РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500677 по описа за 2021 година
С решение №260308 от 17.02.2021г. по гр.д. №3195/2020г. на РС- Бургас, Г. К. В.,
ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на Е. Г. П. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, тревожност и дискомфорт,
накърняване на достойнството, унижение и обида, вследствие действията на ответника,
който на 15.03.2019 г. в гр. Бургас, в сградата на „Младежки дом”, находящ се в гр. Бургас,
ул.“Уилям Гладстон“ № 39, чрез нанасяне на юмручни удари и удари с крака в областта на
главата на Е.П., по хулигански подбуди, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на клепачите на ляво око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци на
главата, раничка на долна устна, кръвонасядане по лява гривнена става и охлузване на ляво
коляно, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е налице влязла в сила присъда по
НОХД № 4929/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със законна лихва за
забава върху сумата от 3 000 лв., считано от датата на увреждането – 15.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 240 лв. за направените по
делото разноски, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер от 3 000 лева до
пълния заявен размер от 15 000 лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената
част, считано от 15.03.2019 г.
ЕМ. Г. П. е осъден да заплати на Г. К. В. сумата от 960 лв. за направените по
1
делото разноски.
Г. К. В. е осъден да заплати държавна такса в размер на 120 лв. по сметка на
Бургаския районен съд.
Против решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата жалба- с вх.№ 270839/23.03.2021г. по описа на БРС, е подадена от адв.
Стоян Чапразлиев – процесуален представител на ЕМ. Г. П., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
“Шейново“ № 61, партер. С жалбата се атакува решението в неговата отхвърлителна част.
Изложени са оплаквания, че същото е необосновано и неправилно- постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят намира, че
присъденото обезщетение не съответства на принципа на справедливо обезщетяване на
вредите, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания. При постановяването
на своя акт съдът не е обсъдил редица обстоятелства: че мястото на извършване на деликта е
плувен басейн, а деянието е извършено в присъствието на голям брой трениращи деца,
проява на физическа агресия срещу човек с пасивно вербално физическо поведение пред
малолетни и непълнолетни лица; безпардонна физическа саморазправа продължила във
времето с нанасяне на многобройни удари, липса на провокация от страна на ищеца, липса
на съжаление или извинение от страна на ответника, длъжността на пострадалия и
обстоятелството, че е бил нападнат пред децата, за които е следвало да следи и да се грижи.
Счита, че неправилният анализ на събраните по делото доказателства е довел до
присъждането на твърде нисък размер на обезщетението, който не е в съответствие с
принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД. Развити са съображения, като е цитирана
и съдебна практика.
Съдът не отчел обстоятелството, че причинените от ответника травми представляват
не една, а много на брой и във всички части на тялото леки телесни повреди, което обуславя
извода, че деецът е искал да причини повече на брой и по-тежки травми, с което същият
показвал явно незачитане към личността на пострадалия. Това отношение на демонстрация
на физическа сила и превъзходство формирали у ищеца чувство на постоянен страх, че това
можело да се повтори.
Според въззивника, по делото е доказано, че след инцидента ищецът е изпитвал
безпокойство, тревожност, унижение и обида от действията на ответника. У него било
формирано чувство на безпомощност, срам, страх и безсилие. Възстановяването на
психичното му състояние продължило по- дълго време и същият прекратил работата си като
спасител в плувния басейн. Ищецът се затворил в себе си и прибегнал до медикаментозно
лечение на психиката си. Накърнени били духовният му интегритет, честта, достойнството,
авторитетът му на човек, комуто е поверена грижата за опазване на живота и здравето на
децата, посещаващи басейна. Извършеният деликт довел до ограничаване контактите на
ищеца с други хора, което допълнително му причинило социален и душевен дискомфорт.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и съответно исковата
претенция да бъде уважена за целия предявен размер от 15 000 лв. Претендира разноски.
Срещу тази жалба е постъпил отговор от Г. К. В., чрез адв. Димитър Вълчев, съдебен
адрес: гр. Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 102, ет.1. Ответникът намира жалбата за
2
неоснователна. Счита, че е правно нелогично съдът да съобразява изброените в жалбата
обстоятелства, тъй като същите вече били взети предвид в хода на наказателното
производство. Заявява, че е недопустимо факти, които нямат отношение към изживяванията
на пострадалия, да бъдат остойностявани от гражданския съд, за да се „донакаже“ деецът и
от гражданския съд. Намира, че твърдените като претърпени неимуществени вреди
/безпокойство, тревожност, безпомощност, срам, страх и безсилие/ не са доказани, а
посредством показанията на свидетеля Х. били опровергани твърденията относно
интензитета на психическите и физически страдания на ищеца. Затова счита, че
присъденото обезщетение е прекомерно. Намира, че претенцията на ищеца не цели
справедливо обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, а несправедливо и
неморално реализиране на приход за сметка на ответника. Моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
Втората въззивна жалба, с вх.№ 269696/10.03.2021г. по описа на БРС, е подадена от
Г. К. В., чрез адв. Д.В.. С жалбата решението се атакува в частта, с която ответникът е
осъден да заплати сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
На първо място, въззивникът - ответник счита, че ищецът не е успял да докаже
изложените в исковата молба твърдения за претърпени множество негативни изживявания.
Действителните измерения на неимуществените вреди според въззивника- ответник са в
далеч по-ниска степен както от претендираните, така и от признатите от съда. Счита, че в
процесния случай се касае за леки повърхностни наранявания, с леко протичане, бързо
отшумяване и заздравяване. От доказателствата по делото се установява, че ищецът бързо се
е върнал към нормалния си начин на живот в професионален и личен план, което не
кореспондира с извода на съда за затварянето на ищеца в себе си, както и че напуснал
работа защото очаквал отмъщение. Тези изводи почивали на показанията на крайно
заинтересован свидетел- съпругата на ищеца, които били напълно опровергани от
показанията на св. Х..
Изтъква, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост,
тъй като е налице несъответствие между реално претърпените вреди и размера на
обезщетението, както и че същото противоречи на практиката на Бургаския окръжен съд по
подобни дела. Присъденото обезщетение било допълнително наказание за ответника, тъй
като районният съд добавил стойност към присъдения размер относно хулиганските
подбуди. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част, а исковата
претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.
Срещу тази жалба е постъпил отговор от адв. Стоян Чапразлиев – процесуален
представител на ищеца ЕМ. Г. П..
Същият намира жалбата за неоснователна. Твърди, че доводите във въззивната жалба
са несъстоятелни, излага съображения. Цитира практика на Окръжен съд Бургас относно
размера на присъжданите обезщетения при нанесена лека телесна повреда. Моли жалбата
да се остави без уважение.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно
подадените от тях жалба и отговор на жалбата на насрещната страна. Не ангажират
3
доказателства.
При преценката за допустимостта на жалбите Бургаският окръжен съд съобрази, че
същите са подадени в законния срок, от надлежно упълномощени представители на страни,
които имат правен интерес да обжалват решението в съответните части. Жалбите отговарят
на изискванията на чл.260 и чл.216 ГПК и са допустими, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Ищецът Е.П. е предявил обективно съединени осъдителни искове против ответника
Г.В., както следва:
1/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД- за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 15000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- стрес,
сърцебиене, световъртеж, тревожност, психически дискомфорт, накърняване на
достойнството, чувство на унижение и обида, негативно отражение върху работата във
връзка с нанесена му от ответника по хулигански подбуди лека телесна повреда-
кръвонасядане на клепачите на лявото око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци по
главата, раничка на долната устна, кръвонасядане на лявата гривнена става и охлузване на
ляво коляно причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
2/ иск с правно основание чл.86, ал.2 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата от 15000 лв., считано от датата на увреждането –
15.03.2019г., до окончателното изплащане на присъдената сума.
Ищецът сочи, че телесната повреда му е причинена от ответника на 15.03.2019г. в гр.
Бургас, в сградата на „Младежкия дом“, чрез нанасяне на юмручни удари и удари с крака в
областта на главата. В момента на нападението ищецът изпълнявал задълженията си по
трудов договор в общинско предприятие „Спортни имоти“ гр. Бургас. Агресията на
ответника била осъществена на публично място, пред деца и не била предизвикана по
никакъв начин от ищеца. След инцидента , ищецът бил откаран в МБАЛ Бургас за преглед и
оказване на помощ. Сочи, че деянието на ответника е с висока степен на травматичност в
емоционален план поради това, че ударите с крака и юмруци са били в областта на главата
на пострадалия. Това поведение на ответника демонстрирало явно незачитане на
пострадалия като равноправно човешко същество. Ищецът претърпял както физически
болки при лечението на леката телесна повреда, така и психическа травма, която била
лекувана н продължителен период след деликта.
За деянието си, ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 4929/2019г. на
БРС, като на основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било
наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лв. Присъдата била
потвърдена с решение №35 от 9.03.2020г. по ВНОХД №164/2020г. на Окръжен съд Бургас.
Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът своевременно е подал писмен отговор на исковата молба, в който е
оспорил иска като неоснователен. Признава, че на посочената в исковата молба дата се е
стигнало до физическа саморазправа, но според него това се дължало на поредна
провокация от страна на ищеца спрямо ответника. В продължение на един месец преди
4
инцидента напрежението между двамата растяло и било провокирано от поведението на
ищеца. Оспорил е твърденията за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Намира, че
нараняванията са повърхностни, с бързо отшумяваща симптоматика в рамките на дни, без
нужда от лечение. Не били представени доказателства за претърпени негативни
изживявания извън рамките на обичайното за този тип увреждания. Липсвали данни да е
развил някакъв вид посттравматично стресово разстройство, което да е повлияло по някакъв
начин върху неговия личен или професионален живот. Затова намира претенцията по
главния иск за крайно завишена по размер и неотговаряща на действително претърпените от
П. неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете. В устните състезания пред
първата инстанция процесуалният представител на ищеца е посочил, че според ответната
страна справедливият размер на обезщетението би бил 1000 лв.
Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
В първата инстанция са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели,
приобщено е наказателното дело.
С обжалваното решение районният съд е уважил главния иск частично- до размер от
3000 лв., а за разликата над уважения размер до претендирания от 15000 лв. го е отхвърлил
като неоснователен. За да приеме, че искът е частично основателен съдът, на основание
чл.300 ГПК, е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда, поради което е приел
за доказани описаните в исковата молба деяние на ответника и физически увреждания,
получени от ищеца. Съдът е приел за справедливо обезщетението от 3000 лв. при
съобразяване вида на престъплението- лека телесна повреда по хулигански подбуди и
настъпилите телесни увреждания, начина на извършването им, естеството им като такива,
вследствие на които всеки индивид би претърпял болки и страдания, както и останалите
претърпени вреди- страх и ужас от деянието и начина на изпълнението му, болки и
страдания и последващото възстановяване на ищеца. Приел е за недоказани твърденията на
ответника, че е бил провокиран от ищеца, които районният съд правилно е квалифицирал
като възражение за съпричиняване. Приел е за ирелевантни гласните твърдения за
извършена оперативна интервенция на ищеца, на първо място поради недоказана причинна
връзка между деянието на ответника и интервенцията с надлежни доказателствени средства,
както и поради това, че такава претенция за обезвреда не е била предявявана от ищеца.
При служебната проверка на решението, което предвид постъпилите жалби и от
двете страни е оспорено в цялост, извършена на основание чл.269 ГПК, Бургаският окръжен
съд намира, че същото е валидно и допустимо.
По същество, решението е правилно.
Районният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички представени от
страните доказателства, като е формирал съответстващи на съдържанието им фактически
изводи. Правните изводи на съда за основателността на исковете са съобразени с
материалния закон, а присъденото обезщетение е в съответствие с установените от
съдебната практика критерии, установени по приложението на чл.52 ЗЗД. Ето защо
въззивният съд, който споделя както фактическите, така и правните изводи на БРС не следва
да ги преповтаря. С оглед установената съдебна практика и по оплакванията в жалбите,
5
въззивната инстанция следва да направи и самостоятелна преценка на доказателствата и
въведените от страните доводи и възражения.
Пред въззивната инстанция страните не спорят относно извършеното от ответника
деяние на процесната дата- 15.03.2019г. в гр. Бургас, в сградата на „Младежки дом“, за
получените от ищеца телесни увреждания, за причинно- следствената връзка между тях,
както и за вината на ответника.
С влязлата в сила присъда №194 от 2.12.2019г., постановена по НОХД № 4929 по
описа за 2019г. на Бургаския районен съд, въззивникът- ответник в настоящото
производство- Г. К. В., е признат за виновен в това, че на 15.03.2019г. в гр. Бургас, в
сградата на „Младежки дом“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Уилям Градстон“ №39, чрез
нанасяне на юмручни удари и удари с крака в областта на главата на ищеца ЕМ. Г. П., по
хулигански подбуди причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на клепачите на лявото око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци на
главата, раничка на долна устна, кръвонасядания по лява гривнена става и охлузване на ляво
коляно, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, като на основание
чл.78а НК В. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
Не се доказват твърденията на ответника, че е бил провокиран от ищеца. Видно от
показанията на св. К., агресията на ответника се проявила известно време /повече от
половин час/ след като ищецът, при изпълнение на служебните си задължения /в качеството
си на спасител на басейна, находящ се в „Младежкия дом“ в гр.Бургас/ направил забележка
на ответника да не се бръсне в умивалника на съблекалнята, понеже това не било позволено.
Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, изложени в обясненията му
в хода на наказателния процес, че в продължение на месец ищецът затварял басейна по-
рано от обявеното работно време и не го оставял да плува /сведение на л.4 от досъдебното
производство/, както и тези в с.з. на 2.12.2019г. по наказателното дело- че ищецът
неоснователно не му позволявал да ползва един от душовете в банята, под подтекст, че е
развален, а душът не бил повреден; че в деня на инцидента ищецът с „гестаповски тон“ му
забранил да се бръсне пред огледалото /което било разрешено в басейните в Германия,
където ответникът бил спасител/; че когато ответникът му отвърнал, че ще се бръсне,
ищецът го напсувал, както и че при връщането му след обяд в сградата на „Младежкия дом“
ищецът тръгнал към него, което ответникът възприел като заплаха. Следва да се отбележи
също, че отправената забележка към ответника да не се бръсне на умивалника сама по себе
си не представлява провокативно поведение, още повече, че не се установяват останалите
твърдения на ответника за тона, с който е била извършена и това, че при отказа на ответника
да съобрази поведението си с изискването на персонала ответникът бил напсуван от ищеца.
В подкрепа на горното е фактът, че по собствените му думи ответникът е атакувал ищеца
доста време след отправената му забележка. Ето защо, липсват данни за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца. Оплакванията в жалбата на ответника по този въпрос са
неоснователни.
6
Нормата на чл.300 ГПК постановява, че влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл.413, ал.1 НПК, влезлите в сила присъди, решения, определения и
разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица
и граждани. Същевременно разпоредбата на ал.2 постановява, че влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието;
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Последната норма намира приложение и
при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
както и при решаване на делото със споразумение /така чл.413, ал.3 НПК/. В мотивите на
ВКС, изложени в Тълкувателно решение №5 от 5.04.2006г. на ОСГТК, е прието, че „Ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл.413 НПК и чл.222
ГПК (отм.) /сега чл.300 ГПК- бел. докладчика/ са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта”.
С оглед събраните по делото доказателства- цитираната по- горе присъда, писмените
доказателства по делото, както и свидетелските показания на св. Антония К.- съпруга на
ищеца, въззивният съд намира за доказани правно релевантните обстоятелства от
фактическия състав на отговорността за вреди по чл.45 от ЗЗД. Ответникът умишлено, с
юмручни удари и удари с крак в областта на главата е причинил временно разстройство на
здравето на ищеца, изразяващо се в причинените му наранявания, описани в присъдата.
Отоците, синините и нараняванията на ищеца при така извършеното нападение несъмнено
са били съпроводени с обичайни за естеството им физически болки и страдания, за които
според показанията на св. К. на ищеца е било изписано обезболяващо лекарство, както и
унгвент за намаляване на синините и отоците. Според свидетелката физическите травми на
ищеца отшумели напълно за около 2 месеца.
Ищецът отказал да постъпи в болница за проследяване на състоянието му, а
предпочел да се лекува в дома си. Бил в отпуск по болест 3 дни, в периода от 18.03. –
20.03.2019г. /видно от болничния лист на л.32 от делото на БРС/, а не както твърди
съпругата му за около 2 седмици. Върнал се на работа на 22.03.2019г. /така- справка на л.31
от делото на БРС/, на седмия ден след инцидента. Свидетелката К. сочи, че след инцидента
съпругът й не бил същия човек- в него се появило силно чувство на тревожност и безсъние.
Започнал да ходи на работа със страх, понеже очаквал нападение в гръб и някакво
отмъщение. Освен това се почувствал унизен, затворил се, общувал само с нея, но не и с
други хора /самоизолирал се за дълъг период/, в началото ограничил разходките си.
Свидетелката твърди, че това състояние на ответника продължило около 5- 6 месеца, пил
предписани му от лекар успокоителни /лексотан по схема/, но те не му действали особено.
Тази свидетелка сочи също, че след няколкомесечни разговори с ищеца, в които тя го
насърчавала да продължи живота си, той започнал работа на друго място, в различна сфера,
макар че вече не бил същия човек.
Показанията на тази свидетелка следва да бъдат ценени наред с останалите
7
доказателства по делото съобразно чл.172 ГПК, въпреки заинтересоваността й от изхода на
делото. Съдът не кредитира същите единствено в частта, в която се сочи, че ищецът
ограничил контактите си с други хора, както и разходките си, доколкото същите се
опровергават от показанията на незаинтересования свидетел Красимир Х., който заявява, че
е видял ищеца пет- шест дни след инцидента, на заведение в близост до местоработата му
/на ул. „Княз Борис“ под заведението „Романс“/ с треньора по плуване Петър Драгунев,
както и че още в началото го видял да върви сам по алфалтовата алея на плажа, отпивайки
от някакво „патронче“. Това обаче не дава основание да се отрече доказателствената
стойност на останалата част от показанията й, доколкото същата споделя личните си
наблюдения от живота в семейния им дом, а освен това показанията й за ограничени
контакти и разходки касаят началния период след инцидента.
При така установените факти, въззивната инстанция намира, че освен претърпените
от ищеца физически болки и страдания, установени по безспорен начин с присъдата и
показанията на св. К., вследствие нанесения му побой от ответника ищецът е претърпял и
душевни такива- унижение от нанесения му побой пред няколко от момчетата в коридора,
където ответникът го е съборил на земята и започнал да го удря с юмруци и ритници; силна
тревожност от преживяното и очаквано последващо отмъщение от страна на ответника,
които са продължили около 6 месеца. Същите несъмнено се намират в причинна връзка с
извършения от ответника деликт.
Като съобрази характера, вида и степента на физическите увреждания на ищеца,
относително краткия /двумесечен/ период за отшумяването им, както и причинените на
ищеца психически болки и страдания, с продължителност около 6 месеца, въззивният съдът
намира, че сумата от 3000 лв. се явява справедлив размер на обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания. В тази връзка
съдът взе предвид, че обезщетението за вреди не следва да води до неоснователно
обогатяване, поради което претенцията на ищеца за присъждане на допълнителни 12000 лв.
се явява твърде завишена и необоснована. От друга страна, присъдената от двете инстанции
сума от 3000 лв. надвишава петкратния размер на МРЗ /560 лв. към датата на деликта/,
поради което същата е съобразена с икономическите условия в страната.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ищеца, че районният съд не е съобразил
в достатъчна степен мотивите и целта на дееца, като всички изложени от въззивника-
ответник доводи в тази насока, са относими единствено към наказателната отговорност на
ответника, но не им към процесния спор.
Вярно е, че ищецът е претърпял множество физически травми, поради нанесените му
многобройни удари, но предвид установената в наказателното производство степен на
увреждане- причинена лека телесна повреда, както и предвид относително краткия период
на пълното възстановяване на ищеца /два месеца за физическите болки и до 6 месеца за
душевните и психическите страдания/, не може да се направи обоснован извод, че
физическите и психическите травми на ищеца, вследствие процесния деликт са толкова
тежки, че следва да бъдат обезщетени със сумата от 15000 лв.
Ето защо искът по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
8
е основателен и следва да бъде уважен до размер от 3000 лв., а за горницата до
претендираните 15000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и
акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от
датата на деликта, върху уважения размер на иска.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително за разноските пред първата
инстанция, които не са оспорени с жалбите.
Предвид изхода на делото следва да бъде разпределена и отговорността за разноски
пред въззивната инстанция.
Ищецът е извършил следните разходи за въззивното производство: 960 лв.
адвокатско възнаграждение за подадените жалба и отговор и процесуално представителство.
Разноските на ответника са 1260 лв., включващи 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 60
лв. държавна такса. Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 192 лв.- разноски за въззивната инстанция съобразно изхода на делото, а ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 1008 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260308 от 17.02.2021г. по гр.д. №3195/2020г. на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА Г. К. В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Е. Г. П. с ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, сумата от 192 лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Емануил Георгиев П. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати
на Г. К. В., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1008 лв.- разноски за въззивната
инстанция.
Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9