№ 14 / 10.1.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 18.12.2019 г. две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 833 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно кумулативно съединени искове с пр. основание чл. 344, ал.1,т.1- т.3 КТ, вр. с чл. 330, ал.1, т.6 от КТ, във вр. с чл. 190 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ.
Н.П.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx е предявила срещу ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘-О. Б. о. у. Вапцаров‘‘ № 3. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от ГПК, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Отправя се искане до МРС със следния петитум:
Да признае за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед №3/24.01.2019г. на Управителя на ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘, наложено като дисциплинарно наказание-уволнение, да възстанови ищцата К. на заеманата от нея преди уволнението длъжност при ответника-санитар-разносвач, да осъди ответника да й заплати обезщетение на основание чл. 344, ал.1,т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за 6 м. в размер от 3,660лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на осн. чл. 224, ал.1 от КТ в размер от 926,40 лв.
Съдът не приема за разглеждане претенцията за обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, тъй като не е заявена в исковата молба, а впоследствие с допълнителна молба-уточнение, което е недопустимо.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищцата от 2010г. работи при ответника като ,,санитар-разносвач‘‘, ,,шофьор-снабдител‘‘ и ,,шофьор-разносвач‘‘. От 21.03.2016г. работила само като санитар, вместо и като разносвач.
От постъпването си на работа до 2018г. ищцата не е имала никакви проблеми в работата си.
Организирано, на 25.09.2018г. пет длъжностни лица подават жалби против ищцата К., в които стила и съдържанието им е с един и същ почерк.
Само след няколко дни две от жалбоподателките отишли при ищцата да й се извинят, като твърдели, че били принудени от Управителката да напишат тези жалби.
Против Н.П.К. имало непрекъснат терор, като й се искали писмени обяснения, което й донесло сериозно заболяване-белодробна емболия.
Наложени й били две наказания ,,забележка‘‘ и ,,предупреждение за уволнение‘‘ които била обжалвала пред МРС.
Наложено й било и трето наказание ,,дисциплинарно уволнение‘‘, предмет на настоящия гражданскоправен спор. Заповедта за уволнение й била връчена на 25.01.2019г., като намира, че Заповедта е изцяло незаконосъобразна.
Твърди, че множеството жалби срещу нея са несъстоятелни, голословни и изложеното в тях изобщо не отговаря на истината.
Причините за уволнението на ищцата, изложени в уволнителната заповед, също не отговарят на истината и били голословни. Отрича да е извършвала каквито и да е нарушения на трудовата дисциплина.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законният едномесечен срок ответникът ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘-О. Бойчиновци е подал писмен отговор на исковата молба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на исковете, като освен това се твърди, че искът по чл. 224, ал.1 от ГПК е недопустим.
Твърди се, че има основателни причини за извършеното дисциплинарно уволнение, поведението на ищцата, още при постъпването й на работа било много конфликтно, нарушавала трудовата дисциплина, карала се и заплашвала колегите си, за което прилага и писмени доказателства. Имало много жалби и оплаквания срещу нея. Твърди, че уволнението било напълно законосъобразно, извършено по предвидения ред, поради основателни причини.
Ответната страна моли МРС да отхвърли така предявените искове.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законните срокове.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло неоснователни.
По делото са приети многобройни писмени доказателства, включително и лично трудово досие на ищцата, прието е заключение на вещото лице К.И.И., по назначената от съда ССЧЕ, разпитани са свидетелките: Албена Юлиянова Йорданова, Светла Борисова Димитрова и Сашка Костова Павлова.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, а и страните не спорят, че ищцата Н.П.К., към датата на постановяване на оспорената уволнителна заповед, е работила при ответника считано от 11.10.2010 г. на длъжността ,,санитар-разносвач‘‘. Първоначално е работила на трудов договор със срок на изпитване и след изтичане на срока за изпитване, на основание допълнително споразумение, трудовият договор е трансформиран в безсрочен.
Установи се също, че за нарушение на трудовата дисциплина, на г-жа К. е наложено наказание ,,Забележка‘‘ със Заповед № 52/11.10.2018 г. за това, че за периода от 08.09.2018 г. до 10.09.2018 г./включително/; от12.09.2018 г. до 18.09.2018 г./включително/ и от 20.09.2018 г. до 25.09.2018 г./включително/ ответницата е била на работа/след продължителен отпуск по болест за около една година/.
От показанията на разпитаните три свидетелки, посочени по-горе, които съдът кредитира, като преки, логични и обективни, и най-вече от показанията на свидетелката Албена Юлиянова Йорданова, се установява, че ищцата Н.К. създава силно напрежение в колектива. Нееднократно е заплашвала своите колеги със съд, камери, подслушвателни устройства, отправяла е обиди. Ищцата влязла в постоянен конфликт с всички свои колеги, включително с Управителя г-жа Ж.. Правила е забележки на други служители, без да има каквито и да е ръководни функции, изземвала е техните компетентности, държала се като управител и ръководител. Дори идвал съпруга на ищцата, за да прави скандали и да заплашва.
За нарушение на трудовата дисциплина на Н.К. било наложена дисциплинарно наказание ,,Предупреждение за уволнение‘‘ със Заповед № 58/29.10.2018 г., за това, че на 26.09.2018 г. около 15:30 ч. проявила некоректно отношение към управителя на институцията ДСП-Б. което се състои в обиди с неприлични епитети без причина, в присъствието на служител на ДСП-Бойчиновци. Заповедта е оспорена от ищцата пред съда, като в крайна сметка е потвърдена от съда.
Спорен по делото е въпроса за законосъобразността на Заповед №3/24.01.2019г. на Управителя на ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘, с която е наложено като дисциплинарно наказание-уволнение.
Съдът, като направи преценка за законосъобразността на уволнителната Заповед, намира, следното:
На първо място, Заповедта е издадена от компетентен орган-за Управителя на ДСП-Бойчиновци-Д. Ж..
На второ място,Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма.
На следващо място, уволнителната Заповед е издадена при спазване на всички законови изисквания на Кодекса на труда, относно установяване и налагане на дисциплинарно наказание ,,Уволнение‘‘, поради нарушение на трудовата дисциплина.
Спазена е императивната норма на чл. 193 от КТ, сългасно която:,, работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание, трябва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства‘‘. Видно от приложено и прието като доказателство Писмо-Искане изх. № 20/23.01.2019 г., работодателят-ответник е поискал писмени обяснения на ищцата К. преди да наложи дисциплинарното наказание-уволнение. Работодателят е приел представеното обяснение вх.№ 21/23.01.2019 г..
Спазен е и регламента на чл. 194 от КТ, съгласно който работодателят налага дисциплинарно наказание не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от неговото извършване. Дисциплинарното наказание е наложено в двумесечен срок.
На следващо място, Заповедта е подробно мотивирана. Съдът намира, че посоченото като мотиви за уволнението основание, се подкрепя от събраната по делото доказателствена съвкупност. Налице са тежки нарушения на трудовата дисциплина от страна на Н.П.К., продължаващо през един доста продължителен период от време-основания за уволнение по чл. 190, ал.1, т. 3, т.4 и т.7 от КТ.
По делото също така бяха приобщени и редица писмени доказателства, отразяващи поведението на ищцата през годините-многобройни сигнали, жалби, докладни.
Мотивиран от горното, съдът стигна до крайния извод, че уволнителната Заповед №3/24.01.2019г. на Управителя на ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘ е изцяло законосъобразна, при налагането й не са допуснати закононарушения, като същата е мотивирана и съдържа всички законови реквизити.
Респективно не са налице основания за признаване на уволнението на ищцата К. за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност, ,санитар-разносвач‘‘.
Искът по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е акцесорен спрямо предходните два главни иска и е обусловен от тяхното уважаване/отхвърляне. Ето защо този иск, при липса на основание за отмяна на уволнението, също следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Що се касае за предявеният иск с пр. основание чл. 224, ал.1 от КТ, изменен в съдебно заседание при условията на чл. 214, ал.1 от ГПК в размер от 926,40 лв., този иск също е неоснователен. Това е така, защото видно от представените по делото писмени доказателства/служебна бележка от 07.05.2019 г., фиш за заплати, преводно нареждане/вносна бележка от 30.01.2019 г., както и от заключението по ССЧЕ/, на ищцата е изплатено обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ в размер от 833,20 лв.. Разликата от 94,20 лв. се явява според вещото лице от начина на изчисляване на обезщетението, при спазване на чл. 177 от КТ. Това вещото лице заяви в публично съдебно заседание и това е обезщетението по чл.224 КТ, както е по закон/ 833,20 лв./, поради което съдът намира, че разликата от 94,20 лв. не следва да се присъжда на ищцата като дължима.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че така предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата К. следва да заплати направените от ответника деловодни разноски, за които са приложени доказателства.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал.1,т.1- т.3 КТ, във вр. с чл. 330, ал.1, т.6 от КТ, във вр. с чл. 190 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ, предявени от Н.П.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx срещу ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘-О. Б. о. у. В. 3. представляван от Управителя Д. В. Ж. със следния петитум: Да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед №3/24.01.2019г. на Управителя на ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘, наложено като дисциплинарно наказание-уволнение, да се възстанови Н.П.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx на заеманата от нея преди уволнението длъжност при ответника-,,санитар-разносвач‘‘, да бъде осъден ,,ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘-О. Б. о. у. В. 3. представляван от Управителя Д. В. Ж. да заплати на Н.П.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx обезщетение на основание чл. 344, ал.1,т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за 6 м. в размер от 3,660лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на осн. чл. 224, ал.1 от КТ в размер от 926,40 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Н.П.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ‘‘-О. Б. о. у. Вапцаров‘‘ №3. представляван от Управителя Д. В. Ж., сумата от общо 1363,10 лв. направени деловодни разноски, за адвокатски хонорари по всеки от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: