№ 161
гр. Ботевград, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20221810200205 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. Р. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., ул.”***” №1, ап**
е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна полиция ОДМВР
- С., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за нарушение
на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3месеца. В жалбата си С. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят не се явява а се представлява от упълномощените от него
адв.Я.С. от САК и М.Л. от САК, които поддържат жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и молят да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание, а в писмена защита изразява становище по
1
жалбата – сочи че е неоснователна и претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН №***г.; възражение от М. Р. СТ.; калкулация по фактура; копие на
оригинална фактура № ***г.; вносна бележка; становище от „***“ ЕООД;
докладна записка; справка от КАТ за промяна на регистрация и собственици
на пътно средство; заповед № ***/***г.; справка за нарушител/водач–
заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите: ИВ. СТ. ИВ. – актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-С., СТ. В. СТ., Б.Г.Д. и
И.А.А. се установява:
На 03.09.2021г. около 17.23ч. на АМ „Хемус” в участъка на 36 км.
жалбоподателят М. Р. СТ. управлявал товарен автомобил м.”Инфинити” с
рег.№***, като се движел в аварийната лента на платното за движение в
посока гр.В. По това време свидетеля СТ. В. СТ. – полицейски инспектор в
сектор „ПП“ към ГДНП бил на работа и изпълнявал задълженията си по
контрол на пътното движение в този участък със служебен автомобил. Тогава
св.С. видял, че С. управлява горецитирания автомобил в аварийната лента,
при което бил спрян за проверка. След като му се представил св.С., попитал
водача, дали е налице повреда по автомобила или влошено здравословно
състояние на някой от пътуващите в него и след като получил отрицателен
отговор, разпоредил на С. да кара след служебния автомобил и така се
придвижили до участъка на 39-ти км. на АМ „Хемус“, където в състав на
автопатрул се намирал св.И.С. И. – мл. автоконтрольор при ОДМВР-С.. На
място св.С. обяснил на св.И., за нарушението констатирано от него
управление на МПС в аварийната лента, извършено от С.. С оглед на
констатираното нарушение на ЗДвП, на място, св.И. съставил АУАН №***г.
на жалбоподателя в присъствието на св.С., който му бил предявен за
запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражения.
Актосъставителят квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение
2
по чл.58, т.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №*** от ***г. на Началник група
към ОДМВР – С., сектор пътна полиция ОДМВР - С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите С. и И., от съставения АУАН, както и частично от
показанията на свидетелите Б.Г.Д. и И.А.А..
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати
в хода на административно-наказателното производство.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – свидетелските
показания на свидетелите С. и И., и от съставения АУАН, се доказа, че С. е
осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Съдът възприема
показанията на св.С. и св.И. като категорични, последователни и логични,
кореспондиращи с изготвената докладна записка по случая. На следващо
място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният
случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава
изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и
има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
Съдът не кредитира показанията на поисканите за разпит от страна на
жалбоподателя свидетели – Б.Г.Д. и И.А.А., в частта им, в която твърдят, че
С. е на процесните дата и място С. е управлявал цитирания по-горе автомобил
в аварийната лента на автомагистралата, след като е била възникнала
техническа неизправност по същия, и е било невъзможно същият да развие
скорост по-голяма от 40км/ч. В показанията си св.Д. и св.А. излагат
твърдения, че на процесната дата са пътували, заедно с жалбоподателя с
3
управлявания от него автомобил и малко преди да бъдат спрени на АМ
„Хемус” от полицейските служители, жалбоподателят преминал в
аварийната лента, тъй като превозното средство е аварирало – не е било
възможно да се движат със скорост по-голяма от 40км/ч., като след това са
продължили движението си по същата лента. В своите показания свидетелите
Д. и А. са категорични, че тогава са пътували за гр.В. като първия от тях сочи,
че след като св.И. е съставил АУАН на С. те са продължили пътя си със
същия автомобил, пристигнали са в гр.В. където са останала няколко дена.
От друга страна св.А. сочи, че не си спомня дали са ходили тогава до гр.В. и
предполага, че са се върнали. По делото е прието писмено становище от
Субаро сервиз ЕООД – С. в което се сочи, че на 04.09.2021г. е бил приет за
ремонт автомобил м.”Инфинити” с рег.№***, като след преглед е било
установено, че същият губи мощност и влиза в авариен режим заради
запушен филтър за твърди частици, което не позволява да се движи с повече
от 40км/ч. С оглед на наличието на противоречия в показанията на
свидетелите Д. и А., съдът не кредитира техните показания, като намира, че и
същите са дадени от лица заинтересовани от изхода на делото, като приятели
на жалбоподателя и че същите, в частта им относно наличието на повреда по
управляваното от С. МПС не са обективни. Съдът не кредитира и отразеното
в представеното по делото писмено становище, с оглед на това, че същото не
се подкрепя от други доказателства по делото. Съдът кредитира показанията
на св.Д. и св.А. единствено в частта им, че на посочените в АУАН и НП
именно жалбоподателят е управлявал цитирания по-горе автомобил.
С оглед на това, съдът намира, че не следва да кредитира показанията
на свидетелите Д. и А., като такива с които се установява, че е било налице
основателна причина /повреда в МПС/ на процесната дата С. да управлява
автомобила в лентата за принудително спиране.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движение
по пътищата, тъй като на посочените в НП дата и място, е управлявал
автомобила по автомагистрала, като се е движел в лентата за принудително
спиране /аварийната лента/ без да е било налице повреда на пътното превозно
средство и без да има здравословни проблеми или такива да са налице за
пътниците в превозното средство.
4
Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.178ж, ал.1 пр.1
от ЗДвП, АНО е наложил на С. наказанията „глоба” в размер на 1000лева
както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3месеца,
които са и фиксирани като вид и размер за същото.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно и правилно.
С оглед решението за потвърждение на НП и направеното искане от
страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – ОДМВР- С.
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*** от ***г, издадено
от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна полиция ОДМВР - С.,
упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР против М. Р. СТ. с
ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., ул.”***” №1, ап**, като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА М. Р. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С.,
ул.”***” №1, ап** да заплати на ОДМВР- С. сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело –АНД №205/22г. на БРС.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6