ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 66112.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500552 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Фронтекс интернешънъл" ЕАД против разпореждане №
8868 от 20.05.2020г. по ч.гр.д. № 2018/2020 г. на РС - Перник, в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. А. за
вземания в размер на сумата 28,68 лв. – договорна лихва за периода 03.08.2015г. –
30.11.2015г. и сумата 135,85 лв. – обезщетение за забава за периода 22.06.2016г. –
13.03.2020г.
Жалбоподателят е направил искане разпореждането в обжалваната част да се отмени и
да се издаде заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми, като
поддържа,че процесният договор, ведно с погасителния план към него, съдържат
изчерпателно и в цялост всички законоустановени реквизити по чл. 11 ЗПК в това число и
тези, които съдът е приел, че липсват. Относно приетото от съда неспазване на чл. 11, ал. 1,
т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК е направена съпоставка между изискванията на закона и клаузите и
съдържанието на договора, като се твърди, че договорът съответства на изискванията на
ЗПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд е длъжен
служебно, т.е. и без да е налице възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК да извърши
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави. В настоящия случай по отношение на породеното между страните
облигационно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение представлява такова по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал.1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. При
недействителност на договора на основание сочената разпоредба, съобразно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност по договора за кредит, но не
дължи лихва или други разходи по договора, т. е. следва да бъде издадена заповед за
изпълнение само за дължимата главница по кредита.
Производството пред Районен съд-Перник е образувано по заявление от „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. В. А. за
вземания, произтичащи от договор за паричен заем № ***г., сключен между И. В. А. и
„Сити Кеш“ООД, цедирани в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Сред
претендираните със заявлението вземания са и тези за сумата от сумата 28,68 лв. –
договорна лихва за периода 03.08.2015г. –30.11.2015г. и сумата 135,85 лв. – обезщетение за
забава за периода 22.06.2016г. –13.03.2020г. Към заявлението са представени: договорът за
паричен заем и погасителен план към него.
Видно от договора, същият е сключен за предоставен на длъжника паричен заем в
размер за сумата от 400 лв., при уговорени ГПР 49,068 % и месечен лихвен процент 3,34%,
срещу което заемополучателят се задължава да върне общо сумата 434,69 лв. на 21 равни
седмични вноски от по 20,70 лв., като датата на първото плащане е ***г., а датата на
последно плащане – ***г. Районният съд е постановил издаване заповед за изпълнение
относно претендираните главница и разноски, а в останалата му част заявлението е
отхвърлено, като съдът е приел, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10 и 11 от ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по
кредита.
Разпореждането на районния съд в обжалваната част е правилно като краен резултат, а
частната жалба е неоснователна.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.7,
9, 11 от ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, месечен лихвен процент, съдържа
като приложение погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Имайки предвид, че договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него
2
изискването на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК за посочване последователността на
разпределението на вноските е неприложимо. Съгласно т.3.5 от договора годишният
процент на разходите е 49,068%. Други уговорки, касаещи ГПР в договора няма, поради
което и съдът счита, че договорът не отговаря на изискването на т. 10 от чл. 11, ал. 1 от ЗПК
- при посочването на ГПР да се посочат и взетите предвид допускания по приложение 1 към
чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Непосочване на допусканията, при които се изчислява ГПР в разглеждания договор е
от съществено значение в контекста на Директива 87/102 и е решаващ фактор за това дали
клауза от договор за заем, която се отнася до неговата стойност ще обуслови
недействителност на договора за потребителски заем съгласно чл. 22 от ЗПК. Член 4,
параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 транспониран в чл. 11 и чл. 19 от ЗПК предвиждат, че
договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма, и че в него трябва да е посочен
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази
директива, транспонирана в чл.19 от ЗПК, се определят условията за изчисляване на ГПР, а
в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който
кредитният договор е сключен“. Приложение №1 към ЗПК и към Директива 87/102 посочват
точно какви са допълнителните допускания за изчисляването на годишния процент на
разходите.В защита на потребителите срещу несправедливите условия на кредитиране е
въведено задължението на кредитора да запознае потребителя с всички условия на
бъдещото изпълнение на сключените договори. Член 4 от Директива 87/102 изисква при
сключването на договорите на заемателите да са известни всички обстоятелства, които
могат да имат отражение върху обхвата на техните задължения (вж. Решение по дело
Berliner Kindl Brauerei), включително и допусканията при които се изчислява ГПР. Така това
информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент,
изчислен съгласно единна математическа формула, както и посочване на допълнителните
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите има съществено значение.
Тази информация позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
С оглед на изложеното, в конкретния случай по силата на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК процесният договор за заем е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК в
съответствие със закона ПРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се следват.
С оглед на изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8868 от 20.05.2020г. по ч.гр.д. № 2018/2020 г. на
3
РС - Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. В. А. за вземания в размер на сумата 28,68 лв. –
договорна лихва за периода 03.08.2015г. – 30.11.2015г. и сумата 135,85 лв. – обезщетение за
забава за периода 22.06.2016г. –13.03.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4