№ 2970
гр. Благоевград , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501300 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С. Г. С. , в качеството си на
длъжник по изпълнително дело, срещу действия, състоящи се във възлагане на
разноски по делото, посочени в писмо изх. № 13608/04.06.2020г. по изпълнително дело
№ 1074/2011г. по описа на ЧСИ *
В жалбата са изложени оплаквания, че действията по определяне и възлагане на
разноски са незаконосъобразни. Съдебният изпълнител не е посочил за какво се
отнасят посочените разноски и как е формирана стойността им. Не е изготвена и
сметка, в която да се посочи видът, основанието на всяка една от разноските. Сочи се,
че изпълнението на дължимите суми е станало директно на взискателя, поради което
не са извършвани никакви изпълнителни действия. Конкретно се сочи, че
пропорционална такса е неправилно изчислена. Прави се искане за отмяна на
атакувания акт.
ЧСИ *в писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК е посочила, че сумите по
изпълнението са заплатени директно на взискателя, но след образуване на
изпълнителното дело и след връчване на ПДИ, поради което длъжникът дължи
посочените в писмото такси. Сочи се, че на длъжника е връчена и изготвена сметка по
чл. 79 ЗЧСИ.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с жалбата и приложеното копие
на изпълнителното дело, намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 1074/2011г. по описа на ЧСИ *е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя „ОББ“ АД срещу длъжника С. Г. С.
1
за заплащане на обща сума в размер на 9323,17 лв., включваща: 7690,64 лв. – главница,
ведно с дължимата законна лихва, считано от 11.10.2011г. до датата на окончателното
плащане на сумата; 934,38 лв. – договорна лихва; 44,65 лв. наказателна лихва, сумата в
размер на 173,39 лв. – държавна такса и 480,11 лв. – адвокатско възнаграждение.
След образуване на изпълнителното дело до длъжника е изпратена ПДИ, в която като
дължими са посочени следните суми: 7690,64 лв. - главница, 1208,19 лв. договорна
лихва, 653,50 лв. - разноски, 120 лв. - адвокатско възнаграждение, 958,54 лв. - такса по
чл. 26 ТТР към ЗЧСИ и 187,20 лв. - ТТР към ЧСИ.
На 22.02.2012г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която е направено искане
за спиране на производството по изпълнителното дело, поради постигнато
споразумение за разсрочено плащане на задължението. На 28.08.2014г.
изпълнителното производство е спряно.
На 02.06.2020г. е постъпила молба от взискателя, за прекратяване на производството
по делото, след заплащане на разноските по изпълнителното производство, поради
погасяване на задължението на длъжника С. Г. С. към „ОББ“ АД.
С оглед на постъпилата молба ЧСИ е изготвил сметка на дълга към дата 03.06.2020г., в
която е посочена сумата в размер на 16 3335,30 лв., след което е връчено и
обжалваното писмо, в което като дължими са посочени следните суми: 90 лв. с ДДС -
обикновени такси, 1,75 лв. – т. 31 ТТР към ЗЧСИ и сумата 1431,07 лв. –
пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ.
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е процесуално допустима,
тъй като изхожда от легитимирана страна - длъжник по изпълнението и е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК – акт на ЧСИ, с
които са определени разноски по изпълнението, подадена е в срока по чл. 436, ал. 1
ГПК. Разгледана по същество е частично основателна, предвид следните съображения:
В изпълнителното производство отговорността за разноски се преценява с оглед
разпоредбата на чл. 79 ГПК, според която разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, а по силата на ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал. 1
ГПК в следните случаи, а именно когато делото се прекрати, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и ако разноските са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
В случая не е налице нито една от хипотезите, при която разноски в тежест на
длъжника не следва да се възлагат. Налице е плащане на сумите по изпълнителния
лист след получаване на ПДИ и това плащане е извършено директно в полза на
взискателя, а не чрез сезирания ЧСИ. Доказателство за това е подадената молба от
взискателя за прекратяване на делото, поради това че сумите са заплатени. Това
обстоятелство не се отрича и от самия длъжник, който в жалбата си сочи, че
задължението към взискателя е платено директно и в срок. При това положение
длъжникът дължи разноски по изпълнителното дело.
В жалбата се съдържат конкретни оплаквания за това, че пропорционалната такса,
2
определена от ЧСИ по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е неправилно изчислена.
Съгласно посочената разпоредба за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, както следва: а) до 100 лв. - 10 лв.; б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв.
+ 10 на сто за горницата над 100 лв.; в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв.; г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над
10 000 лв.; д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;
е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв. В случая ЧСИ е
определил таксата по чл. 26 от Тарифата в размер на 1431,07 лв. с ДДС, изчислявайки я
върху сумата в общ размер на 16 335,30 лв., видно от сметка за размер на дълга. В
посочената обща сума са включени освен сумите по изпълнителния лист, също и
адвокатското възнаграждение за изпълнително производство в размер на 120 лв.,
събраните авансово от взискателя такси в размер на 126 лв. и сумата 6766,13 лв., която
не е ясно какво точно представлява.
В разпоредбата на чл. 83 от ЗЧСИ е посочено, че пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес.
Съгласно посочената разпоредба съдът намира, че пропорционалната такса следва да
се изчисли и се дължи само върху размера на присъдените вземания по изпълнителния
лист, без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, вкл. без
адвокатското възнаграждение, респ. дължимите такси по самото изпълнителното дело.
В конкретния случай сумите по изпълнителния лист /материалният интерес/ са в
размер на общо 9323,17 лв. Дължимата такса по т. 26, б. „в“ от Тарифата е 765,85 лв.
без ДДС или 919,02 лв. с ДДС. При това положение за разликата над сумата от 919,02
лв. до присъдената от ЧСИ сума от 1431,07 лв. пропорционална такса по чл. 26 от
Тарифата е недължима, следователно в тази част жалбата е основателна, поради което
таксата следва да се намали. В останалата част жалбата е неоснователна и ще следва да
се отхвърли.
За длъжника остават дължими - 90 лв. /с ДДС/ обикновени такси с ДДС, съгласно ТТР
към ЗЧСИ; 1,75 лв. - т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и 919,02 лв. с ДДС - пропорционална
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
С оглед на изложеното, по-горе съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА определената пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ до сумата
от 919,02 лв., като ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. С. , в качеството си на длъжник по
изпълнително дело срещу действия, състоящи се във възлагане на разноски по делото,
посочени в писмо изх. № 13608/04.06.2020г. по изпълнително дело № 1074/2011г. по
описа на ЧСИ * в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4