Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1732/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С. С.А., ЕГН: **********,***, чрез адвокат А.Б., срещу
Решение № 301 от 05.07.2021г., постановено по н.а.х.д. № 20213110200909/2021г. по
описа на Районен съд гр. Варна, пети състав. Жалбоподателя намира обжалваното
решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се съдът да отмени обжалваното
решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР
гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“, с депозирани чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт К.Л.А. писмени бележки с.д. № 1243/26.01.2022г.
оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение
за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
с искане за присъждането му в минималния размер.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С НП № 20-0819-005311 от 21.01.2021г.
издадено от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, сектор
„Пътна полиция“, на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.145, ал.4 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.6, пр.2 от същия закон е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
е установил от фактическа страна следното: На 30.12.2020г. С.С.А. се явил в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна за да регистрира на свое име
придобитото на 15.11.2020г. посредством договор за покупко-продажба моторно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с номер на рамата WDD*****. Младши инспектор В. С. Д. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Варна установила, че А. не е спазил едномесечния срок за регистрация по чл.145,
ал.4, във връзка с ал.2 от ЗДвП. Предвид установеното, св. Д. съставила на въззивника акт за установяване на
административно нарушение серия АА, бл. № 441105 от 30.12.2020г. Въз основа на
съставения акт е издадено процесното наказателно постановление.
С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил
наказателното постановление. В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел,
че при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията, визирани в
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е още, че
административнонаказателното производство е било проведено законосъобразно, както
и че нарушението извършено от страна на санкционираното лице е безспорно
доказано.
Така постановеното решение е правилно. Същото
е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния
си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения.
Категорично установено по делото е, че жалбоподателят, който е собственик на
представения за регистрация лек автомобил не е изпълнил задължението си по
чл.145, ал.2 от ЗДвП – в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика. Предвид това и в съответствие с
фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл.
189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда,
следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са
установени от контролните органите в хода на административнонаказателното
производство, каквато е и преценката на
първоинстанционния съд. Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
като въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени в
решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като в изпълнение
на чл.339, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН съдебното решение съдържа
подробни мотиви защо не се приемат изложените в жалбата доводи, които мотиви
настоящата инстанция не намира за необходимо да повтаря съобразно разпоредбата
на чл.221, ал.2 от АПК.
Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно
са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно
административнонаказващият орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Областна
дирекция на МВР гр. Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 лева.
С оглед горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на осн. чл.
221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 301 от 05.07.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110200909/2021г.
ОСЪЖДА С. С.А.,
ЕГН: **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна 80.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: