Решение по дело №440/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 149
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20225000500440
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500440 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463,ал. във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№19403/20.07.2022г. от „К.“ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: с.П., ул.“Т.“№26, депозирана чрез
управителя Г. Й. Х., против Решение №703 от 26.05.2022г., постановено по
гр.дело №1403/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е
отхвърлена подадената от него жалба вх.№13464/20.05.2022г. против
разпределение от 15.03.2022г. на постъпили суми, които са получени от
публична продан на недвижим имот по изп.дело №20208280400946 на ЧСИ
К.П. с рег.№... на КЧСИ с район на действие ПОС. Изложени са доводи за
неправилност на обжалваното решение, съответно на извършеното от ЧСИ
разпределение, според които: в ТТРЗЧСИ има фиксирани такси за връчване
или изпращане по пощата на призовка или документ, за които действия се
начислява дължима от длъжника такса по т.4, но никъде няма такса за
пощенски услуги или куриер, още по-малко такива се ползват с привилегията
1
на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД; липсва яснота дали начислените от ЧСИ като
привилегировани такси са за реално извършени действия по изпълнителното
дело; неправилно са начислени като привилегировани множество
допълнителни разходи; не е ясно със сумата от 113755,54лв. кои вземания на
взискателя „П.“АД се погасяват, тъй като са посочени единствено
„неолихвяеми вземания“; не е ясно каква част от дълга се погасява; съдът не
се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата. По тези съображения се
претендира за отмяна на обжалваното решение.
Ответниците по жалбата Р. К. С., Община-П., „П.и.б.“АД, Г. Й. Х. и
Държавата чрез ТД на НАП П. не са подали отговор на същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от
ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае
неблагоприятното за него отхвърлително решение, и откъм съдържание и
приложения, е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Видно от приложените материали по изп.дело №20208240400946 по
описа на ЧСИ К. П. е, че то е образувано по молба на взискателя „П.и.б.“АД и
представен с нея изпълнителен лист от 17.03.2020г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение №656/03.02.2020г. по ч.гр.дело №514/2020г. по описа
на Районен съд-Пловдив, с която е разпоредено длъжниците „К.“ЕООД, Р. К.
Б. и Г. Й. Х. да му заплатят солидарно: сумата от 68243,75лв. – просрочена
главница по Договор за банков кредит №....г.; сумата от 16013,36лв. –
договорна лихва за периода 02.02.2019г.-31.12.2019г.; сумата от 13439,11лв. –
просрочена наказателна лихва за периода 28.02.2019г.-31.12.2019г.; сумата от
1270,08лв. – наказателна лихва за просрочие за периода 01.01.2020г.-
13.01.2020г.; законната лихва от 14.01.2020г. до изплащане на вземането;
сумата от 1979,33лв. – разноски държавна такса и сумата от 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С молбата взискателят е поискал
принудителното изпълнение да се насочи спрямо ипотекираните от длъжника
Р. Б. недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор №... в гр.П., кв.Б. с
площ от 803кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с
идентификатор №....1, както и 1/4 ид.част от поземлен имот с идентификатор
2
№...... в гр.П., кв.Б. с площ от 582кв.м. Представен е Нотариален акт №....г., за
учредената върху имотите ипотека за обезпечаване на вземанията по
цитирания договор за кредит, предмет на изпълнителния лист. Въз основа на
молба вх.№57586/17.08.2021г. на взискателя и представен с нея изпълнителен
лист №3346 от 02.07.2021г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№5802/2021г. по ч.гр.дело №20215330110628 на Районен съд-Пловдив, са
присъединени вземания спрямо същите длъжници по същия договор за
кредит, както следва: сумата от 380000лв. – просрочена главница; сумата от
21145,43лв. – договорна лихва за периода 01.01.2020г.-11.05.2021г.; сумата от
246,58лв. – наказателна лихва за просрочие за периода 31.01.2020г.-
12.03.2020г.; сумата от 17234,48лв. – наказателна лихва за просрочие за
периода 14.05.2020г.-11.05.2021г.; сумата от 158,41лв. – договорна лихва за
периода 13.03.2020г.-13.05.2020г.; сумата от 4961,11лв. – законна лихва за
периода 12.05.2021г.-27.06.2021г.; сумата от 3800лв. – комисионна за
управление за 2020г. и 2021г.; сумата от 1363,73лв. – разноски за застраховки
на ипотекирано имущество; сумата от 196,80лв. – разноски за връчени покани
за предсрочна изискуемост; законна лихва върху главницата от 28.06.2021г.
до погасяването й; разноски по делото за държавна такса от 8582,13лв. и за
юрисконсултско възнаграждение от 50лв. С Протокол от 10.09.2020г. е
извършено частично погасяване на дълга с платени от длъжника Р. Б. за
погасяване на дълга суми от общо 3352,36лв. С тях са погасени такси по
изпълнителното дело, както и част от вземанията по първоначалния
изпълнителен лист – част от 224,38лв. от вземането от 1270,08лв. за
наказателна лихва за просрочие, изцяло присъдените разноски за държавна
такса от 1979,33лв., изцяло присъдените разноски от 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Принудителното изпълнение първоначално е било насочено
само спрямо застроения ипотекиран недвижим имот, описан с протокол от
08.12.2020г. и оценен с помощта на вещо лице, насрочените за който
публични продани за времето от 07.06.2021г. до 07.07.2021г. и от 21.09.2021г.
до 21.10.2021г. са обявени за нестанали поради липса на наддавателни
предложения, а впоследствие и спрямо идеалната част от втория имот, описан
с протокол от 04.11.2021г. и оценен с помощта на вещо лице, като двата
имота, с оглед тяхното състояние и като съседни, са изнесени заедно на
публична продан за времето от 21.01.2022г. до 21.02.2022г. при начална цена
от 447400лв. С протокол от 22.02.2022г. за купувач след проведено и устно
3
наддаване е обявен взискателят „П.и.б.“АД за предложената цена от
504240лв. Според постъпилото удостовеР.е вх.№15652/25.02.2022г. от НАП,
ТД-П., длъжникът Р. К. С. /преди Б./ има непогасени публични задължения в
общ размер от 948,70лв. с лихва от 102,96лв. или общо 1051,66лв. Според
постъпилото удостовеР.е вх.№19976/11.03.2022г. от Община-П., Дирекция
„МДТ“ със справка, за имотите са налице неплатени данъци в общ размер от
165,45лв. с лихва от 12,09лв. за 2018г. и 2020г. и от 149,26лв. с лихва от
7,59лв. за 2021г. и 148,61лв. за 2022г. С протокол от 15.03.2022г. е извършено
и предявено разпределение по чл.495 от ГПК на сумата от публичната продан
от 504240лв. В първия ред като привилегировани по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са
включени вземанията на ЧСИ от общо 17197,24лв. за такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, посочени в табличен вид по 42 пункта по основание и единичен и
общ, съобразно броя на извършените действия размер с ДДС. В същия ред са
включени и вземанията на взискателя „П.“АД за разноски от общо 3005,62лв.,
включващи такси за описи за двата имота от 666лв. и от 1889,62лв. и
хонорари за вещо лице от 200лв. и 250лв. В реда на привилегиите по
чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД са включени вземанията на Община-П. за дължими
данъци за имотите с лихва от общо 252,45лв. В третия ред на привилегиите по
чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД са включени обезпечените с ипотека вземания на
взискателя „П.“АД, като със сумата от 113755,54лв. се погасяват всички
вземания по първоначалния изпълнителен лист, посочени като неолихвяеми
вземания от 16013,36лв., 13439,11лв. и 1045,70лв., главница от 68243,75лв. и
законна лихва върху главницата за периода от 14.01.2020г. до 16.03.2022г. в
размер на 15013,62лв., като е отчетено погасяването на вземанията за
присъдените разноски за държавна такса от 1979,33лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 50лв. и частично до размер на 224,38лв. на вземането от
1270,08лв. за наказателна лихва за просрочие, извършено с протокола от
10.09.2020г., а с остатъка от 370029,15лв. от разпределяемата сума се
погасяват присъединените вземания по втория изпълнителен лист, от които
изцяло посочени като неолихвяеми такива от 196,80лв., 1363,73лв., 3800лв.,
4961,11лв., 17234,48лв., 246,58лв., 21145,43лв. и 158,41лв., както и вземанията
за разноски по гражданското дело за държавни такси от 8582,13лв. и за
юрисконсултско възнаграждение от 50лв., разноските по изпълнителното
дело за юрисконсултско възнаграждение от 150лв. и изцяло законната лихва
върху главницата от 380000лв. за периода от 28.06.2021г. до 16.03.2022г. в
4
размер на 27550лв., като частично се погасява само главницата от 380000лв.
до размер на 284590,48лв., при което непогасена от обезпечените с ипотека
вземания остава частта в размер на 95409,52лв. от главницата от 380000лв.
В тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК от деня на предявяване на
разпределението е постъпила против същото жалба от длъжника „К.“ЕООД.
Оплакванията в нея са следните: в протокола за разпределението неправилно
е записано, че се разпределя „събрана сума“, а такава няма и не следва да се
заплаща от обявения за купувач, който е взискател; разпределената в полза на
ЧСИ сума от 1255,74лв. не се ползва с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД;
включени са множество такси, които нямат характера на такива, служещи за
обезпечаване на принудителното изпълнение като например такса по т.11 за
присъединяване на взискател Община-П. и такса по т.13 за изготвяне и
предявяване на разпределение; приравняването на привилегията на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ с тази на обикновените такси и разноски е
незаконосъобразно; посочените в табличен вид по 42 пункта такси и разноски
не са индивидуализирани за какви точно действия са начислени; таксата по
т.3 от 20лв. в полза на АГКК за скица и разноските по т.11 за кадастрална
схема от 3,50лв. не се ползват с привилегията на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД;
разноските за пощенски и куриерски услуги не се ползват с привилегия, още
повече, че ЧСИ е начислил и такси за изпращане на призовка по пощата по
т.4; начислената такса по т.38 за 5бр. банкови комисионни се заплаща от
страните по банковия превод и не е привилегирована по чл.136,ал.1,т.1 от
ЗЗД; липсват данни дали начислените такси от ЧСИ са своевременно
заплатени от взискателя, тъй като, ако не са, те не се ползват с привилегията
на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД; липсват необходимите сметки по чл.79 от ЗЧСИ; не
е ясно кои са „неолихвяемите вземания“, които се погасяват с разпределените
в полза на „П.“АД суми от 113755,54лв. и от 370029,15лв., както и каква е
погасената част от дълга; при изготвяне на разпределението не е изготвено
нарочно постановление за разноските, които се възлагат на длъжника.
С обжалваното решение окръжният съд е приел, че разпределението е
изготвено по реда на чл.495 от ГПК, тъй като за купувач при приключилата
публична продан е обявен взискателя, при което плащане на предложената
цена не се извършва, а в двуседмичен срок от влизане в сила на
разпределението той следва да внесе сумата, необходима за изплащане на
5
съразмерните части на вземанията на другите взискатели или сумата, с която
предложената цена надвишава неговото вземане. Приел е, че липсва
нормативно изискване за изготвяне на постановление за разноски преди
извършване на разпределението, тъй като те се включват в самото него и то
подлежи на съдебен контрол, а сметка за заплатените такси и разноски се
изготвя само при вече заплатени такива, но не и при дължими по
изпълнителното дело. Посочването на таксите и разноските като дължими на
съдебния изпълнител означава, че същите не са заплатени авансово от
взискателя. Разходите за пощенски и куриерски услуги, за банкови преводи и
административни такси са дължими за извършване на дейности, съпътстващи
изпълнителния процес, предвидени са в Тарифата, необходими са за
извършване на изпълнителните действия и правилно са включени като
разходи в процеса. При изготвянето на разпределението е спазен реда на
привилегиите по чл.136 от ЗЗД. Дължимите такси и разноски са посочени
максимално подробно в табличен вид и липсва конкретно оспорване за
извършване на някои от дейностите, за които са начислени. В
разпределението са посочени вземанията на взискателя „П.“АД, както и каква
част от тях се погасява, като те съответстват на посочените в изпълнителните
листове. По тези решаващи съображения съдът е приел обжалваното
разпределение за законосъобразно изготвено и е отхвърлил жалбата на
длъжника „К.“ООД против същото.
Окръжният съд е разгледал всички оплаквания на жалбоподателя и е
извършил преценка относно законосъобразността на разпределението,
противно на възраженията пред настоящата инстанция.
Независимо от сочената от жалбоподателя формална неточност в
протокола за разпределение, в който е посочено, че се разпределя „събрана“
сума, видно е от същностното му съдържание, както и от предхождащите го
документи по провеждане на публичната продан, че се касае за
предварително разпределение по чл.495 от ГПК относно предложената от
обявения за купувач взискател цена за имотите. Изготвянето на сметка по
чл.79,ал.1 от ЗЧСИ, на липсата на каквато акцентира жалбоподателят, не е
предпоставка за извършване на разпределението, нито е от значение за
неговата законосъобразност, тъй като сметка се изготвя във връзка със
събиране на таксите по изпълнението, а таксите са дължими за съответно
6
извършените по изпълнителното дело действия в определения с ТТРЗЧСИ
размер и заплащането им се удостоверява с платежни документи, при което
релевантно е самото извършване на съответните действия и заплатените за
тях такси, съставляващи вземане за разноски по изпълнението. Освен това, за
начислените и заплатени от взискателя такси по изпълнителното дело са
изготвени съответните сметки. Не е налице нормативно задължение за
съдебния изпълнител преди изготвяне на разпределението да издаде нарочно
постановление за разноските, подлежащо на самостоятелно обжалване, на
липсата на каквото настоява жалбоподателят. По отношение на разноските
съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе при наличие на подлежаща
на разпределение сума, недостатъчна да погаси всички задължения към
взискателите, доколкото в разпределението се включват всички непогасени
до извършването му вземания, включително и тези за разноските по
изпълнението. Тяхната дължимост и размер се преценяват в рамките на
съдебния контрол за законосъобразност на разпределението при неговото
обжалване. Начислените в полза на ЧСИ такси и разноски по изпълнението
безспорно са такива, които не са били заплатени авансово от взискателя. В
случая те са посочени подробно по пера в табличен вид и са конкретизирани в
достатъчна степен по вид и размер поотделно, по начин, позволяващ
преценка относно съответствието им с извършените действия, за които са
начислени като дължими, чрез посочване на сумата и текстовете по ТТРЗЧСИ
за реално осъществените, според приложените по изпълнителното дело
документи, от ЧСИ действия. Според задължителните указания по т.11 от ТР
№2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако
взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен
изпълнител я събира от длъжника, съгласно чл.79,ал.2 от ГПК, когато
длъжникът отговаря за тази такса, а, когато не отговаря /в хипотезите на
чл.79,ал.1 от ГПК/, частният съдебен изпълнител може да претендира
плащането й от взискателя по реда на чл.410,ал.1 от ГПК, независимо от
размера на таксата. В първия случай, когато таксите се събират от длъжника в
рамките на изпълнителното производство, те имат характера на разноски по
изпълнението, тъй като са дължими за отделните действия по провеждането
му, независимо дали взискателя е бил освободен от авансовото им заплащане
в случаите на чл.81 от ЗЧСИ или ги е дължал на общо основание, но не ги е
внесъл авансово, като с правилата на чл.79,ал.1 и ал.2 от ГПК е разпределена
7
между самите страни в изпълнителното производство отговорността за
разноските по изпълнението, включващи и дължимите на частния съдебен
изпълнител такси и разноски за извършените от него изпълнителни и други
действия по провеждане на принудителното изпълнение. В тази връзка и
доколкото с привилегията на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД се ползват вземанията за
разноски по принудителното изпълнение, дължими от длъжника за
извършените изпълнителни действия, довели до осъществяване на
изпълнителния способ, в резултат на който е събрана сума, подлежаща на
разпределение, в тях се включват, както заплатените авансово от взискателя
на частния съдебен изпълнител такси и разноски, така и незаплатените
авансово от него такива. Правилно в тази връзка с обжалваното
разпределение в първия ред на привилегированите вземания по чл.136,ал.1,т.1
от ЗЗД са включени незаплатените авансово от взискателя такси и разноски
по изпълнението с ДДС. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя по
отношение на конкретно посочени от него такси и разноски. Правилно в
пункт 1 е включена такса от 36лв. с ДДС по т.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и
предявяване на разпределението, тъй като се касае за действие относимо към
приключване на публичната продан, с която се реализира изпълнителния
способ. В пункт 2 е включена такса от 60лв. с ДДС по т.11 от ТТРЗЧСИ за
присъединяване на взискателя Община-П. за дължими данъци. Касае се за
публично общинско вземане, подлежащо на удовлетворяване в това
изпълнително производство само от стойността на продадения имот, и за
присъединяване по право, поради което и съгласно чл.79,ал.2 от ГПК и чл.81
от ЗЧСИ правилно таксата е начислена за погасяване. Таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ е дължима за изпълнение на парично вземане, при което тя е
резултативна и се дължи като възнаграждение при удовлетворяване на
паричното притезание на взискателя/взискателите. С нея се определя
съвкупното възнаграждение на ЧСИ за успешно проведеното при
удовлетворяване на вземането принудително изпълнение, което в случая е
резултат на приложен изпълнителен способ. Поради това, противно на
възраженията на жалбоподателя, таксата се ползва с привилегията по
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД. Таксите по т.4 от ТТРЗЧСИ са дължими на ЧСИ за
извършване на действието по изпращане по пощата на призовка, препис от
жалба, уведомление и книжа, а разходите на ЧСИ за заплащане на самите
пощенски и/или куриерските услуги в полза на съответния пощенски
8
оператор съставляват изрично предвидени в т.31,б.К от ТТРЗЧСИ
допълнителни разноски, които са за сметка на длъжника, поради което не е
налице твърдяното от жалбоподателя дублиране на разноски. Те са и
способствали за прилагане на конкретния изпълнителен способ, поради което
се явява привилегировани. Същото се отнася и до допълнителните разноски
по т.31,б.А и б.Б от ТТРЗЧСИ за получаване на кадастрална скица и
кадастрална схема за имотите предмет на публичната продан, както и до
банковите такси и комисионни, заплатени при превода на таксите за
снабдяване с посочените и други документи.
В разпределението са индивидуализирани в достатъчна степен
подлежащите на погасяване обезпечени с ипотека и привилегировани по
чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД вземания на взискателя „П.“АД по двата отделни
изпълнителни листа, както и от разпределението става ясно дали те се
погасяват изцяло или частично и какъв е остатъчният размер на дълга,
противно на възраженията на жалбоподателя. Посочените в разпределението
като „неолихвяеми“ вземания съответстват по размер на тези по двата
изпълнителни листа за договорни, наказателни и законна лихва и присъдени
разноски. Отчетено е извършеното с протокола от 10.09.2020г. погасяване на
част от вземанията по първия изпълнителен лист. Спазена е поредността по
чл.76,ал.2 от ЗЗД за погасяване на вземанията. Видно е, че вземанията по
двата изпълнителни листа се погасяват изцяло с изключение на главницата от
380000лв. по втория изпълнителен лист, която се погасява до размер на
284590,48лв., при което непогасен остава остатъкът от нея в размер на сумата
от 95409,52лв.
Обсъденото обосновава извода за законосъобразност на извършеното
разпределение, поради което обжалваното решение, с което жалбата на
длъжника „К.“ЕООД против същото е отхвърлена, като правилно следва да се
потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №703 от 26.05.2022г., постановено по гр.дело
№1403/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отхвърлена
подадената от „К.“ЕООД, ЕИК ..., жалба вх.№13464/20.05.2022г. против
9
разпределение от 15.03.2022г. на постъпили суми, които са получени от
публична продан на недвижим имот по изп.дело №20208240400946 на ЧСИ
К.П. с рег.№824 на КЧСИ с район на действие ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10