РЕШЕНИЕ
№
Ямбол,
45/27.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Ямбол - I състав , в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА |
|
|
при секретар |
Красимира Юрукова |
и
с участието |
|
на прокурора |
изслуша
докладваното |
|
|
от съдията |
Димитринка Стаматова |
|
|
по административно дело № 256 / 2022 г. |
||
Производството е образувано по жалба на Б.Я.М. от против Заповед № Р-
1667/08.07.2022 г. на Ректора на Медицински университет – П., с която на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Решение на РС –
Протокол № 11/29.06.2022 г., е прекъснато обучението му за придобиване на
специалност по Обща медицина, считано от 04.01.2022 г. поради заболяване.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е с ретроактивно
действие, както и че при издаването й са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. В депозираната молба с вх. № 294/06.02.2023
г. подадената жалба се поддържа изцяло, като се сочи, че писмено уведомление от
ръководителя на базата за обучение (което е абсолютна предпоставка за започване
на процедурата по прекъсване на специализицията) няма
и поради това, издавайки оспорената заповед, Ректорът на МУ – П. е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяната й. Сочи се също
така, че незаконосъобразно е прекъснато обучението със задна дата.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В постъпилите отговор и писмени становища подадената жалба
се оспорва изцяло. Твърди се, че същата е неоснователна, тъй като при
издаването й са спазени както процесуалните правила, така и материалноправните
норми. Сочи се, че обучението следва да се прекъсне от момента, в който са
налице основанията за това, а не от момента на издаването на заповедта.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото
разноски.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори, че жалбоподателят М. , със Заповед № Р-2658 от
28.11.2016 г. на Ректора на МУ – П., е регистриран като специализант в МУ – П.
в база „АГППМП Хигия 2“ООД, гр. П., като е разпоредено теоретичното и
практическото обучение по специалност „О.м.“ да се извършва съобразно изготвен
индивидуален план от програмата за специализация с начална дата 02.01.2017 г.,
като практическото обучение е най-малко 6 м. в амбулатория за първична
медицинска помощ, най-малко 6 м. в акредитирано ЛЗ за болнична помощ и 3 м .
ЦСМП.
Видно от приложените по делото присъствени листи за м. януари 2022 г.,
февруари 2022 г., март 2022 г., април 2022 г., май 2022 г. и юни 2022 г.,
изготвени от д-р К, ръководител специализация, през тези месеци жалбоподателят М.
е бил в болнични и няма нито един присъствен ден. Към делото е приложено и
писмо от д-р К.с вх. № 941/25.05.2022 г., с което същата, по повод отправено до
нея запитване от Ю.В. – експерт отдел СДО във връзка с имейл от жалбоподателя М.,
уведомява МУ – П. за обстоятелството, че в периода от 01.01.2022
г. до 30.03.2022 г. д-р М. не е посещавал модули и други занятия, поради
здравословни причини.
Със Заповед № Р - 1667/08.07.2022 г. на Ректора на МУ – П., на осн. чл. 24, ал. 1 , т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Решение на
Ректорския съвет – Протокол № 11/29.06.2022 г., обучението за придобиване на
специалност по Обща медицина на жалбоподателя Б.М., зачислен от 02.01.2017 г.,
с база за практическо обучение АГППМП „Хигия 2“ е прекъснато поради заболяване,
считано от 04.01.2022 г. Решението на Ректорския съвет - Протокол №
11/29.06.2022 г. също е приложено към делото и от него е видно, че е взето
решение специализацията на д-р М. да бъде прекъсната със задна дата, считано от
04.01.2022 г. поради неявяването му на работа от 04.01.2022 г. до 25.05.2022 г.
Впоследствие, със Заповед № Р – 2121/15.09.2022 г. на Ректора на МУ – П.,
на осн. чл. 24, ал. 5 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Заявление №
1426/07.09.2022 г., специализацията е възстановена, считано от 26.09.2022 г.
Спор по горните факти няма. Спорът е единствено правен и се заключава в
това от коя дата следва да се прекъсне специализацията и може ли това да стане
без уведомяване от ръководителя на базата за обучение.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Оспорената Заповедта № Р – 1667/08.07.2022 г. на Ректора на МУ – П., видно
от л. 24 от делото, е връчена на жалбоподателя Б.М., но не е отбелязана датата
на която е сторено това. Предвид обстоятелството обаче, че в нея не е посочено
пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване,
съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, се удължава на два месеца,
което прави същата подадена в срок и допустима. Разгледана по същество
обаче, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Условията и редът за провеждане на обучението за придобиване на специалност
в системата на здравеопазването е уреден в Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадена от
Министъра на здравеопазването. Обучението за придобиване на специалност, видно
от разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, се състои в усвояване на теоретични
знания и практически умения по специалност, която обхваща обособен раздел на
медицинската наука и практика и завършва с държавен изпит. Съгл. разпоредбата
на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, практическото обучение по клиничните
специалности (каквато е и специалност „Обща медицина“), се провежда на пълно
работно време съобразно характера на дейностите по съответната специалност.
Обучението се осъществява чрез личното участие на специализанта в дейностите,
извършвани в базата за обучение, като той носи отговорност за извършваната от
него дейност в съответствие с действащите медицински стандарти и правилата за
добра медицинска практика. При самостоятелно изпълнение на дейности, включени в
учебната програма, специализантът се вписва в медицинската документация като
изпълнител. За извършваната от него дейност специализантът получава трудово
възнаграждение (ал. 3 на чл. 15 от Наредбата).
Според чл. 16 от Наредба № 1/22.01.2015 г., обучението за придобиване на
специалността „О.м.“ е повече практическа, отколкото с теоретична насоченост.
То се провежда съобразно учебната програма за срок от три години, от които
теоретично обучение – не повече от 8 месеца, и практическо обучение – не
по-малко от 28 месеца. В продължителността на практическото обучение се
включват най-малко 6 месеца обучение в лечебно заведение за болнична помощ,
получило одобрение от министъра на образованието за обучение, и най-малко 6
месеца – в амбулатория за първична медицинска помощ, получила одобрение от
министъра на здравеопазването за обучение по „Обща медицина“.
В чл. 24, ал. 1 от Наредбата са предвидени хипотезите, при които обучението
за придобиване на специалност се прекъсва, а именно: 1. когато специализантът
не провежда обучение за придобиване на специалност повече от 1 месец; 2. при
налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на
съответната съсловна организация за срока на заличаването; 3. в случаите по чл.
192 и 193 от Закона за здравето и 4. по молба на специализанта. В 7 – дневен
срок от настъпване на някое от посочените обстоятелствата ръководителят на
базата за обучение уведомява писмено висшето училище, регистрирало специализанта.
Видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 1/22.01.2015 г., обучението
за придобиване на специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на
висшето училище.
В настоящия казус, видно от оспорената заповед, обучението за придобиване
на специалност е прекъснато на осн. чл. 24, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1/22.01.2015 г., т. е. поради непровеждане на обучение за
придобиване на специалност от специализанта повече от 1 месец, а именно от
04.01.2022 г. до края на месец юни 2022 г. Това обстоятелство е безспорно
установено от приложените по делото присъствени листи, не се оспорва от страна
на жалбоподателя М. и само по себе си е основание за прекъсване на обучението
за придобиване на специалност. Причината, поради която обучение не е
провеждано, е без значение. Достатъчно е да се установи факта, че
специализантът не е провеждал обучение за повече от един месец. Поради това,
като е постановил прекъсване на обучението, Ректорът на МУ – П. е постановил
един напълно законосъобразен административен акт.
Жалбоподателят М. твърди, че в хода на административното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като заповедта е
издадена без да е налице писмено уведомление по чл. 24, ал. 2 от Наредба №
1/22.01.2015 г. от ръководителя на базата за обучение до висшето училище,
регистрирало специализанта. Такова уведомяване за наличието на основанието по
чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредбата действително липсва. Това обаче не съставлява
нарушение на административнопроизводствените правила. Доколкото заповедта за
прекъсване на обучението се издава от ръководителя на висшето училище, а в
случая обучението се провежда не в самото висше училище, регистрирало
специализанта (в случая МУ – П.), а в база за обучение АГППМП „Хигия 2“ ООД,
гр. П., единственият начин ръководителят на висшето училище да узнае за
наличието на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 от Наредбата е същият да
бъде уведомен за това от ръководителя на базата. Именно поради това съдът
намира, че писменото уведомление не е основание за започване на производството
по издаване на заповедта за прекъсване на обучението, а има само и единствено
информативен характер. Липсата му не може да лиши компетентния орган –
ръководителя на висшето училище от правомощието му да издаде заповед за
прекъсване на обучението за придобиване на специалност, когато са налице
основанията за това. В този смисъл съдът намира това възражение на
жалбоподателя за неоснователно.
Второто, посочено от жалбоподателя възражение касае датата, от която е прекъснато
обучението му. Видно от оспорената заповед, последната е издадена на 08.07.2022
г., а обучението е прекъснато, считано от 04.01.2022 г. Както вече бе посочено
по-горе, жалбоподателят М. не е провеждал никакво обучение за времето от 01.01.2022 г. до края на м. юни 2022 г., като видно от
присъствените листи, за същия този период от време е бил в болнични. При това
положение и с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/22.01.2015 г. , която предвижда прекъсване на обучението за придобиване на
специалност когато специализантът не провежда обучение за повече от 1 месец и
предвид начина на осъществяване на самото обучение – лично участие в
дейностите, извършвани в базата за обучение, на пълен работен ден (чл. 15, ал.
2 от Наредбата) следва да се приеме, че след като от 04.01.2022 г. М. не е
провеждал обучение, правилно последното е било прекъснато именно от тази дата.
Да се приеме обратното означава да се признае, че обучението е продължавало и
през времето, през което на практика такова не е имало, какъвто очевидно не е
смисълът на закона.
При извършената проверка съдът констатира, че жалбоподателят М. не е бил
уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното
производство. Това действително съставлява нарушение на процесуалните правила,
но то не е от категорията на съществените такива и не може да обуслови отмяна
на акта само на това основание. Отмяната на чл. 168, ал. 4 и 5 от АПК (с § 9 от
ЗИД на АПК, обн. В ДВ, бр. 15 от 19.02.2021 г.)
показва ясното разбиране на законодателя, че приложението на правилото по чл.
26, ал. 1 от АПК не е абсолютно и безусловно. В конкретния случая същинска
процедура с уведомяване на заинтересованите лица, със събиране и преценка на
доказателства, с подаване на искания и възражения от страна на заинтересованите
лица, не се осъществява. Единствения факт, който следва да се установи от
административния орган е непровеждането на обучение за повече от един месец,
като е ирелевантна причината за това. След съобщаване
на акта, заинтересованото лице има правото да го обжалва, което е и сторено от Б.М..
Освен това, за пълнота на изложението следва да се отбележи още, че в
оспорената заповед като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 24, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. , която предвижда прекъсване на обучението
за придобиване на специалност когато специализантът не провежда обучение за
повече от 1 месец, а в диспозитива на същата е
записано, че обучението се прекъсва поради заболяване. Това противоречие обаче също
не е съществено и не води до ограничаване правото на жалбоподателя на защита,
доколкото от Решение – Протокол 11/29.06.2022 г. на Ректорския съвет, въз
основа на което е издадена заповедта и което е част от административната
преписка става ясно, че поради тежко заболяване, д-р М. не се е явявал на
работа от 04.01.2022 г. до 25.05.2022 г., т.е. поради заболяване не е провеждал
обучение за повече от един месец.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № Р –
1667/08.07.2022 г. на Ректора на МУ – П. е напълно законосъобразна. Подадената
против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
с оглед на своевременно направеното искане, жалбоподателят М. следва да бъде
осъден за заплати на Медицински университет – П. сумата от 720 лева за
направените по делото разноски.
Водим от горното, Ямболският административен съд, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Я.М.,***, с адрес за призоваване:
гр. София, *** против Заповед № Р-1667/08.07.2022 г. , издадена от Ректора на
Медицински университет – П..
ОСЪЖДА Б.Я.М. да заплати на МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – П.
сумата от 720 (седемстотин и двадесет лева) за направените по делото
разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
|
Съдия: |
/п/ не се
чете |
|