Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.01.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На трети декември година 2019
В открито съдебно заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Х. - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8326 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Х.Д.Р.,
с ЕГН:**********, с адрес: *** чрезпълномощника адв.А.С., с която са предявени обективно съединени искове срещу
„П.Г.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Р.Д.Д., за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми:
- 40 000
(четиридесет хиляди) лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпило увреждане при настъпил инцидент от
неизправна вещ – автоматична входна врата в Търговски център „П.С.” гр.Бургас
на 28.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането 28.02.2017г. до окончателното плащане на задължението;
- 3 320 (три хиляди триста и двадесет) лева -
главница, представляваща извършени от ищеца разходи за закупуване на имплант –
двуполюсна циментова протеза, които вреди са в причинна връзка със инцидента от
28.02.2017г. на входа на Търговски център „П.С.”, гр.Бургас.
Претендират
се още сторените по делото разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.
Твърди
се в исковата молба, че на 28.02.2017 г. около 15:30 часа, в гр. Бургас на входа
на Търговски център „П.С.”, находящ се на ул.”******,
собственост на ответното дружество, ищецът претърпял инцидент, изразяващ се в
счупване на шийката на лявата бедрена кост, вследствие на изблъскване при
безконтролно движение на автоматична входната врата на горепосочения търговски
център. Твърди се, че от силата на автоматичния механизъм ищецът е бил
отхвърлен на пода с непоносими болки и невъзможност да бъде изправен.
Сочи се,
че след инцидента ищецът е транспортиран в „У.” АД, където му е поставена
диагноза „фрактура коли феморис синистра”, извършена е оперативна интервенция и
му е имплантирана еднополюсна ендопротеза, а в последствие е извършена и
луксация на алопластиката. Твърди се, че ищецът е изписан на 15.03.2017г., но поради усложнения и силна болка същият се
наложило отново да постъпи в лечебно заведение – „УМБАЛ-Дева Мария” ЕООД на
21.03.2017г., където е приет за луксация, като в последствие се наложило
крайникът да бъде скъсен. Твърди се, че многократното хоспитализиране и силните
болки и страдания се отразили негативно на ищеца, причинили му значителни
неудобства в т.ч. и невъзможност да се предвижва сам, като всичко това се
отразило неблагоприятно върху психиката му. Твърди се още, че следствие на злополуката се
наложило да му бъде поставен имплант – двуполюсна безциментна протеза на
стойност 3320 лева, който разход е документиран във фактура
№**********/07.03.2017г.
Поддържа се, че за вреди причинени от вещи,
съгласно чл.50 от ЗЗД оговарят солидарно
собственикът и лицето под чийто надзор се намират. Сочи се, че в случай
увреждащата вещ – автоматична врата е собственост на ответното дружество, което
обосновава отговороността му. Твърди се, че е налице причинна връзка веща и
вредоносния резултат - настъпилите за ищеца телесни увреждания и разходите за
лечение.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „П.Г.” АД, чрез
пълномощника адв.Ал.Б.. В отговора ответната страна
оспорва исковете по основание и размер. Сочи се, че процесната врата е изправна
и функционира съгласно техническите си параметри, съгласно изискванията за
безопасна експлоатация, а инцидентът е настъпил вследствие субективното
поведение на ищеца, който е преминал покрай вратата твърде близо, което прави технически
невъзможно задействането на сензора за движение. Твърди се, че падането е
причинено от невниманието на ищеца и е следствие на случайно събитие. При
условие на евентуалност ответната страна твърди съпричиняване на вредоносния
резултат, като поддържа, че продължителното лечение е последица от неспазването
на предписанията за лечение и рехабилитация от ищеца. Оспорват се и
претендираните имуществени вреди като завишени такива.
С
определение от з.с.з. на 08.11.2017г., е конституирано ЗАД „Б.В.И.Г.”, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******като трето лице помагач на
страната на ответника.
В
съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си адв.С.
поддържа предявения иск. Представя списък на разноски и писмени бележки.
В
съдебно заседание, ответното чрез процесуалния
си представител ст. адв.Ал.Б. оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски и писмени бележки.
Третото лице помагач, чрез пълномощника си
юрк.А.оспорва исковете, като неоснователни.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав,
преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия фиш за Спешна медицинска помощ издаден
от СПМ гр.Бургас, се установява, че на 28.02.2017г. в 16,30ч. Х.Д.Р. на 72 г. бил транспортиран до МБАЛ
Бургас след инцидент - удар от врата в ТЦ „П.С.”, с работна диагноза – фрактура коли
феморис./л.9 от делото/
От приложеното ч.гр.д.№1626/2017г. по описа на РС
Бургас, се установява, че по реда за обезпечаване на доказателства, по молба на
Х.Д.Р., на основание чл.207 ГПК, е приет
представен от „П.Г.” АД на ел. носител запис
от охранителните камери на Търговски център
„П.С.” гр.Бургас, заснемащ главния вход, обективиран на три файла с
начало на видео записа 11,43ч. до 17.20ч.
Видно
от приетата Епикриза по ИЗ № 4931/2017г. на УМБАЛ”Бургас” АД, че Х.Д.Р. на 72 г. е постъпил на лечение в отделението по
Ортопедия и травматология на 28.02.2017г. с болка в лявата тазобедрена става след
падане, с долен крайник в принудително положение. Обективно е установено: Ляв
долен крайник в принудително положение с палпаторни и спонтанни болки в ЛТС, невъзможни
активни движения. При проведеното рентгеново изследване е установено наличие на
рентгенови данни за фрактура на шийката на лявата бедрена кост. Отразени са придружаващи заболявания-артериална
хипертония,исх.инсултщсхемична болест на сърцето и спондилоза. Проведено лечение-
оперативно-ОП № 223 от дата 02.03.2017г., при което е извършена имплантация на тазобедрена
ендопротеза. Ищецът е изписан с подобрение на 08.03.2017г. с диагноза :
Фрактура на бедрената шийка вляво. В
епикризата е отразена препоръка за ползване на помощни средства при придвижване
и ранна рехабилитация. /л.5 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 5588 от УМБАЛ –
Бургас, се установява, че ищецът Х.Р. е
хоспитализиран в отделение по по физикална медицина и рехабилитация на 08.03.2017
г. с диагноза: Тазобедрена ендопротеза и последици от счупване на бедро.
Болезнени и ограничени движения в ЛТБС и слабост на бедрената мускулатура.
Проведена рехабилитация, при която на 12.03.2017г. ищецът получил изкълчване на
ендопротезата, която е наместена в същия ден. Изписан на 15.03.2017г. с
препоръка за домашна рехабилитация. /л.5 от делото/
Лечението на Х.Р. продължило, видно от Епикриза
по ИЗ № 2585 от УМБАЛ „Дева Мария“ Бургас, където той постъпил на 21.03.2017 г
с диагноза: Изкълчване на тазобедрена ендопротеза на ЛТБС. Придружаващи
заболявания: ИБС, ЛББ, АХ, ХСН, Ст след ИМ. Оток, болка и невъзможни активни
движения на ЛТБС. На 21.03.2017г. е извършена закрита репозиция с оперативен
протокол №251 от 12.03.2017г. Ищецът е изписан на 24.03.17г. с подобрение. /л.7 от делото/
Видно
от Епикриза по ИЗ № 2744 от УМБАЛ „Дева
Мария“ Бургас, за пореден път ищецът Р. е хоспитализиран на 25.03.2017 г с
диагноза : Изкълчване на тазобедрена ендопротеза на ЛТБС. Съобщава за 4-то
изкълчване. На 25.03.2017г. е направена
репозиция. Пациентът е изписан на 31. 03.2017 г. /л.8 от делото/
Приета е неоспорена фактура №**********/07.03.2017г.
на УМБАЛ – Бургас, ведно с фискален бон,
за сумата 3320 лв. заплатени в брой от
ищеца Радовев на лечебното заведение за закупуване на имплант - ендопротеза. /л.11 от делото/
От приетото ЕР на ТЕЛК № 191 от 31.01.2013г.
издадено от ЦПЗ Бургас, евидно, че на Х.Д.Р., след освидетелстване е определена
„трайно намалена работоспособност 96 % - пожизнено. Диагноза: ИБС, Едноклонова
коронарна болест. Състоние след миокарден инфаркт. /л.137 от делото/
По делото не е спорно, че ответното „П.Г.” АД е
собственик на Търговски център „П.С.”
гр.Бургас, като правото на собственост на ответника се установява и приетия нотариален
акт за собственост №165, том 4;
рег.№3764, дело №364 от 2004г. на нотариус К.К.с рег.№
248 от НК, с район на действие РС Бургас. /л.12 – л.15 от делото/
Прието е неоспорено Техническо описание и
безопасност на автоматична пъзгаща се врата DITES модел BIS монтирана в
търговски комплекс „П.С.“ в гр.Бургас издаден от „Джи Ти Систем“ ООД, ведно със
сертификат за проектиране и производство./л.256-л.257 от делото/
По
делото е прието заключение на комплексна медико –техничека експертиза с вещи
лица д-р Б.Б.
- ортопед травматолог и инж.П. Л. Б. – електроиженер, което се възприема от
съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на доказателствата
обезпечени по реда на чл.207 ГПК , вещите лица сочат, че от видеозаписа на
охранителните камери от входа на Търговски център „П.С.“, се наблюдава самия
инцидент и състоянието на ищеца след него. Констатират, че поведението на ищеца
е типично за човек с подобна травма — възможно е да се изправи с чужда помощ,
да стъпва на пострадалия крак, но без да има опора на същия, както и да седи
около 45 мин. след инцидента. Сочи се, че ищецът се е движил фронтално и в
рамкие на врата. В приложение №4 към КМТЕ е онгаледен записа, чрез моментни
снимки с хроноогични данни за инцидента. На кадър е 3/14 от приложението,
вещото лице електроиженер е проследило
момента, в който автоматичната входна врата блъска ищеца и той губи равновесие –
в 15.32ч./л.219 от делото/. Проследен е следващ момент, в която блъснатия човек
залита и пада на лява ръка. На кадър е
10/14 и 13/14 от приложението, е отразен
последващ момент, в който въпреки падналия между вратите човек, те се затварят
и отново блъскат крака му./л.226 –л.227 от делото/ Вещото
лице д-р Б. сочи, че според Епикриза към ИЗ № 4931 от УМБАЛ – Бургас ищецът Х.Р.
е постъпил на 28.02.2017 г. с диагноза: Счупване на шийката на лява бедрена
кост. Придружаващи заболявания: АХ, ИБС, Спондилоза, Инсулт. Сочи, че на 02.03.2017г.
ищецът е опериран: тазобедрена
ендопротеза. Вещото лице ортопед е отразило в констативната част на КМТЕ лечението
на ищеца в МБАЛ „Дева Мария“ гр. Бургас,
извършените следващи операции и рехабилитация.
Според експерта в представената медицинска
документация по делото липсва информация за предишни или съпътсващи заболявания
на тазобедрената става, които са допринесли за счупването. Обоснован е извод,
че механизмът на настъпване на инцидента, съприкосновението с вратата, начинът
на падане на тялото на земята и последващите движения на ищеца кореспондират
със счупване в областта на лявата тазобедрена става.
Според КМТЕ в случай, че първоначалната
операция е била успешна и ищеца е спазвал предписания му възстановителен режим
и е била проведена правилно необходимата рехабилитация, не би трябвало да
настъпят споменатите последователни изкълчвания на тазобедрената става в
рамките на 1 месец. Вещите лица обоснован, че при наличието на механичен удар,
който нарушава равновесието на ищеца няма значение с какво е бил обут.
В обясненията си в о.с.з. на
24.04.2018г. вещото лица инж.П. Б. пояснява, че процесната врата се задейства
от един сигнал – от хора, които се приближават към нея, като не реагира на
хора, които стоят в обсега и, което значи, че втори датчик за присъствие или
няма или не е действал. При изслушването
му в.л. д-р Б. сочи, че на видеозаписа се вижда типичен механизъм на падане на
възрастен чавек на една страна с директен удар и счупване на шийката на
тазобедрената кост. Според в.л. травматолог дори падналия да е бил на 40 г. и в
добро здраве, при такова падане от собствен ръст странично пак би се получило
счупване. Сочи още, че именно наличието на механичен удар, който нарушава равновесието
на човека, е причината за настъпилите травми.
От приетото неоспорено заключение на СМЕ
в в.л. д-р В. Т. се установява също, че
в резултат на инцидента Х.Д.Р. е получил следните увреждания: счупване на
шийката на лявата бедрена кост, което увреждане е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-8 месеца. Обосновано е,
че констатираното увреждане е получено в резултат на силен директен удар в
областта на тазобедрената става и добре отговаря да е получено по време и начин
описани в исковата молба. Според заключението на СМЕ първоначално след
инцидента фрактурата е лекувана оперативно, като по преценка на лекуващия екип
е извършена имплантация на ендопротеза. В последствие по повод поредица от
луксации на протезата, водещи до функционален дефицит на крайника Х.Д.Р. е
подложен на закрито наместване. Сочи се, че проведената имплантация на
ендопротеза е избор на лекуващия екип и самия пациент, който избор се преценява
и според общото състояние на организма на пациента, като е най-щадяща с
най-малък риск за здравето манипулация. В.л. д-р Т. обосновава извод, че
в рамките на посочения възстановителен период
ищецът се е нуждаел ли се е от чужда помощ. От СМЕ се установява, че в
следствие на претърпяното травматично увреждане е отстранена тазобедрената
става на пострадалия и е заменена с протеза. Това позволява качеството на живот
и придвижване да се подобри и се прави когато собствената става на пациента е
увредена и е довела до болезненост и нарушаване на качеството на движение. Обосновано
е, че всички направени четири на брой оперативни интервенции са свързани с
прилаганета на анестезия, като манипулациите са извършени при завишен риск от
страна на сърдечносъдовата система, поради наличието на хронично сърдечносъдово
заболяване на пострадалия. В заключението на СМЕ е направен извод, че при
физическо натоварване на крайника и промяна на времето пострадалият ще зпитва
болки в зоната на травмата, които ще са доживот.
Сочи се, че закупените от пострадалия
консумативи по приложената към делото фактура, са относими към извършената
интервенция. Пояснено е, че медицинското изделие, не се покрива от здравна
каса.
Съдът възприема изцяло заключението на
съдебно-медицинска експертиза като обективно и компетентно.
В заключението
на СТЕ и допълнителната СТЕ с вещо лице
инж.П. Б. сочи, че автоматичната врата на входа на Търговски център „П.С.“ не е
функционирала нормално и съобразно изскванията за безопосност.
В
обясненията си в о.с.з вещото лице Б.
сочи, че техническото средство, предизвикало процесните вреди, е механическа врата.
Сочи, че за дадения вид врати, които са плъзгащи се настрани трябва да има
втори датчик за присъствие, което означава, че ако човек се забави в
преминаването през вратата, вратата да спре движение затваряне.
Свидетелят К.С./47 г., неосъждан, без родство/
сочи в показанията си в о.с.з. на 24.04.2018г., че работи в „П.Г.“ АД от 2006
г. Сочи, че разбрали за инцидента след
като получихме молба, че трябва да предоставим записите за експертиза. В деня
на инцидента не знаели. Според свид. С.това
е първият подобен случай. В това
помещение влизат от 3 до 4 хил. човека на ден. Сочи, че това е търговски център, ситуиран на
партера. Сочи, че на три месеца веднъж идват от фирмата и преглеждат вратата.
Във времето имало един-единствен случай, когато вследствие на токов удар било
изгоряло захранването и след това двигателя на вратата. Свидетелят сочи, че
врата е монтирана през 2001 г. След като
инцидента, вратата продължавала да работи. Св. С.лично участвал при свалянето и
е запознат с видеозаписа. Знае, че датчиците
на вратата са два – външен и вътрешен. Видял на записа, че след като е паднал
човека, вратата притиска отново кракът му, защото е извън обсега на радара на
датчика.
За
установяваване неимуществените вреди е допуснат един свидетел.
От показанията на свидетелят Я.П.Я., /32 г.,
неосъждан, без родство със страните/ се установява, че преди инцидента Х.,
който е баща на негов приятел, бил лъчезарен, усмихнат човек. Свидетелят Я.сочи,
че имало случай, когато синът на ищеца бил в чужбина и се наложи той да закара Х.
до болницата за рехабилитация и да го върне. Спомня си, че като се прибирали от
болницата, рехабилитатор го настанил в колата, а после като стигнали до дома
му свидетелят го свалилил от колата.
Сочи ,че след инцидента ищецът е доста отпаднал, сломен е отвсякъде и често се
оплаква, че го боли кракът. Свид. Я.сочи, че съпругата на Х. го обслужва в бита.
Помагат му да ходи до тоалетната.
Така установеното от фактическа
страна сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявеният иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, във връзка с чл. 45
от ЗЗД е допустим, като заявен от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това.
По същество:
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. По
силата на тази разпоредба, за да се уважи искът, следва да се установят
безспорно следните кумулативни предпоставки: вещта да е собственост на
ответника или последния да е лице, под чийто надзор се намира вещта;
настъпилото увреждане да е в резултат на състоянието на вещта; причинна връзка
между увреждането от вещта и вредите - претърпените болки, страдания и битова
непълноценност.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД
е обективна безвиновна отговорност. Собственикът и лицето, под чийто надзор се
намира вещта отговарят солидарно за причинените вреди. С разпоредбата не е
уточнено понятието "вещ", но съгл. правната доктрина и трайната
съдебна практика под понятието "вещи" следва да се разбират всички
вещи на мъртвата и живата природа.
Съдът приема за безспорно по
делото обстоятелството, че автоматичните врати, затиснали ищцата са собственост
на ответника, поради което и ответното дружество „П.Г.“ АД е пасивно
материално-правно легитимирано по предявения иск.
За успешното провеждане на иска
по чл. 50 от ЗЗД е необходимо да бъде доказано наличие на следните кумулативно
дадени предпоставки: претърпяна вреда, вредата да е причинена противоправно от
вещ, вещта да е собствена на ответника или под надзора му, да съществува
причинна връзка между първите две предпоставки.
Решаващия състав приема за
доказан факта, предвид заключението на СМЕ, че ищецът е претърпяла значителни
увреди на физиологичното си здраве. Предвид приетото заключение на комплексна
медико –техничека експертиза, съдът приема за доказан факта, че инцидента, довел
до увреда здравето на ищeца е бил
предизвикан от затискането на ищеца от автоматичните врати на търговски център
на ответното дружество, т.е. от вещ, собственост и находяща се под надзора на
ответника.
Настоящата съдебна инстанция,
приема за доказано наличието и на трите предпоставки на посочения по-горе ФС:
ищецът е претърпял значителни увреди на физическото си здраве, които са били
причинени от инцидент с автоматичните врати на търговски център, собственост и
находящи се под надзора на ответното дружество.
Въпросите по приложението на чл. 50 от ЗЗД - за предпоставките на тази
отговорност и разграничаването й от другите хипотези на непозволено увреждане,
са разрешени в задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/75 г. Съгласно т. 3 от
ППВС № 4/75 г. е посочено, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати
нарушения на предписани от закона или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл. 45 и 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от вещта отговорността е по чл. 50 от ЗЗД. Установи се по делото, че вредите са произлези
от собствена на ответното дружество вещ – автоматична входна врата. Съгласно утвърдената съдебна практика, за да бъде
ангажирана отговорността по чл. 50 от ЗЗД не е необходимо вещта да е с
недостатъци или да представлява опасност, да крие в себе си някакъв динамизъм,
на който да се дължи вредата ( в този см. Р № 2965/57 г. на Четвърто г.о. на
ВС, Р № 394/60 г. на Четвърто г.о. на ВС). Нормата на чл. 50 от ЗЗД не свързва
отговорността с особени свойства на вещта, отговорността не е обусловена от
това дали вещта е била повредена или не, дали представлява източник на повишена
опасност или не. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД винаги се свързва със самото
проявление на вещта, а не от волевото поведение на човека, вкл. и на този,
ползващ вещта.
В случая, от заключението на
приетата КСМТЕ, се установи, че именно контакта на ищецът с вратата е довел до
загуба на равновесие и падането му земята.
Установи се още, че при процесния инцидент въпреки падналия между
вратите човек, те се затворили и отново са блъснали крака му. При съвкупна
преценка на събраните гласни доказателства и заключението на КСМТЕ, съдът
приема за безспорно установено, че действието /затваряне/ на вратата е причина
за падането на ищеца и получаването на увреждането - счупване на шийката на
лява бедрена кост.
Тези увреждания са типични и се получават от типичен механизъм- падане.
Причинната връзка между
настъпилите за ищецът вреди в резултат от удара /контакта/ с вратата и
последващото й падане е установена и влече отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД.
В случая ответникът носи
отговорност защото вещта му принадлежи и се намира под негов надзор (безвиновна
отговорност).
Досежно размера:
Справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е
във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
Обезщетението
на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното,
което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и
страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото трайно
увреждане. Основни критерии при определяне на размера на обезщетението са
болките и страданията, претърпени от ищцата, интензивността и продължителността
на тези болки и страдания.
При определяне
на размера на обезщетението следва да се съобрази обстоятелството, доказано от
заключението на СМЕ, че лечението на ищецът е наложило оперативна намеса при
висок оперативен риск, вкл. и поставяне на изкуствена става, след което са
последвали поредица луксации. Следва да се съобрази още и напредналата възраст
на ищеца – 72 г. (на каквато възраст очевдно се
изживяват по-трудно травми и операции), обстоятеството, че травматичаната
увреда е настъпила на фона на хронични заболявания, продължителността на
възстановителния период (около 8 месеца) и периодично изпитваните болки при
натоварване на крайника.
При определяне
на размера на обезщетението от първоинстанционния съд не е съобразена правилно
и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на инцидента
(месец февруари 2017 г.), и обществения критерий за справедливост.
Предвид
изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968) решаващият
съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, съобразено с критерия на
чл. 52 от ЗЗД е в размер на 40 000 лв.
Тъй като се касае за отговорност за увреждане,
ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
увреждането – 28.02.2017 г., поради което следва да се присъди законната лихва
за забава върху така определеното по-горе обезщетение от тази дата до
окончателното изплащане.
По иска за обезщетение на имуществени вреди:
Доказани
са изцяло направените разходи за поставяне на двуполюсна ендопротеза в размер
на 3320 лв. заплатени с фактура №.№**********/07.03.2017г., които разходи не се
поемат от здравна каса. Вещото лице по приетата СМЕ е категорично в
заключението си, че получените счупвания са болезнени, като предписаното й
медикаментозно лечение е било адекватно, необходимо и обичайно за този тип
травми.
По възражението с пр. основание
чл.51, ал.2 ЗЗД:
Според решаващия състав релевираното
от ответника правоизключващо възражение, че настъпването на вредите е резултат от случайно събитие, при евентуалност
, че пострадалото лице е допринесло за вредите, бивайки обуто неподходящо, е
недоказано. От заключението на изслушаните по делото КСМТЕ се установи, че
ищецът не е подходил под остър ъгъл към вратата, а вървял фронтално в рамките
на вратата и в очертаната с поставените изтривалки площ. От приетото заключение
на КСМТЕ
се установи, че при наличието на механичен удар, който нарушава равновесието на
ищеца няма значение с какво е бил обут. Вещото лице д-р Б. изясни, че
предходните заболявания на ищеца нямат отношение към инцидента и дори той да е
бил на 40 години и в добро здраве, при такова падане в собствен ръст, пак би се
получило счупване.
Съгласно задължителната съдебна
практика /Постановление № 7/59 г. на ППВС/ собственикът на вещта или лицето,
под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за
причинените от нея вреди само когато се установи, че вредите са в резултат на
непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия. В случая, действие
на непреодолима сила не се твърди, а вина или противоправно поведение на
пострадалия не се доказа от ответника, чиято е доказателствената тежест.
По разноските:
С оглед изхода на делото по иска, На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 4032 лв. разноски по делото, от които 1732,80
лв. държавна такса, 2000 лв. за платен адвокатски хонорар и 300 лв. възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.Г.” АД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.Д., на основание чл. 50, изр.1 от ЗЗД, да заплати на
Х.Д.Р.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило увреждане при настъпил
инцидент от неизправна вещ – автоматична входна врата в Търговски център „П.С.”
гр.Бургас на 28.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на увреждането 28.02.2017г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „П.Г.” АД,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.Д., на основание чл.
50, изр.1 от ЗЗД, да заплати на Х.Д.Р., с ЕГН:**********, с адрес: ***,
сумата 3 320 (три хиляди триста и
двадесет) лева представляваща оебщетение
за имуществени вреди - разходи за закупуване на имплант – двуполюсна циментова
протеза, които вреди настъпили след инцидент на 28.02.2017г. причинен от вещ –
автоматична входна врата в Търговски център „П.С.” гр.Бургас на 28.02.2017г.
ОСЪЖДА „П.Г.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Д.Д., да заплати
на Х.Д.Р., с ЕГН:**********, сумата
от 4032 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „*****, като трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: