РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Кюстендил, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500009 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№4587/06.12.2021г. подадена от
адв.Н. М., пълно-к на С. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***“№42
съд. адрес ***, гр.***, ж.к.“***“, бл.11, вх.“Д“, ет.4, ап.79 чрез адв.М.,
посочени са GSM и е –mail, срещу решение №187 от 19.11.2021г. по гр.д.
№1598/2021г. по описа на Дупнишкия районен съд.
С посоченото решение е изменен размера на определената по гр.д.
№769/2014г. по описа на ДнРС месечна издръжка от С. И. И. за детето му Е.
С. И., като е увеличен от 90 лева на 250 лева месечно и С. И. И., ЕГН
********** е осъден да заплаща на детето си Е. С. И., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 10.08.2021г. да настъпване
на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.На
основание чл.242, ал.1 ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдената издръжка.С. И. е осъден да заплати
по сметка на ДнРС държавна такса в размер на 230,40 лева, съразмерно с
увеличената част на издръжката, а на Е. С. И. разноски по делото за
адвокатско възнаграждение на стойност 300 лева.
В жалбата се твърди недопустимост на решението и се съдържа искане
за обезсилването му.Сочи се нарушение на нормата на чл.229, ал.1 т.4 ГПК –
порок водещ до недопустимост на решенето.Цитираната е съдебна практика,
решение №101 от 10.11.2020г. по гр.д.№3668/2019г. на ВКС, ІІІ г.о и
1
даденото в това решение тълкуване по приложение разпоредбата на чл.229,
ал.1 т.4 ГПК и спиране на производството ,обусловено от конкретно
съществуваща, обективно съществуваща зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено., винаги
съществуваща конкретно.Разгледано е и ТР №1/09.07.2019г. по т.д.№1/2017г.
относно дадените в т.1 разяснения, за значението на тази зависимост, като
пречка за упражняване на правото на иск, при което нормата на чл.229, ал.1
т.4 императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по
разглеждането и приключване на делото с решение по същество, а
необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и
акт на съда, постановяващ спиране на обусловеното дело, не променя
абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното
правило.В жалбата е посочено, че искане за спиране на производството било
направено пред РС *** с отговора на исковата молба, посочен е номер на
искова молба ( вх.№1076/14.09.2021г.) и номер на дело( гр.д.№397/2021г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил).Несъобразяването с наличието на
обстоятелства, обосноваващи спиране на производството от
първоинстанционния съд, обосновава именно недопустимост на постановения
съдебен акт.Изразено е разбиране относно необходимостта за даване на
указания за удостоверяване на предмета на висящото дело и служебна
проверка от съда, относно предпоставките по чл.229, ал.1 т.4 ГПК.
.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното
решение. В законоустановения срок от насрещната страна Ц. С. К., чрез
адв.Ю. Д. е подаден отговор на въззивната жалба.В отговора се твърди
неоснователност на жалбата,, предвид липса на изложение относно конкретни
факти и обстоятелства, които да са основание за отмяна на обжалвания акт,
поради липса на искания за събиране на нови доказателства.Заявено е, че
съдът е извършил цялостна проверка на спорните въпроси, била е изискана
информация относно хода на образуваното дело за оспорване на бащинство,
било е отложено разглеждането на делото за събиране на доказателства и
поради неполучена справка, предвид вида на производството – бързо е
постановено решението.В отговора е налице солидализиране с изводите в
първоинстанционния акт, относно наличие на трайна и съществена промяна в
нуждите на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице,
доколкото от определяне на първоначалната издръжка са изминали повече от
седем години, период през който потребностите на детето са пораснали с
оглед израстването му и тръгването му на училище, с оглед доходите на
бащата възлизащи на 3175 лева месечно и на майката 700 лв.брутно
Като допустима, жалбата е насрочена за разглеждане в с.з.
С определение от 23.02.2022г. съдът е спрял производството по делото
до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.
№397/2021г. с предмет: иск с правно основание чл.62, ал.1 СК предявен от С.
И. И., чрез пълн-к Н. М. срещу Ц. С. К. и Е. С. И., за признаване за установено
по отношение на ответниците, че ищецът не е биологичен баща на
малолетното дете Е. С. И., роден на ***г.
С определение №74 от 09.02.2022г. производството по посоченото гр.д.
№397/2021г. е прекратено.Определението е обжалвано, потвърдено с
определение №1020/14.04.2022г. по гр.д.№1044/2022г. по описа на
Софийския районен съд - недопуснато до касационно обжалване с
2
определение №335/02.08.2022г. постановено по гр.д.№2567/2022г. на
Върховния касационен съд.
С молба вх.№4673/05.12.2022г. подадена от адв.М., като пълномощник
на И. са релевирани доводи за неоснователност на иска за изменение на
издръжка, предвид факта, че доходите на въззивника, като трудово заето в
Република Чехия лице не са в процес на повишение.Към този факт според
въззивника следва да бъде прибавено и обстоятелството, че същият им
задължение за издръжка към друг низходящ – дъщеря *** И., родена на ***г.,
непълнолетна , чиято майка е безработна.Сочи нетно възнаграждение 40 200
крони – 3216 лева и заявява, че това е сума необходима за задоволяване
потребностите на тричленно семейство.При липса на друго имущество и
съществуващо адължение за плащане на наемна цена в размер на 8000 крони
– 640.00 лв., оспорва размера на определената издръжка, без да отрича
настъпване на обстоятелства обосноваващи изменението.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните относими към повдигнатия правен въпрос по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Исковата претенция касае роденото на ***г. дете Е. С. И..Родители на
детето, според отразеното в удостоверение за раждане серия АР- ДУ, №*** -
чл.34, ал.2 ЗГРР -актовете за гражданско състояние, съставени по установен в
този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до
доказване на тяхната неистинност, са Ц. С. И., ЕГН ********** и С. И. |И.,
ЕГН **********.
С решение №374/23.06.2014г. по гр.д.№769/2014г. е одобрено
споразумение, за прекратяване брака на Ц. И. и С. И., родителските права по
отношение на детето Е. И. са възложени на майката.С. И. е осъден да заплаща
на Ц. И., месечна издръжка в размер на 90.00 лв., от влизане на решението в
сила до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва за забава.
Майката Ц. И., работи във „****“ ООД, като ****, с трудово
възнаграждение в размер на 700.00 лв.Представя като доказателство по
делото Договор от 05.04.2021г., със срок на действие до 05.04.2026г. относно
3
ползване под наем на жилище, находящо се в гр.***.
Ответникът се позовава на Договор за наем от 31.03.2021г., относно
жилище в Република Чехия – представен е договор за наем, в превод от
чешки на български, относно жилище в Яблонец над Насао, наето за срок до
30.04.2022г., при посочени обитатели наемателя С. И., Т. И. и *** И..
В делото се съдържа и в превод от чежки на български, удостоверение
от работодател „G&P Qualiti Manegment c.p.o „ – МЯСТО ЧЕСКА ЛИПА, с
дата на документа 25.08.2021г-,, сочещо на доход от трудово правоотношение
среден нетен 40 200 ЧК.
С оглед на изложеното, съдът прецени подадената жалба
неоснователна.Съображения:
На основание чл.143, ал.1 СК - всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката се л.142, ал.1 СК се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца,
независимо дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото
си, според ал.2 – минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна
Според чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
С оглед действащия към момента размер на Минималната работна
заплата, определен с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 37 ОТ 24 МАРТ 2022 Г.за
определяне размера на минималната работна заплата за страната, ДВ
бр.25/2022г. 710.00 лв - считано от 01.01.2022г. минималният размер на
дължимата издръжка възлиза на 177.50 лв.Регулярно в последните няколко
години размерът на МРЗ е увеличаван, считано от 01.01 на следващата
година, от 560 на 610 на 650 лева.С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 286 на МС от
21.09.2022 г. за определяне размера на линията на бедност за страната (Oбн.,
ДВ, бр. 77/2022г. ), считано от 01.01.2023г. размера на линията на бедност е
определен на 504.00 лв- с методиката се уреждат редът и начинът за
4
определяне на размера на линията на бедност за страната. Линията на бедност
се използва при разработване на държавната политика в областта на доходите
и жизненото равнище, при определяне на конкретни мерки за социална
защита и е база за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с
увреждани – ал.2.
На основание чл.266, ал.2 ГПК - до приключване на съдебното дирене
страните могат да:1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови
доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор.
Доводи, касаещи размера на присъдената от първоинстанционния съд
издръжка във въззивната жалба не се съдържат.
Както бе отбелязано на основание чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Като има предвид ограничението в чл.269 ГПК и на основание чл.266,
ал.2 т.1 ГПК, съдът счете, че поради несвоевременното им релевиране,
въпросите свързани с размера на присъдената издръжка не могат да бъдат
обсъждани.
Що се отнася до доводите за недопустимост на решението, поради
бездействието на първоинстанционния съд във връзка със спиране на
производството по делото, то последвалото спиране и произнасянето на съда
с окончателен съдебен акт по преюдициалния спор, към момента
обезсмислят преценка по обстоятелствата в жалбата, като се има предвид, че
на основание чл.273 ГПК - доколкото няма особени правила за
производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата
за производството пред първата инстанция.Видно от посоченото в
определение за насрочване на делото Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК - въззивно решение, постановено
при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е
недопустимо. С оглед постановеното решение и доколкото към момента е
налице влязъл в сила съдебен акт по сочения преюдициален спор,
обстоятелство, което съдът следва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3
ГПК основание за обезсилване на първоинстанционния акт поради
5
недопустимост съдът не намира.
С оглед прекратяване на производството по предявения иск за
оспорване на бащинство, исковата претенция насочена срещу въззивника не е
лишена от основание.
Обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
С оглед неоснователността на подадената жалба, разноски на
въззивника не се следват.Искане за заплащане на разноски от насрещната
страна не е въведено в процеса, поради което съдът не дължи произнасяне в
този аспект.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №187 от 19.11.2021г. по гр.д.№1598/2021г. по
описа на Дупнишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване – арг. чл.280, ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6