Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          20 декември  2011 г.                град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав на …21 ноември 2011…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Н.Н.…………………………., като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА…………….. гр. дело № 1252 по описа  за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                               Предявеният иск е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

      Ищците С.Г.Д. и Г.И.К. твърдят, че по силата на наследство и делба са съсобственици на недвижим имот от 507 кв.м, находящ се в строителните граници на гр. Стара Загора, подробно описан в исковата молба. Твърдят, че този имот са придобили от наследодателя им Иван Георгиев Искрев, който го е закупил през 1955 г. като нива. Впоследствие той е бил поделен, като на майка им – Радка Атанасова Искрева, е била възложена в дял обособена частнего. Твърдят, че владеят имота от няколко десетилетия и правото им са собственост не било оспорвано. Декларирали имота и плащали данъци. Твърдят, че имотът не бил отчуждаван. Кварталът, в който се намирал имотът, бил предвиден да бъде включен в уличната регулация на гр. Стара Загора и били налице процедури, но все още имал неуреден устройствен статут. По повод на снабдяването им с документи, разбрали, че имотът се водел като общинска собственост по плана за земеразделяне като земеделска земя. Твърдят, че не е бил съставян акт за общинска собственост. Молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Стара Загора, че са собственици на процесното дворно място по силата на наследство и давностно владение, като конкретизират, че това владение е от 1955 г.

         Ответникът Община Стара Загора оспорва иска. Излага съображения по същество, свързани с липсата на доказателства за правата на ищците. Позовава се на разпоредбата на  § 1 от ЗД на ЗС относно давността за придобиване на държавни и общински имоти. Твърди, че е собственик на имота по силата на ЗСПЗЗ.

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

                   Ищците са наследници на Радка Атанасова Искрева, починала на 19.07.1997 г. в гр. Стара Загора. Приживе, по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д. № 812/1964 г. по описа на Старозагорския народен (тогава) съд, тя и представлявания от нея малолетен неин син Г.И.К. получили в дял дворно място от 500 кв.м, което преди това е било нива и е отделено от източната част на тази нива, с граници: на запад Първан Димов Генчев, на юг – път, на север и изток – имот на ДЗС. В дял на Първан Димов Генчев бил предоставен дворно място от 500 кв.м при граници:  юг – път, запад и север имот на ДЗС, и изток – Радка Атанасова и Иван Георгиев К.. Тези две дворни места са съставлявали нивата от 1 дка, м. Каймака, закупена от Първан Димов Генчев и наследодателя на Радка Атанасова и Г.И.К., Иван Георгиев К. с договор за покупко-продажба от 23 май 1955 г., обективиран в н.а. № 33, т.ІІ, дело № 353/1955 г. на нотариуса при Старозагорския народен съд.

                   Освен тези факти по делото е установено още, че с протоколно решение № 19 от 01.09.2009 г. комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № 86 от 09.07.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Стара Загора, е определила имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, в т.ч. и  имот с площ от 0,507 дка с № 917, м. Каймака, предназначен за индивидуално застрояване, който според заключението на вещото лице е идентичен с имота, чиято собственост се претендира от ищците. Решението е одобрено със заповед № 120 от 21.10.2009 г. на директора на ОД „Земеделие”. За посочения имот не е съставен акт за общинска собственост.

                   Възражението на процесуалния представител на ответника, че по делото не е доказано, че ищците са правоприемници на Иван Георгиев К., е неоснователно. По правната си същност представеният протокол от проведено с.з. на 18.12.1964 г. представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва със задължителна материална доказателствена сила, при което за съдът съществува задължение да приеме, че Радка Атанасова Атанасова се е явила в това с.з. лично и като майка и законна представителка на 10-годишния тогава ищец  Г.И.К. (роден е през 1954 г.), който е син на Иван Георгиев К., починал на 16.04.1956 г. Вярно е, че в удостоверението за наследници е посочено фамилно име Искрева, но  очевидно това е било нейното фамилно име преди сключването на брака й с Иван Георгиев К.. Няма основание да не бъде взет предвид документът, издаден от Старозагорския митрополит, тъй като видно от текста му, той е издаден след сключване на брака между Иван Георгиев и Радка Атанасова „съгласно гражданския закон”. От удостоверението изх. № 11-03-13405 от 20.10.2011 г., издадено от Община Стара Загора, се установява, че регистрите за населението на община Стара Загора са от 1958 г. и затова няма как да се търсят данни от акт за сключване на граждански брак. От друга страна, съдът констатира, че другата ищца – С.Г.Д., носи бащито име Г. и фамилно име Атанасова (у-ние за наследниците). Освен това тя е родена през 1963 г., т.е. след смъртта на Иван Георгиев К. и преди делбата на процесната нива. От тези два факта може да се направи извод, че С.Г. е дете на Радка Атанасова от друг брак, от който последната е получила като фамилно име Атанасова. Всички тези обстоятелства и фактически изводи дават основание на съда да приеме, че Радка Иванова Искрева е сключила брак през май 1953 година с Иван Георгиев К., който е починал три години по-късно (1956 г.) и като наследници е оставил съпругата си Радка Атанасова и сина си Г.И.К.. Ищцата С.Г. е дете от друг брак на Радка Атанасова, поради което наследява майка си по силата на наследственото правоприемство след смъртта й, заедно с едноутробния си брат  Г.И.К.. Квотите им върху процесния  имот не са предмет на установяване. В отговора не е предявено възражение относно липсата на идентичност между лицата Иван Георгиев К. и Иван Георгиев Пейков, нито че Радка Атанасова е сключила брак през 1953 година с друго лице. Затова тези фактически възражения, изложени в писмената защита на ответника, не следва да се коментират като преклудирани.

                   Неоснователно е възражението, че не е установено по безспорен и непротиворечив начин, че поземленият имот, за който в производството се иска установяване на право на собственост, е идентичен с имота, предмет на сделката, обективирана в н.а. № 33 от 1955 г., защото от заключението на вещото лице и изготвената от него комбинирана скица се установява точно обратното (закл., стр.4, б.”е”). Съдът възприема напълно заключението на вещото лице. От събраните от него данни по предходните планове и разписни списъци се установява, че по кадастралния и регулационен план на кв. Чадър могила, одобрен със заповед № 1117 от 27.06.1961 г., процесният имот е отразен заедно с група от още 9 имота с кафяв цвят. По местоположение имотът съответства на процесния в момента. Вещото лице дава заключение, че използваният кафяв  цвят за заснемането и нанасяне на имотите показва, че това е станало след одобряването на плана, тъй като за изчертаните с черно имоти с пл. №№ 3200 и 3201 в разписния списък не са вписани собственици. За този квартал (вече с наименование „Самара”) е изработен кадастрален план през 1984 г. и застроителен и регулационен, който е действащ и в момента, през 1988 г. За изчертания и означен с черни линии и цифри ПИ № 4705 с площ от 490 кв.м графично определена, в разписния списък е посочена Радка Атанасова Искрева. За този имот вещото лице приема, че е идентичен с източната част на описания в н.а. от 1955 година имот с площ от 1 дка и съответно с ПИ с идентификатор 68850.315.917 по действащата кадастрална карта и е ползван след делбата  през 1964 година като жилищен с построен в него сграден фонд. Вещото лице дава заключение, че разликата в площта на имота по плановете от 1961 и от 1988 година и по кадастралната карта е минимална и се дължи на изместване на границите с времето. В тази връзка съдът би добавил към заключението на вещото лице и това, че измерването е графично, при което винаги би могла да се получи такава минимална разлика. Площта обаче винаги е била около 500 кв.м.

                   Няма спор (това се твърди и от ищците), че процесният имот се намира извън регулацията, чийто край, видно от приложените към заключението скици и от обясненията на вещото лице в с.з. от 21.11.2011 г., стр.3, е очертан от улиците „Виктор Юго” и „Трета опълченска”. Но това обаче не значи, че имотът, а и всички други, които се намират на североизток от края на регулацията, попадат извън строителните граници на града. От всички представени по делото скици и схеми от действащите планове и карти се установява, че тази територия е урбанизирана и е предназначена за индивидуално жилищно строителство, т.е. е в територията на населеното място по смисъла на чл.7 ЗУТ. Обстоятелството, че не е урегулирана, не внася промяна в нейния статут и предназначение по аргумент от чл.15, ал.1 ЗУТ, който дава възможност да поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план, да бъдат урегулирани с подробен устройствен план по чл. 16 или по чл. 17 от закона. 

                   С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                   За ищците е налице правен интерес от установяването на исканото обстоятелство, тъй като между страните е налице спор относно собствеността върху процесното дворно място. Освен това те упражняват фактическа власт върху този имот, което ги лишава от възможността на предявят осъдителният иск по чл.108 ЗС. Предвид на това предявеният от тях иск е допустим, а разгледан по същество – и основателен.

                   Установителният иск за собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищците действително притежават вещното право върху имота, предмет на спора. Следователно те трябва да докажат по положителен начин, че са придобили твърдяното право, което в случая се установява по несъмнен начин. Имотът е купен като нива от бащата на първия ищец в съсобственост с лицето Първан Димов Генчев, за което е издаден нотариален акт за покупко-продажба № 33 от 23.05.1955 г. По-късно този имот е бил поделен между Генчев и наследниците на Иван Георгиев К., който е починал през 1956 г., като в дял на съпругата и малолетния му син се е паднало дворно място от 500 кв.м, съставляващо източната част на имота, идентичен с ПИ № 4705 по ПУП на гр. Стара Загора и с идентификатор 68850.315.917. След смъртта на съпругата Радка Атанасова като наследници са останали децата й - ищците Г.И.К. и С.Г.Д.. Така че по силата на наследственото правоприемство двамата ищци наследяват майка си, в т.ч. и правото на собственост върху процесния имот. Нотариалният акт и удостоверението за наследници са документите, които ги лигитимират като собственици.

                   Както наследодателката на ищците, така и те никога не са губили владението върху имота, нито той им е бил отнеман физически или юридически. По делото няма данни този имот да е бил внасян в ТКЗС, нито че бащата на ищеца е бил негов член. При това положение той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на въстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети от собствениците им (Р-883-2010, І г.о.; Р-197-2011, І г.о.; Р-798-2010, І г.о.Р-21-2011, ІІ г.о.; Р-427-2009, ІІ г.о.). Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място са земеделски. Макар имотът да се е намирал извън чертите на регулационния план, той има селищен характер, бил е застроен и се е използвал за жилищни нужди. В такъв случай, ако собственикът не е бил член на ТКЗС и земята фактически не е била отнета, той запазва собствеността си изцяло, респ. по силата на наследственото правоприемство тази собственост преминава върху неговите наследници. Както бе посочено по-горе такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове  (Р-21-2011, ІІ г.о., Р-427-2009, ІІ г.о.).

                   С оглед на тези съображения съдът намира, че възражението на ответника, че е собственик на процесното дворно място по силата на закона, е неоснователно. Включването на този имот във фонда по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и придобиването му в собственост от общината не намира опора в закона (Р-197-2011, І г.о.), респ. не поражда никкави права за ответника.

                   В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че имотът не е придобит от ищците по давност, тъй като е придобит от тях на друго основание – по наследство.

                   Предвид на изложените съображения съдът намира, че предявеният от Г.И.К. и С.Г.Д. установителен иск е доказан и следва да бъде уважен. На основание чл.78, ла.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 385 лв.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И       :

 

                   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Стара Загора, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, че  С.Г.Д. ***, ЕГН ********* ***, ЕГН **********, са собственици по силата на наследствено правоприемство на дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес ул. Трета опълченска № 64Б, с площ от 507 кв.м по кадастралната карта на гр. Стара Загора, с идентификатор 68850.315.917, със съседи: 68850.315.921, 68850.315.919, 68850.315.912 и 68850.315.956.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Община Стара Загора, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Д. ***, ЕГН ********* ***, ЕГН **********, сумата от 385 лв., представляваща направените по делото разноски.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: