РЕШЕНИЕ
Гр.С., 24.11.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд
, ГО-ІV А състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА
при секретаря Д.Ц.,
като разгледа докладваното от съдията ТАШЕВА гр. д. №5816/2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение от 18.01.2016 г. по
гр.д.39070/14 г., СРС-25 състав ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни,
предявените от С.П.П., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, адв. В.Г. от САК, против „Ф.Х.Б.” ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, и „Б.” ЕООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление:***, субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатената сума за неизпълнение по предварителен
договор от 16.07.201 Зг.
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
адв. В.Г. от САК, да заплати на „Ф.Х.Б.” ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1200 лева -разноски по делото.
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
адв. В.Г. от САК, да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 805 лева -разноски по делото.
Въззивното производството
е образувано по жалба на ищцата в първоинстанционното
производство.Въззивницата обжалва постановеното решение като незаконосъобразно
и неправилно,като съображенията са изложени в три групи:
1.Съдът
неправилно приел,че ищцата твърдяла противоправност на деянието на лицата,на
които ответните дружества са възложили работа,изразяващо се в непредприемане на
действия единствено по заличаване на ипотеката.Това не било така,твърдяло се
нарушаване и на принципа на добросъвестно упражняване на процесуални права-в
случая поведението на процесуалния представител на първия ответник,адв.Ш..
2.И
двамата ответници следва да дадат писмено съгласие за заличаване на
ипотеката,защото при частично прехвърляне на ипотекирано вземане и цедираната и
нецедираната част от вземането са изцяло обезпечени с ипотеката.
3.Неправилно
съдът приел липса на причинно-следствена връзка.
Моли решението да се отмени и да се постанови ново като се уважи предявения иск.Претендират се разноски.
Въззиваемите страни считат
жалбата за неоснователна и молят да се отхвърли.Претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Релевантните за делото факти са установени
обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към
фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите
мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК,
съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи следното:
Видно от приетите доказателства С.П.П. е сключила на 24.01.2012г. с „Ф.Х.Б.“ ООД договор за паричен заем. Установено е по делото , че по силата на същия П. получила в заем от дружеството сумата от 5000 лева (2556.46 евро), която следвало да плати съгласно т. 6 от договора по приет от страните погасителен план, ведно с дължима възнаградителна лихва (цена за предоставения паричен ресурс) от 2290.50 евро до крайна дата 10.02.2014г. Изпълнението на задълженията по заема било обезпечено с учредяване на договорна ипотека Акт № 28, том I, рег. № 961, дело № 23 / 2012г. на нотариус М.Г., вписана в Служба по вписванията гр. С. като акт № 95, том 1 година 2012г. вх. рег. номер 1668/25.01.2012г. върху притежаваните от П. 1/2 една втора идеална част от апартамент 12, находящ се в град С., бл. *********. Установено е по делото, че поради неизпълнение на задълженията по заема от страна на П., „Ф.Х.Б.“ ООД потърсило защита на правата си пред арбитраж и съд като водило последователно няколко дела, по които П. била осъдена да плати дължими от нея суми към дружеството кредитор, както следва : по ВАД № 500 / 2012г. по описа на АС при БТПП и последващото го т.д. № 1899 / 201 Зг., VI - 19 ти с-в на СГС и по гр. дело № 10823 / 201 Зг., 72-ри с-в на СРС.
Доводите на ищецът въззивник за неправомерни действия от „Ф.Х.Б.“ ООД чрез представляващите го лица по повод водените срещу П. съдебни дела са неоснователни. На първо място, сезирането на съда за установяване и признаване правата на кредитора спрямо длъжника и осъждането на последния да плати дължимото и в този смисъл търсенето на защита от съда не е дейност неправомерна, а израз на упражнено право да се търси и получи защита от органите, призвани да я дадат. Приключилите с влязъл в сила окончателен съдебен акт производства, дали разрешение на съдебен спор, не обективират деликтно поведение на „Ф.Х.Б.“ ООД , потърсило съдебна защита и получило такава при признание на правата му. Съдът по настоящия съдебен спор не е в правомощие да ревизира нито действията на страните по ВАД № 500 / 2012г. по описа на АС при БТПП и последващото го т.д. № 1899 / 2013г., VI - 19 ти с-в на СГС и по гр. дело № 10823 / 201 Зг. , 72-ри с-в на СРС, нито ревизира действията и преценката на решаващите съд и арбитраж по посочените дела и постановените по тези дела съдебни актове. Окончателните такива се явяват задължителни за съда в процеса по настоящето дело, както правилно е заключил Софийски районен съд, и доколкото не са отменени следва да бъдат съобразени от него, а с това се зачетат като действителни признатите права на кредиторите по паричните им вземания срещу П.. Ето защо следва да се подкрепи първоинстанционното решение и се приеме за недоказано от ищеца въззивник на соченото от него деликтно поведение у „Ф.Х.Б.“ ООД в претендирането на паричните му вземания по изброените дела , респективно се зачетат като действителни вземанията на дружеството по издадените изпълнителни листа.
По отношение на повдигнатия от ищцата въпрос за липсата на действие от страна на „Ф.Х.Б.“ ООД по заличаване на вписаната договорна ипотека Акт № 28, том I, рег. № 961, дело № 23 / 2012г. на нотариус М.Г. върху притежавания от нея имот, съдът правилно е приел в решението си, че искът е неоснователен от гледна точка на този заявен от П. фактически състав по спорния предмет на делото. Действително от представените по делото и приети писмени доказателства се установява, че за „Ф.Х.Б.“ ООД не е налице задължение да заличи ипотеката, липсата на действие за което се сочи от ищеца като виновно деликтно поведение. Първо, пълно изплащане в полза на дружеството на паричното му вземане, което ипотеката обезпечава, не е налице. Второ, след прехвърляне на остатъка от неплатеното паричното вземане спрямо П., ведно с акцесорното ипотечно право по неговото обезпечаване на цесионера “Б.” ЕООД последният се идентифицира като нов носител на ипотечното право, който е легитимиран да извърши действия по заличаване на ипотеката при погасяване на вземането или погасяване на ипотечното право на друго основание. Горното произтича от правната природа на ипотечното право. Съгласно чл. 150 ЗЗД ипотеката следва обезпеченото вземане като специфична характеристика на ипотечното право е неговата неделимост, при което изплащането на част от задължението, обезпечено с ипотека върху недвижимия имот не освобождава ипотеката от останалата част от недвижимия имот , а също така всяка част от ипотекирания имот обезпечава вземането, за което ипотеката е учредена докато то съществува независимо от неговия размер. Ипотечното право има акцесорен характер досежно правото на вземане, което обезпечава, като прехвърлянето на обезпеченото вземане води до прехвърляне на ипотеката ,ако такава воля за запазване на обезпечението е налице между цедент и цесионер, както е в процесния случай-чл.1 ал.6 от договора за цесия.
Хронологията на фактите по наличие
на парично вземане срещу П., неговото прехвърляне ведно с ипотечното право,
както и изплащането му и момента на породило се задължение за заличаване на
ипотеката, а също така и заявеният от ищеца момент на твърдяна вреда и право на
обезщетение за нея е:
1.
От дата 24.01.2012г. и
въз основа на договор за заем № 0102 е възникнало парично задължение на С.П.
(преди А.а) към „Ф.Х.Б.“ ООД .
2.
От дата 25.01.2012г. е
възникнало ипотечно право в полза на „Ф.Х.Б.“ ООД спрямо притежаваните от П. по
това време ½ една втора идеални
части от апартамент 12, находящ се в град С., бл. *********, обезпечаващо
вземането на дружеството по договора за заем. Фактът е безспорен
мео/сду страните, а и се установява с представения по
делото ипотечен акт Акт № 28, том I, рег. № 961, дело № 23 / 2012г. на нотариус М.Г..
3.С изпълнителен лист
от
дата 12.06.2013г. по т.д. № 1899 / 2013г. VI 19 с-в СГС „Ф.Х.Б.“
ООД се легитимира като кредитор с неизплатено парично вземане за суми по
договора за заем , а също така легитимира и правото си на принудително
изпълнение за тяхното събиране срещу С.П..
4.С изпълнителен лист от дата 23.09.2013г. по
г.д. № 10823 / 201 Зг., 72-ри с-в СРС „Ф.Х.Б.“ ООД се легитимира като
кредитор с неизплатено парично вземане за други суми по договора за заем .
5.Към дата 26.08.2013г. задължението по
договора за заем в частта му на присъдените по изпълнителен лист по т.д. № 1899
/ 2013г. VI 19 с-в СГС суми било събрано в полза на „Ф.Х.Б.“ ООД
по изпълнително дело
№ 20138510401674./видно от представеното по делото и прието като писмено
доказателство Удостоверение на ЧСИ Мариян Петков с изх. № 122131 / 26.08.2013г., както и
Съобщение на същия за прекратяване на изпълнителното дело поради изплащане на
дълга по него с изх. № 122749/26.08.201Зг./
Остава
неплатено задължението на С.П. към „Ф.Х.Б.“ ООД за остатъка от дължими суми по
договора за заем , за които по-късно е издаден изпълнителен лист по г.д. №
10823 / 2013г., 72-ри с-в СРС и което задължение/вземане продължава да бъде
обезпечено с учредената ипотека.
6.С договор за цесия от дата 08.10.2013г. „Ф.Х.Б.“ ООД
прехвърля остатъка от неплатеното си към този момент по договора за заем
парично вземане , за което е издаден изпълнителен лист по г.д. № 10823 /
2013г., 72-ри с-в СРС , ведно с акцесорното ипотечно право, което обезпечава
вземането, на цесионера “Б.” ЕООД /преди с наименование “Мистър Брокер” ЕООД/,
който става нов ипотекарен кредитор на длъжника по договора за заем - С.П..
С оглед на цесията на неплатеното
към дата 08.10.2013г. парично вземане по договора за заем и прехвърлянето му на
“Б.” ЕООД ведно с ипотечното право по вписаната за обезпечаването му ипотека,
от дата 08.10.2013г. „Ф.Х.Б.“ ООД престава да бъде ипотекарен кредитор на С.П.,
а с това е лишен от възможността да се разпорежда с ипотечното право ,
включително да иска заличаването на ипотеката. Към момента на прехвърляне на
непогасеното парично вземане по договора за заем по изп. лист от дата
23.09.2013г. по г.д. № 10823 / 2013г., 72-ри с-в СРС и всяко друго непогасено
вземане по заема (видно от съдържанието на договора за цесия) , вземането по
предходния лист е било вече изплатено, така че от дата 08.10.2013г. „Ф.Х.Б.“
ООД се лишава и не притежава каквото и да е вземане по заема спрямо С.П.,
респективно не запазва с това и акцесорно ипотечно право за такова вземане.
7.Ищцата е сключила с Л.А. предварителен договор
за покупко-продажба на ипотекирания за дълга и имот на дата 16.07.2013г. със
задължение да му го прехвърли чист от тежести най-късно до дата 31.12.2013г.
Но към датата на сключване на предварителния
договор и към определената в него крайна дата за прехвърляне на имота чист от
тежести П. е имала непогасени парични задължения първо към “Ф.Х.Б.” ООД, а впоследствие
към “Б.” ЕООД след прехвърлянето на вземанията по тях към дружеството цесионер,
по отношение на които задължения е била в неизпълнение.
8.След изтичане срока на предварителния договор и в условията на
продължаващо
неизпълнение на ищцата към кредитора и “Б.” ЕООД , на дата 28.01.2014г. същата твърди ,че договаря и плаща обезщетение
на Л.А. в размер на 9000
лева,видно от депозираното по делото като писмено доказателство
споразумение.
9. Едва към дата 12.02.2014г. изпълнението на задължението на С.П. към “Б.” ЕООД по изпълнително дело 20138510402974 и предявеният по него изпълнителен лист от дата 23.09.201 Зг. по г.д. № 10823 / 201 Зг., 72-ри с-в СРС е погасено, а последната дължима сума е преведена на взискателя “Б.” ЕООД на дата 13.02.2014г./удостоверение на ЧСИ с изх. № 23364 / 12.02.2014г. и удостоверение изх. № 91843 /06.07.2015г./
Следователно
искът за вреди срещу „Ф.Х.Б.“ ООД поради твърдяно незаличаване от негова страна
на ипотечния акт е неоснователен, и като такъв правилно е отхвърлен, защото за
периода за който се твърди от ищеца правото му да получи такова заличаване , е
било налице непогасено парично вземане и непогасено акцесорно ипотечно право
върху него, които са преминали в притежание
на “Б.” ЕООД. Последното следва да отговаря по настъпило задължение за заличаване на ипотеката.
След пълното изплащане на дълга на П. към “Б.” ЕООД на дата 13.02.2014г. за
това дружество възниква задължение да заличи вписаната ипотека. Но настъпването
на вредоносни за себе си последици от наличието на ипотека П. договаря с
третото лице Л.А. преди тази крайна дата на изплащане на дълга си към
ипотекарния кредитор. Ето защо и искът спрямо “Б.” ЕООД се явява неоснователен.
Още повече, че нито „Ф.Х.Б.“ ООД, нито “Б.” ЕООД са били страни по сключения
между С.П. и Л.А. договор и споразумение, и в тази връзка давали съгласие с
изявленията по тях на П. и А., или се задължавали по какъвто и да е начин по
предварителния договор и споразумението между тях.
На дата 12.12.2014г. “Б.”
ЕООД
като единствено правоимащо лице извършва действия по заличаване
на ипотеката в/у ½ идеална част
от апартамент 12, находящ се в град С., бл. ********* по искане на новия
собственик Н.Л.А. /видно от представената като писмено доказателство
по делото Молба- съгласие за заличаване на ипотеката/..
Няма настъпили в патримониума на ищцата такива вредни
имуществени последици по причина на неправомерни действия на ответниците . В
хода на висящи срещу ищцата изпълнителни дела за неизплатени от нея парични
задължения и при бездействие досежно задължението си за плащане, същата по
собствена воля влиза в облигационни отношения с третото лице Л.А. , ангажира
допълнителна нова своя имуществена отговорност към А. с условието да бъде
реализирана като последица от неблагоприятни факти , налични, причинени и
неотстранени от самата П. към поемането и изпълнението на тази своя нова отговорност. Правилно СРС е
констатирал липсата на причинна връзка между бездействието на ответниците и
твърдяните вреди.
Решението на СРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено,а жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли.
По отношение на разноските в
първоинстанционното производство е налице влязло в сила определение от 11.04.2016
г.
Въззиваемите страни претендират
разноски и такива са сторени.Ф.Х.Б. е представил списък с 1500 лв. разноски за
адвокат.Разноските са заплатени,но предвид направеното възражение за
прекомерност съдът намира,че следва да намали възнаграждението на сумата 780
лв.,предвид фактическата и правна сложност на делото и протеклото само в едно
заседание въззивно производство без ангажиране на нови доказателства.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2016
г. по гр.д.39070/14 г., СРС-25 състав .
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
адв. В.Г. от САК, да заплати на „Ф.Х.Б.” ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 780 лева -разноски за адвокат във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.