М О Т И В И
Към присъда № 245/23.10.2018 г. по НОХД №
426/2018 г.
Съдебното производство е образувано по
внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура - гр. Бургас, против С.В.С. ЕГН ********** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. първо вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение поддържа обвинението против подс.
С. по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от , така както е
повдигнато и предявено на ДП и с обвинителния акт. Счита, че това обвинение е
доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание минималното наказание от две години
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години. Предлага също така на
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, да
бъде лишен от право да управлява МПС също за срок от две години.
Подсъдимият С.В.С.
лично и чрез упълномощения си защитник не се признава за виновен.
Защитата на подсъдимия се позовава на
събрания по делото доказателствен материал и въз основа на това обосновава
извода, че подс. С. не е нарушил никое от правилата
за движение, визирани в чл. 20, ал. 2 от , а
вината изцяло е на пострадалата П. К..
Счита, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като подс. С. макар и да е бил длъжен, не е могъл да предвиди
настъпването на общоопасните последици поради обективни причини. Акцентира се
на психичното състояние на пострадалата, нейното облекло – изцяло в черно и
неправомерното Й движение на пътното платно, тъй като на практика тя се
разхождала по ширината на цялото пътно платно. Счита, че единствената причина
за настъпването на ПТП е виновното поведение на пострадалата, което се
изразявало във внезапно изскачане пред микробуса. В тази връзка моли съда за
постановяване на оправдателна присъда и С.С. да бъде
признат за невинен.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Пострадалата П. К.
***, но повече от десет години работила и живеела в
гр. Бургас, като ******
в бар „Н.“.
В началото на месец май 2016 г. на колегите и на
роднините на пострадалата К. им направило впечатление, че същата била много
умислена и мълчалива, а отделно от това занемарила външния си вид. След 10.05.2016 г. пострадалата
престанала да ходи на работа. С помощта на роднини и полицията пострадалата К.
била отведена на преглед ЦПЗ гр. Бургас, където не установили психически
проблеми.
На 15.05.2016 г. към 22.00 ч.
пострадалата К. излязла от дома си, облечена в черни дрехи, с черни чорапи на
краката, без обувки и се насочила в неустановена посока. Към 01.00 ч. на 16.05.2016
г. била забелязана да преминава около
бензиностанцията на „Лукойл“, намираща се на ул. „В.“ № ** в гр. Бургас. Около 03.30 ч. същата вечер била
засечена от камерите на бензиностанция „Лукойл“, намираща се на главен път I-99 преди местността „Пода“ в
посока гр. Созопол, а около 03.45 ч.
била забелязана да върви по същия път в средата на дясната лента за движение в
посока гр. Созопол, като не е реагирала на подаваните й сигнали от
преминаващите автомобили и от предлаганата й помощ на водачите на тези
автомобили.
Подсъдимият С.В.С.
ЕГН ********** е род. на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес:***, ****, ***** гражданин, *****, **** образование, ******.
Подсъдимият е правоспособен водач на
МПС, категория „АМ“, „В“ и „В1“ от 2005 г. и се води на отчет в КАТ - Бургас. Има наложени няколко
наказания за дребни нарушения на ЗДвП, като
последното е през 2014 г.
На 16.05.2016 г. към 05.00 ч.,
подс. С. се движел с управлявания от него товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 210Д“ с рег. №
Х 5974 ВТ по главен път II-99, в посока гр. Бургас – гр.
Созопол.
Пътят в района на местопроизшествието
бил прав пътен участък със слабо изкачване, с по две платна за движение във
всяка от посоките, разделени помежду си с двойна мантинела. Всяко от платната
се състояло от по две ленти разделени помежду си с единична прекъсната линия. Подс. С. се движел в тъмната част на денонощието на къси
светлини в дясната лента за движение, със скорост от около 71 км/ч. След като преминал бензиностанцията преди надлеза за
кв. „Крайморие“, той преминал в лявата лента за движение за да даде възможност
на друг автомобил, излизащ от бензиностанцията, да се включи в движението. В
същия момент в лявата лента и косо на осевата линия се е движила и пострадалата
П.
К..
Движението й към момента на удара е било косо към разделителната линия на
лентите за движение, като към момента на удара тя е била на 0,4 метра вляво от
разделителната линия. Траекторията й на движение към момента на удара е
сключвала с надлъжната ос на платното ъгъл около 290 градуса, измерено от
нивото на осевата линия в посока обратна на часовниковата стрелка. Автомобилът
на подсъдимия осветил пешеходката К. с челния фронт на светлините, като
подсъдимият възприел опасността на около
36 м. от нея и на около 38 м. от мястото на удара. Подсъдимият веднага
предприел маневра отклоняване автомобила на ляво, вместо аварийно спиране.
Въпреки предприетата маневра настъпил удар между челната дясна част на
автомобила и дясната странична повърхност на тялото на пострадалата. При този
удар тялото е било изтласкано напред и надясно по посока на движение на
автомобила. Предприемайки спасителната маневра в ляво, водачът е протрил
страничната повърхност на автомобила в лявата мантинела, а след това е спрял
плавно в дясно на платното в дясната лента за движение с пуснати аварийни
светлини.
Подсъдимият слязъл от автомобила, върнал
се назад като осветявал пътя с фенерчето на мобилния си телефон. Той осветил
пострадалата, която лежала в страни от пътя по лице, приближил се до нея и
установил, че няма признаци на живот. Веднага започнал да набира тел. 112, но
не завършил обаждането, тъй като в момента пристигнал полицейски автомобил, за
проверка по подаден преди това сигнал. Полицейските служители извикали линейка
и автомобил на КАТ, и водачът бил изпробван с „Дрегер
7310“, който отчел отрицателен резултат.
След пристигането на екип на Бърза помощ
била констатирана смъртта на П. К.К..
По делото е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че непосредствената причина за смъртта на постр. К. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до
несъвместимо с живота размачкване на мозъка. Отделно
от това, по трупа на пострадалата бил установен политравматизъм:
прекъсване на гръбначния стълб; гръдна травма със счупване на ребра двустранно
и контузия на белия дроб; пукнатини по черния дроб; счупване на таза и на дясна
подбедреница на нивото на глезена. Уврежданията са в
резултат от съприкосновение с микробуса с дясната й страна, възкачване и удар
на главата в предното стъкло с последващо изпадане на терена.
От химическите експертизи на подсъдимия
и на пострадалата се установява, че и двамата не са се намирали под
въздействието на алкохол.
От заключението на тройната авто-техническа експертиза е видно, че произшествието е
настъпило поради технически несъобразена скорост на движение от 71 км/ч. на товарен автомобил /микробус/,
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 210Д“
с рег. № Х 5974 ВТ, управляван от подс. С.В.С., съобразно видимостта пред автомобила и неправилното
поведение на пострадалата К., която се е движила по пътното платно в неосветен
участък от пътя.
Опасната зона за спиране на товарния
автомобил, управляван от подс. С., при скорост на
движение от 71 км/ч. се определя на 73 метра, поради
което същият не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
тъй като късите светлини на автомобила са осветили пострадалата от разстояние
около 50 метра, а той възприел пострадалата от разстояние около 36 метра, което
по-малко от опасната му зона за спиране.
Произшествието е било предотвратимо, ако
подс. С. се е движил със скорост съобразена с
осветеността на фаровете му и налична видимост – 44 км/ч.
или по-ниска от нея. При това положение подс. С.
би имал възможност да спре преди мястото на удара.
Постаралата от своя страна се е движила
неправилно по пътното платно и с действията си от техническа гледна точка тя
значително е допринесла за вредоносния резултат.
Според експертизата техническите причини,
довели до възникване на пътно-транспортното произшествие е технически неправилното
поведение на пешеходката П. К., която се е движила по
платното за движение, косо за автомобила без нужното обозначение. Технически
правилно е било пешеходката да се движи по банкета, а при отсъствие на такъв
срещу движението. Същевременно причина за настъпилото ПТП е и движението на
автомобила с технически несъобразена скорост на движение съобразно видимостта
пред автомобила.
Така описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия С.В.С.; показанията на свидетелите: М.К.,
Е.Г., П.В., Н.Ч., И.К., А.С.,
Т.И., З.К., Д.А., В.Б. и С.С.;
заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската и тройната авто-техническа експертизи, химически и технически
експертизи и писмените доказателствени материали.
Съдът внимателно анализира обясненията
на подсъдимия С.С., изхождайки от обстоятелството, че
наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали
доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за
защита на подсъдимия. Съдът счита, че няма пречка да се кредитират обясненията
на подсъдимия във връзка с описания от него механизъм на възникване на ПТП,
неговото протичане и приключване, както и относно случилото се след това.
Наред с това съдът обсъди, прецени и
анализира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
последователни, подробни, непротиворечиви за изясняване на обстоятелствата по
делото.
От показанията на свидетелите Е.Г., П.В., Н.Ч.
и А.С. се установява неадекватното поведение на
пострадала непосредствено преди произшествието – движение в тъмната част на
денонощието хаотично по пътното платно извън населено място.
От изслушаните в съдебно заседание
заключения на вещите лица по съдебномедицинската и тройна авто-техническа
експертизи се установява механизма на причинените увреждания и причините за
смъртта на пострадалата К.. Съдът кредитира същите, като достатъчно подробни,
пълни и обосновани, изготвени от компетентни и вещи лица.
При така направения анализ на
доказателствените материали, събрани в хода на проведеното съдебно следствие,
настоящия съд направи извода, че по несъмнен и безспорен начин е доказано, че
подсъдимият С.С. е управлявал товарния автомобил
„Мерцедес“ по време на катастрофата, допуснал е нарушения на правилата за
движение като не се е движил с технически съобразена скорост съобразно реалната
видимост пред автомобила при конкретните пътни условия и обстановка и с това е
станал причина за възникване на ПТП, довело до смъртта на П.
К..
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе,
от обективна и субективна страна подсъдимият С.В.С. е
осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предложение първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК като на
16.05.2016 г.***-Созопол/, движейки се в посока гр. Созорпол
при управление на МПС, товерен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“
с рег. № Х 5974 ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 20, ал. 2 от и по
непредпазливост причинил смъртта на П. К. ***.
От обективна страна е несъмнено и
безспорно установено, че подсъдимият С. на 16.05.2016
г. е управлявал товарния автомобил „Мерцедес“ по
време и на мястото на възникване на катастрофата. Скоростта му на движение
непосредствено преди произшествието е била около 71 км/ч.
При така установената скорост на движение преди произшествието от около 71 км/ч., опасната зона за спиране на автомобила е била 73
метра. Тази зона е по-голяма от реалната далечина на видимост съобразно
осветеността на къси светлини на автомобила – 50 м.
При това положение, въпреки, че подсъдимият
е възприел пострадалата на платното за движение, когато последната е била на
разстояние от около 36 м. от мястото на удара, той не имал техническа
възможност да го предотврати при така избраната от него скорост на движение
спрямо зоната на осветяване от къси светлини на автомобила си. Подсъдимият не е
имал възможност да възприеме пострадалата на платното по-рано именно предвид
ограничената й видимост от движението на къси светлини, от възприемането на
тъмен обект.
За да е в състояние да спре в зоната на
видимост на късите светлини т.е. 50 м. подсъдимият е
следвало да се движи със скорост от около 44 км/ч.,
тъй като тогава би имал възможността да спре преди мястото на удара.
Следователно избраната от подс. С. скорост на движение от около 71 км/ч., макар да е била в рамките на допустимата скорост за
движение извън населено място в конкретния случай /80 км./ч./
се явява несъобразена с особеностите на конкретната пътна обстановка и в
частност с конкретните условия на видимост.
В тази връзка съдът стигна до
категоричния извод, че подсъдимият при управление на товарния автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от , като
се е движил със скорост несъобразена с конкретните условията видимост. Това
нарушение на правилата на движение е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилото ПТП и резултата от него е смъртта на пострадалата К..
От изложеното следва извода, че доводите
на защитата на подсъдимия, че не е нарушил правилата за движение и не се е
движел с несъобразена скорост са неоснователни.
Действително, в района на произшествието
не е имало пътни знаци, маркировка, сигнализация или други обозначения, които
да задължават подсъдимия като водач на МПС да се движи с по-ниска от
регламентираната скорост за движение извън населено място, или да проявява
особено внимание при движението, или да въвеждат някакво друго задължение от
този вид. Това обаче не изключва задължението водачите да се движат със
скорост, която е съобразена с конкретната пътна обстановка, в случая с
конкретните условия на видимост. Ако подсъдимият се беше движил със скорост,
позволяваща му да спре в зоната на видимост пред автомобила, той би могъл
своевременно да възприеме пострадалата като препятствие на пътя и своевременно
да спре преди това препятствие.
Относно тълкованието на защитата на
понятието „препятствие“, следва да се отбележи, че пешеходците не са „препятствие“
на пътя, а опасност на пътното платно. Съгласно трайната практика та ВКС винаги
когато пешеходецът се намира на пътното платно, той е представлява „опасност“
на пътя.
Безспорно в конкретния случай е налице и
съпричиняване на настъпилите вредни последици от
страна на пострадалата пешеходка, доколкото е установено по несъмнен начин, че
основната причина за възникването на ПТП е и нарушението на правилата за
движение от страна на самата пострадала, изразяващо се в движение по пътното
платно в тъмната част на денонощието без нужната сигнализация и наличието на
приближаващ се автомобил. Изводът за допуснатото нарушение на правилата за
движение от страна на пострадалата не изключва извода за нарушението на
подсъдимия и съответно за носене на наказателна отговорност за извършеното
престъпление. Приносът на пострадалата, независимо от това дали то е в резултат
на виновно поведение на пострадалата /доколкото тя е
имала неадекватно поведение преди произшествието/,
следва и ще бъде преценено като обективно обстоятелство, имащо значение при
преценка за тежестта на вината и при определяне на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е целял настъпването на престъпния
резултат, но съобразно квалификацията си на водач на МПС е могъл и е бил длъжен
да предвиди общественоопасните последици – да съобрази скоростта си с особеностите на конкретната пътна обстановка.
Като причини и условия за извършване на
престъплението съдът прецени проявеното от страна на подсъдимия незачитане на
правилата за движение нощно време и при намалена видимост.
С оглед на това подсъдимият С.В.С. следва да бъде признат за виновен в извършването на
така повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, предл. първо вр. с чл. 342, ал. 1, от НК.
При определянето на вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното
престъпление, съдът взе предвид степента на обществената опасност на дееца,
липсата на други нарушения на ЗДвП от 2014 г. насам, както и че вина за произшествието в голяма степен
има и самата пострадала, и при липса на отегчаващи вината обстоятелства, при
условията на чл. 54 от НК определи наказание в размер на две години лишаване от
свобода.
Съдът отчете, че са налице законовите
основание за приложението на чл. 66 от НК, поради което отложи наложеното наказание
за срок от три години.
На основание чл. 343г
от НК съдът лиши подсъдимия С. от право да управлява МПС за срок от две години.
По правилата на процеса подсъдимият
следва да да заплати направените по делото разноски в полза на държавата по
сметката ОД МВР - Бургас в размер на 2240.83 лева и 461.01 лева на
Окръжен съд - Бургас.
Воден от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ