№ 8489
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110143772 по
описа за 2022 година
Производството е по искане по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Образувано е по искова молба на П. Р. ... – Е. и С. ... Е. срещу К. И. Ц., И. К. Ц.,
представлявана от своя законен представител К. И. Ц., С. И. Ц., Д. С. А., представляван от
своя законен представител С. И. Ц. и Г. Ж. Ц..
Ищците П. Р. ... – Е. и С. ... Е. твърдят, че по силата на договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № ....... на нотариус ...... рег. № ......, вписан в СВ София с вх.
рег. № ......., акт № ...... са собственици в режим на СИО на 1/6 ид. част от поземлен имот с
идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ ...г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. .... с площ от 540 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план – ......, при съседи – поземлени имоти с
идентификатори ......., ......., ......, ....., ....., който по документ за собственост представлява
УПИ с пространство от 500 кв. м., съставляващо парцел ...... Твърди, че другите собственици
на дворното място са продавачите и ответници в настоящото производство - С. И. Ц. и Г. Ж.
Ц., К. И. Ц. и И. К. Ц., като първите двама били собственици по дарение на общо 2/6
идеални части, придобити по силата на нотариален акт № ......., а третият и четвъртата
ответници били собственици на общо ½ ид. част, съгласно нотариален акт за дарение № .......
г. на СВ София. Твърдят, че в дворното място е построена второстепенна постройка с площ
от 55 кв. м., която е разположена в предната част на дворното място, на уличната регулация,
като същата била построена без строителни книжа и без учредено право на строеж. С
уточнителна молба от 07.07.2023 г. твърдят, че по силата на презумпцията на чл. 92 ЗС, въз
основа на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ...... са придобили
собствеността на 1/6 ид. част на второстепенната постройка, като останалите 5/6 ид. части
били собственост на ответниците, както следва: по 1/6 ид. част за ответниците С. И. Ц. и Д.
С. А., на основание нотариален акт № ....... г. на нотариус ......, вписан в СВ с акт № ......., и
по ¼ ид. част за ответниците К. И. Ц. и И. К. Ц., по силата на презумпцията на чл. 92 ЗС и
на основание нотариален акт № .... г. на нотариус ......, вписан в СВ с акт № ....... г. Твърдят,
че не могат да постигнат съгласие за начина на ползване на дворното място и построената в
него второстепенна постройка с площ от 55 кв. м.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 32,
1
ал. 2 ЗС да разпредели ползването между съсобствениците и страни по делото на следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ...г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. .... с площ от 540 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен
план – ......, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ......., ......., ......, ....., ....., който
по документ за собственост представлява УПИ с пространство от 500 кв. м., съставляващо
парцел ..... и на построената в него второстепенна постройка с площ от 55 кв. м.,
разположена в южната част на парцела.
В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ, с който
ответниците оспорват исковете като неоснователни. Заявяват, че процесната второстепенна
пристройка не е второстепенна, а е самостоятелен търговски обект „Бърза закуска“, който
неправилно е заснет в кадастралната карта като част от жилищната сграда. Релевират, че
същият е собственост на ..... Ц. и .... К.ов Ц. (трети за настоящия спор лица), придобит в
режим на СИО по силата на нотариален акт с № ..... като собствениците на търговския обект
са предприели действия по изправяне на допуснатата при изготвяне на кадастралната карта
фактическа грешка. В тази връзка се посочва, че претенцията за разпределение на
ползването на процесната сграда е изцяло неоснователна, защото страните в процеса нямат
никакви права върху тази чужда собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
направените доводи съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В чл. 32 от ЗС е регламентиран принципът, на който се базират отношенията между
съсобственици по повод използването и управлението на общата вещ, когато помежду им
няма абсолютно съгласие за това. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
вещта. За да гарантира защитата на правото на всички съсобственици върху вещта, законът
- чл. 32, ал. 2 от ЗС, урежда в тяхна полза специфично право на иск, който може да се
предяви пред съда, за да се разреши спорът относно използването на съсобствената вещ.
Правоотношенията между съсобствениците по повод използването и управлението
на общата вещ се базират на посочения по-горе принцип, установен в чл. 31, ал.1 от ЗС, а
именно - че вещта се използва и управлява по общо съгласие на всички или на мнозинството
съсобственици.
Искът по чл. 32, ал.2 от ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с
обща вещ. Когато е сезиран с такъв иск, съдът замества мнозинството от съсобствениците и
преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на общата вещ,
съобразно конкретните обстоятелства по делото - характер на вещта (движима или
недвижим имот), брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността, фактическото
положение до възникване на правния спор. Правомощията на съда, съгл. чл. 32, ал.2 от ЗС,
се свеждат до разпределение на ползването на общата вещ или до назначаване на неин
управител. Съдът не може да постановява задължения за съсобствениците да извършват
промени или преустройства на общата вещ или разпределение на ползването, което изисква
такива промени и преустройства, т. е. решението на съда трябва да е съобразено със
съществуващото към момента на възникване на спора фактическо състояние на вещта.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС, по тълкувателно
дело № 13/2012 г. на ОСГК, разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не въвежда ограничение кои
съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение ползването на съсобствената
вещ. Напротив - тази разпоредба изрично установява процесуалната възможност „по искане
на който и да е от съсобствениците“ районният съд да реши въпроса за разпределение
ползването на съсобствената вещ, и в двете визирани в разпоредбата хипотези: "ако не може
да се образува мнозинство" или "ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ".
2
Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал.2 ЗС е налице както,
когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал.1 ЗС за използването на общата
вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от
съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството,
поради което такова решение няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал.1 ЗС).
По делото се установи разногласие между страните относно ползването на
съсобствения имот. Съобразно даденото тълкуване в ТР № 13/10.04.2013 г. по т. д.
№ 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема заявените претенции за допустими. Доколкото
страните, като съсобственици на процесното дворно място и построената в него
второстепенна постройка с площ от 55 кв. м., разположена в южната част на парцела, не са в
състояние да постигнат съгласие относно начина, по който да се разпредели ползването на
същите, с оглед разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗС така липсващата обща воля на
участниците в общността следва да бъде заместена от правораздавателната воля на съда.
В производството по чл. 32, ал.2 от ЗС ищците следва да докажат наличието на
право на съсобственост между страните по делото върху процесните имоти и липса или
невъзможност да се формира общо решение между съсобствениците за начина, по който
всеки от съсобствениците ще си служи с общата вещ, т.е. съдът изследва преюдициално
правата на съсобствениците върху общата вещ.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът по реда на чл. 146, ал. 1
ГПК е отделил за безспорни в производството следните обстоятелства: обстоятелството, че
ищците в качеството им на съпрузи са придобили правото на собственост по силата на
сключен със С. И. Ц. и Д. С. А. договор за покупко-продажба от 17.12.2018 г. върху първия
етаж от двуетажна жилищна сграда, находящ се в гр. .... представляващ самостоятелен обект
с идентификатор .....1.1, застроен на 84 кв. м.; - обстоятелството, че ищците са собственици в
режим на СИО на 1/6 ид. ч. от дворното място; ответникът К. И. Ц. е собственик на 1/4 ид.
част от дворното място; ответникът И. К. Ц. е собственик на 1/4 ид. част от дворното място;
ответникът С. И. Ц. е собственик на 1/6 ид. част от дворното място и ответникът Д. С. А. е
собственик на 1/6 ид. част от дворното място, както и обстоятелството, че собственикът на
втория етаж от жилищна сграда с идентификатор .....1 не притежава идеални части от
процесното дворно място. Спорен по делото е въпросът чия е собствеността върху
второстепенната постройка с площ от 55 кв. м., разположена в южната част на дворното
място, както и дали същата представлява самостоятелен търговски обект „Бърза закуска“
или е второстепенна пристройка.
В настоящото производство ищците основават титулярството си в правото на
собственост въз основа на деривативно придобивно основание - договор за покупко-
продажба и въз основа на същото - придоб....е по силата на приращение на идеална част от
процесната второстепенна постройка с площ от 55 кв. м., разположена в южната част на
дворното място. Ответниците са релевирали възражения относно възникването в
патримониуама на ищците на претендираното от тях право на собственост върху посочената
постройка, доколкото твърдят, че същата е търговски обект и е собственост на ..... Ц. и ....
К.ов Ц. (трети за настоящия спор лица), придобит в режим на СИО по силата на нотариален
акт с № ..... Съдът следва да разгледа тези възражения доколкото същите касаят правата на
страните в съсобствеността и съответно с тях не се упражняват потестативни права - т. 2 от
ТР № 13/ 2013 г. на ВКС, по тълкувателно дело № 13/2012 г. на ОСГК.
Видно от представените по делото (на лист 16 и на лист 23-24 от делото)
нотариален акт за дарение № ..... г. по описа на нот. ...... с рег. № .... на Нотариалната камара
и нотариален акт за дарение № ...... г. по описа на нот. ...... с рег. № .... на Нотариалната
камара, ..... Ц. и .... К.ов Ц. са дарили на всеки един от ответниците К. И. Ц., И. К. Ц., С. И.
Ц. и Д. С. А. правото на собственост върху 1/2 идеална част от притежаваната от ..... Ц. и ....
К.ов Ц. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ... г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. .... с площ от 540 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), номер по предходен
3
план – ......, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ......., ......., ......, ....., ......
Видно от представен по делото договор за продажба (17-21 от делото), обективиран
в нотариален акт № ..... г. на нотариус ...... рег. № ......, вписан в СВ София с вх. рег. № .......,
акт № ......, С. И. Ц. и Д. С. А., чрез своя особен представил ..... са продали на ищцата П. Р. ...
– Е. правото на собственост върху 1/3 идеална част от притежаваната от тях ½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ... г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. .... с
площ от 540 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план – ......, при съседи –
поземлени имоти с идентификатори ......., ......., ......, ....., ....., който по документ за
собственост на праводателите на ищците (с който праводателите на ищците се легитимират
като титуляри на правото на собственост - нотариален акт за дарение № ..... г. на нот. ...... –
лист 16 от делото) представлява УПИ с пространство от 500 кв. м., съставляващо парцел ......
От представени по делото Акт за узаконяване № 16 от 03.07.2001 г. на Столична
община, район „......“ и Заповед № .... г. на Столична община, район „......“ (л. 57 и л. 58 от
делото) се установява, че в процесното дворно място е узаконен търговски обект „Бърза
закуска“.
Останалите представени по делото писмени доказателства не изясняват
обстоятелства, релевантни за предмета на правния спор, поради което като неотносими,
съдът не ги обсъжда.
Както съдът посочи по-горе, по отношение на квотите на съсобственост на
дворното място, страните не спорят в настоящото производство. Спорът е концентриран по
отношение титулярството в правото на собственост на второстепенната постройка с площ от
55 кв. м., разположена в южната част на дворното място.
Съгласно чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По своя характер този придобивен
способ е оригинерен, тъй като собствеността не се придобива по силата на правоприемство
между предишния собственик на вещта и собственика на земята. Освен това, приращението
има автоматично действие - за да настъпи придоб....е на право на собственост по този
способ не е необходимо изявление на собственика на земята. С трайното прикрепване на
една вещ към земята, тя автоматично става собственост на собственика на земята (освен ако
е установено друго). Изразът "установено друго" в презумпцията на чл. 92 от ЗС има
предвид учредяване на вещно право на строеж в полза на лице, което не е собственик на
земята - чл. 63 от ЗС.
В настоящото дело се установи по безспорен начин, че ищците са титуляри на
правото на собственост върху съответни идеални части от правото на собственост върху
земята, върху която е построена процесната второстепенна постройка. След като ищците са
собственици на мястото, то следва извода, че на основание чл. 92 от ЗС са собственици при
същите квоти и на съответната самостоятелна сграда, тъй като не е установено друго.
Конкретно не е установено от ответниците, чиято е доказателствената тежест да оборят
презумпцията по чл. 92 от ЗС, че сградата, независимо дали същата е узаконена като
търговски обект или жилищна сграда, е построена след учредено от съсобствениците на
дворното място в полза на трето лице или на един или няколко от съсобствениците на
дворното място право на строеж; не е установено сградата да е била прехвърлена отделно от
мястото на трето лице или на един от съсобствениците, нито е установено да е придобита от
трето лице по давност отделно от земята. Изградената сграда, без учредено право на строеж,
е обща собственост на всички съсобственици на дворното място, а не само на лицето, което
е изградило постройката. Без значение за приложение на презумпцията на чл. 92 от ЗС е
обстоятелството дали сградата е построена преди или след придоб....е на право на
собственост върху земята, тъй като постройката следва собствеността върху земята. При
прехвърляне на правото на собственост върху земята се предполага и прехвърляне на
правата върху постройките и насажденията над нея. Ако в акта за прехвърляне не е
4
направено изрично волеизявление за обратното, насрещната страна в процеса следва да
проведе пълно и главно обратно доказване на презумпцията по чл. 92 от ЗС. В случая се
установи, че праводателите на ищците са придобили съответна част от правото на
собственост върху дворното място, като в акта за прехвърляне не е посочено, че земята се
прехвърля без построената в него сграда. Следователно, купувачите са придобили правото
на собственост както върху дворното място, така и на всички подобрения върху него, в това
число и на сградата. По делото не са ангажирани доказателства, че първоначалните
собственици на дворното място - ..... Ц. и .... К.ов Ц., са учредили заедно на трето лице,
респективно, че взаимно са си учредили право на строеж за процесната сграда.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че представения по делото акт за
узаконяване не е документ за собственост, а се издава за узаконяване на търговско
помещение, като закоността на строежа не влияе на принципа на приращението.
С оглед изложеното съдът приема, че извършените в полза на ищците
прехвърлителни сделки имат за предмет и подобренията върху парцела и съответните
идеални части от правото на собственост върху процесната сграда в размер на 1/6 ид. част, в
режим на СИО. Съответно ответниците са собственици върху останалата идеална част от
сградата, съответстващи на притежаваните от тях идеални части от дворното място, а
именно: ¼ ид. част за ответниците К. И. Ц. и И. К. Ц. и по 1/6 ид. част за ответниците С. И.
Ц. и Д. С. А..
С оглед изложеното съдът счита, че ищците са придобили въз основа на деривативно
придобивно основание правото на собственост върху съответните идеални части от земята,
върху която е построена процесната постройка.
Предвид извода на съда относно вещните права на страните, разпределението на
ползването на дворното място може да бъде допуснато между тях, съобразно квотите им в
съсобствеността. Следва да бъде предложен такъв вариант на разпределение, при който
участват всички съсобственици съобразно обема на притежаваното от тях право. Решението
на съда в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС, което противоречи на императивната норма
на чл. 31, ал.1 от ЗС би било незаконосъобразно. С оглед на това, съдът намира, че
ползването на процесния поземлен имот следва да се разпредели между посочените по-горе
лица, страни по делото, съобразно определените квоти, отчитайки и собствеността в
изградената в него постройка. Следва да бъде отчетена необходимостта от достъп до
сградите, хигиенните и стопанските нужди, които да могат да бъдат задоволявани на
определено пространство от двора, т. е. доколко отделният собственик пряко,
непосредствено използва имота чрез застроената в него постройка. Имотът следва да бъде
разпределен по начин, който най-пълно съответства на обема на правото на собственост на
всеки един от съсобствениците, като се отчита фактическото използване на имота до
момента на завеждане на делото.
По делото е изслушана и приета СТЕ и допълнение към СТЕ, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени. Чрез СТЕ са определени два варианта
за ползване на дворното място и съсобствената сграда, съобразно правата и волята на
съсобствениците. На служебно поставени въпроси на съда: „Представлява ли помещение с
параметри от 28.56 кв. м. самостоятелен обект, годен по разпоредбите на ЗУТ да бъде
самостоятелен обект /търговски, както и посочения в Акт за узаконяване № 37/1996 г. обект?
Постройката, описана в актове за узаконяване № 37/1996 г. и № 16/2001 г. представлява ли
самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ към момента на издаване на актовете?“, вещото
лице е отговорило, че обект „търговски обект – Бърза закуска“ е с площ от 54 кв. м. и
представлява самостоятелна сграда по смисъла на ЗУТ и Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
В открито съдебно от 09.11.2023 г. вещото лице посочва, че от техническа гледна
точка по-удачен е първият вариант, предложен в основната СТЕ от 01.11.2023 г. за
разпределение на ползването на дворното място, с аргумент, че площта за ползване не се
5
разкъсва на по-дребни парчета, а в последното проведено открито съдебно заседание
посочва, че при вариант № 1, предложен в допълнителната СТЕ от 27.02.2024 г. на
разпределение на ползването на част от второстепенната постройка, част от процесния
търговски обект остава в дял на другия собственик, поради което разделянето на двете части
не позволява функционирането на търговски обект и като жилищен такъв.
Отчитайки горепосочените критерии, настоящият състав намира, че дадените от
вещото лице в основната СТЕ от 01.11.2023 г. вариант № 1 на разпределение на ползването
на дворното място и изградената в него второстепенна постройка и вариант № 2 в
допълнителната СТЕ от 27.02.2024 г. на разпределение на ползването на част от
второстепенната постройка, в най-пълна степен съответстват на правата на страните в имота
и на установеното фактическо положение.
По разноските:
Според установената съдебна практика (вж. Определение № 389/08.10.2010 г. по
ч. гр. д. № 293/2010 г., II ГО на ВКС, Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., II
ГО на ВКС и др.) се приема, че в производство по разпределение ползването на съсобствен
имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение
следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение
ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Страните са
представили списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 186 и л. 191 от делото), съгласно които
ищците претендират разноски за държавна такса в размер на 80 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 300 лева, а ответниците претендират разноски за депозит за
експертно заключение в размер на 300 лева.
Предвид изложеното, на ищците следва да се присъди сумата от 266.66 лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-
техническата експертиза, съразмерно на притежавания дял в съсобствеността.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО , на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствени
между страните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ...г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. .... с площ от 540 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен
план – ......, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ......., ......., ......, ....., ....., който
по документ за собственост представлява УПИ с пространство от 500 кв. м., съставляващо
парцел ..... и на построената в него второстепенна постройка, разположена в южната част
на парцела, както следва: П. Р. ... – Е. , ЕГН ********** и С. ... Е., гражданин на ......, ЛНЧ
********** да ползват реално Дял I от вариант № 1 по точки:
19;8;9;10;11;12;13;14;15;16;17;18;19, отразени в розов цвят на приложение № 1 –
комбинирана скица и проект за разпределение на ползването на ПИ .... по КККР, ..... по РП
на гр. София, ...... и сграда от заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. №
309387 от 01.11.2023 г. (лист 127-136 от делото), изготвена от вещото лице инж. Л. Т. М.,
приподписано от съдията-докладчик и представляващо неразделна част от решението, както
и съгласно вариант II от допълнение към съдебно-техническата експертиза с вх. № 64311
6
от 27.02.2024 г., изготвена от вещото лице инж. Л. Т. М. (лист 160-163 от делото) да ползват
реално площ от 9 кв. м., обхващаща част от съществуващо спално помещение, по
точки: Д;Е;Ж;З;И, отразени в червен цвят на приложение № 1 – проект за разпределение
на ползването на сграда (търговски обект – Бърза закуска) в ПИ ...., приподписано от
съдията-докладчик и представляващо неразделна част от решението; К. И. Ц., ЕГН
**********, И. К. Ц., ЕГН **********, представлявана от своя законен представител К. И.
Ц., С. И. Ц., ЕГН **********, Д. С. А., ЕГН **********, представляван от своя законен
представител С. И. Ц. и Г. Ж. Ц., ЕГН ********** да ползват реално Дял II от вариант №
1 по точки: 45;46;47;48;49;50;51;52;53;45 и 3;4;9;8;7;6;5;3 и
1;2;20;21;22;23;24;25;26;27;28;29;30;1, отразени в розов цвят на приложение № 1 –
комбинирана скица и проект за разпределение на ползването на ПИ .... по КККР, ..... по РП
на гр. София, ...... и сграда от заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. №
309387 от 01.11.2023 г. (лист 127-136 от делото), изготвена от вещото лице инж. Л. Т. М.,
приподписано от съдията-докладчик и представляващо неразделна част от решението.
ОСЪЖДА К. И. Ц., ЕГН ********** и Г. Ж. Ц., ЕГН ********** да заплатят на
П. Р. ... – Е., ЕГН ********** и С. ... Е., гражданин на ......, ЛНЧ ********** сумата от 95
лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице по
съдебно-техническата експертиза, съразмерно на притежавания дял в съсобствеността.
ОСЪЖДА И. К. Ц., ЕГН **********, представлявана от своя законен
представител К. И. Ц. да заплати на П. Р. ... – Е., ЕГН ********** и С. ... Е., гражданин на
......, ЛНЧ ********** сумата от 95 лева, представляваща разноски по делото за държавна
такса и депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза, съразмерно на
притежавания дял в съсобствеността.
ОСЪЖДА С. И. Ц., ЕГН ********** да заплати на П. Р. ... – Е., ЕГН **********
и С. ... Е., гражданин на ......, ЛНЧ ********** сумата от 38.33 лева, представляваща
разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-техническата
експертиза, съразмерно на притежавания дял в съсобствеността.
ОСЪЖДА Д. С. А., ЕГН **********, представляван от своя законен представител
С. И. Ц., да заплати на П. Р. ... – Е., ЕГН ********** и С. ... Е., гражданин на ......, ЛНЧ
********** сумата от 38.33 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и
депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза, съразмерно на притежавания дял
в съсобствеността.
Скиците и проекти на л. 131, л. 132 и л. 163 от делото от заключенията на вещо
лице инж. Л. Т. М. по СТЕ от 01.11.2023 г и допълнение към СТЕ от 27.02.2024 г.,
подписани от съдията - докладчик по настоящото производство представляват, неразделна
част от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7