№ 1278
гр. Стара Загора, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500658 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.248, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 263364/27.09.2022г. от И. С. и
П.С./и двамата от гр.С.З./ против Определение № 260183/08.09.2022г.,
постановено по гр.д.№ 864/2021г. по описа на РС- Ст.Загора, за допълване на
поставеното по делото прекратително определение в частта му за разноски.
В законоустановения 1- седмичен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба.
Настоящият въззивен съд, след преценка на данните и доводите по
делото приема, че молбата е процесуално допустима, т.к е подадена от лице,
което има правен интерес от допълване на съдебния акт в частта за разноски,
и същата е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата се явява изцяло неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Доколкото законът не свързва
правото на разноски с конкретно основание за прекратяване на делото, то
безспорно е, че ответникът има право на разноски и в случаите, при които
делото се прекратява, поради оттегляне или отказ от предявения иск. След
като правото на разноски съществува, то при присъждането на такива съдът
следва, на първо място, да извърши проверка сторил ли е
ответника/ответниците разноски в производството по делото, съответно
признават ли се тези разноски от закона за съдебни и налице ли са
необходимите документи, удостоверяващи извършването на разноските.
Нормативната основа на разноските, които се признават в гражданския
процес, се съдържа в разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК, според която по
водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството.
Към тези разноски разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК сама изрично добавя и
1
заплатеното възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв.
Следователно, при решаването на въпроса за разноските, съдът на първо
място преценява дали те са такива, които обезпечават движението на делото
(напр.за особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК) и/или които
се извършват във връзка със събирането на доказателства и след като
извърши тази проверка и определи кои са разноските за производството, той
следва да пристъпи към проверка за реалното им извършване от страните (за
тяхното действително извършване). След като установи, кои са действително
извършените разноски съдът пристъпва и към разглеждане на възражението
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако в тази
посока е налице подадено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.80, изр.1 от ГПК, страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
По арг.от разпоредбата на чл.80, изр.2 от ГПК, непредставянето на списък на
разноските не лишава страната от възможността да поиска присъждането им,
съответно не освобождава съда от задължението да се произнесе по въпроса
за разноските по чл.236, ал.1, т.6 от ГПК. Единствената санкция, която
законът предвижда при непредставяне на списък на разноските е тази, че
непредставилата списък страна няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските.
В разглеждания случай е безспорно, че тъй като производството по гр.д.
№ 864/2021г. по описа на РС- Ст.Загора е било прекратено, поради заявен от
ищеца отказ от предявения иск, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК
ответниците разполагат с право на разноски. Следва да се отбележи, че за
отказът от иска е представена писмена молба по чл.233 от ГПК. Независимо
обаче от това дали списък на разноските е бил представен или не и дали
списъкът е представен в срока по чл.80, изр.1 от ГПК, ответниците не са
лишени от право на присъждане на разноски и съдът е бил длъжен при
прекратяване на делото да се произнесе по въпроса в тежест на кого се
възлагат разноските. Непредставянето или нередовното представяне на
списък на разноските не лишава ответниците от правото на разноски, а само
от възможността да искат изменение на съдебния акт в частта му за
разноските.
Предвид всичко гореизложено се налага извод за неоснователност на
частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Мотивиран от горните фактически и правни съображения и на осн.
чл.248, ал.3 от ГПК, въззивният Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260183/08.09.2022г. по гр.д.№
864/2021г. по описа на РС- Ст.Загора.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3