О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Русе, 22.01.2020 г.
Русенски районен съд ІV граждански състав
в закрито заседание на 22 януари 2020 г. в състав:
Председател: Виржиния Караджова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 285 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ц.Й.С. и неговата майка М.Р.К.
твърдят, че с влязло в сила Решение № 1228 от 17.07.2018 г. по гр.д.№ 3086/2018
г. по описа на РРС, изменено с Решение № 465 от 13.11.2018 г. по в.гр.дело № 632/2018 г. по описа на РОС, бил
променен размера на присъдената в полза на първия от тях и дължима от ответника
издръжка по предходно гражданско дело, като последната била увеличена на 170 лв., считано
от 09.05.2018 г.Сочат, че към настоящия момент Ц. е пълнолетен и продължава
средното си образование.След развода на родителите и към настоящия момент той живее
с майка си.Ответникът няма задължения към други деца, трудоспособен е и
разполага с добри финансови възможности.Твърдят, че е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които е била определена предходната издръжка.Той вече е в по-висока
възраст.Увеличили са се нуждите му от храна, облекло и други пособия.Предстои
му дипломиране и кандидатстване във ВУЗ.Претендира се изменение на месечната издръжка,
определена по гр.дело № -3086/2018 г. по описа на РРС, като тя бъде увеличена от
170 лв. на 290 лв., считано от завеждане
на делото, ведно със законната лихва върху за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
Съдът, след
като провери редовността и допустимостта на подадената от Ц.Й.С. и от М.Р.К. искова
молба, счита, че следва да прекрати производството по настоящото дело.
На първо
място е недопустимо участие в това производство на М.Р.К..Към настоящия момент
общият им с ответника син Ц.Й.С., роден на *** г., е навършил пълнолетие и не
се твърди по отношение на него да е налице хипотезата на чл.1 т.5 пр.2 от
ЗЛС.При това положение лицето извършва самостоятелно правни действия в защита
на своите интереси-чл.27 от ГПК, като съгласно чл.26 ал.2 от ГПК, освен в
предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди
права пред съд.
На второ
място, с фактът на навършване на пълнолетие на ищеца, автоматично е отпаднало
задължението на неговия баща, ответник по спора, да му заплаща присъдената
издръжка по реда на чл.143 от СК, изменена последно с решението от 2018 г.След
като вземането е погасено по силата на закона, то няма как да се иска изменение
на размера му.За ищеца е налице възможността по чл.144 от СК, ако отговаря на
визираните в тази норма условия, да търси нужните му средства за издръжка от
този от родителите, който може, но не желае да го подпомага финансово.В този случай обаче се касае до
присъждане на първоначална издръжка, а не до изменение на определената издръжка
до навършване на пълнолетие.С такава претенция съдът не сезиран и
производството по настоящото дело трябва да се прекрати, като недопустимо.
По
изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 285/2020 г. по описа на РРС, образувано по молбана Ц.Й.С.
и Марияна Р.К., като недопустимо.
ВРЪЩА исковата молба с
приложенията към нея.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Русенски окръжен съд в 1-седмичен срок от
съобщаването му на ищцовата страна.
Районен
съдия :