РЕШЕНИЕ
гр. София, 22 Юни 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на първи
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16791 описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Р.В.С. твърди, че на 14/7/2015
год., около 12:10 часа, на път II-64, 25+500 км. при управление на
л.а. „Мерцедес 515 ЦДИ“, с рег. № ********, водачът С.С.Т. нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движел с несъобразена скорост, загубил контрол
над управлявания от него л.а., навлязъл в лентата за насрещно движение и се
сблъскал с насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № ********,
управляван от ищеца. По случая било образувано ДП № 172/2015 год. по описа на
РУП – Хисаря, преобразувано в с.д. № 247/15 год. на ОСС при ОП-гр. Пловдив,
пр.пр. № 7354/2015 год. на ОП-гр. Пловдив, водено срещу водача С.Т., което към
момента на исковата молба все още не било приключило. Причина за настъпването
на ПТП били единствено извършените от С.Т. нарушения на правилата на движение
по пътищата. В резултат на реализираното ПТП били причинени телесни увреждания
на ищеца. Той получил тежка множествена травма. След инцидента бил приет по
спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, клиника по анестезеология и
интензивно лечение в тежко съС.ие, с клинична картина на травматичен шок. Била
му поставена диагноза травматичен шок, контузио капитис ет церебри, мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, контузио торацис ет пулмонис,
фрактура пателе декстра. Пострадалият бил в тежко положение, с реална опасност
за живота. Вследствие на произшествието се променил нормалния му начин на живот,
станал физически неактивен, загубил работоспособността си, следвало да спазва
постелен режим, като се е нуждаел от помощта на блиЗ.ите си. Към момента ищецът
все още не бил възстановен от уврежданията си, като изпитвал болки, главоболие,
а стресът от преживяното щял да остане в съзнанието му цял живот. Ищецът
твърди, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Мерцедес 515
ЦДИ – С.Т. била застрахована от ответното дружество. Твърди, че не е допринесъл
по никакъв начин за настъпването на ПТП, като е бил с поставен предпазен колан.
Предявява иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лева, частичен иск от обща сума в размер на 150 00
лв., ведно със законната лихва считано от датата на ПТП до окончателното изплащане
на вземането.
Ответникът З. „У.“ АД оспорва
предявения иск. Поддържа, че пострадалото лице не е заявило извънсъдебно застрахователната
си претенция и дружеството не е имало възможност да проведе ликвидационно
производство, в което да се установи механизма на ПТП и настъпилите за ищеца
вреди. Твърди, че по делото не се доказва възникването на фактическия състав на
деликтната отговорност на застрахованото при него лице. Представеният протокол
за ПТП не обвързвал съда досежно механизма на произшествието, като от
съдържанието му не се установявали обстоятелствата около настъпването му. В
същото време, той бил съставен три дни след процесното ПТП. Неизяснени оставали
обстоятелствата около това защо л.а. „Мерцедес 515 ЦДИ“, рег. № ********
навлязъл в насрещното платно, загубил ли е в действителност управление над
автомобила. Неизяснена била и скоростта с която се е движел л.а. „Мерцедес
С200“. Твърди, че ищецът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и
е бил без поставен колан. Посочва, че вината на застрахования при него водач не
е установена със съдебен акт на наказателен съд. Поддържа, че ищецът не е бил
изпробван за алкохол. Твърди, че навлизането в насрещната лента от страна на
застрахования от него водач се дължало на прилошаване, което би иЗ.лючило
вината в поведението му, а оттам и отговорността на застрахователя, предвид
функционалната им обусловеност. Оспорва наличието и интензитета на твърдените
от ищеца травми. Счита размера на иска за прекомерен и несъобразен с принципа
за справедливост. Претендира разноски.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП №
24, съставен относно посетено ПТП от Д.Т.Ш.– дежурен ПТП при ОД на МВР – гр.
Пловдив на 14/7/2015 год., около 12:10 на път II-64, 25 км + 500. Като участници в
произшествието са посочени С.С.Т., управляващ л.а. „Мерцедес 515 ЦДИ“, рег. № *****и
Р.В.С., управляващ л.а. „Мерцедес С200“, рег. № ********. Посочено е, че
вследствие на произшествието водачите на МПС са били леко ранени докато, А.Х.Ф.е
бил тежко ранен.
С влязла в сила присъда № 98 от 12/10/2016 год. по
нохд 1944/2016 год. по описа на ОС – гр. Пловдив, Н.О. С.С.Т. е признат за
виновен за това, че на 14/7/2015 год., около 12.10 часа, на главен път гр.
Карлово – гр. Пловдив, в землището на с. Долна махала, обл. Пловдив, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил , „Мерцедес спринтер“,
с ДК № ******** – собственост на „С.А.“ ЕООД – гр. Пловдив, е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил марка „Мерцедес Ц200“, с ДК № ******** – собственост и управляван от Р.В.С.
и по непредпазливост причинил смъртта на А.Х.Ф.и средна телесна повреда на Р.В.С.,
изразяваща се в счупване на капачката на дясна колянна става, причинило трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник, поради което и на основание
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.
58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК подсъдимият е осъден на три години лишаване от
свобода.
От справка от базата данни на
информационен център към Гаранционния фонд се установява, че към датата на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на управляващ л.а. „Мерцедес
515 ЦДИ“, рег. № *****– С.Т. е била застрахована при ответното дружество.
От банково бордеро от 28/12/2016 год., реф.
В161228140957821OBISERA се установява, че ответното дружество е заплатило на
ищеца обезщетение в размер на 19 000 лв. Между страните не се спори, че
платената от ответника сума му е върната от ищеца.
Вещото лице по назначената по делото съдебно
медицинска експертиза дава заключение, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
претърпял следните телесни увреждания - контузия на главата и мозъка, мозъчно
сътресение без открита черепно-мозъчна травма, контузия на гърдите и белите
дробове, счупване на дясното колянно капаче. Описаните травматични увреждания се срещали често при
водачи на автомобили, претърпели ПТП. Уврежданията били получени под
въздействието (удари) на твърди, тъпи предмети в различни области на тялото.
Полученото мозъчно сътресение било от лека степен - „обнобилацио“ (кратковременна
загуба на съзнание), след което
пострадалият бил приет контактен и
адекватен. Тази увреда довела на пострадалия - „разстройство на здравето,
неопасно за живота. Получената белодробна контузия причинила също разстройство
на здравето, неопасно за живота. Полученото счупване на дясното коленно капаче
причинило на ищеца „трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за
срок по- дълъг от 30 дни (в случая до 3 месеца). Спешна медицинска помощ на пострадалия била оказана от
екип на ЦСМП, след което е бил транспортиран за лечение в МБАЛ „ Св.Георги“ – гр. Пловдив.
Заради гръдната и черепно-мозъчна травма, пострадалият бил приет за лечение в
Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Постъпил контактен, по GCS-15,
с кожа и лигавици - бледи, с нормална зенична реакция на светлина, на спонтанно
дишане, но с кислородна маска, двустранно дишане с ритмична сърдечна дейност без
прибавени шумове, АН - 120/80 и пулс - 120 уд. мин! Извършените са били
хематологични, рентгенови и ехографски изследвания и консултации със
специалисти: анестезиолог, хирург ортопед- травматолог и интернист. По време на
първия преглед придружаващи заболявания не били констатирани. При извършените рентгенови
изследвания на белия дроб било установено засенчване в лявото белодробно поле,
начален възпалителен процес, а на повторно ренгеново изследване на следващия
ден – 15/7/2015 – установени – течна колекция в десния костно-диафрагмален
синус. От проведеното рентгеново изследване на дясната коленна става било
установено счупване на колянното капаче на десния крак. По спешност била
извършена лапароцентеза (т.е. диагностично отваряне на коремната кухина), но
вътрекоремен кръвоизлив не бил установен. Счупеното колянно капаче било
обездвижено с гипсова лонгета. Включена била инфузионна, и обезболяваща
терапия. След стабилизиране
на общото състояние, пострадалият бил насочен за продължаване на лечението в
същата клиника по повод получената черепно- мозъчна травма. Извършени били
допълнителни рентгенови и КТ-ски изследвания. Освен описаните по-горе травматични
увреждания, други в областта на главата, тялото и крайниците не били
констатирани. Проведена била инфузионна терапия, Хелицид, Деган, Вромхексин,
Паматон, Морфин и др. обезболяващи средства. Оперативната рана на корема ила
спокойна без възпаление. Десния долен крайник - без циркулационни и сетивни
смущения. В стабилизирано
общо състояние, пострадалият е бил изписан от болницата на 18/07/2015 год. като
лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и лекарства. Мозъчното
сътресение било от лека степен и е отзвучало окончателно за около седмица.
Оперативната рана зараснала за около 12 седмици. Счупеното дясно колянно капаче
зараснало за срок от 45 дни, след което пострадалият започнал раздвижване на
лявата колянна става. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца приключил
за срок от 3 месеца. През посочения период пострадалият търпял болки и
страдания, като най-интензивни те били през първите 2-3 седмици непосредствено
след злополуката, както и около 2-3 седмици в началото на проведената
рехабилитация. Извън тези периоди ищецът търпял само спорадични болки при
преумора на десния долен крайник и най вече при ряЗ.а промяна на времето - при
студено и влажно време, когато той бил принуден да ползва обезболяващи средства.
Към настоящия момент, ищецът бил с възстановено здраве. От претърпяното мозъчно
сътресение и гръдната травма не останали някакви негативни последици или
усложнения. Счупеното дясно колянно капаче зараснало окончателно, а движенията в
крака били възстановени. В съдебно заседание вещото лице дава уточнения, че при
постъпването в болницата му на ищеца била поставена диагноза „травматичен шок“,
която предполагала опасност за живота му и по тази причина бил приет в
реанимация, а не в друга клиника. Във връЗ.а с мозъчното сътресение се наложило
да му бъдат определени допълнителни прегледи при неврохирурзи. Посочва, че
могат да се очакват болки в коляното му при натоварване и промяна във времето.
Вещото лице по назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза дава заключение за следния механизъм на процесното ПТП - на 14.07.2015 г., около 12,10 ч, на
Път II-64 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив се движел лекотоварен
автомобил „Мерцедес 515 CDF с peг. № ********, управляван от С.С.Т.. Насрещно
се е движел л.а. „Мерцедес С 200" с peг. № ******** с водач Р.В.С. и
пътник на предна дясна седалка А.Х.Ф., В района на км.25+500 водачът Т. загубил
контрол над автомобила, той се насочил вляво и навлязъл в насрещната пътна
лента. Скоростите и на двата автомобила били от порядъка минимум 90 км/ч.
Настъпил челен кос удар, като в момента на този удар лекият автомобил бил
изцяло в неговата лента, разположен успоредно на пътя. Лекотоварният автомобил
с предна дясна зона атакувал лекия автомобил под ъгъл върху неговата предна
дясна зона. След настъпилите деформации, при такъв удар пред метацентьра на
лекия автомобил бил създаден въртящ момент, който е предизвикал ряЗ.а ротация
(завъртане) на л.а."Мерцедес" в посока на часовите стрелки (почти на
360°). Била кумулирана цялата му енергия и той се установил в посока обратна на
движението преди удара. Лекотоварният автомобил с остатъка от кинетичната си
енергия и насоченост продължил наляво, навлязъл с удар в канавката, при което
фургонът му се е разрушил изцяло, а той се е установил в регистрираното
положение. Посочва, че в протокола за оглед липсват данни за хоризонталната и
вертикалната маркировка в района на ПТП, като видно от снимковия материал, че платното
за движение било предназначено за срещуположно движение - по една лента в
съответната посока. Те били разделени с прекъсната разделителна линия M3, а от
двете страни - с непрекъсната линия M1. Обективните находки: следи от спиране и издраскване, изпаднали
части и др. от л.а."Мерцедес С200", разположението му - установен
след удара и това на лекотоварния автомобил, сочели, че произшествието е
настъпило изцяло в пътната лента на л.а."Мерцедес С200". Дава
заключение, че от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното
ПТП са: поведението на водач Т. - изгубил контрол над управлението на
автомобила, както и субективните му действия с органите за управление за
насочване и навлизане в насрещната пътна лента. От техническа гледна точка водачът
на л.а. „Мерцедес 515 ЦДИ“ е могъл да
избегне ПТП, ако е подържал постоянен контрол на автомобила и не е допуснал
навлизане и движение в насрещната пътна лента. Посочва, че е известно, че монтираните предпазни колани в
съвременните автомобили са триточкови. При правилното поставяне (използване) на
предпазния колан той подсигурява (придържа) тялото към седалката (облегалката),
за да не се отделя (да не полита напред) от нея при рязко натоварване - челен
удар или екстремно спиране. Това „задържане" предпазва и от удара на
въздушната възглавница, което значително намалява травматичните увреждания на
използващите предпазен колан. Като взема в предвид скоростта на двата автомобила и интензивността на
удара между тях, положението на ищеца С. към момента на ПТП - водач на
автомобила и получените от него травматични увреждания, вещото лице заключава,
че той е бил с поставен обезопасителен колан. Коланът изпълнил предназначението
си и го предпазил от удара на взривената въздушна възглавница. Вещото лице посочва,
че в материалите по делото липсват обективни находки, които да индикират
мястото, от което водач Р.С. е възприел навлизането на лекотоварния автомобил в
неговата пътна лента. Наличните спирачни следи (прави на оста на пътя) в
неговата лента категорично показвали, че С. направил опит да предотврати
произшествието, като предприел екстремно спиране.
Вещите лица по назначената по делото комплексна
съдебномедцинска и автотехническа експертиза дават заключение, че определено
може да се счита, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.
Вещото лице по допълнителната автотехническа
експертиза дава заключение, че скоростта на л.а. „Мерцедес Ц 200“ при удара
била около 9,0 км/ч. Скоростта на л.а. „Мерцедес Ц 200“ преди предприетото от
водача му аварийно спиране, непосредствено преди ПТП била около 75,0 км/ч. Опасната
зона за спиране на л.а. „Мерцедес Ц 200“ при 75 км/ч е 62 м. Опасната му зона
за спиране при 90 км/ч е 82 м. Отстоянието на л.а. Мерцедес Ц 200“ към момента, в който т.а. „Мерцедес
Спринтер“ навлиза в лентата му било не повече от 42 метра - по-малко от
опасната му зона за спиране от 62 м, от което вещото лице прави извод, че
водачът на л.а. „Мерцедес Ц 200“ не е имал възможност да спре преди мястото на
удара и не е могъл да предотврати произшествието. Водачът на л.а. „Мерцедес
Ц200“ реагирал за аварийно спиране преди т.а. Спринтер да е навлязъл в лентата
му и се е отклонил наляво и затова при удара скоростта му била 9 км/ч, т.е. той
почти бил спрял. Скоростта на т.а. Мерцедес Спринтер“ при удара, а и преди ПТП
била 67 км/ч. Преди удара, водачът на т.а. Мерцедес „Спринтер“ не реагирал на
опасността и не задействал спирачките. Опасната му зона за спиране при скорост
67 км/ч е 59 метра. А при допустима скорост 90 км/ч е 94 метра. Водачът на т.а.
„Мерцедес Спринтер“ имал възможност да вижда отдалеч насрещния л.а. „Мерцедес Ц
200“ и имал възможност да не навлиза в лентата за насрещното си движение. Причината
за настъпване на ПТП била в субективните действия на водача на т.а. „Мерцедес
Спринтер“, допуснал да навлезе в лентата за насрещното движение. Нямало данни
за наличие на обективни препятствия и причини, които да са го предизвикали за
това му действие.
Свидетелят И.Н.К.– сват на ищеца дава показания, че е
запознат с процесното ПТП. След произшествието ищецът бил приет в болница, като
изпаднал в шок и почти не познал свидетеля. Изпитвал силни болки в гръдния кош,
разбрало се и че счупил капачка на крака. На следващия ден бил в интензивното,
отново в недобро състояние. След изписването му бил на легло. Обслужвали го
жена му, сина му и снаха му, доколкото не можел да прави това сам. Поради
счупванията на крака му, той изпитвал затруднения при ходенето до тоалетна,
използвал подлога. Използвал помощни средства за придвижване в продължение на
4-5 месеца. Бил на лечение в санаториума в Павел Баня. Преди инцидента ищецът
бил много здрав, като свидетелят не знае да е имал здравословни проблеми. Болките
в главата продължили 2-3 месеца. Емоционалното му състояние след инцидента било
нестабилно До ден днешен имал угризения, че има вина, защото синът на
най-добрия му приятел загинал в катастрофата. В момента бил в стабилно
емоционално състояние. На свидетеля било известно, че ищецът е направил всичко
възможно да избегне удара.
Свидетелят С.Т.– участник в процесното ПТП, дава
показания, че не помни нищо от момента на произшествието. Слязъл от автомобила
си като и двата автомобила били в канавката. Неговият автомобил не можел да се
движи след това на собствен ход. Ударът бил отпред вдясно. В първия момент нищо
не виждал после видял само ищеца. Той бил прав до колата си. Ораните на реда
взели от свидетеля проба за употреба на алкохол. Ищецът отказал да даде проба.
Не може да каже дали ищецът е имал наранявания. Не е видял никакви автомобили
преди удара. Свидетелства, че не знае защо е изгубил контрол над автомобила си,
предполага че му станало лошо. Не изпреварвал, нямало никой пред него. Не
помни, когато слязъл дали е имало други автомобили. Не може да каже нищо за
скоростта, с която се е движел ищецът, доколкото не го е видял.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил Фолксваген. В
качеството си на застраховател е поел риска да застрахова отговорността на
водача за вреди, за които последният би отговарял по българското
законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило
произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от
което са произлезли вреди - физически и емоционални болки и страдания, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая, посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие,
причинено виновно от застрахованото при ответника лице, се доказва от
представената по делото присъда по нохд. № 1944/2016 г. по описа на ОС – гр.
Пловдив, Н.О., която се ползва със задължителна сила относно извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на извършителя, на основание чл.
300 от ГПК.
Вследствие от процесното ПТП ищецът е понесъл
неимуществени вреди. От назначената по делото съдебна медицинска експертиза се
установи, че той получил контузия на главата и мозъка, мозъчно сътресение без
открита черепно-мозъчна травма, контузия на гърдите и белите дробове, счупване
на дясното колянно капаче. Била му поставена диагноза „травматичен шок“, която
е предполагала опасност за живота и по тази причина е бил лекуван първо в реанимация. Лечението и възстановяването на ищеца
продължили 3 месеца. През посочения период пострадалият е търпял болки и
страдания с различен интензитет. От свидетелските показания на свидетеля Иван
Казаков се установява, че ищецът ползвал помощни средства за предвижване, както
и че се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си. Установява се, че вследствие
на процесното ПТП ищецът е бил стресиран.
Предвид изложеното, са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД.
Възражението за съпричиняване, поддържано от
ответника, съдът намира за неоснователно. Събраните доказателства, чрез
заключенията на автотехническата и комплексната автотехтническа и медицинска
експертиза за това, че ищецът е бил с поставен предпазен колан не се
опровергават от други доказателства. Въз основа на заключението на
автотехническата експертиза, съдът приема за доказано, че настъпването на произшествието
е изцяло в причинна връзка с поведението на застрахования при ответното
дружество водач. Що се касае до твърденията, че ищецът е бил под влиянието на
алкохол, същите са недоказани. Действително от свидетеля Стефан Тотев са
депозирани показания в насока, че ищецът е избегнал проба за алкохол, но това
обстоятелство не е удостоверено от органите на реда по надлежния начин, а и от
факта, че ищецът е отказал даване на проба не може да се направи сигурен извод
за това, че лицето е било под въздействието на алкохол.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на уврежданията, настъпилият за ищеца травматичен шок, предполагащ
опасност за живота му, претърпяната от него операция - диагностично отваряне на
коремната кухина, възстановяването на която отнело 12 дни, общия възстановителен период от 3
месеца, фактът че по време на възстановителния период пострадалият е търпял
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици
непосредствено след злополуката, както и около 2-3 седмици в началото на
проведената рехабилитация, че е бил затруднен в придвижването си за срок от 3
месеца, като е следвало да използва спомагателни средства – проходилка и
патерици, че се е налагало да му бъде оказвано съдействие при обслужването му
от членове на неговото
семейството, претърпяното мозъчно сътресение, изпитаният шок, това че ще се
изпитва болка в крака при промяна на времето. При определяне на обезщетението
съдът съобразява и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване
на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид всички тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била пълната сумата от 35 000 лева, като искът
следва да бъде отхвърлен до пълният предявен размер от 80 000 лв.,
частичен иск от обща сума от 150 000 лв.
По делото се установи частично плащане от
ответното дружество на ищеца. Не се спори, че тази сума е възстановена обратно
на застрахователя. Ответното дружество претендира, че не дължи законна лихва за
забава върху тази сума от датата на първоначалното плащането до окончателното
изплащане на вземането. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Кредиторът,
съгласно чл. 66 от ЗЗД, не е длъжен да приема частично изпълнение на вземането си, дори същото да е
делимо. По тази причина не е налице забава на кредитора за изпълнената част и
ответникът не може да се освободи от последиците на своята забава.
Предвид това в полза на ищеца следва да бъде заплатена законна лихва от датата на
ПТП до окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 376.25 лева,
съобразно уважената част от иска.
Ответното дружество следва да бъде осъдено също така
да заплати на адвокат П.К. сумата от 1896 лв. с ДДС.
Ответникът следва да заплати и на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съда сумата от 890 лв. – държавна такса.
Ответникът също има право да получи разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска. Направените
от него разноски са в размер на 650 лева. Юрисконсултското възнаграждение съдът
определя по чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер
на 100 лв, предвид фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с
отхвърлената част на иска ищецът следва да заплати на ответника сумата 422, разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление *** да заплати на Р. В.С., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв. К., на основание чл. 226 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 35 000 лв. (тридесет
и пет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно-транспортно произшествие от 14/7/2015 год., ведно със
законната, считано от 14/7/2015 год. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 80 000 лв., частичен иск от обща сума от 150 000
лв.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление *** да заплати на Р. В.С., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 376.25 лв. (триста седемдесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 890 лв. (осемстотин и деветдесет лева).
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К., адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 1896 лв. с ДДС (хиляда осемстотин деветдесет и шест лева) –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. В.С., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв. К. да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** сумата от 422 лв. (четиристотин
двадесет и два лева) – разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: