№ 115
гр. Пазарджик, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103254 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.32, ал.2 ЗС за определяне на начин за реалното
ползване на незастроената част от съсобствен поземлен имот с
идентификатор ** по КККР на гр.Пазарджик, целият с площ от 410 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Средно застрояване (10 до 15м), с административен адрес: гр. П, ул.
„Г. И.“ №*, номер по предходен план: 5284, квартал 352, при съседни имоти:
***, ****.180, ****.** и ****.*.
Ищците А. С. Ч. с ЕГН ********** от гр. П, ул. „Г. И.“ №*, ет.3 и Т С.
К. с ЕГН ********** от гр. П, ул. „Г. И.“ №*, * твърдят, че притежават в
обикновена съсобственост общо 323.14 кв.м. идеални части от гореописания
поземлен имот, а ответниците К. Т. К. с ЕГН ********** и Л. Я. К. с ЕГН
********** и двамата от гр. П, ул. „Г. И.“ №*, * притежават в режим на
съпружеска имуществена общност останалите 86.86 кв. м. идеални части от
имота. Твърдят, че в имота е построена пететажна жилищна сграда с
идентификатор **.1, в която съсобствениците на дворното място притежават
индивидуални жилища. Твърдят още, че в имота са построени следните
сгради на допълващото застрояване: сгради с идентификатор **.3,
1
идентификатор **.4 и незаснета в КК сграда с площ 9.5 кв.м., които се
ползват от ищците, както и сграда с идентификатор **.2, която се ползва от
ответниците. Освен това е построена външна тоалетна, която се ползва от
всички съсобственици. Твърдят, че съсобствениците на поземления имот не
могат доброволно да разпределят ползването на незастроената част от него.
Искат от съда да определи начина за реално ползване на свободната площ
съобразно правата на страните, застрояването на имота и начина, по който се
използват сградите в него и предвид асмите в двора, за които те се грижат. Не
претендират разноски.
Ответниците не оспорват наличието на съсобственост върху дворното
място, но претендират по-голям дял от 100/410 ид. част. Не оспорват
описания начин на застрояване, както и че между съсобствениците има спор
за използването на незастроената част от дворното място. Твърдят, че част от
асмите са техни и искат част от асмалъка. Не претендират разноски
Районният съд като съобрази твърденията и възражения на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема
от фактическа и правна страна следното:
За уважаването на иска ищците следва да установят наличието на
съсобственост или съпритежаване на ограничено вещно право между
страните и при какви дялове върху вещ, за чието ползване не може да бъде
взето решение от общото събрание на съсобствениците /съпритежателите/,
взетото решение е вредно за вещта или след взимане на решението са
настъпили обстоятелства, които налагат да се извърши ново разпределение на
ползването.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на процесното
дворно място. Правото на собственост на ищците се установява от
представения нот. акт №133, том І, нот. д. №288/1966г. на СлВп при РС –
Пазарджик, с който техния наследодател Стефан Варадинов К. е признат за
единствен собственик на поземления имот /тогава с пл. №5284 в кв.352 с
площ 472 кв.м./ на основание наследство и делба. Качеството на ищците на
негови наследници е видно от представеното удостоверение за наследници
№УН-2130 от 07.09.2021г. на Община Пазарджик.
Съсобствеността е възникнала в резултат на приложения по делото
договор за дарение, съставен с нот. акт №94, том V, нот. д. №1387/1971г. на
2
СлВп при РС – Пазарджик, с който наследодателят на ищците е дарил на Т К.
К. – баща на първия ответник, 100 кв. метра ид. части от процесното дворно
място, цялото с площ от 472кв.м. Същите тези идеални части от имота са
продадени приживе от последния на ответника К. Т. К. по време на брака му с
ответника Л. Я. К., което е видно от представения нот. акт №125, том ІV, нот.
д. №1899/1980г. на СлВп при РС – Пазарджик.
Първият спорен въпрос между страните е относно размера на техните
дялове. Той следва да бъде разгледан в настоящото производство, тъй като
има значение за частта, която всеки съсобственик трябва да ползва /т.2 от ТР
№13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС/.
Съгласно чл.30, ал.1 ЗС правото на собственост може да принадлежи
общо на две или повече физически или юридически лица, държавата или
общините. Когато не е установено друго се счита, че частите на
съсобствениците са равни – чл.30, ал.2 ЗС. Друго може да бъде установено в
закона /напр. чл.8, ал.2, ал.3 и чл.9, ал.2 ЗН/ или в договора, от който е
възникнала съсобствеността.
В настоящия случай съсобствеността е възникнала въз основа на
договора за дарение, в който е записано, че наследодателят на ищците дарява
на Т К. К. 100 кв. м. ид. части от процесното дворно място. Очевидно волята
на страните е била да се прехвърли право на собственост върху идеална част
от имота. Обичайно тя се изразява с обикновена дроб, която показва
съотношението на прехвърлената идеална част към целия имот. Това налага
посочените 100 кв.м. идеални части да се преобразуват в такава дроб. В
договора за дарение е посочено, че площта на имота в момента на сделката е
472 кв.м. Следователно съотношението на прехвърлената част към целия
имот е 100/472 (25/118). Толкова идеални части е придобил надарения, респ. в
патримониума на дарителя са останали 372/472 (93/118) ид. части от имота.
Макар при възникването на съсобствеността да е използвана дроб, в чийто
знаменател е записана площта на имота, последващата промяна в тази площ
не е основание за промяна и на частите на съсобствениците. Те се запазват в
размера към момента на възникването на съсобствеността съгласно
действието на договора и се съпоставят с актуалната площ на имота.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че между страните е
налице съсобственост при дялове 93/118 ид. части за ищците и 25/118 ид.
3
части за ответниците.
От заключението на СТЕ е видно, че актуалната площ на дворното
място в момента е 409.2 кв.м. От нея площта, която трябва да ползват ищците
е 322.5 кв.м. (93/118 х 409.2), а тази на ответниците е 86.7 кв.м. (25/118 х
409.2). На тези площи са базирани вариантите за разпределяне на ползването
под номер две, четири и шест от основното и допълнителното заключение.
Искането на ищците е да се приложи вариант четири, а ответниците
настояват за вариант шест. В тези рамки следва да се разгледа спора относно
избора на вариант за разпределението.
При разпределяне на ползването на съсобствен поземлен имот, който е
застроен със сгради индивидуална собственост на отделните съсобственици
или които се ползват само от някои от тях, това следва да се отчете, като се
осигури възможност за поддържане на застроените обекти /самостоятелно
или чрез площи за общо ползване/.
Страните не спорят относно вида на допълващото застрояване на имота
и са съгласни, че сградите с идентификатор **.3 и **.4 се ползват само от
ищците, а сградата с идентификатор **.2 /в която според СТЕ са обособени
два отделни обекта/ се ползва само от ответниците. В югозападната част са
изградени още външна тоалетна, която е за общо ползване, както и един
склад, който е на ищците.
С оглед на това фактическо съС.ие ползването на незастроената част от
имота трябва да се разпредели така, че всеки съсобственик да получи достъп
до основната жилищна сграда и до построените и/или използваните от него
второстепенни постройки, както и да има възможност да поддържа
последните. Тъй като поддръжката изисква достъп и до фасадите на
постройките, такъв следва да се осигури на съответния съсобственик.
Съдът счита, че на посочените по-горе изисквания отговаря единствено
вариант №6 от скица №5 към допълнителното заключение на СТЕ. При този
всички съсобственици имат достъп до жилищната сграда и до техните
второстепенни постройки. Останалите предложени варианти не са
подходящи, тъй като при тях ответниците са лишени от достъп до източната
стена на тяхната сграда с идентификатор **.2, което съществено затруднява
нейната поддръжка.
Избраният от съда вариант не съответства в пълна степен на правата на
4
съсобствениците, тъй като ответниците ще ползват 106 кв.м. вместо
полагащите им се 86.7 кв.м., което е с 19.3 кв.м. повече. Съдебната практика
обаче допуска отклонение от правилото всеки съсобственик да получи за
ползване реална част, съответстваща на квотата му в съсобствеността. Когато
обектът на съсобственост не позволява такова разпределение, то няма пречка
определените за ползване части да не отговарят напълно на притежаваните
дялове от имота /вж. Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр.д. № 415/2010г. на
ВКС, І г.о. и Решение № 139/16.11.2015 г. по гр.д. № 27.15/2015 г. на ВКС, II
г.о./. Когато на един съсобственик бъде определена за ползване площ, по-
голяма от неговия дял в съсобствеността, а на друг съсобственик - по-малка
площ, то ползващият по-голяма площ дължи парично обезщетение,
съответстващо на гражданските плодове за частта, надвишаваща неговия дял
в съсобствеността.
Настоящият случай е именно такъв. Както вече беше посочено, нито
един от останалите варианти за разпределяне на ползването не предоставя
достъп и на двете страни до външните стени на техните сгради.
Несъответствието между предоставената за ползване площ на ответниците и
техния дял може да се редуцира малко, като площта от 3.4кв.м., която е
защрихована двойно със син цвят се предостави за общо ползване на
страните, вместо само на ответниците, каквото е предложението на ВЛ.
Съдът не споделя аргументите на ищците, с които настояват за
прилагането на вариант №4. Те твърдят, че така в тяхната част от двора ще
попаднат и две от асмите, засадени от тях до източната стена на сградата на
ответниците с идентификатор **.2., както и целия асмалък, който те са
построили. Принципно това обстоятелство е част от фактическото положение
и следва да се отчете при избора на вариант за разпределяне на ползването.
Но между трайните насаждения и застрояването следва да се даде приоритет
на застрояването на имота и начина, по който се ползват индивидуалните
постройки на съсобствениците. Едва след като се осигури пълноценен достъп
до тях трябва да се отчете и фактическото положение относно трайните
насаждения. В случая, ако на ищците се предостави за ползване площта под
лозите и асмалъка ответниците няма да могат да поддържат сградата с
идентификатор **.2, с площ от 49.1кв.м., тъй като ще са лишени от достъп до
нейната фасада от изток.
5
По изложените съображения съдът намира за най-правилен начина за
разпределяне на ползването съобразно вариант №6 към допълнителното
заключение на ВЛ, като частта с площ от 3.4 кв.м., която е двойно
защрихована със син цвят, се предостави за общо ползване, вместо за
ползване само от ответниците.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на поземлен
имот с идентификатор ** по КККР на гр.Пазарджик, целият с площ от 410
кв.м. по скица, а според заключението на ВЛ с площ от 409.2 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Средно застрояване (10 до 15м), с административен адрес: гр. П, ул. „Г. И.“
№*, номер по предходен план: 5284, квартал 352, при съседни имоти: ***,
****.180, ****.** и ****.*, съгласно вариант „шести“ по приложената скица
№5 към допълнителното заключение на вещото лице инж. В. В. В.,
депозирано по делото с вх. №1350/18.01.2023г., която приподписана от съда
представлява неразделна част от настоящето решение, при който вариант
ищците А. С. Ч. с ЕГН ********** от гр. П, ул. „Г. И.“ №*, ет.3 и Т С. К. с
ЕГН ********** от гр. П, ул. „Г. И.“ №*, * ще ползват частта от дворното
място, защрихована, вкл. двойно защрихованата с червен цвят, а ответниците
К. Т. К. с ЕГН ********** и Л. Я. К. с ЕГН ********** и двамата от гр. П, ул.
„Г. И.“ №*, * ще ползват частта от дворното място, която е защрихована, вкл.
и двойно защрихованата със син цвят, с изключение на двойно защрихованата
със син цвят площ от 3.4 кв.м., която се присъединява към незащрихованата
площ за общо ползване от съсобствениците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6