РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 28.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №5110 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.127, ал.2 СК,
съединен с иск по чл.149 СК.
Ищецът Н.Д.Д. чрез
процесуалния си представител твърди, че с ответницата са живели на семейни начала от началото
на месец юни 2013г. до 03.01.2018г. и че от съвместното им съжителството имат
родени две деца: Д Н Д., роден на ***г., ЕГН ********** и М Н Д, родена на ***г.,
ЕГН **********. На 03.01.2018г. ответницата напуснала жилището и семейството
им. За периода до 12.06.2018г. няколко пъти го е напускала, взимайки със себе
си първоначално само по-малкото им дете М, а последният път – само синът им Д и
се връщала отново за кратко. През време на отсъствието им той не е знаел къде
се намират, освен когато през м. февруари 2018г. ответницата го уведомила, че
дъщеря му е получила гърч и била в болница в гр. Велико Търново в кома. При
поредно нейно заминаване е казала на синът им, че излиза до магазина, когато
всъщност е взела дъщеря им само с дрехите на гърба и е оставила Д зимата в
студа без отопление, посинял от студ, да пищи. Детето изпаднало в шок, два дни
отказвало да говори и чакало майка си и сестра си да се върнат, без да се
отделя от прозореца в продължение на няколко дни. Впоследствие разбрал, че
ответницата живее с друг мъж във ферма до гр. Велико Търново, а когато, заедно
с детето се върнала в къщи, М имала глисти. Две седмици след последното напускане
на ответницата и заминаването й с детето Д за гр. София, отишъл да го вземе от
там. Д бил в ужасяващо състояние, много отслабнал и стресиран. При разговор с
него забелязал, че си предпазва главата с ръце и се стряскал при повишаване на
тон. След като страхът му преминал, Д му разказал, че приятелят на майка му го
е биел, а тя е гледала, без да направи нищо. От м. юли 2018г. и двете деца са
при него. Ответницата не е плащала издръжка за отглеждането им, само по
телефона питала за тях и искала да й праща по някоя снимка. Твърди още, че от
раждането на децата основно той се грижи за тях, с помощта на своята майка.
Ответницата била абдикирала от задълженията си на майка, не полагала грижи за
децата, които не са свикнали с нея и не разчитат за нищо на нея. Дори М я наричала
“кака”. Вследствие поведението на ответницата и двете деца развили страх от
изоставяне и се вкопчвали в него, когато тръгвал за работа. Моли съдът да
предостави на него упражняването на родителските права спрямо децата Д Н Д. и М
Н Д, да определи местоживеенето на децата при него, да определи подходящ режим
на лични отношения на децата с майката и да осъди ответницата да заплаща
месечна издръжка за децата в размер на 200 лв месечно
за всяко дете, считано от предявяване на иска, заедно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването й, както и да заплати издръжка за минало време, считано от
22.08.2018г. до предявяване на иска, по 200 лв
месечно за всяко от децата, заедно със законната лихва. Претендира за
разноските по делото.
Ответницата М.Д.С. не се
явява при разглеждане на делото и не взема становище по иска. Назначеният й
особен представител е депозирал писмено становище, в което заявява, че искът по
чл.127, ал.2 СК е основателен. Оспорва иска за присъждане на издръжка за минал
период - от 2018г. до датата на предявяването му - 22.08.2019г., като
неоснователен.
По делото са представени
писмени доказателства, в т.ч. социален доклад изх. №ПР/Д-Р/129-001/22.06.2021г.
на Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Русе и е разпитан свидетел.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От представените в заверен препис две удостоверения
за раждане, издадени въз основа на акт за раждане №25/20.05.2014г. и на акт за
раждане №0009/03.01.2017г., двата на Община Русе е видно, че Д Н Д. е роден на ***г.,
а М Н Д е родена на ***г. Родители на децата са: майка М.Д.С. и баща Н.Д.Д.. По делото не се спори относно обстоятелството, че децата
са родени от съпружеското им съжителство, както и че понастоящем родителите не
живеят заедно. Безспорно е и обстоятелството, че децата живеят при баща си в гр.
Русе.
Горното се установява и от показанията
на свидетелката Г П М., която установява, че има дете на 4 години – на
възрастта на М, което обстоятелство я сближило със семейството на ищеца, започнали
да общуват повече. Заявява, че ищецът и М., която не познавала лично, са
разделени от 2018г., след като М. окончателно напуснала дома на ищеца. Двете
деца останали при него и той продължил да се грижи за тях с помощта на своята
майка. Децата са много привързани към своя баща, търсят го постоянно, с
нетърпение го чакат да се върне от работа, имат хубави и топли отношения. Родителите
на ищеца имат къща с двор в с. Просена, както и конче, с него ищецът разхождал
децата, тъй като от известно време той и децата са на село. Свидетелката
заявява, че ответницата е непозната за децата – Д имал някакви спомени за нея, “…по
скоро на изоставеност, на разочарование”, но М реално
не познава майка си. При организирана среща от ищеца на ответницата с децата,
те се държали студено към нея, “вкопчвали” се в баба си по бащина линия. Според
свидетелката, ответницата се намира извън страната – в Англия, от където за
рождения ден на сина си и за предпоследния рожден ден на дъщеря си изпратила по
40 или 50 паунда на всеки от тях.
Показанията на свидетелката не са
оспорени, нито опровергани с противни доказателства, поради което съдът ги
кредитира.
Показанията
на свидетеля се подкрепят от данните, изложени в представения Социален доклад
на Дирекция “Социално подпомагане” Русе, според който основни грижи за децата Д
и М полага техният баща с подкрепата на майка си. Той задоволяла и
емоционалните нужди на децата си, които са силно привързани към него. В
проведения разговор с децата те споделили, че много го обичат, че той се грижи
добре за тях и заедно си прекарват много добре. От посещението в дома на ищеца
– двуетажна къща в с. *********, социалните работници са установили, че същата
е водоснабдена и електрифицирана, понастоящем там се извършва основен ремонт,
но помещението, в което децата спят, е обзаведено с три легла, гардероб, бюро,
телевизор и играчки. Налице са и други закупени мебели и електроуреди, които
предстои да бъдат поставени. Децата са в добро общо здравословно състояние.
Записани са и посещават ДГ “Приказен свят” – с. Николово, филиал с. Просена.
Ищецът работи като работник озеленяване в “Инфрабулпак”
ЕООД гр. Русе. Според социалните работници бащата Н.Д. притежава необходимите
родителски качества за отглеждането и възпитанието на двете си деца. Докладът
не съдържа преценка за родителския капацитет на майката.
Социалният
доклад е приет от съда в съдебно заседание на 29.06.2021г.
При тези данни съдът намира, че след
като родителите не са в законен брак, не живеят заедно и са трайно разделени,
текущото упражняване на родителските права и задължения следва да се извършва
от родителя, при когото децата живеят, респ. от бащата. Такова е и фактическото
положение понастоящем, поради което и занапред Д и М Н Д следва да останат при
него за живеене, отглеждане и възпитание. Това е и в техен интерес, предвид
добрите грижи и обич, които получават от бащата и от неговата майка. Ответницата
не е заявила желание да се грижи за децата си.
По
изложените съображения съдът намира, че искът, предявен от Н.Д.Д. по чл.127, ал.2 СК е основателен и
следва да бъде уважен.
С
оглед обстоятелството, че майката се е установила да живее и работи във
Великобритания, на нея следва да се определи режим на лични отношения с децата всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и 10 дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Съгласно
чл.143 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. По
делото няма доказателства за доходите на ответницата, за която е установено по
делото, че работи в чужбина. От представеното Удостоверение изх. №21/30.06.2021г.
се вижда, че за периода от м. юни 2020г. до м. май 2021г., включително, ищецът
е получавал средномесечно трудово възнаграждение в размер на 588 лв. При това
положение съдът намира, че за нуждите на 7-годишия Д, който за учебната
2021/2022г. е записан в първи клас в ОУ
“Св. Св. Кирил и Методий” с. Николово, видно от приложената на л.46 Справка
изх. №193/29.06.2021г., общо са необходими 350 лв месечна издръжка. За нуждите
на 4-годишната М, която посещава детска градина, общо са необходими по 300 лв месечна издръжка. От тези суми за месечна издръжка майката
следва да поеме 200 лв за Д и 180 лв
за М, а остатъкът до необходимия размер, заедно с грижите по отглеждането и
възпитанието на децата следва да се поемат от бащата. За разликата до
предявения размер 200 лв издръжка за М искът следва
да се отхвърли. Издръжката за децата следва да се присъди от предявяване на
иска или от 22.08.2019г., заедно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Ответницата
дължи за децата си и издръжка за минало време за периода от 22.08.2018г. до 21.08.2019г.
или за 12 месеца по 140 лв месечно (чл.142, ал.2 СК
при МРЗ за 2019г. 560 лв), когато децата са били на
5, съотв. на 3-годишна възраст или общо сумата 3360 лв за двете деца. Съдът намира, че искът по чл.149 СК
следва да се уважи в размер на сумата 3360 лв, заедно
със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното изплащане. За разликата до
сумата 4800 лв издръжка за минало време - 12 месеца
по 200 лв месечно за двете деца, искът следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно чл.78 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 417 лв разноски по делото, съобразно
уважената част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА малолетните Д Н Д.,
роден на ***г. и М Н Д, родена на ***г. да живеят при своя баща Н.Д.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, на когото
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката М.Д.С. с децата
Д Н Д. и М Н Д всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч.,
както и 10 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
М.Д.С. ***, ЕГН **********, да заплаща на Н.Д.Д. в
качеството му на баща и законен представител на малолетните Д Н Д., ЕГН **********
и М Н Д, ЕГН **********, по 200 лв месечна издръжка
за Д Н Д. и по 180 лв месечна издръжка за М Н Д, считано от 22.08.2019г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за М Н Д
за разликата до 200 лв месечно.
ОСЪЖДА
М.Д.С. да
заплати на Н.Д.Д. в
качеството му на баща и законен представител на малолетните Д Н Д. и М Н Д
сумата 3360 лв издръжка за минало време за период от
една година по 140 лв месечно, считано от
22.08.2018г., заедно със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до предявения размер - по 200 лв месечна издръжка за двете деца за период от една година.
ОСЪЖДА
М.Д.С. да заплати по сметка на Русенски районен съд 681.60 лв
държавна такса върху присъдените издръжки, а на Н.Д.Д.
да заплати 417 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: