№ 1323
гр. С., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20221110151887 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Г. С. З., срещу Б. П. Б., иск с правно
основание чл. 109 ЗС с искане да се осъди ответникът да премахне незаконен
строеж на сграда с идентификатор 68134.707.1273.3 (Сграда 3), със застроена
площ от 118 кв.м., построена от ответника в недвижим имот с идентификатор
68134.707.1273, с площ от 438 кв.м., находящ се в гр. С., район „С.“, кв. „Х.
Б.“, ул. „***“ № 5, собственост на ищеца, който твърди, че е собственик и на
сграда с идентификатор 6814.707.1273.1 (Сграда 1 ), със застроена площ от 43
кв.м. и на сграда с идентификатор 6814.707.1273.2 (Сграда 2), със застроена
площ от 54 кв.м.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.707.1273, с площ от 438 кв.м., находящ се в гр. С., район
„С.“, кв. „Х. Б.“, ул. „***“ № 5; на сграда с идентификатор 6814.707.1273.1
(Сграда 1 ), със застроена площ от 43 кв.м. и на сграда с идентификатор
6814.707.1273.2 (Сграда 2), със застроена площ от 54 кв.м., за което същият се
е снабдил с Констативен акт, издаден по документи № 159, том 72 от
14.06.2004 г., с вх. рег. № 288971 от 14.06.2004 г., дв. вх. рег. № 22777 от
14.06.2004 г. (за Поземления имот и Сграда 2) и Констативен акт, издаден по
обстоятелствена проверка № 43, том 117 от 31.08.2004 г., с вх. рег. № 303994
от 31.08.2004 г., дв. вх. рег. № 36661 от 31.08.2004 г. (за Сграда 1). Сочи, че
съгласно Констативен протокол № 1 от 10.05.2018 г., Сграда 1 и Сграда 2 в
Поземления имот са стари, нанесени в кадастралния и регулационен план на
местност „Х. Б.“, одобрен със Заповед № РД - 09 - 50 -553 от 30.09.1999 г. и в
картен лист 413, изработен от Г. - С. през 1980 г., които са разположени в
Поземления имот на страничната регулационна линия с поземлен имот с
1
идентификатор 68134.707.1207, без да навлизат в него. Сочи, че една от
сградите в имота е разположена на уличната регулационна линия. Излага, че
постройките са достроявани в последствие са нанесени с новата конфигурация
в Кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД - 18 - 138 от
24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че пристройките
на сградите в двата имота са изпълнени през периода 1999 г. и 2000 г. Твърди,
че през 2008 г. ответникът, живущ в поземлен имот с идентификатор
68134.707.1187, собственост на роднините му, построил Сграда 3, която
навлизала в неговия Поземлен имот /т.е. на ищеца/, и по-късно в
Кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД - 18 - 138 от
24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, сградата била вписана с
идентификатор 68134.707.1273.3 (т.е. като сграда от поземления имот на
ищеца). Твърди, че към настоящия момент застроената площ на Сграда 3,
заедно с пристройките към нея и заетата площ от ответника, която попадала в
Поземления имот на ищеца, е над 120 кв.м., или около 1/4 ид.ч. от Поземления
имот на ищеца. Твърди, че през 2009 г. ответникът и роднините му вписали
искова молба с акт № 279, том 11 от 27.10.2009 г., с вх. Рег. № 138 от
27.10.2009 г., с която претендирали правото на собственост върху Поземления
имот и Сграда 1 и Сграда 2, който иск бил отхвърлен и до настоящия момент
включително не било отбелязано решение по исковата молба. Аргументира, че
не е извършвал, и/или възлагал строежа на Сграда 3. Твърди, че от
построяване на сградата, до момента включително, се е противопоставял
многократно на изграждането и съществуването на Сграда 3. Твърди, че
ответникът не разполага със строителни книжа, нито с документ за
собственост на Сграда 3, и/или за която и да е част от Поземления имот.
Твърди, че от построяването на Сграда 3, не може да упражнява пълноценно
правото си на собственост върху Поземления имот. Развива съображения в
насока, че възможността по административен ред да бъде дадено предписание
за премахване на незаконен строеж от техническите контролни органи на
общината не изключва възможността за защита на правото на собственост от
засегнатите лица по общия гражданскоправен ред. Ако се приеме, че
ответникът е съсобственик на поземления имот, подробно аргументира, че
построеното от него му пречи да упражнява правата си в съсобствеността. В
случай че се приеме, че построената от ответника сграда 3 е търпима и/или
законна, излага, че Собственикът на земята не е длъжен да търпи в имота си
сграда, която е изградена от носителя на правото на строеж извън рамките на
това право. Позовава се на съдебна практика, според която искът по чл. 109 ЗС
може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност
се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен
имот да упражнява спокойно правото си на собственост. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва
ищецът да е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.707.1273, на
2
сграда с идентификатор 6814.707.1273.1 (Сграда 1) и на сграда с
идентификатор 6814.707.1273.2 (Сграда 2). Твърди, че и поземленият имот, и
сградите в него, са негова собственост. Прави възражение за изтекла в негова
полза придобивна давност. Твърди, че той и семейството му през последните
25 г. живеят в процесните имоти със знанието и без възражението на ищеца,
който се бил самонастанил в поземления имот. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че е собственик на
процесните имоти: имот с идентификатор 68134.707.1273, на сграда с
идентификатор 6814.707.1273.1 (Сграда 1) и на сграда с идентификатор
6814.707.1273.2 (Сграда 2) и на сграда с идентификатор 68134.707.1273.3
(Сграда 3), въз основа на давностно владение в продължение на 25 години.
В срока за отговор на насрешния иск ответникът по насрещния иск
оспорва същия като неоснователен. Твърди, че той е собственик на имот с
идентификатор 68134.707.1273, на сграда с идентификатор 6814.707.1273.1
(Сграда 1) и на сграда с идентификатор 6814.707.1273.2 (Сграда 2) и сграда с
идентификатор 68134.707.1273.3 (Сграда 3).
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото от страна на ищеца Г. С. З. са представени справки от ИКАР,
извършени на името на ищеца и ответника. Видно от първата справка /л.7/ в
АВ-ИР е вписан констативен акт, издаден по документи, с дата от вх. рег.
14.06.2004 г., като е отбелязано, че ищецът Г. С. З. е собственик на:
1/ сграда, пл. № - 1023, парцел – 13, площ по док. – 61.000 кв.м.,
описание: сграда; тип на имота: градски; стара имотна партида: 258386; обл.
С.-Столична, общ. Столична, гр. С., ул. ***;
2/ поземлен имот, пл. № - 1023, парцел – 13, площ по док. – 425.000
кв.м., Описание: УПИ; Тип на имота: Градски; Стара имотна партида: 258385;
обл. С. – Столична, общ. Столична, гр. С., ул. ***.
Видно от справката вписан е и втори констативен акт по
обстоятелствена проверка с дата от вх. рег. 31.08.2004 г., като е посочен
съсобственик ищецът (без посочване на квоти и други съсобственици) на
сграда, пл. № - 1023, парцел – 13, площ по док. – 24.000 кв.м., описание:
сграда /в северната част на УПИ/; тип на имота: градски; стара имотна
партида: 268496, обл. С.-Столична, общ. Столична, гр. С., ул. ***.
Видно от справката, вписана е искова молба с ищци П. М. Ш., П. П. Б.,
Б. П. Б., Д. П.а Д. и ответник Г. С. З. /настоящ ищец/ досежно имоти:
1/ поземлен имот, пл. № - 1023, парцел – 13, площ по док. – 425.000
кв.м., Описание: УПИ; Тип на имота: Градски; Стара имотна партида: 258385;
обл. С. – Столична, общ. Столична, гр. С., ул. ***
2/ сграда, пл. № - 1023, парцел – 13, площ по док. – 61.000 кв.м.,
3
описание: сграда; тип на имота: градски; стара имотна партида: 258386; обл.
С.-Столична, общ. Столична, гр. С., ул. ***
3/ сграда, пл. № - 1023, парцел – 13, площ по док. – 24.000 кв.м.,
описание: сграда /в северната част на УПИ/; тип на имота: градски; стара
имотна партида: 268496, обл. С.-Столична, общ. Столична, гр. С., ул. ***.
От справката ИКАР, извършена на името на ответника /л.8/, се
установява, че е вписана посочената по-горе искова молба, като в нито една от
справките не е отбелязано вписване на решението.
Представено е писмо на Столична община, район „С.“, адресирано до Г.
С. З. и Б. Г.ев Кръстев /л.14/, част от което обаче е изцяло нечетливо. Видно от
четливата част на писмото от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ в район „С.“ –
СО е извършена проверка по документи и на място и е съставен констативен
протокол № 1/ 10.05.2018 г. Посочено е, че е установено следното: „Съгласно
информационната система „СОФКАР“ на ГИС – С., имотът с
идентификатор 68134.707.1273, с административен адрес гр. С., кв. „Х. Б.“,
ул. „***“ № 5 не е общински. Същият е собственост на Г. З., съгласно описан
в информационната система нотариален акт. Части от постройките в
гореописания имот са стари, нанесени в кадастралния и регулационния план
на м. „Х. Б.“, одобрен със Заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. и в картен
лист 413, изработен от Г. – С. през 1980 г. Същите са разположени в имота
с идентификатор 68134.707.1273, на страничната регулационна линия с
имота с идентификатор 68134.707.1207 и не навлизат в него. Постройките
са достроявани впоследствие и са нанесени с новата си конфигурация в кад.
карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп.
директор на АГКК. Същото важи и за постройките, находящи се в имот с
идентификатор 68134.707.1207, собственост на Б. Кръстев. Пристройките
на сградите в двата имота са изпълнене през периода 1999-2017 г., като
статута им следва да се определи след изследване приложимостта на
разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ за търпими.“ В останалата
част писмото е нечетливо.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност и наследство № 135, том II, рег. № 4587, дело №
305 от 2004 г., по описа на нотариус Е. К., с рег. № 311 /л.72/, видно от който Г.
С. З. е признат за собственик по давностно владение на жилищна сграда,
масивна, тухлена на един етаж, с един вход антре и една стая, с площ 24
кв.м., построена в северната част на УПИ, находящ се в гр. С., м. „Х. Б.“, кв.
74, съставляващ по скица парцел XIII – 1023 с площ 425 кв.м., при границци:
улица ***, парцел XIV – 1207, парцел VIII – 1268 и парцел IX – 1187.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 195, том I, рег. № 3246, дело № 179 от
2004 г., по описа на нотариус Е. К., с рег. № 311 /гърба на л. 72/, видно от
който Г. С. З. е признат за собственик по давностно владение на урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. С., м. „Х. Б.“, кв. 74, съставляващ по скица
4
парцел XIII-1023 с площ 425 кв.м., при граници: улица ***, парцел XIV –
1207, парцел VIII – 1268 и парцел IX – 1187, ведно с построената в имота
жилищна сграда с площ 61 кв.м., състояща се от три стаи и две антрета.
Представена е скица, издадена от район „С.“, отдел „Кадастър и
регулация“ /л. 73/.
По делото е представено данъчно съобщение /л. 75/.
Представено е съобщение от СО, район „С.“ до Г. С. З. АГ-94-Г-
40/21.04.2006 г. /гърба на л.75/, в което е посочено, че във връзка с подадена
молба за премахване на незаконно построени къщи е извършена проверка и е
установено, че в имота има множество паянтови сгради изградени преди 1987
г., т.е. преди датата на констативните актове, с които се легитимира Г. С. З..
Посочено е, че молбата за освобождаване на паянтовите сгради е извън
правомощията на СО – район „С.“.
Видно от съобщение на СО, Район „С.“ от 15.08.2007 г. /гърба на л. 76/
адресирано до Г. С. З., е посочено, че са извършени многократно проверки, от
които било видно, че има спор за собственост, както и че била заведена искова
молба, като след произнасянето на съда, е посочено, че общината ще
предприеме необходимите мерки.
По делото е представено решение от 11.06.2010 г. по гр.д. 21865/2009 г.
по описа на СРС, влязло в сила на 13.12.2010 г. /гърба на л. 77/, видно от което
са отхвърлени исковете на Б. П. Б., П. М. Ш., Д. П.а Д. и П. П. Б. срещу Г. С. З.,
за признаване установено правото на собственост върху дворно място,
находящо се в гр. С., ул. „***“ № 5, с площ от 425 кв.м. от кв. 74, парцел XII-
1023, м. „Х. Б.“. От мотивите на решението се установява, че основанието на
което ищците са предявили претенциите си е давностно владение.
Представено е „съобщение“ /гърба на л.78/, видно от което за земя и
сграда, находящи се на ул. *** № 5, данъчно задължено е лицето Г. С. З..
Представена е молба от Г. С. адресирана до СРП през 2006 г. /л.79/, в
която се прави искане за предупреждаване на Ш., Б. и останалите лица да
прекратят самоуправните действия, извършвани в имота на ищеца.
Видно от поредно писмо на СО, район „С.“, адресирано до Г. С. З. /л.81/
АГ-94-Г-40/30.06.2006 г., е извършена поредна проверка, като с оглед заведено
съдебно дело е посочено, че следва да се изчака приключване на същото.
Представени са молби от Г. С. З. адресирани до началника на СРДНСК
/гърба на л. 81 и л. 82/ относно премахването на обекта.
По делото са постъпили от АВ двата нотариални акта, които бяха
обсъдени по-горе.
Представени са разписки за платени суми от 19.08.2024 г. за местни
данъци и такси, като в приложенията е посочено името на ответника - Б. П. Б.
и имот, находящ се в гр. С., район С., ул. „***-та“, № 5 /л.99 и сл./
В проведеното на 08.10.2024 г. са изслушани показанията на свидетели
на ищеца и ответника.
5
Свидетелят на ищеца М. С. Д. разказва, че познава Г. от около 30
години, живеели в кв. „Х. Б.“, С., бил му комшия на 2 преки, не знае точната
улица на ищеца. Ищецът живеел в къща, дворът бил около 400 квадрата,
имало 1 голяма и 1 малка къща. Знаел, че ищецът е купил мястото и е
построил къщите може би преди повече от 30 г. Новата къща била от около 10
години. Посещавал го един път месечно. В двора живеели ответниците,
познавал се и с тях. Знаел, че има постройки на ответниците в двора на ищеца.
Не е сигурен колко са постройките, не бил обръщал внимание, но тези на
ответника били едноетажни. Къщите били отделни, но в един двор. Дворът на
Г. бил ограден и само Г. имал вход към него. В един имот били два двора,
оградата не била обща. Б. влизал от друг вход, не от този на Г.. Къщата на Б.
влизала и в двора на Г., но не можело да се влезе през двора на Г. (в къщата на
Б.). Оградата била желязна, откъм портите, но имало и телена от вътрешната
страна. Имало прозорци и покриви, които гледали към улицата и към двора на
Г.. Не знае от кога Б. живее там. Знае за спечелени дела от Г. и подавани
сигнали, но Б. още живеел там, Г. не можел да го изгони. На Б. къщата била
тухлена, не може да каже кога е построена, може би преди 10-15 години, на Г.
новата къща също била от толкова, старата била много отдавна. От улицата
влизайки отляво сочи, че има малка стара къща на Г., направо била новата
къща, там живеели синовете на Г., на два етажа. Отдясно била къщата на Б.,
той имал отделна врата до на Г. вратата. И двамата имали вход откъм улицата.
Свидетелят не е влизал в къщата на Б., мисли, че има една врата и тя е от входа
към улицата. Стари хора му били казали, че Г. е купил мястото, познавали се
всички, израснали били заедно. Роден бил в квартала. Оградата не била
масивна, мисли, че частта на Б. е тухлена донякъде и после не е сигурен,
намирала се откъм улицата. Между къщите (на двамата) нямало ограда, а
постройка на Б.. Не били залепени къщите, там имало друга постройка. На Б.
къщата влизала в двора на Г.. Ходил там, зет му му бил приятел, знаел, че
дворът е на Г., познавали се. В имота го допускал Г. и знаел, че мястото е
негово.
Изслушани са показанията на М. Г.ева Б. – втори свидетел на ищеца.
Разказва, че познава Г. от повече от 30 години, живеели в един квартал – Х. Б..
Не знае точен номер на улицата, на която Г. живее. Къщата му била голяма с 3-
4 стаи, двуетажна. Ходила там преди няколко месеца последно. Къщата си я
построил Г., виждала била строежа, дълги години живеел там, може би 10-15-
20, не може да каже точно. Имало двор и някаква постройка, в която не знае
кой живее. Ответника го била виждала, не го познавала лично, живеел до Г..
Къщата на Г. сочи, че е до улицата. Бараката спрямо улицата не може да каже
дали е отдясно или отляво, където живеел Б.. Влизала била само от портата на
първия етаж, не била обикаляла. Там живеел Г. със съпругата си. Имало и
други къщи в двора, които нямали стени на улицата, трябвало да се влезе в
двора за тях. Г. живеел там от около 30 години. Не знае кога е построена
къщата на Г.. В двора жената на Г. имала кафе, там била влизала свидетелката,
в двора имало две къщи, около двете къщи имало ограда, мисли че е тухлена,
6
целият двор бил ограден.
В проведеното о.с.з. съдът е отделил за безспорни обстоятелствата,
че по кад. карта на лист 9 от делото, постройка № 1 е старата къща, в
която живее ищецът, постройка № 2 е новата къща, в която живеят
синове на Г. З., и постройка № 3 е къщата на ответника Б. Б..
Изслушани са показанията на С. П. Т. – трети свидетел на ищеца.
Разказва, че Г. го познава от 35 години, живеел в кв. Х. Б., близо до свидетеля,
на друга улица. Виждали се с ищеца почти всеки ден, ходил бил до къщата на
Г., помагал в строежа на къщата преди около 30 години. Първо била на един
етаж, продълговата, тристайна. Около него била на Б. къщата. Имало още една
къща – на сина на Г. – П.. На самата улица имало един двор, Б. бил на отделна
порта, а не откъдето влиза Г., в двора имало бараки и кокошарници. Г. сам си
строял къщите, не знае кога точно Б. е построил къщата. Знае, че се водят дела
за къщата на Б.. Б. строял допълнителни стаи, но не където е Г., а от другата
страна. Г. и семейството му не били напускали мястото. Майката на Б. се
настанила там където Б. живеел сега, не знае къщите дали са в един имот, но
били една до друга, имало мрежа / ограда между къщите. Не може да каже
кога майката на Б. се е настанила, бил в затвора тогава – около 1973 г. – 1974 г.
Б. бил малък, доколкото знаел преди това там живяла майка му.
По делото са изслушани показанията на Д. Х. Р. – свидетел на
ответника. Р. разказва, че познава Б. от малък, живеели на една улица, били
връстници и приятели на децата й. Познавала и Г., били набори. През 1984 г.
помогнали да построят имота (този където живее сега Б.), децата били на по
10 години. Имотът представлявал поляна и те си го заградили, помогнали на
майка му да направи стаи. Твърди, че това е станало 84-85 г., помнила , защото
тогава се развела. Построили 2 стаи, баща им го убили, майка им нямала
близки и роднини, с 4 деца била на улицата, събрали се да помагат. Ходила
била и сега в имота, стаите били повече, разширили се, не откъм имота на Г., а
откъм другата посока – надясно. Имотът на Г. също бил заграден, 1-2 години
по-късно заградили, направили къща успоредна на двора, като пораснали
децата и си направили семейства, разширили и навлезли в двора на Б..
Продължили си къщата на два етажа, на буквата Г, между двете къщи имало
ограда, тя била откъм всички страни. Имало огради между къщите на Г. и Б..
При Б. имало малък двор, не се ползвал за нищо, колкото да влязат. В двора на
Г. също била влизала, имало солидна ограда, отпред имало място за коли. След
като майката на Б. починала, децата й – П., Б., П. и сестра им Д., останали да
живеят там, към днешна дата там живеели четирите деца, всеки имал стая и
кухня. Б. живеел там от 1984 г. – 1985 г., откакто се върнали от пансиона. Г.
видяла, че навлиза в двора на Б.. Г. съборил оградата, влязъл и си построил
къща, доста години след това, когато децата на Г. пораснали. Където била
съборена оградата, няма в момента. Това било място на Б., била там, когато се
правело.
По делото са изслушани показанията на С. С. М. – свидетел на
7
ответника. Разказва, че познава ответника отдавна, с майка му били от едно
село. Майката и бащата на ответника живеели заедно, след смъртта на бащата
на ответника, свекърите изгонили майка му. Помогнали на майката на
ответника да си направи къща, той бил първият помощник, а свидетелката Р.
също помагала. Построили къщата 1984 г. на гола поляна. Първата стая била
пет на пет, втората стая я започнали през 1985 г. Когато строили имало ограда,
майката на Б. оградила с обикновени колове. След като починала майката на
ответника, децата останали да живеят там, а понастоящем Б. живеел там.
Твърди, че не е братовчед на майката на ответника, както и че не са роднини с
ответника. С Б. се виждали по един два пъти седмично, като отиват на работа.
Не минавал покрай къщата за работа. Познавал Г., живеел до Б.. Влизал бил в
къщата на Б., едната стая нямала прозорци. Тези с прозорци били откъм
улицата.
По делото са изслушани показанията на Г. Х. Р. – свидетел на ответника.
Разказва, че познава Б. от дете, от квартала Х. Б.. След смъртта на бащата на
Б., майка му си заградила място за живеене с мрежена ограда от всички
страни, присъствал на заграждането. Това станало 1984 г., спомня си, защото
помагали със свидетеля Б.. Живеел през три къщи от тях. След смъртта на
майката на Б., децата останали да живеят там. Минавал покрай тях, влизал в
къщата, последно преди около няколко месеца. Познавал Г. лично, живеел до
Б.. След тях (т.е. след Б.) Г. дошъл и купил имота за 300 лв. от друго момче,
заградил и почнал да живее там, след майката на Б.. В имота на Б. имало 4
стаички. В имота на Г. имало една къща на два етаж и други постройки.
Между двете къщи имало една мрежа. Г. си купил имота към края на 1984 г.
Оградата от 1984 г., била същата, но Г. избутал мрежите към Б., за да изгради
къщата. Познавал майката на Б., не била купувала нищо, били приятели, не са
живели на семейни начала.
Съдът кредитира свидетелските показания и им дава вяра, с изключение
показанията на свидетеля С. С. М. в частта, в която е изложил, че не са
роднини с ответника.
С определение № 40991/09.10.2024 г. съдът е изменил доклада в частта
по предявения насрещен иск, като е приел, че е сезиран с насрещен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване установено,
че Б. П. Б., е собственик на процесните имоти на основание наследяване на
майка му, а в условията на евентуалност на основание давностно владение
продължило повече от 10 години.
По делото е постъпило писмо от СО, направление „Архитектура и
градоустройство“ на 22.10.2024 г. /л.115/, в което е посочено, че след
извършена проверка в отдел „Архивно обслужване и дигитален архив“ е
установено, че по отношение на обект – едноетажна къща, находяща се в УПИ
XIII – 1023, кв. 74, м. „Х. Б.“, с идентификатор 68134.707.1273.3 по плана на
гр. С., с административен адрес гр. С., район „С.“, кв. „Х. Б.“, ул. „***-та“ №
5, не се съхраняват строителни книжа.
8
Постъпило е писмо и от СО, район „С.“ на 06.11.2024 г., в което също е
посочено, че след направена проверка в технически архив на отдел УТКР на
СО – район „С.“, че строителни книжа досежно имот с идентификатор
68134.707.1273.3 не са налични в техническия архив на районната
администрация.
От страна на Б. П. Б. е представено удостоверение за наследници на М.
Б. П., видно от което наследници са: 1/ Б. П. Б. – син; 2/ П. М. Ш. – син; Д. П.а
Динев – дъщеря; 4/ П. П. Б. - син /л.121/.
В проведеното на 12.11.2024 г. ищецът е представил снимков материал
на постройката, която претендира да се махне.
По делото е постъпило удостоверение за семейно положение, съпруг/а и
деца на Д. Х. Р. /свидетел на ответника по делото/, видно от което същата е
разведена, като бракът е прекратен с гр.д. 5029/83 СГС, което опровергава
твърденията на ищеца наведени в проведеното на 12.11.2024 о.с.з., че същата
никога не се била женила.
По делото е постъпило и удостоверение за семейно положение, съпруг/а
и деца на С. С. М., видно от което М. Б. П. /т.е. майката на Б./ е първа
братовчедка на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.707.1273, на сграда с
идентификатор 6814.707.1273.1 (Сграда 1 ) и на сграда с идентификатор
6814.707.1273.2 (Сграда 2), както и че ответникът възпрепятства
упражняването на правото му на собственост в пълен обем.
За доказване собствеността по отношение на процесните имоти по
делото са приобщени 2 броя констативни нотариални актове: 1) нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство
№ 135, том II, рег. № 4587, дело № 305 от 2004 г., по описа на нотариус Е. К., с
рег. № 311 /л.72/, видно от който Г. С. З. е признат за собственик по давностно
владение на жилищна сграда, масивна, тухлена на един етаж, с един вход
антре и една стая, с площ 24 кв.м., построена в северната част на УПИ,
находящ се в гр. С., м. „Х. Б.“, кв. 74, съставляващ по скица парцел XIII – 1023
с площ 425 кв.м., при границци: улица ***, парцел XIV – 1207, парцел VIII –
1268 и парцел IX – 1187 и 2) нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност и наследство № 195, том I, рег. № 3246, дело №
179 от 2004 г., по описа на нотариус Е. К., с рег. № 311 /гърба на л. 72/, видно
от който Г. С. З. е признат за собственик по давностно владение на
урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., м. „Х. Б.“, кв. 74,
съставляващ по скица парцел XIII-1023 с площ 425 кв.м., при граници: улица
***, парцел XIV – 1207, парцел VIII – 1268 и парцел IX – 1187, ведно с
9
построената в имота жилищна сграда с площ 61 кв.м., състояща се от три
стаи и две антрета.
От цитираните нотариални актове се установява, че основанието за
признаване собствеността е единствено придобивна давност. Констативният
нотариален акт не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила в
констатацията си за титуляра на правото на собственост, като при оспорване
на тази констатация страната, в чиято полза е издаден актът, следва да докаже
фактите, обуславящи съответното придобивно основание. В случая
ответникът е оспорил собствеността на ищеца, като в тази връзка е предявил и
насрещни искове с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че процесните имоти – поземлен имот и сгради 1, 2 и 3, са негова
собственост.
Придобивната давност, като способ за придобИ.е на право на
собственост предполага владение през определен период от време.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
веща и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик. Субективният елемент
на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се
изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно
право, чието придобИ.е се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не
държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са
доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага както в отношенията между
владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения
между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/.
За да докаже собствеността върху поземления имот ищецът е
ангажирал гласни доказателства. От свидетелските показания се установява,
че ищецът Г. С. З. живее в имота над 30 години, както и че през годините е
построил сграда 1 и сграда 2. Свидетелите и на двете страни твърдят, че
между имотите на Г. С. З. и Б. П. Б. има огради, т.е. че сградата на всеки е
оградена, както и че входа за всяка сграда е отделен. Свидетелите на ищеца Г.
С. З. твърдят, че знаят от него (от Г.), че имотът е негов, но въпреки това всеки
свидетел сочи, че къщата на Б. е до Г., както и че имотите ги делят огради.
Поради липсата на каквито и да е други доказателства и предвид гласните
такива, които съдът кредитира и им дава вяра, настоящият съдебен състав
счита, че ищецът по негаторния иск не доказва при условията на пълно и
главно доказване твърдението си, че е собственик на целия поземлен имот. Не
се установява по делото ищецът да е упражнявал фактическа власт с всичките
елементи на владението през годините върху целия поземлен имот. В
10
действително упражняваната такава съдът с оглед свидетелските показания,
счита, че е върху реална част от имота. Поради факта, че ищецът не успя да
докаже правото на собственост върху целия поземлен имот, то искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен само на това основание, но единствено за
пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното: не всяко
въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на петиторна
защита, а само онова което е неоснователно и неоправдано от гледна точка
упражняване на собственическите правомощия. Основателността на
негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически действия, а в
някои хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване
правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи искът по чл. 109
ЗС, ако не е установено ответникът да пречи на упражняването на правото на
собственост. Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от
всеки правен субект поведение, с което се дава възможност на титуляра на
правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване,
владение и разпореждане, в пълен обем. Въпреки този абсолютен характер на
правото, законодателят допуска в определени хипотези това право или някое
от правомощията да търпят чуждо въздействие. Такова ограничение на
собствеността на определен недвижим имот може да има по силата на
сервитутно право и др. ограничено вещно право. Когато правото на
собственост се ограничава по силата на едно установено извън волята на
собственика фактическо положение, то за да се осъди ответникът по иска по
чл. 109 ЗС да преустанови това фактическо въздействие, следва да се изложат
онези обстоятелства, които сочат как се ограничава упражняването на правото
на собственост. Такива обстоятелства и доказателства не са изложени, респ.
представени по делото, което е още едно основание за отхвърляне на
негаторния иск.
По насрещните установителни искове на Б. П. Б. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца
по насрещния иск е да докаже по делото пълно и главно, че владее –
упражнява фактическа власт с намерение за своене необезпокоявано,
непрекъснато и явно в продължение на повече от 10 години върху имот с
идентификатор 68134.707.1273, на сграда с идентификатор 6814.707.1273.1
(Сграда 1 ) и на сграда с идентификатор 6814.707.1273.2 (Сграда 2) и сграда с
идентификатор 68134.707.1273.3 (Сграда 3).
С определение № 40991/09.10.2024 г. съдът е допълнил проекта за
доклад по делото, като е приел, че е сезиран с насрещен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване установено, че Б. П. Б. е
собственик на процесните имоти въз основа наследство от майка му,
евентуално въз основа давностно владение, продължило повече от 10 години.
Б. П. Б. е представил по делото удостоверение за наследници на М. Б. П.,
видно от което наследници на починалото лице са: 1/ Б. П. Б. – син; 2/ П. М.
11
Ш. – син; Д. П.а Динев – дъщеря; 4/ П. П. Б. - син /л.121/. Въпреки
разпределената доказателствена тежест и изричните указания, че ищецът по
насрещните искове Б. П. Б. не сочи доказателства относно придобИ.ето на
имота по наследство и закупуването на същия от негови наследодател, по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
наследодателят на Б. П. Б. е притежавал процесните имоти, респ. че след
неговата смърт, същите са преминали в патримониума на наследниците, един
от които е настоящия ищец. Поради недоказаност на първото основание за
придобИ.е на процесните имоти, съдът следва да разгледа наведеното в
условията на евентуалност основание, а именно придобИ.ето на процесните
имоти на основание придобивна давност.
1/ по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.707.1273:
Тук следва да се посочи, че по делото е представено и съдебно решение
от 11.06.2010 г. по гр.д. 21865/2009 г. по описа на СРС, влязло в сила на
13.12.2010 г. /гърба на л. 77/, видно от което са отхвърлени исковете на Б. П.
Б., П. М. Ш., Д. П.а Д. и П. П. Б. срещу Г. С. З., за признаване установено
правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр. С., ул. „***“ №
5, с площ от 425 кв.м. от кв. 74, парцел XII-1023, м. „Х. Б.“. От мотивите на
решението се установява, че основанието на което ищците са предявили
претенциите си е давностно владение, при твърдения, че повече от 22 години
тяхната майка е живяла в поземления имот и построила едноетажна къща от
108 кв.м., а наследниците й друга - с площ от 23 кв.м. Ответникът (Г. С. З.) без
тяхно знание и съгласие построил в мястото къща от 61 кв.м. Поради липсата
на каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищците, съдът е
отхвърлил предявения иск. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да
изследва въпроса относно придобИ.ето на поземления имот по давност от
страна на ответника Б. П. Б. за периода след 13.12.2010 г.
За да докаже твърдението си, че е собственик на основание давностно
владение на целия поземлен имот ищецът по насрещните искове е ангажирал
гласни доказателства. От разпитаните по делото свидетели съдът счита, че не
се установява по категоричен и безсъмнен начин упражняването на
фактическа власт върху целия поземлен имот с всичките елементи на
владението. Показанията на свидетелите на Б. П. Б. основно са в насока, че
майката на Б. е завладяла имота, като част от свидетелите помогнали при
изграждане на постройка – тази в която сега живее ответникът. Липсват
твърдения в насока Б. П. Б. да е упражнявал фактическа власт върху целия
поземлен имот през процесния период. Всички негови свидетели сочат, че
ответникът Г. С. З. се е установил в съседство и е построил двете процесни
сгради (1 и 2), като твърдят, че между имотите на Г. и Б. има огради.
2/ по отношение на сграда с идентификатор 6814.707.1273.1 (Сграда 1 )
и на сграда с идентификатор 6814.707.1273.2 (Сграда 2): от доказателствата по
делото не се установява ищецът Б. П. Б. да е упражнявал фактическа власт
върху сградите през процесния период. Тук отново следва да се посочи, че
12
дори свидетелите, които той е ангажирал са посочили, че сгради 1 и 2 са на
ответника Г. С. З., че са построени и обитавани от него и синовете му.
3/ по отношение на сграда с идентификатор 68134.707.1273.3 (сграда 3):
от свидетелските показания се установява, че сградата е построена от майката
на ищеца с помощта на част от свидетелите, както и че през годините същата е
ползвана от майката на ищеца, а впоследствие и от наследниците й, един от
които е именно ищецът по насрещните искове. Обстоятелството, че
процесната сграда № 3 е на ищеца Б. П. Б. обаче, не е спорно по делото, като
същото не е оспорвано според настоящия съдебен състав в нито един момент
от ответника Г. С. З., доколкото именно процесната сграда е била повод и за
предявяването на негаторния иск от страна на Г. С. З.. Поради изложеното
съдът счита, че за ищеца по насрещния иск липсва правен интерес от
предявяването на иска, поради което в тази част производството следва да
бъде прекратено.
С оглед развитите по-горе съображения, искът с правно основание чл.
109 ЗС предявен от Г. С. З. подлежи на отхвърляне като недоказан и
неоснователент. Насрещните искове на Б. П. Б. с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване в отношенията между страните, че е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.707.1273, на сграда с идентификатор
6814.707.1273.1 (Сграда 1 ) и на сграда с идентификатор 6814.707.1273.2
(Сграда 2) на основание наследяване, а в условията на евентуалност на
основание придобивна давност подлежат също на отхвърляне като недоказани
и неоснователни, а в частта по предявения иск за собственост досежно сграда
с идентификатор 68134.707.1273.3 (Сграда 3) производството следва да бъде
прекратено поради недопустимост на иска, с оглед липсата на правен интерес
от предявяването му.
По разноските:
По негаторния иск: доколкото същият е отхвърлен изцяло и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът Б. П. Б..
Последният претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК за адвокатски
хонорар в размер на 2 500 лв., но не представя доказателства за действително
сторени разноски, поради което на същия не следва да му се присъждат
такива.
По насрещните установителни искове: доколкото част от тях са
отхвърлени, а по един от предявените искове, производството е прекратено,
право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът Г. С. З..
Последният претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК за адвокатски
хонорар в размер на 3 000 лв., като представя и доказателства за заплатени
разноски. С оглед изложеното на Г. С. З. следва да се присъди на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 3 000лв.
Мотивиран от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявения от Г. С. З., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
район С., ул. „***“ № 5 срещу Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., район
С., ул. „***“ № 5, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да премахне незаконен строеж на сграда с идентификатор
68134.707.1273.3 (Сграда 3), със застроена площ от 118 кв.м., построена от
ответника в недвижим имот с идентификатор 68134.707.1273, с площ от 438
кв.м., находящ се в гр. С., район „С.“, кв. „Х. Б.“, ул. „***“ № 5, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
район С., ул. „***“ № 5 срещу Г. С. З., ЕГН **********, с адрес гр. С., район
С., ул. „***“ № 5, установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване установено в отношенията между страните, че ищецът Б.
П. Б. е собственик на имот с идентификатор 68134.707.1273, на сграда с
идентификатор 6814.707.1273.1 (Сграда 1) и на сграда с идентификатор
6814.707.1273.2 (Сграда 2), находящи се в гр. С., район С., ул. „***“ № 5, на
основание наследяване, а в условията на евентуалност на основание
придобивна давност, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от Б. П. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. С., район С., ул. „***“ № 5 срещу Г. С. З., ЕГН
**********, с адрес гр. С., район С., ул. „***“ № 5, установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено в отношенията
между страните, че ищецът Б. П. Б. е собственик на имот с идентификатор
68134.707.1273.3 (Сграда 3), находяща се в гр. С., район С., ул. „***“ № 5, на
основание наследяване, а в условията на евентуалност на основание
придобивна давност, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., район С., ул. „***“
№ 5 да заплати на Г. С. З., ЕГН **********, с адрес гр. С., район С., ул. „***“
№ 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 000 лв. сторени разноски в
производството.
Решението в прекратителната част, има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред Софийски градски съд, в останалата част
решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14
15