№ 1261
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 21.05.2021г. постановено по гр. д.№ 9016/2020 г. по описа на ОС-Перник,
ГО, е отхвърлил изцяло предявените от В. С. Б., срещу Община Перник, искове с правно
основание чл.49 вр.чл. 45 ал.1 и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 50 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и душевни страдания от счупване на дясна седалищна кост, вследствие на
подхлъзване и падане на тротоара, водещ към касите на „Автогара Перник“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 04.01.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.
Със същото решение В. С. Б., е осъдена да заплати на Община Перник, сумата от
1890 лв. разноски по делото, от които 1800 лв. представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, 50 лв. депозит за вещо лице и 40 лв. за съдебни удостоверения.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателят-ищец В. С. Б. опорва решението изцяло и моли същото да бъде
отменено, а искът - уважен в пълен размер.от 50 000 лв. Изтъква факта, че ОС е допуснал
нарушение на процесуалните правила, което е довело до отхвърляне на исковата претенция
на ищцата. Последното се изразява в това, че с определението по реда на чл.146 ал.1 ГПК, в
1
който е инкорпориран докладът по делото, съдебният състав не е дал ясни и конкретни
насоки на страните, досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, а
именно не е указал на ищцата, че следва да докаже по пътя на главното и пълно доказване,
че ответникът е собственик на имота, в който е паднала. Посочва още, че с категоричност се
установява, че на 04.01.2017г., е изгубила равновесие и е паднала на тротоара в района на
„Автогара Перник“, вследствие на което е претърпяла телесна увреда. Относно причините за
настъпване на процесното събитие, следва да се кредитират показанията, дадени от св.И. Н.
Б., който е очевидец на злополуката. При разпита си в о.с.з. на 12.05.2021 г. последният
заявява, че с ищцата се придвижвали заедно по ул. Ален Мак, гр. Перник, в посока към
„Автогара Перник“. На пешеходен подлез свързващ „Софийско шосе“ и „Автогара Перник“,
тя паднала на първите стълби откъм бул.„Софийско шосе“. Падането не е било провокирано
от дупки или неравност, а във връзка с това, че предходната вечер метеорологичните
условия били влошени, поради обилни снеговалежи. В тази връзка и наличните сняг и лед
по стълбите, пострадалата паднала на задната част на торса си, като свидетелят й оказал
помощ да се изправи и да продължи да върви към автогарата. Твърди още, че е паднала на
тротоарно пространство, което е част от пътната мрежа и техническа инфраструктура, което
се намира в собственост на Община Перник, обслужващо гражданите при тяхното
пешеходно придвижване на територията на града. За нея не е налице правно задължение за
установяване и представяне на конкретния титул за собственост на пътя, доколкото
собствеността се установява по силата на закона - пар.7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА -
собственост на общините са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната система, които обслужват територията на съответната община и не са
включени в установения фонд на търговски дружества; чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата -
Общинските пътища са публична общинска собственост. Доколкото налице е законово
задължение на Община Перник за осъществяване на снегопочистване, но такова
действително не е било извършено и към конкретния момент е било налице заснежаване и
заледяване на процесния участък от тротоара, то налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на възложител на снегопочистването. От
събраните по делото гласни доказателства е видно, че произшествието е настъпило на
пешеходен подлез на ул. „Софийско шосе“, а не в рамките на частен недвижим имот, за
какъвто се счита прилежащият към „Автогара Перник“ парцел. Посочената улица -
„Софийско шосе“ и намиращият се на нея подлез, безспорно е част от общинската пътна
мрежа, което не е оспорено от ответника.
Твърди още, че непосредствено след инцидента, била хоспитализирана в МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД, където била диагностицирана със счупване на дясна седалищна кост
и е проведена мануална репозиция на счупените костни фрагменти. След злополуката
ищцата е била в отпуск, поради временна нетрудоспособност за периода от 16.01.2017 г. -
30.03.2017 г. От депозираната по делото СМЕ става ясно, че медико - биологичния характер
на увреждането се характеризира като трайно затруднение на движението на долен десен
крайник за срок повече от 30 дни. Продължителността на възстановителния период при
такъв тип повреди е три месеца - първоначален постелен режим за около 3 седмици, след
2
което започва постепенно вертикализиране и раздвижване на пациента. Св.Б. уточнява, че
около три месеца той е полагал грижи за възстановяване здравословното състояние на
ищцата. Тя не е могла да се придвижва сама и това наложило той да я пренася за да може да
отиде до тоалетната, да се нахрани и облече. През този период тя поемала обезболяващи за
облекчаване на болката. Споделя, че понастоящем пострадалата продължава да изпитва
болка в увредения крайник при промяна на времето. Затова моли да й бъде присъдено
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Община Перник не изразява становище в писмен вид. В писмени
бележки оспорва да е собственик на процесното платно - тротоара, водещ към касите на
автогара Перник, като твърди, че е собственост на общинското дружество ЕООД
Пътнически превози Перник. Затова счита, че не е пасивно материално-правно
легитимиран по чл.49 ЗЗД.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищцата В. С. Б. твърди, че на 04.01.2017г., около 7часа сутринта, отивайки на работа,
валял сняг, било заледено 2 см. и непочистено на тротоара, поради което изгубила
равновесие и паднала на тротоара към касите в района на „Автогара Перник“, следствие на
което получила фрактура на дясна седалищна кост, довела до трайно (за повече от 30 дни от
датата на увреждането) затруднение в движенията на дясната седалищна област и дясната
тазобедрена става. Поддържа, че травмата е довела освен до физически болки и страдания и
до емоционални такива, като падането е предизвикало емоционален дискомфорт,
безпокойство и непълноценност при общуването й с хора. Затова претендира сумата от 50
000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 04.01.2017г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът Община Перник оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма, при който ищцата твърди да е получила процесните наранявания. Твърди, че не
са налице основанията за ангажиране на отговорността на Общината, тъй като тя не е
собственик на процесното пространство пред автогарата респ. няма задължение да го
поддържа. Прави възражение за съпричиняване, тъй като падането се дължало на липса на
внимание у пострадалата, а настъпилите вреди са обусловени от неполагане на дължимата
грижа за безопасност. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди като неотговарящо на обществените критерии за справедливост и икономическата
обстановка през 2017г. Прави възражение за изтекла давност, както и че на ищцата вече е
изплатено застрахователно обезщетение и обезщетение от нейния работодател, с които
3
вредите са били изцяло обезщетени още преди предявяването на исковете. Претендира
разноски .
От фактическа страна се установява, че на 04.01.2017г. около 7 ч. сутринта, ищцата,
заедно с нейния съпруг, се придвижвала в посока от ул.„Ален мак“ в гр.Перник към подлеза
в района на „Автогара Перник“. Поради снеговалежи предишната вечер, имало заледявания,
като слизайки по стълбите от ул. „Софийско шосе“ и придвижвайки се по тротоара към
касите на „Автогара Перник“, ищцата стъпила в неравност, която била и заледена,
подхлъзнала се и паднала. Съпругът й помогнал да се изправи и тя тръгнала за работа към
кв.„Изток“, ресторант „Европа-Р“. Непосредствено след инцидента, изпитала силни болки и
затова била транспортирана в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, където я придружавала нейната
внучка. След направена рентгенография на тазобедрена става, била диагностицирана със
счупване на дясна седалищна кост, като й била направена мануална репозиция на
фрактурата и бил назначен постелен режим, предписани са обезболяващи медикаменти.
Била изписана от болницата на същия ден. В следствие на злополуката, се намирала в
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 16.01.2017 г. до 30.03.2017г.
След инцидента, нейният съпруг полагал грижи за възстановяването на здравословното й
състояние в продължение на три месеца, като през този период е приемала обезболяващи
медикаменти, а съпругът й я мажел с обезболяващи мазила. За времето на възстановяването,
същата се нуждаела от чужда помощ в ежедневието, тъй като не можела да става от леглото,
нито да ходи, като изпитвала силни болки в десния крак и тазобедрената става. Три месеца
след получаването на травмата, започнала да се придвижва самостоятелно, но изпитвала
страх при стъпването, като при промяна на времето отново изпитва болки.
След изтичането на отпуска й поради временна неработоспособност, ищцата се върнала на
работа в ресторант „Европа-Р“, където работното й време било с продължителност от 8 часа.
Там работила кратко, защото заеманата от нея длъжност „помощник готвач“ изисквала да
заема изправена позиция, а получената от нея травма след инцидента не й позволявала да
стои права. Това я принудило да прекрати трудовото си правоотношение с ресторант
„Европа-Р“, след което започнала работа при друг работодател.
Горното се установява въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства,
а именно - показанията на св.Б. /съпруг и пряк очевидец/, разпитан в о.с.з. на 12.05.2021г.,
които съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви при
условията на чл.172 ГПК.
При разпита си в о.с.з. на 12.05.2021г. последният заявява, че с ищцата са се придвижвали
заедно по ул. Ален Мак, гр. Перник, в посока към „Автогара Перник“. На пешеходен подлез
свързващ „Софийско шосе“ и „Автогара Перник“, жена му паднала на първите стълби откъм
бул. „Софийско шосе“. Около три месеца той полагал грижи за възстановяване
здравословното състояние на ищцата. Тя не е могла да се придвижва сама и това наложило
той да я пренася, за да може да отиде до тоалетната, да се нахрани и облече. През този
период тя поемала обезболяващи за облекчаване на болката. Твърди, че понастоящем
пострадалата продължава да изпитва болка в увредения крайник при промяна на времето.
4
Падането не е било провокирано от дупки или неравности, а поради факта, че предходната
вечер метеорологичните условия били влошени, поради обилни снеговалежи. В тази връзка
и наличните сняг и лед по стълбите, пострадалата паднала на задната част на торса си, като
свидетелят й оказал помощ да се изправи и да продължи да върви към автогарата. Даденото
от св.Б. описание на инцидента логически напълно кореспондира и с типичните
метеорологични условия за периода около датата на процесния инцидент (същият е
настъпил на 04.01.2017 г.), както и с приложеното писмо от Национален институт по
метеорология и хидрология, филиал Кюстендил./л.76/
От гореизложеното, с категоричност се установява, че ищцата несъмнено е паднала на
тротоарно пространство, което е част от пътната мрежа и техническа инфраструктура, която
се намира в собственост на Община Перник, обслужващо гражданите при тяхното
пешеходно придвижване на територията на града.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.107 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука ищцата е получила тежка
средна телесна повреда, а именно : счупване на дясна седалищна кост, което увреждане се
характеризира като трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок
повече от 30 дни. Според експерта е възможно вследствие на падане от собствен ръст да се
получат увреждания от вида на тези, претърпени от ищцата, както и да се получат по
механизма, описан в исковата молба. Продължителността на възстановителния период при
такъв вид увреди е около 3 месеца, при първоначален постелен режим за около 3 седмици,
след което започва постепенно вертикализиране и раздвижване на пациента, което
кореспондира с посоченото от ищцата. Съгласно заключението по делото няма данни за
оказване медицинска помощ и проведено лечение относно психичното здраве на ищцата,
както и липсва медицинска документация за наличие на заболявания на опорно -
двигателния й апарат преди инцидента. Получената травма и последвалото лечение
обикновено създават затруднения при движението, самообслужването, неудобства при
спане за период не по-малък от 6 месеца. Ищцата се е нуждаела от помощ от близки за
ежедневните си нужди.
От представените по делото удостоверения от застрахователните дружества „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, „Бул инс“ АД, „Дженерали Застраховане“ АД, „ОЗОК Инс“ АД,
„Колонад Иншуърънс Ес Ей - клон България“ се установява, че работодателят „Европа - Р“
ЕООД - гр. Перник не е страна по застрахователни договори по застраховка „Злополука“ и
на ищцата не е изплащано застрахователно обезщетение за претърпените от нея
увреждания. В този смисъл възражението на общината за вече репарирани вреди е
неоснователно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
5
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този
смисъл отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на стъпалата, находящи се на прилежащ тротоар пред автогарата в Перник.
САС констатира, че претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на
основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по подръжка, реконструкция
и почистване от сняг на тротоарна площ и прилежащите към него стъпала, водещи до
автогара, където се реализират общински превози, който безспорно е публична общинска
собственост.
ОС е отхвърлил изцяло иска като недоказан, поради липсата на пасивна материално-правна
легитимация с оглед недоказване пълно и главно от страна на ищцата, че процесното място
представлява общинска собственост. САС констатира, че докладът е бланкетен, като на
ищцата изобщо не са давани надлежни указания да ангажира доказателства за установяване
на титула за собственост на имота, в който тя е паднала и респективно, че именно за
Община Перник е било налице задължението да почиства и поддържа конкретната пътна
мрежа, с оглед предотвратяване настъпването на инциденти като процесния.
Пред САС е представена извадка - скица от поземлен имот от 03.10.22г., издадена от СГКК-
гр.Перник, от съдържанието на която става ясно, че предназначение на територията е
урбанизирана за автогара, автоспирка. От събраните по делото гласни доказателства е
видно, че произшествието е настъпило на пешеходен подлез на ул. „Софийско шосе“, а не в
рамките на частен недвижим имот, за какъвто се счита прилежащият към „Автогара
Перник“ парцел. Посочената улица - „Софийско шосе“ и намиращият се на нея подлез,
безспорно е част от общинската пътна мрежа, което настоящата съдебна инстанция намира
за доказано пълно и главно.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този смисъл решение
№ 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290
ГПК/
6
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за противоправно
бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от станалия
инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че когато
законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в
крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
ОС-Перник е приел, че процесната част от тротоара в непосредствена близост до автогарата
не е част от инфраструктурната мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на
Общината контрол върху изграждането, поддържането и ремонта й, поради което не са
налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината.
Настоящата съдебна инстанция не споделя горния извод по следните съображения:
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неправилно поставени стъпала с
нарушена или повдигната конструкция или непочистването от сняг и заледяване на
тротоара, водещ до подлез и автогарата, където се предполага наличието на повече
пешеходци, представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата,
съответно неизпълнение на задълженията на общината и съобразно приетото в практиката
на ВКС от гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява
противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД. В
постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о.
на ВКС се приема, че "стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за
проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането и на
кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни
стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на Нар.№ 1/17.01.2001г. за организиране на движението
по пътищата, "стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява
пътя, т.е. в случая общината. Доколкото в хипотезата на чл.49 ЗЗД не се изисква да се
установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено
да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с
настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната
практика на ВКС правилно е счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки,
ангажиращи отговорността на СО при условията на чл.49 ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч.
всички прилежащи към тях съоръжения съставляват публична общинска собственост - чл.8
ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП. Съгласно чл.11 ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските
пътища, както и снегопочистването, се осъществява от общините. Ако са считали, че това е
частна собственост и респ. задължението за почистване се носи от собственика на ЕООД
Пътнически превози Перник, то е следвало да издадат предписание към последния, при
неизпълнение на което да се наложи санкция /аналогично при почистване на тротоар от
7
заледяване/. От гледна точка на обществения интерес най-важна е безопасността на
пешеходците, поради което прехвърлянето на задължения респ. разпределението на риска е
правно ирелевантно към предмета на доказване. Още повече едноличен собственик на
капитала на горепосоченото дружество е отново Общината.
Снегопочистването на тротоарите и улиците в гр.Перник е задължение на общината, без
оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат
на бездействието на Общината да да почисти стъпалата в непосредствена близост до
автогара и подлез, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската
среда, тротоарът е с обществено предназначение и предвид свободния достъп до него, се е
налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата повърхност на съоръжението,
разположено на тротоара. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение
да не се вреди другиму с оглед местонахождението на магазина, свободния достъп на хора
до него и обичайното преминаване по това място на много пешеходци.
На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за
своя сметка поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната
инфраструктура. Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града като
нейна общинска собственост в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или
други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на
чл.167 ал.1 ЗДП. Доколкото налице е законово задължение на Община Перник за
осъществяване на снегопочистване, но такова действително не е било извършено и към
конкретния момент е било налице заснежаване и заледяване на процесния участък от
тротоара, то налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на възложител на снегопочистването.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата
не е изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да
организира безопасно движение по улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и
причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й.
Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата, на
които е било възложено от ответната община упражняване на надзор и почистване, поради
което са причинени по повод възложената им работа. Установява се по безспорен начин от
показанията на св.Б., че мястото на инцидента е било непочистено, хлъзгаво и
необезопасено за незапознат с пътните условия, че увреждането вследствие на злополуката е
в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, което е попречило на ищцата да
запази равновесие.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
8
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът следва да присъди обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да
бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на
ВКС/ в решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д.
№ 1091/2009 г. на ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалата - 53 години към 2017г., икономическата конюктура в страната за 2017г.,
факта, че е получила една средна телесна повреда, но тежка, тъй като счупването на дясна
седалищна кост изисква единствено консервативно лечение и пълно обездвижване, а това
безспорно ще се отразява в бъдеще на двигателните функции на пострадалата предвид
възрастта й и обичайните дегенеративни промени, че обичайният период на възстановяване
е около 3 месеца, че пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и
нарушение на обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и
страданията, причинени на ищцата са били най- интензивни непосредствено след травмата,
и в началото на раздвижването, че е променен напълно стереотипа на живот и походката на
ищцата, която не смеела да излиза сама навън и вървяла много бавно. САС отчита факта, че
тя е работела като помощник-готвач в заведение /трудов договор на л.105/, което предполага
да стои права 8 часа при изпълнение на трудовите си функции, а след травмата вече не е
била в състояние да работи, поради което е напуснала. Затова САС счита че тази претенция
следва да бъде уважена в размер от 30 000 лв., предвид характера на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването им. В
останалата част до претендирания размер от 50 000 лв. претенцията е неоснователна и като
такава правилно е била отхвърлена.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - до 30 000 лв. и потвърдено
в останалата обжалвана част.
Върху главницата е дължима и законна лихва, по правило на чл.84 ал.3 ЗЗД считано от
датата на деликта т.е. 04.01.2017г.
С оглед релевираното в срок възражение за давност, съдът намира същото за основателно
единствено в частта досежно лихвите за периода от 04.01.2017г. до 11.08.2017г., тъй като
ИМ е депозирана на 11.08.2020г. Затова лихвата следва да се присъди, считано от
11.08.2017г. Що се отнася до главницата, възражението е изцяло неоснователно, тъй като
същата се погасява в петгодишен срок.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 50 000 лв., като жалбата е частично основателна /до 30 000 лв./
9
На осн.чл.78 ал.1 ГПК общината дължи в полза на жалбоподателката направените по делото
разноски, но такива няма и не следва да се присъждат.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Т. Х., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция, в размер на 1500 лв. без ДДС.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК общината дължи в полза на жалбоподателката направените по делото
разноски, в размер на 150 лв. платен депозит за СМЕ. От тях дължими с оглед уважената
част от жалбата са само 90 лв.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Т. Х., член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция, в размер на 1500 лв. без ДДС.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК общината дължи в полза на съда сумата от 1200 лв. от заплащане на
която ищцата е освободена по реда на чл.83 ал.2 ГПК.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи по компенсация разноски в полза на общината.
Съгласно списък по чл.80 ГПК те са общо 1890 лв./л.137/ От тях дължими с оглед
отхвърлената част от иска, са само 756 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 21.05.2021г. постановено по гр. д.№ 9016/2020 г. по описа на ОС-
Перник, ГО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва след 11.08.2017г. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Община Перник, Булстат: *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“,
№ 1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. С. Б., ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. ***, ул.
„***“, № ***, съдебен адрес: гр. София 1124, район „Средец”, ул. „Лакатица” № 1, ет. 2,
офис 7, чрез адв.Х., сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни
страдания от счупване на дясна седалищна кост, вследствие на подхлъзване и падане на
непочистен от сняг тротоар, водещ към касите на „Автогара Перник“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 90 лв./деветдесет лева/ направени по делото разноски на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
10
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част за разликата
над 30 000 лв. до 50 000 лв. и законната лихва за периода от 04.01.2017г. до 11.08.2017г.
ОСЪЖДА Община Перник, Булстат: *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“, № 1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Т. Х. Х. от САК гр. София 1124, район
„Средец”, ул. „Лакатица” № 1, ет. 2, офис 7, сума в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, както и сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство
пред първа инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Община Перник, Булстат: *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“, № 1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/
дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“, № ***,
съдебен адрес: гр. София 1124, район „Средец”, ул. „Лакатица” № 1, ет. 2, офис 7, чрез
адв.Х., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Община Перник, Булстат: *********, с адрес: гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“, № 1, сумата от 756 лв./седемстотин петдесет и шест лева/
направени разноски пред първа инстанция с оглед отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11