МОТИВИ : Срещу подсъдимият З.Ю.И. *** било предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.26,
ал.3 от НК, за това, че за времето от 01.06.2012 г. до 08.06.2012 г. в
с. Дренов, обл.Ловешка, при условията на продължавано престъпление и при
условията на повторност, чрез използване на техническо средство - арматурна
пръчка и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита, на имот -
гараж, находящ се в с. Дренов, обл.Ловеч, ул.„Митьо Христов" № 13, отнел
чужда движима вещ - кабел / удължител/ с дължина двадесет метра и един брой
автомобилен радиатор от лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Джета", произведен 1981
г., с бензинов двигател на стойност 135,92лв от
владението на П.Г. ***, и от къща, находяща се в с. Дренов, обл. Ловеч, ул. „Райна
Княгиня" № 21, отнел чужди движими вещи -
два броя медни пръскачки за лозе и разклонител - удължител с дължина 10 м., на обща пазарна стойност 162,80 лв, от владението на Г.П.Г. ***, и от къща, находяща се в с.Дренов,
обл.Ловеч, ул.„Райна Княгиня" № 2 , отнел чужда движима вещ - 1 брой меден
котел (харания), един брой медна тава и един брой кабел разклонител - удължител
с дължина тридесет метра, царевица на кочани с тегло 40 кг. на стойност 112,84 лв. от владението на собственика П.Г.Ц.
***, всичко на обща стойност 411,56 лв, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият
по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по
делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Предвид направените самопризнания и проведено съкратено
съдебно следствие пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в
размер на една година при първоначален строг режим за изтърпяването му. Сочи
също така, че не са налице основания за приложението на чл.68, ал.1 от НК, тъй
като наказанията по предишните му присъди вече са били групирани от Районен съд
– гр.Троян.
Подсъдимият, редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен, изцяло признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тях. В защита не изразява становище, а при
дадената му последна дума заявява също, че няма какво да каже. Служебно
назначения защитник на подсъдимият И. – адвокат В.Г. от ЛАК не оспорва приетата
от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, но пледира да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, като изтъква, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по случая. Счита, че присъда в размер на седем
месеца лишаване от свобода ще изпълни специалната и генерална превенция на
закона. Алтернативно пледира да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като
се наложи на подсъдимия И. наказание от една година лишаване от свобода и
реално му се присъдят осем месеца.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени и веществени доказателства,
от свидетелските показания и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, както и от самопризнанията на подсъдимият дадени на досъдебното
производство и потвърдени от него по реда на съкратеното съдебно следствие,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият З.Ю.И. /л.116-118/ бил роден в гр.Ловеч на 1***година. Бил неграмотен, безработен, не женен.
Осъждан.
На 04.06.2012 г., около 22.00 ч. подсъдимият И. ***.
Отишъл сам до една къща в селото, чиито собственик бил свидетелят
Иван Цанков.
След като стигнал къщата, прескочил през вратника на оградата, после прескочил
още една врата на ограда, която била по-близо до къщата. След това се приближил
до къщата. Отправил се към най близкия прозорец, който бил затворен с райбер от
външната страна. Завъртял райбера, след което подсъдимият И. видял,
че прозореца имал решетки, три от който били железни, а една от тях била
дървена. Подсъдимият И. счупил дървената решетка, след което я издърпал с
ръка. После влязъл през прозореца в къщата. Видял, че в коридора
на къщата имало светеща лампа. Продължил и влязъл в стая, в която имало кабел -
разклонител, който бил с дължина около петнадесет метра. Разклонителя бил навит
на кръг, бил със сива изолация и три гнезда. Взел го и го изхвърлил навън през
прозореца. След това подсъдимият И. затворил прозореца, за
да не личи, че било влизано и се качил по циментови стъпала на втория етаж на
къщата. Там видял, че входната врата била завързана със сезал. Отворил я и
влязъл в коридор. В дясната страна видял, че имало стая. Влязъл в нея и намерил
един
бакърен котел, който бил с вместимост около десет - петнадесет литра. До котела
имало бакърена кръгла тава с диаметър около тридесет сантиметра. Взел котела и
тавата, излязъл от стаята и коридора и затворил вратата на втория етаж. Подсъдимият
сложил
тавата в котела ведно с разклонителя, след което ги прехвърлил през оградата на
къщата и излязъл на улицата. После се върнал до селскостопанската сграда в
същия двор. Там видял, че в хамбара имало царевица и празни чували. Взел един
празен чувал и го напълнил с царевица на кочани. Чувала тежал около четиридесет
килограма. Отнесъл го на гръб до оградата. Опитал да го прехвърли през нея, но
не успял, тъй като бил тежък. Тогава подсъдимия отворил вратата на оградата с
един нож. С него натиснал езика на бравата и той се прибрал. Вратата нямала
дръжки. След това подсъдимият И. пренесъл чувала до
другата врата, граничеща с улицата. И. се качил върху оградата, хванал чувала,
вдигнал го и го прехвърлил през нея. Когато слязъл на улицата, качил чувала на
дясното си рамо, като го прикрепял с дясната ръка, а с лявата ръка хванал
котела, в който сложил кабела от разклонителя и тавата. Тръгнал към къщата на
свидетеллят Ангел Ангелов. Занесъл вещите в къщата без да разберат
собствениците им. На втория етаж скрил тавата и котела. Разклонителя го скрил
на улицата, непосредствено до къщата на свидетелят Ангелов. Чувалът
с царевицата скрил в двора на къщата. Същата вечер при подсъдимият
И.
дошъл приятелят му – свидетелят Генади Вълев, който закупил
царевицата, тъй като отглеждал пилета. На следващият ден свидетелят Вълев отишъл в
къщата на свидетеля Ангелов, като носел със себе си бира,
кренвирши и една кутия цигари. Искал да почерпел за царевицата. Свидетелят
Вълев
се бил уговорил със свидетеля Тихомир Т. да смели
царевицата, като последният също дошъл в къщата на Ангелов. Там се били събрали и свидетелката
Ирина
Бончева, свидетелката Христина Х., по прякор „Титка" и
свидетеля Ангелов. Почерпили се. След това свидетеля
Вълев
си заминал. Царевицата остана при свидетелката Ирина Бончева,
тъй като на следващия ден свидетеля Т. трябвало да я смели. В
четвъртък вечерта свидетелят Тихомир Т. смлял царевицата и я занесъл на свидетеля
Вълев
в дома му.
На 07.06.2012 г.,
подсъдимият З.И. занесъл в гората в посока село Вълчи трън разклонителя и
изгорил гумата, която изолирала кабела. В същата гора
подсъдимият И. бил занесъл и други неща - две медни пръскачки, кабели,
разклонители, които ги откраднал сам в неделя на 03.06.2012 г.
от други къщи от с.Дренов. Двете медни пръскачки подсъдимият взел от къщата
на Петко „Бъчвара", който бил починал. В къщата на Петко „Бъчвара"
отишъл и прескочил вратата на двора откъм улицата. Когато влязъл подсъдимият
И.
стигнал до постройка, находяща се в двора в близост до улицата. Тя била с нисък
покрив, около метър и петдесет от земята. И. се хванал за гредите и се качил на
покрива. След, като се качил на покрива видял, че на мястото, където минавала
тръбата за кюнеца имало разстояние, около тридесет и пет сантиметра, широчина и
височина около един метър. Подсъдимият се промъкнал от там в
постройката и намерил две стари медни пръскачки и три разклонителя с дължина от
по около три-четири метра всеки, които взел. След това влязъл в постройката и
от вътре стигнал до гаража. Там отворил вратата на гаража,
който се намирал плътно до постройката и през него изнесъл двете пръскачки и
разклонителите на улицата. След това подсъдимият затворил врата
на гаража и се върнал обратно по пътя, по който бил влязъл в постройката. След
това занесъл двете пръскачки и разклонителите в старата къща на свидетеля
Генади
Вълев, в която живеела леля му – свидетелката
Стоянка Стоянова по прякор „Стила Пушека". Същата
вечер подсъдимият занесъл пръскачките и трите разклонителя, които взел
от къщата на Петко „Бъчвара" в гората, в посока с.Вълчи трън,
като на същото място след това занесъл и разклонителя, който взел от къщата на
свидетеля Иван Цанков.
На 01.06.2012 г., около десет
часа вечерта подсъдимият И. отишъл до къщата на Петко „Давичона", който
също бил починал. Той бил бивш жител ***, като един от наследниците му бил свидетелят
П.Т..
Неговата къща била в съседство с къщата на свидетелката Христина Х.. Към
тази къща имало два слепени гаража. Подсъдимият И. се качил на
гаражите и скочил вътре в двора. Видял през прозореца, какво имало в гаража, а
именно : части за тръби, болтове, гайки, ключове и други неща. Подсъдимият свалил райбера
от външната страна на вратата на гаража и с една арматурна пръчка, напънал
срещу езика на бравата, при което вратата се отворила. От гаража взел един
радиатор за кола и парчета от кабели с тегло около два килограма. След това
обвиняемият се върнал обратно. Опитал се да затвори вратата на гаража, но не
успял, поради което само я подпрял с райбера. Вдигнал взетите вещи на плочата
(покрива) и оттам ги изхвърлил на улицата. Радиатора и парчетата кабели занесъл
в къщата, в която живеела свидетелката Стоянова. Там изгорил
изолациите на парчетата жици и строшил радиатора, за да можел да ги продаде. На
следващия ден - 02.06.2012 г., подсъдимият И. взел счупения радиатор и
парчетата жици и отишъл до пункта за изкупуване на отпадъци, който се намирал в
гр.Ловеч, над подлеза до ж.п.гарата. В пункта продал счупения
радиатор и жиците и взел около тридесет и шест лева. След това с тези пари подсъдимият
отишъл
до игралната зала „Астра", която се намирала на ул.„Търговска"
в посока „Кооперативен пазар", в гр.Ловеч и изиграл около
двадесет лева от взетата сума, а с другите пари си купил храна.
На 07.06.2012
г., късно вечерта по тъмно взел пръскачките и разклонителите, които бил
откраднал от къщата на Петко „Бъчвара" и ги занесъл в гората с посока с.Вълчи трън.
Всички крадени вещи И. занесъл в с.Вълчи трън, като на
08.06.2012 г. Сутринта, в 07.30 ч.
хванал автобус за гр.Плевен. Отишъл с вещите пред пункт за изкупуване на
метали, но там имало полицаи. Същите направили проверка
на подсъдимия и след като установили какво носи и откъде било взето го
задържали. Подсъдимият И. им разказал, че вещите са крадени от него, от къщи в
с.Дренов, обл.Ловешка. Предал ги доброволно.
В хода на
досъдебното производство и съдебното следствие щетите не е били възстановени.
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-оценителна експертиза /л.75-79/ се установява, че общата
пазарна стойност на всички отнети от подсъдимият вещи възлиза на 411,56 лева.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият З.Ю.И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1 и във връзка с чл.26, ал.3 и ал.1
от НК, като за времето от 01.06.2012 г. до 08.06.2012 г.
в с. Дренов, обл.Ловешка, при условията на продължавано престъпление и при
условията на повторност, чрез използване на техническо средство - арматурна
пръчка и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита, на имот -
гараж, находящ се в с. Дренов, обл.Ловеч, ул.„Митьо Христов" № 13, отнел
чужда движима вещ - кабел / удължител/ с дължина двадесет метра и един брой
автомобилен радиатор от лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Джета",
произведен 1981 г.,
с бензинов двигател на стойност 135,92лв от владението на П.Г. ***, и от къща,
находяща се в с. Дренов, обл. Ловеч, ул. „Райна Княгиня" № 21,
отнел чужди движими вещи - два броя медни пръскачки за лозе и разклонител -
удължител с дължина 10 м., на обща пазарна
стойност 162,80 лв, от владението на Г.П.Г.
***, и от къща, находяща се в с.Дренов, обл.Ловеч, ул.„Райна Княгиня" № 2
, отнел чужда движима вещ - 1 брой меден котел (харания), един брой медна тава
и един брой кабел разклонител - удължител с дължина тридесет метра, царевица на
кочани с тегло 40 кг.
на стойност 112,84 лв. от владението
на собственика П.Г.Ц. ***, всичко на обща стойност 411,56 лв, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен.
Съдът намира, че подсъдимият И. е
извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие, като е преустановил фактическата власт на собствениците на вещите и е
установил свое владение върху тях. Видно от справката за съдимост /л.30 от
съд.следствие/, преди извършването на настоящето деяние подсъдимият З.И. е бил
осъждан с влезли в сила присъди по наказателни общ характер дела № 1111/2005 г.
на РС – Плевен, в сила от 19.04.2005 г. и № 24/2012 г. по описа на РС – Ловеч,
в сила от 01.03.2012 г., като и двете му осъждания са били все за престъпления
против собствеността (чл.197, т.3 и чл.195, ал.1 от НК), но наказанията по никое
от тях не е било изтърпяно ефективно, а са му били наложена глоба в първия
случай и лишаване от свобода във втория, изтърпяването на което е било отложено
при условията на чл.66, ал.1 от НК. Това обстоятелство квалифицира настоящето
му деяние като извършено повторно по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Случаят също
така не е маловажен, тъй като преди това подсъдимият И. е бил осъждан с влезли
в сила присъди по посочените по-горе две НОХД, все за кражби, като настоящето
деяние е извършил само три месеца, след като е бил осъден по НОХД № 24/2012 г. на
РС - Ловеч.
Обстоятелствата, че за
осъществяване на част от деянията по продължаваното престъпление подсъдимият И.
е използвал арматурна пръчка и е разрушил преграда, здраво направена за защита
на имот, квалифицира деянието по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК.
Подсъдимият З.И. е осъществил три
деяния, които осъществяват поотделно съставите на престъпленията по чл.194,
ал.1 и чл.195, ал.1 от НК, извършил ги е през непродължителен период от време (01.06.2012
г. - 08.06.2012 г.), при една и съща обстановка и при еднородност на вината –
пряк умисъл, което обстоятелство квалифицира престъплението по чл.26, ал.3, във
връзка с ал.1 от НК, тъй като квалифицирания състав на кражбата по чл.195, ал.1
от НК е по-тежък от основния по чл.194, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е
обществено опасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Приетата за установена фактическа
обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй като се
доказва от писмените и веществените доказателства по делото, свидетелските
показания, заключенията на вещото лице по назначената стоково-оценителна
експертиза и допълнителна такава, както и от самопризнанията на подсъдимият,
дадени на досъдебното производство и потвърдено от него в хода на съкратеното
съдебно следствие.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият И. за виновен и го осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явяват липсата на средства за препитание и стремежа за
облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият З.Ю.И. съдът съобрази направените от него
самопризнания и сравнително младата му възраст, както и ниската стойност на
отнетите вещи и факта, че част от тях са възстановени на досъдебното
производство с негово съдействие, а от друга страна съобрази предишните му
осъждания. Въпреки, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, то съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В случая наказанието
следва да е една година и шест месеца лишаване от свобода, но редуцирано по
реда на чл.58а, ал.1 от НК същото следва да е една година. Ето защо на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с
чл.26, ал.3 и ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода
в размер на 1 (една) година.
Тъй като деянието по настоящето
престъпление и деянието за което И. е бил осъден с присъда № 27/14.09.2012 г.
по НОХД № 479/2012 г. по описа на РС-Троян, в сила от 02.10.2012 г. са били
извършени при условията на реална съвкупност, т.е. по време когато за нито едно
от тях не е имало влязла в сила присъда, то на основание чл.25, ал.1, във
връзка с чл.23, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК съдът определи едно общо най-тежко
наказание по двете, а именно : лишаване от свобода в размер на една година.
На основание чл.59, ал.1 от НК,
от така определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от
свобода, съдът приспадна времето, през което подсъдимият З.И. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража” по НОХД № 479/2012 г. по описа на РС –
Троян, считано от 08.06.2012 г. до влизане на присъдата на РС-Троян в сила.
Така определеното общо най-тежко
наказание, на основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС,
подсъдимият И. следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК,
от така определеното общо най-тежко наказание съдът приспадна времето, през което подсъдимият е изтърпявал наказанието по НОХД 479/2012 г.
по описа на РС–Троян, както и групираното му наказание с определение № 112/12.11.2012 г. по ЧНД №
651/2012 г. по описа на РС – Троян, в сила от 08.12.2012 година.
На основание чл.68, ал.1 от НК,
съдът
приведе в изпълнение
наказанието по НОХД № 24/2012 г. по описа на РС–Ловеч, в сила от 01.03.2012 г.,
в размер на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.61,т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, така
приведеното в изпълнение наказание от три месеца лишаване от свобода, подсъдимият И. следва да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Необходимо е да се
посочи, че при групиране на наказанията на подсъдимият И. съдът съобрази
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК и приложи по-благоприятния за него вариант,
тъй като наказанието по НОХД № 479/2012 г. по описа на РС-Троян може да се
групира както с наказанието по настоящата присъда, така и с това по НОХД №
24/2012 г. по описа на РС-Ловеч, като последното всъщност е сторено с
определение № 112/12.11.2012 г. по ЧНД № 651/2012 г. по описа на РС-Троян. Но
тъй като деянието, за което е осъден по настоящето дело е било извършено в
изпитателния срок на присъдата по НОХД № 24/2012 г. по описа на РС-Ловеч, то
ако се остави групирането извършено от РС-Троян с горното определение, то в
такъв случай наказанието по настоящата следва да се търпи отделно и така
подсъдимия ще следва да търпи общо 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване
от свобода. Докато, след групирането на наказанията по настоящата присъда и
тази по НОХД № 479/2012 г. на РС-Троян и след привеждането на условната присъда
по НОХД № 24/2012 г. на РС-Ловеч, подсъдимият И. ще следва да търпи общо 1
(една) година и 3 (три) месеца лишаване от свобода, т.е. с три месеца по-малко.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия З.И. за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът постанови иззетите
като веществени доказателства по делото 1 брой черна забляна чанта с бели шарки и 9 броя свити на снопчета проводници без изолация, да се отнемат в полза на
държавата, като след влизане на присъдата в сила, като с ниска стойност следва да бъдат унищожени.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимият З.Ю.И. *** сумата 70,00 лева, представляваща разноски по досъдебното
производство.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :