Р Е
Ш Е Н
И Е № 260008
05.01.2021г.,гр.Пловдив
В
И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д. № 2706/ 2020г. по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба на Е.М.Т. *** чрез адв. А.А. против Решение №
260704/ 05.10.2020г. постановено по гр.д.№ 8992/ 2020г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХІІІ гр.с., с което е
уважена молбата на Р. В.П. *** за
постановяване на мерки по чл.5, ал.1 и
сл. ЗЗДН за защита от домашно насилие против жалбоподателя. По изложени
съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
молбата за исканата защита по ЗЗДН. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Писмен
отговор от въззиваемата страна Р.В.П.,
представлявана от адв.А.А., не е постъпил, в съдебно заседание се заявява
становище за оспорване на жалбата като неоснователна по изложени съображения за
отчитане на всички обстоятелства от районния съд при постановяване на
обжалваното решение, поради което се иска потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за
настоящата инстанция съобразно ДПЗС.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.17, ал.1 ЗЗДН срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С
депозираната пред съда молба на 24.07.2020г. от Р.В.П. *** с искане за издаване
на ЗНЗ по чл.18 от ЗЗДН против Е.М.Т. ***, с който към момента на инцидент от
датата 21.07.2020г. живели на съпружески начала, са изложени обстоятелства за провокиран от
ответника скандал в късния следобед на посочената дата , вследствие на
което молителката била хваната за врата
, ударени й били два шамара в лицето в присъствието на приятели , които се
намесили и успяли да го усмирят. Скандалното поведение на ответника се проявило
и на датата 23.07.2020г. , когато през нощта се ровел в телефона на
молителката, обиждал и ругаел молителката
с отправяне на закани за
физическо насилие. В последствие молителката се изнесла от жилището на
ответника и заживяла при приятели докато си намери квартира за нея и детето й,
на което ответникът не е баща.
Посоченото поведение се сочи от молителката било проявявано многократно.
За това е поискано издаване на ЗЗ за налагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и
т.3. В приложение на молбата е представена Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща в идентичност заявените с молбата фактически
обстоятелства за осъществено физическо и психическо насилие от страна на
ответника, ангажирани са гласни доказателства.
Писмен
отговор от ответника в срока по чл.131 ГПК не е постъпил, след първото по делото съдебно заседание
молбата за издаване на ЗЗ и посочените в нея фактически обстоятелства са
оспорени от ответника.
По
делото е разпитан ангажираният от молителката свидетел – св. С.З.К., подкрепящ
изложените от молителката фактически обстоятелства във връзка с процесния
инцидент от 21.07.2020г, към който момент разговарял с молителката по телефона
и чул виковете на ответника с агресивна реакция относно това, че същата говори
със свидетеля, а по отношение на последващите агресивни действия не присъствал,
лично не видял, но за тях разбрал от молителката. Аналогично агресивно поведение ответникът
проявил и на датата 23.07.2020г, а в последствие свидетелят бил също адресат на удари от
страна на ответника на територията на гр.Пловдив за това, че свидетелят
поддържал отношения с молителката.
Въз основа на тези фактически обстоятелства и
ангажирани доказателства районният съд е постановил на основание чл.5, ал.1,
т.1, т.3, т.5 и т.6 ЗЗДН по отношение на молителката мерки за защита чрез
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо или психическо насилие по отношение на молителката, забрана за
ответника да приближава молителката и жилището, в което живее понастоящем,
както и местата за социални контакти и отдих , за срок от 18 месеца , задължен
е извършителя на насилието – ответника да посещава Специализирана програма за
работа с пълнолетни лица извършители на домашно насилие на посечен адрес в
гр.Пловдив, насочена е молителката да
посещава Програма Психо-социална консултация с пълнолетни лица, пострадали от
домашно насилие на посочен адрес в гр.Пловдив, указано е извършителя на домашно
насилие , че съгласно чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган , констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
органите на Прокуратурата, като ответникът е осъден да заплати глоба в размер
на 300 лева по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт, както и дължимата
държавна такса в размер на 25 лева, както и направените от молителката разноски
за производството по делото.
С
депозираната жалба постановеното решение се оспорва като неправилно кат постановено в противоречие с чл.2 ЗЗДН и
чл.9, ал.3 ЗЗДН, чл.159, ал.2 ГПК, чл.172 ГПК, чл.179 ГПК и чл.171, ал.2 ГПК,
като се поддържа главното оплакване, че единствено само Декларацията сама по
себе си не можела да доведе до обосновано решение за осъществено домашно
насилие спрямо молителката, тъй като не била подкрепена от никакви
доказателства. Поставяло се съмнение защо не били поискани да бъдат разпитани
като свидетели присъстващите на декларираните обстоятелства. В константната съдебна практика било възприето становището, че законът
придава доказателствена сила на твърдението в декларацията само в хипотезата, когато в хода на
производството същата е подкрепена с
други доказателства, поради което противно от приетото от районния съд
декларацията не се ползва с доказателствена сила в настоящия случай, като съдът
е следвало да разпредели доказателствената тежест по правилото на чл.154 ГПК.
Поради това се счита, че противно на приетото от районния съд от събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства не били установени
твърдяните актове на домашно насилие от ответника Т.. Постановеното решение се
оспорва и в частта на наложената глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН.
Жалбата
и формулираните доводи за процесуални нарушения са неоснователни.
Както
се посочи по – горе депозираната молба за издаване на заповед за незабавна
защита, съответно заповед за защита по ЗЗДН от молителката е скрепена с
представена Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН , която в идентичност на заявените с
молбата фактически обстоятелства , възпроизвежда в конкретика датите, в които
ответникът е проявил актове на домашно насилие и обстоятелствата, при които
същите са извършени. В случая заявените обстоятелства за скандализиращо
поведение на ответника, нанасяне на удари на молителката и осъществяване на
заплахи за физическо насилие съставляват актове на домашно насилие по смисъла
на чл.2 ЗЗДН, които съобразно цитираната разпоредба ограничават личния живот,
личната свобода и лични права на
пострадалата. Заявените обстоятелства частично са възприети от разпитания
по делото св.С.К. в момента на провеждане на телефонния разговор с молителката,
поради което подкрепят тези обстоятелства в резултат на лично възприети факти, а в останалата част възпроизвеждат
обстоятелства, заявени от пострадалата. Независимо от това дори и в случай на
неангажиране на подкрепящи Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН доказателства, не може да се игнорира, както
се сочи от страна на жалбоподателя чрез проц.представител, придадената по
силата на специалния Закон за защита от домашно насилие доказателствена сила на
тази декларация, съобразно изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН,
предвиждаща „ Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН“. С оглед на това
главното възражение на жалбоподателя в тази насока е изцяло несъстоятелно и
неоснователно, а постановеното издаване на заповед за защита от домашно насилие
от районния съд е правилно и законосъобразно. В този смисъл и оплакванията за
процесуални нарушения, свързани с преценката на гласните доказателства по
чл.172 ГПК и начина на провеждане на разпит на свидетелите съобразно чл.159, ал.2 и чл.171, ал.2, за
доказателствената сила на официалните документи по чл.179 ГПК, както и
приложението на общата норма на чл.154 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест са не само неоснователни, но и неотносими към случая с
оглед специалната правна уредба на по Закона за защита от домашното насилие. С
оглед на това постановеното обжалвано решение, с което е издадена Заповед за
защита от домашно насилие с постановяване на мерките на основание чл.5, ал.1,
т.1, т.3, т.5 и т.6 от ЗЗДН се явява в съответствие с доказателствения материал
по делото, обосновано и законосъобразно и подлежи на потвърждаване. По
отношение на нарочното възражение относно наложената на ответника глоба по
чл.5, ал.4 ЗЗДН в размер на 300 лева, следва да се отбележи, че при
основателността на искането за издаване на заповед за защита, приложението на
санкцията по чл.5, ал.4 ЗЗДН по силата на закона е императивно, поради което не
е налице основание за нейната отмяна. Ще се отчете принципно възражението на
жалбоподателя по отношение на размера на наложената глоба, не по изложените
доводи, а с оглед не високия интензитет на осъществения акт на домашно насилие,
при което наложената глоба ще се намали до минималния размер на предвидената по
чл.5, ал.4 ЗЗДН в размер на 200 лева.
С
оглед неоснователността на жалбата във връзка с главните предпоставки за
налагане на мерки по чл.5, ал.1 и сл ЗЗДН по молбата на пострадалата Р.П.,
присъждане на разноски на тази страна не се следват. На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за настоящата
инстанция разноски за адв.възнаграждение
по ДПЗС от 09.12.2020г. в размер
на 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260704/ 05.10.2020г.
постановено по гр.д.№ 8992/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІІІ
гр.с.,В ЧАСТТА, В КОЯТО са взети на
основание чл. 5 ал.1 т.1, т.3, и т.5 и т.6 от ЗЗДН по отношение на Р.В.П. ЕГН **********,***, действаща чрез
пълномощника си адв. А. А., със съдебен адрес:***,***, мерките за защита,
като е задължен Е.М.Т. ЕГН ********** ***, да се въздържа от
извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, по отношение
на Р.В.П. ЕГН **********; забранено е на Е.М.Т. ЕГН ********** *** да приближава молителя Р.В.П. ЕГН **********,
жилището в което живее понастоящем в ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителя, за срок от
осемнадесет месеца; задължен е извършителят на насилието Е.М.Т. ЕГН **********,*** да посещава
Специализирана програма за работа с пълнолетни лица извършители на
домашно насилие на адрес ***; насочена е
Р.В.П. ЕГН **********,***,
действаща чрез пълномощника си адв. А. А. да посещава Програма Психо-социално
консултиране с пълнолетни лица пострадали от домашно насилие, на адрес ***;
указано е на извършителя на домашно насилие Е.М.Т. ЕГН **********,***,
че
съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата постановено е издаване на заповед за защита, с вписване на предупреждението
по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН и връчване на
решението и заповедта на страните и на V РУ на МВР - Пловдив, както и като извършителят Е.М.Т. ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. А. А., е осъден
да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 25,00лева, както и да заплати на Р.В.П.
ЕГН **********,***, сумата от 300,00лева направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат.
ОТМЕНЯ Решение № 260704/
05.10.2020г. постановено по гр.д.№ 8992/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – ХІІІ гр.с. в частта, в която Е.М.Т.
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. А. А. е осъден да заплати глоба за
разликата от 200 лева / двеста лева/
до размера от 300,00(триста) лева
по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА Е.М.Т.
ЕГН **********,*** да заплати на Р.В.П. ЕГН **********,*** сумата 300 лева /
триста лева/ - направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН.
Председател: Членове: