2024 г. районният съд е приел, че претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева следва
да бъдат редуцирани като бъде присъдена сумата от 400 лева, която е и присъдена
с диспозитива на съдебния акт. В диспозитива на определението обаче липсва
произнасяне за горницата от 100 лева, която съдът е приел, че не следва да бъде
присъждана в полза на жалбоподателя. Посоченото несъответствие формираната в мотивите
воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт представлява
очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от съда, постановил
определението. След отстраняване на очевидната фактическа грешка определението за
това следва да бъде връчено на страните, тъй като същото подлежи на обжалване
по реда, по който
подлежи на обжалване и определение № 51/23.01.2024 г. При постъпване на жалба
тя следва да бъде връчена за отговор на другата страна и след изтичане на срока
за това делото следва да се изпрати за произнасяне на Административен съд –
Русе.
На следващо място, въззивната инстанция
не е изпълнила и процесуалното си задължение по чл.213а, ал.1, изр.първо вр.
чл.231 от АПК да извърши проверка на редовността на жалбата и, ако констатира
нередовности, да остави жалбата без движение като даде указания на частния
жалбоподател да ги отстрани в 7-дневен срок.
Депозираната жалба е с характер на
частна такава и се явява нередовна, тъй като към нея не е бил приложен документ
за платена по сметка на Административен съд – Русе държавна такса, както
изисква чл.213, т.3 вр. чл.235а от АПК.
Разпоредбата на чл.227а, ал.5 от АПК
изрично сочи, че алинеи 1 – 4 на същата норма не се прилагат в касационното
производство по реда на ЗАНН, т.е. за касационните производства по ЗАНН
държавна такса не се дължи. Действително, нормалната логика налага извод, че
щом за касационното производство, по което се провежда и открито съдебно
заседание, държавна такса не се дължи, то такава не би следвало да се дължи и
за частните производства този закон. Този извод обаче се опровергава от текста
на самия закон – чл.236 от АПК. Посочената разпоредба е озаглавена „Субсидиарно
прилагане“ и гласи, че доколкото в тази глава (т.е. в глава тринадесета
„Обжалване на определенията и разпорежданията“ от АПК) няма особени правила, за
производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за
касационното производство, с изключение
на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Видно е, че по силата на чл.236 от АПК за
частните производства приложението на чл.227а, ал.5 от АПК е изрично изключено.
Доколкото в закона не е предвидено друго, самостоятелно основание за
недължимост на държавна такса в частното производство по чл.229, ал.1, т.2 и чл.144
от АПК вр. чл.248, ал.3 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, респ. чл.63г от ЗАНН,
подобно на това по чл.235а, изр.второ от АПК, то на общо основание – чл.235а,
изр.първо от същия кодекс, за производството пред административния съд,
образувано по частна жалба на гражданин, се дължи държавна такса в размер на 30
лева.
По изложените съображения и на
основание чл.213а, ал.6, т.1, пр.второ вр.чл.231 от АПК и чл.80, ал.10 от ПАС частното
касационно административнонаказателно производство следва да бъде прекратено като
делото бъде изпратено на Районен съд – Русе за отстраняване на посочената
по-горе очевидна фактическа грешка и изпълнение на процесуалното задължение по
чл.213, ал.1, изр.първо вр.чл.231 от АПК - за администриране на частната жалба
като на частния жалбоподател бъдат дадени указания, в 7-дневен срок от връчване
на препис от разпореждането, да представи пред районния съд доказателства за
внесена държавна такса в размер на 30 лева по следната банкова (транзитна)
сметка на Административен съд – Русе, а именно: IBAN ***. След изпълнение на
дадените указания частната жалба, ведно с делото, следва да бъдат изпратени
обратно на касационната инстанция.
След обратното постъпване на делото в
Административен съд – Русе, съгласно чл.80, ал.10 от ПАС, то следва да се
докладва на председателя на съда за образуването му под нов номер и разпределянето
му на първоначалния съдия-докладчик.
Така
мотивиран и на основание чл.213а, ал.6, т.1, пр.второ вр. чл.231 от АПК и
чл.80, ал.10 от ПАС, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по ЧКАНД
№ 157/2024 г. по описа на Административен съд – Русе.
ИЗПРАЩА делото
на Районен съд – Русе за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка
в определение № 51/23.01.2024 г., постановено по АНД № 571/2023 г. по описа на
Районен съд – Русе и администриране на постъпилата срещу същия съдебен акт
частна жалба с вх.№ 3121/31.01.2024 г. на Районен съд – Русе от В.Д. ***,
съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: