Решение по дело №583/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 42
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Минка Кирчева
Дело: 20213230200583
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Добрич , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
в присъствието на прокурора Стефан Георгиев Димитров (РП-Добрич)
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно
наказателно дело № 20213230200583 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА З. М. С. - родена на 12.01.1975г. в гр. Добрич, с постоянен адрес в с. *,
общ. Добричка, ул. „*“ № 3, живуща в *, ***, ЕГН:********** за ВИНОВНА в това, че на
22.04.2016г. в гр. Добрич потвърдила неистина в частен документ - декларация, в която по
изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 ЗДвП деецът бил специално задължен да удостовери
истината, и употребила този документ пред Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Добрич като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, че Свидетелството й
за управление за моторно превозно средство № *** е било откраднато - престъпление по чл.
313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл.78а ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА З. М. С. от наказателна
отговорност, като й НАЛАГА административно наказание “глоба” в размер на 1000 / хиляда
/лв.
Постановява приложеното по делото, като веществено доказателство СУМПС № ***,
издадено на З. М. С., ЕГН: ********** от ОДМВР Варна да се изпрати на Сектор „ ПП „ при
ОДМВР гр. Добрич след влизане в сила на Решението.
Решението подлежи на обжалванеи протест в 15 - дневен срок от днес пред
Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение № 42 от 14.06.2021г. по н.а.х.д. № 583/2021г. по
описа на ДРС
Съдебното производство по н.а.х.д. № 583/2021г. по описа на ДРС е образувано въз
основа на Постановление на Добричка районна прокуратура, с което се прави предложение
за освобождаване на З. М. С. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.
313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за това че на 22.04.2016г. в гр. Добрич потвърдила неистина
в частен документ - декларация, в която по изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 ЗДвП
деецът бил специално задължен да удостовери истината, и употребила този документ пред
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич като доказателство за невярно
удостовереното обстоятелство, че Свидетелството й за управление за моторно превозно
средство № *** е било откраднато.
В съдебно заседание представителят на ДРП подържа направеното предложение.
Редовно упълномощеният защитник на обвиняемата не оспорва становището на
прокуратурата и моли да бъде наложено наказание на обвиняемата в законоустановения
минимум.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
В началото на 2015г. обвиняемата З. М. С. била правоспособен водач на моторно
превозно средство и притежавала валидно издадено на 27.04.2012г., СУМПС № ***.
На 07.03.2015г. С. управлявала в Република Турция неустановено като марка и модел
МПС с турски peг. № ***. Движила се по бул. „Тургут Йозал в ж.к. „Малтепе, гр. Истанбул,
когато турските власти извършили проверка спрямо нея. Констатирали, че управлява МПС-
то след употреба на алкохол (0,63 промила) и по предвидения законов ред, иззели СУМПС
на обвиняемата с горепосочения номер.
През 2016г. С. подала в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич заявление
за издаване на дубликат на свидетелството й за управление, което преди това било иззето в
Турция. Във връзка с процедурата по издаване на дубликат обвиняемата следвало да
подпише и декларация по чл. 160, ал. 1 ЗДвП. Според тази законова разпоредба дубликат на
свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато,
повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. Така на
22.04.2016г. в гр. Добрич, С. собственоръчно попълнила и подписала такава декларация, и
подала същата в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич, намиращ се в гр.
Добрич, бул. „Добруджа“ № 8. В декларацията обвиняемата ръкописно вписала, че
свидетелството й за управление е било откраднато, което не отговаряло на истината.
Въпреки това С. подписала декларацията и я подала в Сектор „Пътна полиция“, като част от
процедурата за издаване на дубликат на иззетия в Турция документ. Въз основа на
подадените документи, в това число и на процесната декларация, на 26.04.2016г. било
издадено ново СУМПС на обвиняемата.
Изложената фактическа обстановка съдът възприема след анализ на събраните по
делото доказателства, а именно:
Писмо от ГД „НП“ рег. №3286р-26705/13.06.2019 г.; Опис на отнети СУМПС и ЛК от
1
турските власти за шофиране след употреба на алкохол; Списък на отнети български
СУМПС в чужбина – 2019 г.; Декларация по чл.160 от ЗДвП и чл.17 от Правилника за
издаване на българските документи за самоличност; Писмо от Сектор „ПП“ при ОД на МВР
гр. Варна; Писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР гр.
Анкара; СУМПС №***; Справка за съдимост от 29.04.2020 г.; Справка от ДРП; Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин;НП №1717а-1651/22.04.2016
г.; Декларация от З. М. С.; Данни за издаване на СУМПС от 25.04.2016 г.; Документ за
получено Свидетелство за управление на МПС; и показанията на св. Р. Д.а Т.;
Характеристични данни; Справка за нарушител.
Съдът изцяло кредитира гласните доказателства, като обективни, непротиворечиви и
съответстващи на приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, които също изцяло се ценят, като достоверни и обективни.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че обвиняемата от
обективна и субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл е осъществила
вмененото й престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
В санкцията на правната норма на чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е предвидено
наказание “ лишаване от свобода “ до три години или с „ глоба „ от сто до триста лева.
С. не е осъждана. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са
настъпили имуществени вреди.
Предвид горното и с оглед наличието на материалноправните предпоставки,
визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът освободи С. от наказателна отговорност, като й
наложи административно наказание “глоба” в минималния предвиден от законодателя
размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в
чл. 12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на
самия извършител са невисоки, като поправянето и превъзпитанието на обвиняемата би се
постигнало ефикасно и с налагане на минималното по размер административно наказание
“глоба”, а именно 1000лв.
По изложените съображения, съдът постанови Решението си.

2
Съобщи за изтекли лични данни