РЕШЕНИЕ
№ 260022
гр. Пловдив, 06.01.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6826 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
504690-F523618/08.04.2020 г., издадено от *****,,Оперативни
дейности‘‘ П. в ЦУ на НАП с което на ,,ПУНГЕРОВ-90 – ПУНГЕРОВ С-ИЕ‘‘ СД е било
наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 3000
лева за извършено от него нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. Й. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което
иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното
производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които ограничават правото на защита на санкционираното лице да разбере защо е
било наказано. При условията на евентуалност намира случая за маловажен
съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно уведомена,
чрез процесуалния представител *****П.оспорва подадената жалба. Намира същата
за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира ,
че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, а именно, че на 04.11.2019 г. в 11:30 часа при извършена проверка
на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Г.Ч.Община С. ул. “Х.Б.”без
номер, стопанисвана от дружеството жалбоподател при което било констатирано, че
дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, е било допуснало извършване на продажби на течни горива без функциониращото
фискално устройство ЕСФП от одобрен тип в нарушение на разпоредбите на
Наредбата. В хода на проверките било установено, че в търговския обект се
извършва търговия с течни горива – дизел и бензин, които се зареждат от
бензиноколонки, които не са одобрени за работа с монтираното в него фискално
устройство. Проверяващият екип констатирал неотчитане на продажби на течни
горива, тъй като се използва ЕСФП, в чийто състав са включени средства за
измерване на разход, неодобрени по смисъла на Закона за измерванията. При
извършена справка в програмните продукти на НАП, се установило, че за
продажбата на течни горива през две средства за измерване на разход от
проверяваното лице в този обект е монтирана и регистрирана фискална система за
продажба на течни горива тип ЕСФП RE 16РС-ALPHA-KL с номер RI000274
и номер на ФП 57000645, одобрена със свидетелство № 137FS. ЕСФП е регистриран в НАП на 08.01.2019 г. с
потвърждение № 3971806. Фискалната система е одобрена да работи с нивомерната
измервателна система тип AДАСТ 4604.80.
Бензиноколонките работещи на обекта не са от одобрен тип и съответно не могат
да работят на обект за продажба на течни горива, както не са одобрени и за
работа с фискалната система работеща на обекта, съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба Н-18 на МФ.
Нарушението било констатирано и документирано с
ПИП сер. АА № 0029822/04.11.2019 г.,
ППДОП сер. АА № 0023821/04.11.2019 г. и от доказателствата към тях.
Горната фактическа обстановка се установява от всички
приложени по делото писмени доказателства, съдържащи се към административно-наказателната
преписка – АУАН, констативни протоколи, заповеди, копия от договори, разрешение
за ползване, обяснение, фискални бонове, пътна карта за фискализация, протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства, както и от показанията
на разпитания свидетел Д.Д., като доказателствената маса е еднопосочна и
непротиворечива. В противовес на констатациите по АУАН не са ангажирани
доказателствени средства от страна на
защитата.
При гореустановените факти, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС трябва да се
издаде наредба уреждаща поставянето на фискалните и отчетните устройва. В
изпълнение на тази законова разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /наричана Наредбата. Съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата, действаща към
момента на нарушението, не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги
от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ, освен в случаите, посочени в тази
наредба. Изключението е визирано в чл.3 ал.4 от Наредбата – не е задължително
използването на ЕСФП при продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла
на Закона за акцизите и данъчните складове или при продажби на керосин,
предназначен за зареждане на граждански въздухоплавателни средства чрез летищен
оператор или оператор по наземно обслужване, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. В настоящия
случай обаче това изключение не е налице и не се касае в случая за продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС.
Дружеството жалбоподател има монтирано фискално
устройство в проверявания обект, но същото не е включено в надлежния списък.
Доказателство за което се явява представената от процесуалния представител на
въззиваемата страна, извадка от одобрените такива.
Ето защо, това следва да се приравни на липса на
въобще поставено устройство. В подкрепа на обстоятелството, че монтираното в
обекта фискално устройство подлежи на подмяна е Пътна карта за фискализация,
видно от която се установява, че датата до която дружеството жалбоподател е
следвало да подмени своето устройство е до 28.09.2019 г., а проверката е била
извършена на 04.11.2019 г. След като са били извършвани продажби на течни
горива без монтираното устройство да е било от одобрен тип, жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение.
Неоснователно се явява наведеното възражение за
липсата на материална компетентност на орган издал Наказателното постановление,
доколкото това се оборва от копие от Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 17.05.2018 г.
Според съда са несъмнени констатациите по извършеното
административно нарушение от страна на санкционираното дружество, описани във
фактическата обстановка, и установени с годни доказателства и доказателствени
средства. При това се налага изводът за доказаността на вмененото нарушение на
данъчното ни законодателство от страна на дружеството жалбоподател и с
поведението си то е довело до неотразяване на приходи. Съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Санкцията в случая е наложена в минималния размер. По
този начин ще са спазени и изискванията на чл.27 от ЗАНН, с която имуществена
санкция напълно и ефективно биха се постигнали целите на самото наказание. Не
са налице основанията по чл.28 от ЗАНН. Нарушението не е маловажно. То не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия
вид. Извършено е при т.нар. обективна безвиновна отговорност на юридическото
лице по чл.83 от ЗАНН и в тази насока са неоснователни възраженията в жалбата. От
друга страна срокът до който е трябвало да се извърши подмяна на монтираното
устройство е бил до 28.09.2019 г., а нарушението е било констатирано на
04.11.2019 г. АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания по
чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е редовно връчен, спазени са процесуалните
срокове. Не са налице нарушения, свързани с нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Същият е бил наясно относно всички елементи от вмененото му
административно нарушение, своевременно и в пълнота е атакувал същото,
упражнявайки правото си на защита. Следва обжалваното НП като правилно,
обосновано и законосъобразно да се потвърди от съда.
По разноските:
С оглед изхода на делото, дружеството жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна разноски по делото в
размер от 80 лева за процесуално представителство от юрисконсулт. При
определяне на неговия размер се отчетоха обстоятелствата, че съдебното
производство приключи с едно съдебно заседание и с разпит на един свидетел по
делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПРС, XXVI наказателен състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
504690-F523618/08.04.2020 г., издадено от *****,,Оперативни дейности‘‘ П. в ЦУ
на НАП с което на ,,П.-90 – П. С-ИЕ‘‘ СД е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 3000 лева за извършено от него
нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ,,П.-90 – П. С-‘‘ СД да заплати на Национална
агенция по приходите сумата в размер от 80 лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред ПАдмС от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.