ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2019
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110158572 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от С. Г. Г. срещу Софийски университет „Свети Клиент
Охридски”.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно заседание и
изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника считано от
02.10.2002г. до 12.09.2024г. Посочва, че през 2002г. е защитил дисертационен труд по
специалност „Диференциални уравнения“ (според класификацията на ВАК), а от 2002 г.
работил като асистент, а от 2011 г. до 12.09.2024 г. като главен асистент в Софийски
университет „Св. Климент Охридски“. Посочва, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е заемал длъжността „Главен асистент доктор” във Факултета по
математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, катедра
„Диференциални уравнения”. Посочва, че на 30.08.2024 г. е получил писмо от електронно
писмо от проф. С. Ш., с което му било възложено да се яви в стая 112 (отдел „ Човешки
ресурси”), в сградата на Ректората на Софийски университет „ Свети Климент Охридски ” за
връчване на документи. Твърди, че такива не му били връчени, а вместо това му било
поискано писмено обяснение относно афилиацията му към Парижкия университет Сорбона,
като в тази връзка е дал писмен отговор на 02.09.2024г. относно доклад №93-Ц-
223/30.08.2024г. Посочва, че на 12.09.2024г. му е била връчена Заповед №РД-25-
6/11.09.2024г., с която му е било наложено наказание за нарушаване на трудовата
дисциплина - „уволнение”. Твърди, че издадената заповед е неправилна, немотивирана и
незаконосъобразна, както и неотговаряща на изискванията на чл.185 от Кодекса на труда.
Счита, че деянията, с които се твърди да е нарушил трудовата дисциплина са погасени по
давност. Твърди, че посоченото в титулната част на заповедта правна квалификация на
нарушенията не съвпада и се разминава е посоченото в мотивите на процесната уволнителна
заповед. Твърди, че посоченото в т.1 от заповедта нарушение е погасено по давност.
Съгласно т.1 е било посочено, че е посочил невярна информация за институционалната си
принадлежност в различни бази данни, което било установено със Становище на Етичната
комисия към СУ от дата 23.05.2023г. Твърди, че дори такова нарушение да е било е
извършено, това е станало през 2017 г., поради което е погасено по давност. Посочва, че
сключените от него договори с различни международни издателства, публикували трудовете
му /книги, монографии, статии и пр./ са сключени преди издаване на процесната заповед и в
1
тях е посочено точно, конкретно и ясно как и по какъв начин ще се презентира разработката,
както и каква принадлежност ще бъде посочена. В договорите с издателствата “NOVA
science publishers” и “World Scientific Publishing Co. Pte.” LTD е било изрично посочено, че
под имената на ищеца в книгите и статиите, свързани с тези книги трябва да се изписва
“Sorbonne University. Paris. France”. Твърди, че теориите му били внедрени в множество
университети по света, като Европейския съюз изисквал от България да внедри последните
и в българската университетска система, но за да се случи това в България следвало
навсякъде да цитират автора на същите, което предизвикало много спорове в научните среди
и съответно в Софийския университет „Св. Климент Охридски. Сочи че трудовете му са
финансирани от чужбина, поради което ответникът нямал принос към тях, поради което
нямал основание да иска името му да присъства върху трудовете. Твърди, че наложеното
наказание е в разрез с Етичния кодекс и правилника за устройство и дейността на
университета. Посочва, че съгласно правилника на университета е имал правото да
осъществява изследователска, приложна и консултантска дейност въз основа на договори с
други предприятия, учреждения и организации. В допълнение на това разполагал с правото
да публикува свободно научните си изследвания в българския и чуждестранния научен
печат, да членува свободно в професионални, творчески и други сдружения в България и в
чужбина, както и да членува свободно в професионални, творчески и други сдружения в
България и в чужбина. Сочи, че липсват данни кога се е запознал със Заповед №РД-19-
257/28.05.2019г. По отношение на нарушението по т.2. сочи, че липсва информация кога
същото е открито и извършено. Твърди, че не било възложено създаването на процесните
публикации и книги от ответника. Сочи, че за статиите не е заплащано нищо допълнително
от страна на университета и поради това работодателят няма и връзка е научните разработки
и не следва да бъде посочвано името на университета в тях. Твърди, че е изпълнявал всички
свои задължения съгласно длъжностната си характеристика, етичния кодекс и правилника на
университета. Счита, че отношенията му с ISDE (Международното общество по
диференциални уравнения са частноправни и не касаят отношенията му с ответника.
Оспорва субсидията и престижа на университета да са спаднали в резултат на негова
дейност, а освен това университетът не възприемал неговите достижения и теории, поради
което бил принуден да работи сам за развитието на науката, както и в сътрудничество с
различни международни организации. Твърди, че е наказан за това, че не се е явил на работа
в почивен ден- 14.07.2024 г. Сочи, че доколкото е член на международна организация —
American Mathematical Society (Американското математическо общество / организация),
където работи като рецензент, не е следвало да има одобрен отпуск за отсъствията си.
Твърди, че в оспорваната заповед е погрешно посочена правната квалификация на
извършените нарушения, с оглед на което бил нарушен чл. 195 КТ. Счита, че не му е бил
даден достатъчен срок да даде обяснения.
Твърди, че ответникът е нарушил чл. 193 КТ, като не е дал достатъчен срок за обяснения,
което е самостоятелно основание за отмяната на заповедта. Сочи, че не са му били
предоставени всички документи касаещи уволнението му, поради което защитата му е била
силно затруднена, което води до незаконосъобразност на заповедта. Оспорва да е извършвал
системни нарушения на трудовата дисциплина, както и да е накърнил доброто име и
авторитета на университета. Оспорва да е налице нарушението на трудовата дисциплина,
посочено в разпоредбата на чл. 187, ал. 1. т. 7. т.8 и т. 10 от Кодекса на труда. С оглед
гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №РД-25-
6/11.09.2024г. на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като незаконосъобразна,
да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди незаконосъобразното уволнение,
както и да осъди Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да заплати обезщетение
по реда на чл.344, ла.1, т.З от КТ за оставането му без работа в размер на 18 555,60 лева за
периода от 12.09.2024 г. до 12.04.2025 г., ведно със законната лихва върху горната сума
считано от дата 12.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Твърди, че всички нарушенията по т.2 от Заповедта са узнати от
работодателя на 29.08.2024 г. с доклад вх. № 70-05-808 на проф. д-р М. С. - декан на
2
Факултета по математика и информатика (ФМИ), с оглед на което същите не били погасени
по давност. Сочи, че нарушенията на трудовата дисциплина по т. 2 от заповедта се изразяват
в това, че служителят в нарушение на заповед № РД-19- 257/28.05.2019 г. е публикувал
статии в научни издания без да посочи принадлежността си към Софийски университет.
Твърди, че наказанието за всяко едно от нарушенията по т.2. от Заповедта е наложено в
рамките на 1-годишния срок съгласно чл. 194 от КТ от извършване на нарушението. Твърди,
че действията на ищеца представляват нарушения на трудовата дисциплина на основание
чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8, предл. второ от КТ,
във вр. с чл. 126, т. 7 и т. 13 КТ, във връзка със заповед № РД-19-257/28.05.2019 г. на Ректора
на Софийски университет. Посочва, че заповедта е от 2019 г., като ищецът знаел за нея.
Твърди, че преди да бъдат предприети действия по налагане на наказание служителят
многократно е бил уведомяван от ръководството, а в последствие и от Етичната комисия на
СУ, че публикува своите статии в разрез на цитираната ректорска заповед. С доклад от доц.
дн Иван Минчев вх. № 93-И-47/17.03.2023 г. Етичната комисия на Софийски университет е
била сезирана с искане да се направи проверка по повод публикациите на С. Г., в които
вместо със СУ посочва афилиация със Сорбоната, като ищецът бил уведомен с писмо от
29.03.2023 г., като му било предоставено право на отговор. Посочва, че ищецът се явил и
подал отговор на 04.04.2023 г., в който не отрекъл извършените нарушения. Твърди, че
ищецът е бил уведомен на 23.05.2024 г. за съдържанието на ректорската заповед и че
извършваните от него действия са в нейно нарушение. Посочва, че в свои имейли ищецът е
посочил, че изпратил статията си с двата адреса (София - СУ и Париж - Сорбоната), но в
отпечатването се отразил само този в Париж, защото му били отказали. Посочва, че не е
било накърнено правото на ищеца сключва договори с външни организации и с кого да
сключва договори и къде да публикува своите статии, но където и да го правил е следвало
задължително да посочва афилиацията си към СУ. Ответникът излага доводи, че
публикуването на името му към статиите на преподаватели оказва влияние върху оценката
на университета. Твърди, че ищецът изрично признал, че опитвал да спазва заповедта, но
издателите публикували принадлежността му единствено към Сорбоната. Счита, че
престижът на университета бил уронен, доколкото ищецът посочвал принадлежността си
единствено към заведение, с което нямал отношения, вместо Софийския университет.
Твърди, че за периода от 15.07.2024 г. до 17.07.2024 г. и на 16.08.2024 г. ищецът не е бил на
работното си място да изпълнява трудовите си задължения, като не е оспорил това
обстоятелство в дадените от него обяснения. Посочва, че не му е бил разрешаван отпуск,
нито му било дадено разрешение за командировка от ректора. Оспорва твърдението, че не е
дал достатъчно срок за обяснения на ищеца, доколкото е дал 3 дни срок, като е бил запознат
предварително за извършените нарушения. Посочва, че ищецът не е поискал удължаване на
срока, а освен това е нямало основание такова да му бъде дадено, доколкото е била изискана
информация от Сорбоната, като било посочено, че не го познават. Освен това въпреки, че е
разполагал със срок от три дни, той е депозирал обясненията си още на първия. Оспорва
иска за обезщетение, доколкото твърди, че ищецът не е представил доказателства, че не
започнал работа на друго място. С оглед на това счита, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
2. Кои права и кои обстоятелства се признават:
Между страните не се спори, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника
считано от 02.10.2002г. до 12.09.2024г., като със Заповед №РД-25-6/11.09.2024г. му е
наложено наказание – уволнение.
3. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:
Няма такива.
4. Правна квалификация:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ.
3
5. Съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че е било налице
твърдяното основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно
упражнено.
Съдът указва на ищеца че следва да установи твърдението си, че работи в Сорбоната,
в случай че твърди това, както и членството си в Американско математическо общество.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение,
както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
6.По доказателствените искания:
Съдът допуска представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на
исковата молба и с последващите молби.
По доказателствените искания на ищеца:
По искане № 1 - съдът ще допусне само 1 свидетел за обстоятелството в какви
научни организации участва и работи ищеца. Втория свидетел не е необходим. По
отношение на обстоятелството – кога са изпратени към издателствата процесните статии и
публикации – са налице достатъчно доказателства.
По искане № 2 – съдът намира фактите, които ищеца цели да бъдат установени за
неотносими по делото и ще остави доказателственото искане без уважение. Без уважение,
ще бъде оставено и искането за назначаване на съдебно-компютърна-техническа експертиза,
същата не необходима.
По искане № 3 – искането е относимо единствено в частта – ответника да предостави
информация за това дали ищеца е бил ангажиран с учебни занятия, изпитна сесия или друга
академична дейност на следните дати: в периода 15.07.2024 г. – 17.07.2024 г. и на 16.08.2024
г. В другата си част е неоснователно, като не необходимо.
По искане № 4 – същото не е мотивирано, не е ясно от кои документи ищеца иска да
се ползва и кои намира за относими по делото. Съдът ще остави доказателственото искане
без уважение.
По доказателствените искания на ответника:
По искане №1 – съдът ще го остави без уважение, като не необходимо.
По искане № 2 - съдът ще допусне само 1 свидетел за обстоятелствата. Втория
свидетел не е необходим. По отношение на обстоятелството – кога са изпратени към
издателствата процесните статии и публикации – са налице достатъчно доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.02.2025 от 10:00, за която
дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
На ищеца да се изпрати препис от молба вх. № 418307/23.12.2024 г.
На ответника да се изпрати препис от молба вх. № 390305/03.12.2024 г.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговор на искова молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА 1 свидетел при режим на довеждане на страната на ищеца. Свидетелят
следва да бъде доведен за датата на насроченото съдебно заседание. При неизпълнение без
посочване на уважителни причини, съдът ще заличи свидетеля.
ДОПУСКА 1 свидетел при режим на довеждане на страната на ответника.
Свидетелят следва да бъде доведен за датата на насроченото съдебно заседание. При
неизпълнение без посочване на уважителни причини, съдът ще заличи свидетеля.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК ответника в 1 седмичен срок, с
писмена молба с препис за насрещната страна - да предостави информация за това дали
ищеца е бил ангажиран с учебни занятия, изпитна сесия или друга академична дейност на
следните дати: в периода 15.07.2024 г. – 17.07.2024 г. и на 16.08.2024 г. При неизпълнение в
срок съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите
относно които страната е създала пречки за събиране на доказателствата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ следните доказателствени искания на ищеца:
доказателствено искане № 1 в частта за допускане на втори свидетел и по отношение на
обстоятелството – кога са изпратени към издателствата процесните статии и публикации – са
налице достатъчно доказателства; доказателствено искане № 2; доказателствено искане № 3
– в частта извън допуснатата; доказателствено искане № 4.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ следните доказателствени искания на ответника:
доказателствено искане № 1; По искане № 2 – в частта в която се иска втори свидетел.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства че работи в Сорбоната и че членува в
Американско математическо общество.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по
медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец
5
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса,
на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да
се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6